Не е учудващо, че понякога се завръщам към онези познати вкусове, достойни да разнообразят, дори допълнят съвременните тенденции в сладкарството. Като че ли добре забравеното старо е за предпочитане от нововъведенията. Но всъщност това не изненадва, защото голяма роля тук играе леснотата на приготвяне и разбира се, да не забравяме най-важното – добре познатият вкус, от който ти става мило и се завръщат спомени от безгрижно детство.
Наред с Агнеси, Дамският каприз е от десертите присъствал в рецептурника на три поколения преди моето, вероятно и повече. В кулинарни книги от средата на XX век на две места открих варианти на сладкиша под името „Снежна торта“, на друго място откривам точно копие на съвременния вариант озаглавен „Фин сладкиш с орехова глазура“, а в книга от 1911 година се натъквам на точното заглавие „Дамски капризъ“, но съдържанието на рецептата е малко по-различно от сегашната версия. Проба на тази рецепта правих по време на една спокойна ваканция на село, но като че ли маслената основа на сладкиша не ми допадна много. Сладкишът се определя още и като английски, но в сегашната си версия не намирам нищо английско в него. Така и не успях да проследя произхода и историята на десерта, но е факт, че рецепта за него има в почти всяко домакинство. Може би пък в това му е чарът.
Не попаднах на човек, който да не се завърна в спомените си, когато опита сладкиша. Това е нещо, което уж разбирам, но винаги ме е озадачавало. Например като почерпя приятели с френски макарони или петифури с червено цвекло и ганаш с индрише, или пък съвършенството от печени кайсии с мед и джинджифил с хрупкави кори със заатар, те казват „ммм, много хубаво“. Но като ги почерпя с хапка незабравим спомен, тогава хубавото многократно увеличава силата си и дори да не си спомнят името на сладкиша възкликват „Майка ми приготвяше същия!“. М, да. И моята също!
Запомнила съм сладкиша със сладко от ягоди, затова се възползвах от сезона за да го приготвя с прясно ягодово сладко. Допълнението от орехови ядки е често срещано в рецептите за Дамски каприз, те дори присъстват в рецептурника на баба ми, но аз така или иначе никога не видях да се използват, когато сладкишът се приготвяше у дома. Пропускам ги в настоящата рецепта по съвсем сантиментални причини и се радвам, че запазвам точно тази рецептата и в моя рецептурник, такава, каквато съм я запомнила от моето детство.
Дамски каприз
Адаптирано от мама.
Майка ми изпичаше платката в широка тава и я оставяше да изстине в тавата без да прехвърля платката в друг съд. В същата тава продължаваше по рецептата. Направих леки промени в тази част.
Вместо да се използва сладкарски пош, разбитите белтъци може да се нанесат на равен слой върху цялата повърхност на сладкиша и с помощта на обратната страна на лъжица да се направят връхчета. За целта изпъкналата част на лъжицата се поставя върху участък от загладените белтъци и след това с рязко движение се вдига нагоре. Процедурата се повтаря многократно докато цялата повърхност се изпълни с връхчета.
За тези, които не разполагат с много свободно време или приготвят сладкиша извън сезона на ягодите, може да използват готово сладко от ягоди или друг предпочитан плод.
Посочените дози са за 12 порции.
Продукти:
- 125 г меко масло
- 400 г захар
- 5 яйца, разделени жълтъци от белтъци, със стайна температура
- 250 г кисело мляко, със стайна температура
- 200 г брашно
- 1 1/2 чаена лъжица бакпулвер
- щипка сол
- 1 чаена лъжица лимонов сок
- 1 доза сладко от ягоди (рецептата по-долу)
Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се тава с размери 28×24 см. Дъното на тавата се покрива с хартия за печене. Хартията и стените се намазват с растителна мазнина.
Маслото и 200 грама от захарта се разбиват с миксер докато се получи пухкав крем. Към тях се добавят жълтъците един по-един, като след всеки сместа се разбива хубаво докато се хомогенезира. Добавя се киселото мляко и се разбърква добре.
Брашното се пресява с бакпулвера и солта. Изсипва се към маслено-жълтъчната смес и всичко се разбърква добре с миксера на ниска скорост или на ръка с шпатула.
Сместа се изсипва в подготвената тава и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 25 минути. Проверява се за готовност с дървена клечка, която забодена в центъра на платката трябва да излезе суха.
