Докато преглеждах мартенския брой на „Меню“, в който темата е оризът, се присетих за един разкошен десерт с кафяв ориз и шоколад, който приготвих веднъж. Отново ми се прииска да го направя, защото комбинацията от кафяв ориз, шоколад, крема сирене и пухкавия жълтъчен крем на повърхността ми оставиха траен спомен. Ядковият привкус на кафевия ориз непринудено си контактува с шоколада и разбирайки това след като опитах десерта, мисля, че тези две съставки работят в симбиоза. Сега дори се чудя защо не съм го приготвила отново и реших, че моментът е много подходящ да се поправя.
Но на момента, в който взех решението ми липсваха някои продукти, а вече бях с нагласата, че десертът след вечеря трябва да бъде оризово-шоколадов. Разгледах отново какво имам в шкафовете и хладилника и съчиних нов десерт в движение. Това е и причината рецептата да не е съпроводена от повече снимки, тъй като в самия процес на готвене решавах какво да добавя. Е, със сигурност ще използвам ориз и шоколад, та нали това бе великолепната комбинация. Вместо кафяв ориз извадих едни позабравени резерви от червен ориз. Сварих го до полуготовност, после добавих прясно мляко и захар, и довърших готвенето докато оризът стана мек, без да хрупа, без да се развари. (Мисля, че не съществува опасност от разваряването на червен ориз, освен ако не се забрави на котлона с часове, което пък е с минимален шанс да се случи, но все пак внимавай!) Червеният ориз остави цвета си в млякото и то придоби някакъв нюанс на цвета пепел от рози. Докато си го мислех, думата „рози“ отключи в ума ми думата „шамфъстък“. Така стигнах до идеята да добавя малко ядки, но не точно шамфъстък, а лешници, които бях изчистила предната вечер, ей така, да се намирам на работа.
Чудех се дали да не събера всичко заедно – свареният ориз, шоколадът и лешниците, но не го направих, въпреки че и така ще се получи много добре. Докато умувах как да завърша десерта, разсипах свареният ориз в купички и то, решението само си дойде. Ще покрия ориза с тънък слой шоколадов ганаш, върху който ще поръся запечените лешници. И това беше напълно достатъчно. Гребвам си с лъжицата, ясно виждам двата слоя на десерта, които се обединяват от топлината в устата ми и ми донасят прекрасното чувство от завършена, семпла, но вкусна хапка, почти същата като на десерта с кафяв ориз, от който се вдъхнових.
Пудинг от червен ориз с шоколадов ганаш и лешници
Посочените дози са за 5 порции.
Продукти:
- 130 г червен ориз
- 600 мл вода
- 500 мл прясно мляко
- 150 г захар
- 5 г (1 чаена лъжица) царевично нишесте
- 50 г лешници
- 70 г натурален шоколад
- 100 мл животинска сметана
Червеният ориз се измива хубаво и се отцежда. Смесва се в тенджера с водата и се слага на умерен към силен огън докато водата заври. Когато заври огънят се намаля до умерен и оризът се готви с леко открехнат капак на тенджерата за 25-30 минути. Трябва да бъде почти готов. Към него се добавят прясното мляко и захарта и се оставят да заврат. Варят се около 20 минути докато оризът омекне напълно.
Царевичното нишесте се разтваря в 2-3 супени лъжици студена вода или мляко. Добавя се към оризовата смес и се разбърква за 3-4 минути докато започне да се сгъстява. Отстранява се от огъня и се оставя за 10 минути да се поохлади.
Оризовият пудинг се разсипва в 5 купички или подходящи чаши. Охлажда се до стайна температура, а след това се оставя в хладилника за около 1 час.
Междувременно лешниците се запичат в предварително нагрята фурна на 200°C за 10-12 минути. Изваждат се и се поставят в кухненска кърпа. Стриват се с нея между дланите за да се отделят люспите на ядките. Охлаждат се и се нарязват на едро с нож.
Ганашът се приготвя като шоколадът се нарязва на ситно и се поставя в купа. Сметаната се загрява до завиране и се изсипва върху шоколада. Оставят се така за около минута и се разбъркват докато се получи гладка смес.
Купичките с ориза се изваждат от хладилника. Докато ганашът е все още горещ се разпределя на тънък слой върху ориза. Необходими са около 30 грама за всяка порция или 2 супени лъжици. Поръсва се с лешниците. Купичките се охлаждат в хладилник за 30 минути.
Много впечатляващо! Обмислям някакъв веган вариант на този десерт – да заменя млякото с кокосово или друго ядково, а шоколадът (Гайо:) просто да го разтопя и полея отгоре или пък да го настържа и добавя към сварения вече ориз. Ядки – каквито има наблизо:)
Разбира се, бих изпробвала и твоя вариант, както и този на сп. Меню, защото ми звучат силно обещаващо.
Поздрави!
Една модерна версия на познатия сутляш, така ми прозвуча на мен. 🙂
Прекрасно е, Йоанка! 🙂
Определено! И моята асоциация беше такава! Кафяв ориз вкъщи има, но трябва да закупя сметанка и ядки. Тичам към магазина…
Къде мога да намеря Червен ориз?
В почти всички био магазини, както и в по-големите супермаркети на марка Крина.