Най-хубавия хляб е този, който излиза от фурната 15 минути преди вечеря, разпръсква божествен аромат, като го разчупиш, от него се вдига пара, а бучката масло веднага се разтапя върху пухкавата среда. Най-хубавия хляб е този, които се меси на ръка. Дълго, трудно, но и също толкова сладко.
Никой не може да ме убеди да си купя машина за хляб. Хвалят се, че само зареждаш продуктите и сутринта щом станеш имаш готов хляб. А къде е сладката умората на ръцете от месенето, допира с тестото, с неговата плътност, миризмата на прясна мая? Къде се изпарява блаженото чувство, че ти с твоите ръце си приготвил домашен хляб? При мен се изпарява само при мисълта за тази машина и когато отворя добре опакования заводски хляб, траещ по две, че и повече седмици.
За съжаление напоследък ми се наложи доста често да купувам хляб. Убедих се за пореден път, че съдържанието на опаковката не отговоря на моите критерии за здравословно. Добавка на овес, слънчогледови или тиквени семена, зародиш, трици – все тая. Хляба е клисав, гумен или прекалено сух след като изстине. Добавените подобрителни се оказват не чак толкова ефикасни. Надявам се да не ми се случва така често да си купувам хляб.
Искам да си приготвям хляба в къщи, да добавям в него каквото аз пожелая. И разбира се, че няма да стои две седмици. Просто защото се изяжда веднага. Няма как да се устои на пресен домашен хляб. Харесва ми със сирене и домат, масло и шарена сол или запечен със зехтин, чесън и пресни билки.
На есенна тема и обещаните рецепти с круши се включвам с още един от любимите ми гарнирани хлябове. Този път с малко рукола, круши, скаморца и сметанов сос с горчица.
Хляб с рукола, круши, скаморца и горчичен сос
За тестото:
- 280 г бяло брашно
- 150 г пълнозърнесто пшенично брашно
- 240 мл топла вода
- 2 супени лъжици зехтин
- 1/2 чаена лъжица сол
- 1/2 чаена лъжица мед
- 1/2 чаена лъжица суха мая за хляб
Двата вида брашно и солта се пресяват в купа. В средата се прави кладенче, в което се изсипват маята, меда и зехтина. По малко се добавя топла вода като се замесва тесто. Поставя се в намаслена със зехтин купа. Покрива се с кърпа и се оставя да втаса на топло място за един час или докато удвои обема си.
Втасалото тесто се премесва отново и се разстила в тава. Оставя се за повторно втасване за 30-40 минути. След това се гарнира с руколата, крушите и пушеното сирене.
За гарниране:
- 1 голяма круша
- 2 супени лъжици зехтин
- 30 г рукола (около 1 шепа)
- 100 г сирене скаморца
- сол и черен пипер
Крушите се нарязват на тънки филии.
Руколата се разпределя върху тестото. Отгоре се подреждат крушите. Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер. Поръсват се със зехтин. Най-отгоре се подрежда нарязаното сирене скаморца.
Хляба се печена 190°C за 30 минути. Оставя се да се охлади леко и се гарнира със сос от сметана и горчица.
За горчичения сос:
- 6 супени лъжици готварска сметана
- 1 супена лъжица дижонска горчица
- 1 супена лъжица лимонов сок
- 1/2 супена лъжица течен мед
Всички продукти се смесват до еднородна консистенция. Желателно е соса да се приготви непосредствено преди сервирането.
Мисля, че много добре би се получило ако скаморцата се замени с моцарела. А още по-добре с горгонзола. Ще опитам следващия път. 🙂
Божествено! Йоана, не знам дали аз повече харесвам теб за изобретателността и таланта ти, или половинката ми, заради кулинарните изненади, които му сервирам, пак благодарение на теб. Вдъхновяваш ме постоянно. Вдъхнови ме и да направя крачка към преследване на моята си мечта, да се занимавам точно с това, което искам – да пиша и да снимам, заради което направих нов блог. Все още не съм приготвила сладки за гостите там, но все пак наминавай 🙂
Рос, видях новия блог. Поздравявам те за дизайна – много ми допадна писането в книга. 🙂
Като спомена сладки, ей сега приготвям такива с тиква и пълнеж от крем сирене. Очаквам да „почерпиш“ с тях гостите. 🙂
Йоана, съгласна – никаква машина за хляб у дома.
Поздрави
Най – добрият хляб се произвежда от пълнозърнесто брашно марка 1850
Марка 500 си е живо самоубийство
Напълно съм съгласна, че зародиша и триците не трябва да се отделят от зърното. Една поправчица само – тип 1850, не марка.
Много хубави идеи, изпълнени с много усет, Йоана. От много време те чета и смело заявявам, че споделяме едно исъщо отношение към храната и приготвянето й. Нямала съм грешка досега с рецепти ти, пък и добре разпространих блога сред кулинарните ми съмишленици 😉 Едно въпросче имам и го поставям тук, защото нямам време да намеря конкретната тема- откъде купуваш хартиените чашки за мъфини? Търсила съм, но явно не на правилните места.
Отново поздрави за прекрасния сайт, близките ти са щастливи с такова златно момиче.
Благодаря ти за милите думи.
Хартиени чашки (капсули) има в Пикадили, Хит и Метро. Също може да се намерят в магазините Двата Щъркела.