Платката се оставя в тавата за 3-4 минути и се обръща върху плосък съд, подходящ за печене (друга по-голяма и плитка тава). Хартията за печене се отстранява и платката се оставя да изстине напълно.
Охладената платка се намазва със сладкото от ягоди.
Белтъците и лимоновият сок се разбиват с миксер докато започне да се образува пяна. Към тях по малко и при непрекъснато разбиване се добавят останалите 200 грама захар. Разбиването продължава докато белтъците се сгъстят и се образува гладък и плътен меренг.
Меренгът се прехвърля в сладкарски пош с накрайник отворена звезда (или друг по желание) и се шприцова върху сладкото от ягоди, като се запълва цялата повърхност на сладкиша.
Сладкишът се запича на грила на фурната загрята на 200°C за 3 минути или докато меренгът придобие цвят.
За сладкото от ягоди:
- 600 г ягоди
- 200 г захар
- 1 шушулка ванилия
Ягодите се измиват и почистват от дръжките. Нарязват се на дребни кубчета и се слагат в подходяща тенджера. Към тях се добавят захарта и остърганите семенца от ваниловата шушулка. Слагат се на умерен огън и се оставят да заврат. Варят се 20-25 минути или докато сладкото се сгъсти. Охлажда се.
Невероятен е този сладкиш, Йоана!И снимките са страхотни!
Майка правеше като бяхме малки…но нямам рецепта…
благодаря, че сподели твоята!Ще пробвам!
Приятен ден!
Много е нежен този сладкиш,Йоанка.Благодаря за рецептата!
Хубав ден!
Перфектно изглежда.Обожавам падндишпановата основа поръсена с плодове:)
Основата на този сладкиш не е пандишпанова – по-плътна е, по-тежка – това се дължи на киселото мляко.
Това не е пандишпанова основа
Хубаво е, когато искаме да споделим мнението и опита си, но ще бъде още по-добре, когато го правим, да се обосновяваме. За тези, които имат повече опит е ясно, че основата на сладкиша не е пандишпан. Затова, давайки мнението си, че не е, би било редно да обясним защо не е, с какво пандишпанът се различава от тази кейкова смес, какво отличава пандишпана от всички останали платки. Това ще внесе повече яснота, освен информацията, че това не е пандишпан.
Нека поясня сега. Пандишпанът обикновено е тънка платка, която се състои от яйца, захар, брашно, в някои рецепти и малко масло. Характерното за него е отделното избиване на белтъците, които се добавят към основата от жълтъци, захар и брашно. Избиването на белтъците дава въздушност и обем на платката и затова тя остава лека и има потенциал да набухва без добавянето на набухватели. Разбира се, съществуват много рецепти с различни пропорции на продуктите в тях, както и с различни техники за приготвяне. Рецептата за пандишпан, която най-често приготвям е тази от публикацията за розови рула с крем от маскарпоне и бял шоколад. Същата рецепта съм използвала и при приготвянето на тортата за третия рожден ден на Даниел. Наличието на нишесте в нея, което заменя част от брашното е за да остане платката по-пухкава. Като цяло, брашното развива глутена си при разбъркване и измесване, което е супер за приготвяне на хляб, парено тесто или бутер тесто, но този глутен в тази платка ще я направи по-жилава и неприятна за ядене. Затова по правило спестяваме времето си за разбъркване на тестото при всички видове кейкови смеси – не искаме твърде много развит глутен при тях.
Сместа за този кейк се различава от пандишпановата смес, не само защото съдържа кисело мляко, а и защото за тестото се използва голям процент спрямо останалите съставки масло, а също така само жълтъците от яйцата. Белтъците липсват в тестото. То вече е по-плътно и остава по-сочно от пандишпана.
Много любим сладкиш! Правех го често преди, обикновено за празници в къщи. Обикновено използвах конфитюр от череши или вишни.
Веднъж го направих със сладко от сини сливи (от мама), в което имаше орехови ядки. Помня, че се получи страхотно, леко киселичко и с изненада от схрускване на ядка 🙂 Тогава отивахме на гости на приятели в Пловдив и сладкишът се возеше на задното стъкло на Трабанта. Бях го завила, доста внимателно, с целофанов лист, но, от завоите по Балкана, подносът пътуваше наляво-надясно. Естествено, като стигнахме, целият целофан беше олепен с крема от белтъците….но си го изгребахме с лъжичка после 🙂
Благодаря за припомнянето, Йоана
Да, наистина мил спомен от отминали времена…Майка ми го намазваше с кайсиево сладко и така си го знаех до днес. Ето че имало и други варианти – сладко от ягоди, вишни, сливи….Мама също не го вадеше от тавата , в която изпичаше блата. Благодаря, Йоана!
