Хората често ме питат защо постя. Постът е свят ритуал, няма да споря, а строгият пост не е за всеки. Целта му, знаем е изчистване на всякакви лоши помисли, смирение и отдаване към Бога. Тази част ще я пропусна, няма да проповядвам религия. Аз също трудно бих издържала 40 дни на варени картофи или само сурови неподправени зеленчуци.
Реших да постя преди две години, може би от любопитство и каляване на волята. Хубаво е от време на време да почистим организма си, а по време на пости просто внимаваш какво ядеш. Разбира се, храната, която се приема е ограничена, в частност месо, риба, мляко и млечни продукти, но в никакъв случай не смятам, че няма какво да се яде. Мога да готвя всичките 40 дена различни постни блюда и сладкиши, без да ми омръзне от нещо.
Учудвам се, че някой хора ме питат „Има ли какво да ядеш, когато постиш?“, а други нямат понятие кои храни са постни.
Трудно е и в заведенията за обществено хранене. Често ми се случва да откривам в менюто само една постна салата и евентуално задушени картофи или зеленчуци, които всъщност се водят гарнитура. Два такива случая от скоро: Поръчвам си постна салата, описана в менюто, че съдържа само и единствено зеленчуци, донесоха ми я обилно полята с майонезен сос. Без много да спори, сервитьорът я върна след моето видно неодобрение. Вторият случай беше със ястие от спанак и ориз. Този път в менюто пишеше, че се поръсва с пармезан. Помолих сервитьорката оризът да бъде без пармезан, защото искам постно ястие. Няма да се досетиш какво ми донесе?! Ориз със спанак и гъби на купчинка в чинийката, а около него кисело мляко. Не спорих, дори ми стана смешно. Е, да в някои заведения се съобразяват с постите и изготвят постно меню, но те са много малко.
След първите ми коледни пости преди две години, реших, че ми харесва и затова продължих да го правя. А и запалена по кулинарията ми беше любопитно до къде могат да се разпрострат кулинарните възможности при положение, че продуктите са ограничени. Това вече не е мания, нито религиозен пост. Експериментите не спират и всяка нова рецепта е ново приключение за сетивата. Дори и по време на пост може да си приготвиш нещо сладичко и вкусно, което да стопли душата ти и да си кажеш: „Колко простичко, а колко вкусно“.
Една от тези неустоими вкусотии приготвих през изминалия уикенд. Предлагам ти да опиташ от тези постни мъфини, с хрупкава коричка и естествена сладост на сушените смокини. Приготвих ги в тавичка за мъфини, с малък размер, но ако нямаш такава може да ги опечеш в чашки за крем карамел или просто да разстелиш сместа в тавичка, а после да разрежеш блата на малки парченца. Времето за печене ще се удължи с няколко минути.
Продукти:
- 10 броя сушени смокини
- 2 супени лъжици нарязани сушени червени боровинки
- 120 г пълнозърнесто ръжено брашно
- 60 г бяло брашно
- 1 1/2 чаена лъжица бакпулвер
- 3 супени лъжици кафява захар
- 230 мл топла вода
- 3 супени лъжици олио
- 60 г сурово кашу
Фурната се нагрява на 180°C. Отворите на тавичка за мъфини се намазват с олио.
Сушените смокини се нарязват на ситно. Кашуто се счуква в хаванче на едро.
Смесват се двата вида брашно, бакпулвера, смокините, боровинките и 3/4 от кашуто.
Отделно се смесват водата, захарта и олиото. Разбърква се докато захарта се разтвори.
Течната смес се добавя към сухата и се разбърква докато се омеси добре.
Разпределя се в тавичката за мъфини. Отгоре се поръсва с останалото кашу.
Мъфините се пекат 17-20 минути. Проверяват се за готовност с дървена клечка, която трябва да излезе суха след като се забоде в центъра на мъфина.
След като се извадят от фурната, се оставят да се охладят във формите за 10 минути. Изваждат се внимателно, ако е необходимо се минава с нож по ръба на формите за да се отлепят. Оставят се да се охладят напълно.
Със все по-голямо удоволствие продължавам да следя твоят блог, и се радвам че публикуваш повече рецепти!
Относно мъфините – винаги съм се чудел, защо разни малки хотелчета/ и не само/, не ги предлагат в менюто, при положение че това е един прекрасен и лесен начин да имат топли, лесни и вкусни кексчета към асортимента си, с безброй разновидности ?
Успех!
йоана,имам предизвикателство за теб:)тарт татен се нарича и очаквам твоята вариация по темата:))
Предизвикателството е поето. Очаквай скоро! 🙂
Пекат се! 🙂
Подмених продуктите, защото нямах от посочените, сложих соево мляко, вместо вода, кайсии, сушени череши и захар мусковадо и понеже изпитвам ужас от клетаво тесто, се застраховах и с половин ч.л. сода :/
Споделям мнението ти за постенето, тази година реших да пробвам, за да видя как ще ми се отрази. И резултата е повече от положителен! 8) първо преоткрих толкова мнг храни и зеленчуци и без да осетя отслабнах, удовлетворение от волята си… 🙂
Поздрави