Да се включа и аз към потока от сладки спомени… Но за мене този сладкиш не е само спомен, той присъства сравнително често и сега на трапезата ни. Класиката е класика. Само да добавя, че става страхотен с шипков мармалад или с конфитюр от смокини. А в белтъците добавям и орехи – смлени или нарязани. Става хрупкаво и изкусително!
Ммм, смокини и орехови ядки.. ще го опитам и така.
Срам, не срам- ще си призная, че само съм слушала за този сладкиш. Нито майка ми, нито баба ми са го приготвяли и винаги ми е било любопитно какво е (като съм си представяла нещо трудоемко и сложно- а ето, че не е! 🙂
Имам въпрос за сладкото от ягоди- не се ли добавя вода в тенджерката?
Не е необходимо да се добавя вода към ягодите и захарта. Когато се загреят се отделя достатъчно количество течност, която по време на варенето се сгъстява.
Ще се радвам да опиташ сладкиша и да споделиш мнението си за него.
Ох, лесен-лесен, ама с две деца вкъщи и мъж, който ремонтира нещо си, по едно време взе да ми прилича на „Мисията невъзможна 4“ 🙂
Както и да е- вече привършвам- остана само да запека меренга и- готово!
Сблъсках се с няколко трудности (вероятно, причинени от моята самонадеяност), а именно:
късно разбрах, че не се добавя никаква (наистина никаква) вода при ягодите. Аз сложих около 30-40 грама, мислейки си, че по-лесно ще разтопя захарта без да я карамелизирам. Голяма грешка! Около час по-късно видях твоя отговор и затова добавих още захар- за да сгъстя сладкото. Успях, но ми трябваше около час варене.
Блата стана без забележки, само към края на печенето го покрих с алуминиево фолио, за да не прегори. Ухае прекрасно!
А белтъците бяха голяма изненада, защото не се сгъстиха!?! Добре че, от тирамисуто в неделя ми бяха останали 4 белтъка и направих нов меренг, но с по- малко захар (160 гр.)- тъкмо компенсирах сладкото 🙂
И така след минути- ще го опитам и знам че ще е страхотен!
Благодаря за чудесната рецепта и спомените, коите аз ще дам на моите деца 😉
Здравей, Йоана! Рецептата е страхотна, току-що я направих и с нетърпение, макар и още топъл съвсем леко опитах сладкиша – прекрасен е! Дори добавих някои неща! Беше ми останало едно пакетче с филиран бял шоколад и го добавих в тестото и една ванилова есенция и много приятно ухае. А сладкото стана също невероятно, даже мама ми каза: „Да вземеш да направиш и за зимата“ 🙂 Благодаря ти за страхотната рецепта! И поздравления за хубавия и стилен блог
П.С Само дето нещо белтъците ми не успяха да се сгъстят, макар и да бяха на стайна температура – дали аз не ги разбих достатъчно, не знам… но разстлах отгоре и все пак макар и не толкова красиво се получи това, което трябваше 🙂
По-горе в кометар, Зорница също сподели, че белтъците не са се разбили. Възможно ли е да сте сложили цялата захар наведнъж? Трябва да се добавя постепенно при непрекъснато разбиване. Не се досещам за друга възможна причина.
Наскоро правих подобен сладкиш, само че със сладко от кайсии и ябълки – получи се много,много вкусен. Нямам търпение да пробвам и твоята рецепта 🙂
Блатът не ми се вдигна много. Какво ли съм сбъркал? Киселото мляко тук (не в България) не е особено кисело. Може би трябваше да добавя няколко капки лимонов сок към него.
Платката по принцип не се надига много. Може да се каже, че увеличава половината от първоначалната си височина. За да бухне и за да се създаде приличен обем тук е важен бакпулверът. В някои рецепти киселината играе роля, но не смятам, че тук липсата й ще бъде фатална.
Навярно си запознат с основните правила, но ако смяташ, че има сериозен проблем с обема на платката ще спомена няколко възможни причини. Може да бъде трайността на бакпулвера или ако е стоял известно време открит на влажно място дори все още да е в срока на годност. Друга причина е оставянето на сместа да стои по-дълго време преди да се сложи във фурната. Тогава действието на бакпулвера се намалява. И последното, което се съмнявам да си направил е слагането на сладкиша в не напълно загрята фурна на обозначените градуси.
Ако платката не е глетава и не стои като гума, значи всичко е наред.
Вторият опит за блат беше малко по-добър, но не толкова ефектен като твоят. Затова просто слепих двата блата с ягодово сладко, а отгоре продължих по твоята рецепта. Стана много добре – пълно с витамини и други неща, които всеки един Карлсон като мен би харесал.
Първия път направих така: в купата сложих лимоновия сок и след това наведнъж белтъците и не ги разбих на сняг, а само докато станат на пяна. Захарта я прибавих на части бавничко и въпреки това крема си остана като много гъста сладкарска сметана и не ставаше за правене на цветчета, защото се разтичаше. Втория път реших да процедирам като с правене на целувки: разбих белтъците на твърд сняг, сложих захарта на два-три пъти и накрая- лимоновия сок. Така се получи на вид, но не знам дали има разлика във вкуса или друго нещо.
Аз също искам да кажа, че планирам да си направя сладко за зимата- просто не съм очаквала, че може да има толкова голяма разлика между купеното от магазина и това, което приготвих аз.
Перфектно изглежда.Обожавам пандишпанов блат поръсен с плодове
Хе ..ииййй , познай кой ти пише , четох , четох / не издържах / и реших да драсна някой ред. Дамският каприз и мен ме върна в ,,доброто старо време,,оо..ххх прекрасен сладкиш , направен с много любов и топлина , но ..оооооо !!?? съм му забравил вкуса.
и моята мама го правеше този сладкиш и от известно време си мислех за него….хубава изненада:)
Хайдеее, и аз се включих към този сладкиш, супер е, Джо! Утре ще нося в офис защото имаме надпревара по приготвяне на сладкиши.. Ще видят те!
🙂
bravo na vas
И аз никога не съм опитвала този сладкиш, защото в къщи не се е приготвял такъв. Но сега си записах рецептата, за която искам да благодаря на Йоана. Ще се пробвам да го направя.
Страхотен сладкиш. Майка ми го правеше като бях малък, обаче вече няма много време за сладки неща и затова аз започнах да ги правя. Обаче в нейната рецепта се слагат орехи между сладкото и белтъците. Между другото с тази рецепта започнах да се завъртам по-често в кухнята преди по-малко от година.
Чудесно доплнение са орехите, мисля че с тях още повече ще ми допадне сладкиша.
Завъртането в кухнята е едно добро начало за експерименти, открития и наслада. Трябва да взимаш своето удоволствие от това и го предаваш на някой друг. 🙂
Вариантът, който помня от баба е с мармалад от шипки, а орехите се смесват с разбитите белтъци.
Всяка година си правя мармалад от шипки само заради този сладкиш.
Здравейте Йоана, поздравления за този прекрасен сладкиш. И аз като всички го помня от моето детство, а и в последствие съм го правила. Правила съм го като върху белтъците поръсваме счукани орехи и после леко се запича за да покафенее.
Редовно разглеждам Вашите рецепти и съм правила много от ястията. Благодаря за хубавите идеи и ценните съвети.
Този сладкиш се прави с мармалад от сини сливи и в белтъците се слагат канела и нарязани орехи
Рецептата за сладкиша се е разменяла между домакините по социалистическо време и се е правел с какъвто мармалад си приготвил през лятото. Задължителни неща в него няма.
Здравейте, Йоана! Ако сладкишът се направи един ден преди поднасянето, има ли опасност белтъчния блат да спадне и да загуби ефекта си? Благодаря!
Възможно е да не изглежда така, както с току-що нанесена глазура, но мисля, че може да издържи един ден. Може би тогава ще бъде добре сладкишът да се съхранява в студена стая, но не в хладилник, защото там е влажно е глазурата би се разтопила по-бърза.
Моите спомени са, че майка ми държеше сладкиша на кухненския плот и всичко му беше наред. Нямам спомен като дете да съм изваждала Дамски каприз от хладилника.
Подтикната от детските спомени,направих този толкова нежен сладкиш през почивните дни,точно по вашата рецепта!Резултата беше чудесен,благодаря…!!!
Една братовчедка ме върна в спомени с този сладкиш! Усетих хрупкавата глазура……..и аромата на отминали времена. В къщи майка ми го приготвяше, когато чакаше гости,тоест-за по-“ специални случаи.
За да се получи добър мергенг от белтъците Ви давам следната идея:
Тъй като не разполагах с лимонов сок , докато разбивах белтъците добавих 2-3
щипки лимонова киселина и след това добавих захарта. Белтъчиният мергенг стана
3 пъти по гъст и огромен , аз самата се изненадах от това . Пробвайте с лимонова киселина ,вместо лимонов сок . Успех в кулинарните експерименти и да ви е сладък живота !!!
Здравейте, правя дамски каприз в момента. Още не е готов, пека белтъците, но… опитах преди минути основния блат и… ами… това е много добра рецепта. Не знам дали от домашните продукти, които използвах или от оптималното съотношение на съставките, просто не знам. Но вкусът е меко казано превъзходен! Като стане напълно готов, ще споделя мнение, пак 🙂
straaaahoten sladkish. lesen za pravene i s stazi zapechena merenga e golyam razkosh. bravo za receptata
Здравей, Йоана. Вчера открих твоето страхотно място за кулинария. Имаш невероятни идеии и вече си набелязах доста рецепти, които ще изпробвам с удоволствие. Вече започнах с една, а именно „Дамски каприз“. Препоръчвам го на всички, с три думи- бързо, лесно, вкусно. ^^ Също така искам да кажа, че използвах сладко от праскови, поради простата причина, че само това намерих вкъщи, и въпреки това сладкишът стана наистина много вкусен. Благодаря за рецептата. Приятна събота. 🙂
Здравей Йоана, имам желание да приготвя този сладкиш, но нямам кисело мляко (живея в чужбина), дали ще се получи, ако използвам йогурт?
Да, може да използваш йогурт. Смятам, че няма да има отражение нито за консистенцията на сместа, нито за качеството на сладкиша.
Изпробвала съм рецептата и с цедено кисело мляко, затова ако намериш сходен продукт може да го използваш. Заквасена сметана или френския крем фреш, също ще работят тук. Единствено, бъди внимателна с времето за печене. С различните продукти, консистенцията на тестото може да варира, затова и времето за печене може да бъде различно от посоченото в рецептата. Просто проверявай сладкиша за готовност с дървена клечка, която забодена в центъра му, трябва да излезе суха.
Успех! Ще се радвам да споделиш опита и впечатленията си.
Привет отново, Йоана! Направих го, като замених киселото мляко с йогурт – получи се супер. Позволих си да рискувам и да намаля захарта – 150 гр. за блата и 180 гр. за меренга, и нямах никакви проблеми. Въпреки това, за нашето семейство десертът се оказа твърде сладък. Виж, не реагираме така на шоколад…
Благодаря ти за рецептата – точна, както винаги! С удоволствие готвя различни неща от блога ти и знам, че залагам на сигурно! Ще се радвам, ако те обхване скоро настроение за приготвяне на някоя традиционна българска манджа, но традиционно преработена от теб!
Весела Коледа!
Здравей, Йоана
Искам да попитам, възможно ли е вместо да се запича меренга, да се ползва кухненски торч. Ако да, това ще доведе ли до увеличаване на времето за печене на основата?
Използването на газова горелка в случая е дори по-добро решение. Не е необходимо времето за печене на основата да се увеличава, сладкишът така или иначе трябва вече да е готов.
Обгарянето на меренга във фурната се е запазило и до днес, защото във времето, от което е този сладкиш, в домакинствата не са разполагали с газови горелки за целта. Дори и сега, не всеки има такава у дома, затова се намира алтернативен вариант със запичане на меренга във фурната. Но с газовата горелка, както споменах е много по-удачен вариант за завършване на сладкиша.
Благодаря за бързия отговор!
Като начинаеща сладкарка съм се снабдила с всевъзможни джаджи, които нямам търпение да използвам. Радвам се, че торча най- накрая ще влезе в употреба 🤗
Невероятно-уникална рецепта!Правя я за втори път за една седмица по желание на семейството!
Много съм доволна от рецептата, презентацията…. От резултата в чинийката също. Поздрави и благодаря! :*
С 400 гр.захар (отделно сладкото с което се маже) става прекалено сладко.
Следващият път, в който ще го направя този сладкиш ще сложа 50 гр. в кексовата основа и 150 гр. в белтъците, за да се намали приблизително наполовина захарта.
Съгласна! Едно време като се приготвяше нещо сладко, трябваше да е наистина сладко. Вкусовете се променят и днес старите рецепти определено изискват промяна в това отношение.
За меренга може да се използва 80 -100 грама захар и също толкова за кексовата смес. Ще се радвам на обратна връзка ако опиташ пак.