Печени кайсии с мед и джинджифил върху рикота и хрупкави кори със зелен пипер и заатар

Това е само едно от заглавията от книгите на Силвена Роу, което само като прочета, неистово ми се иска да приготвя и опитам. Съчетанието от сладко, солено и пикантно, както и сочно и хрупкаво, е формулата за предложение, което трудно може да се определи. Предястие, десерт или просто нещо за похапване са трите неща, за които си мислех докато опитвах първата хапка. На втората вече ми се струваше повече като десерт, а след цяла порция установих, че мога да хапвам това по което и да е време. Но все пак доминиращата сладост с лек пикантен завършек ме кара да определя това прекрасно предложение по-скоро като десерт.

Тъй като заглавието говори достатъчно, смятам за излишно да се повтарям в описание на десерта. Само едно-две неща искам да добавя. Съдържащите се в него три основни компонента – плод, сирене и кори дава светлина на въображението за различна презентация.

Така например ако съм в лежерно настроение мога да го сервирам в чинийки или купички, в които да сложа от всичко без каквато и да е подредба и по колкото си искам, като заложа на моментното желание за по-сладко или по-пикантно.

И дори да ми свършат бързо хрупкавите кори от порцията (а това става наистина бързо) да се присегна към тавата за още една хрупкава наслада.

Или пък да си създам настроение като направя кулички ала милфьой.

Нареждам 3-4 броя от корите като между всяка кора поставям по малко рикота, а най-отгоре завършвам с медено-джинджифиловите кайсии.

А ако очаквам дружки за някое момичешко парти, бих им сервирала десерта във форма на кошнички. За целта корите се слагат във форми за мъфини и се запичат до златисто.

В хрупкавите кошнички слагам от рикотата и печените кайсии, а за още по-въодушевен разговор ще си налеем по малко лимончело.

Този десерт не е със строго определени пропорции, затова разчитай единствено на своя вкус. А ако ти хрумне още нещо, използвай го и се забавлявай.

Заатара, с който приготвих корите е по рецептата на Силвена Роу, която ще намериш в поста за Хапки от цедено кисело мляко и козе сирене оваляни в заатар, сумак и шамфъстък, като този път вместо риган използвах мащерка. В декорацията на десерта включих прясна лимонова мащерка, която прекрасно допълни комбинацията от вкусове.

Е, вече няма какво да допълня, освен да ти кажа непременно да се насладиш на това предложение при първия удобен случай. Довери ми се!

Печени кайсии с мед и джинджифил върху рикота и хрупкави кори със зелен пипер и заатар

Адаптирано от книгата Orient Express.

Посочените дози са за 12 малки порции.

Продукти:

  • около 300 г кайсии, почистени и нарязани на четири
  • 1 чаена лъжица настърган пресен джинджифил
  • 3 супени лъжици течен мед
  • 4 листа кори за баница
  • 50 г масло, разтопено
  • 1 чаена лъжица зелен пипер, счукан
  • 2-3 супени лъжици заатар
  • 400 г рикота

Кайсиите се смесват с джинджифила и меда. Изсипват се в тава и се слагат в предварително нагрята фурна на 180°C. Запичат се за 10-12 минути. Оставят се на топло място.

Взима се една кора и се поставя на работния плот. Намазва се с разтопено масло и се поръсва с малко зелен пипер и заатар. Върху тях се поставя втора кора, която също се намазва с масло и се поръсва с подправките. Процедурата се повтаря докато и четирите кори се сложат една върху друга, като най-горната само се намазва с масло. Корите се разрязват на квадрати. Отделните квадрати се поставят в тава намазана с масло и се запичат в предварително нагрята фурна на 180°C за 6-8 минути или докато станат златисти и хрупкави.

За сервирането вече стана ясно.

Забележка: В зависимост от начина на сервиране и количествата в една порция, порциите може да варират. Дадените по-горе 12 малки порции са по-скоро ориентировъчни.

Ако десертът се сервира във форма на кошничка, може да бъдат необходими повече рикота и повече кайсии.

След като се изпекат кайсиите в тавата ще се отдели сок, с който може да се залее десертът ако се сервира непосредствено след изпичането им. Ако кайсиите постоят известно време, в тавата не остава нищо за заливане, но пък и нищо не е загубено – кайсиите попиват сока.

13 коментара

  1. Аз признавам, че не съм експериментатор и едва ли бих пробвала рецептата, но снимките много ми харесаха 🙂

  2. Йоана, страшен комбинатор и експериментатор си! Как можеш да си представиш предварително вкуса? За ей такива неща, качества, които не притежавам, ти се възхищавам!
    А снимките, снимкитеее! Те са произведения на изкуството! Поздравления!… и целувки 🙂

    1. Не го измислям аз, но с удоволствие опитвам. Харесвам такива комбинации и смятам, че са добра практическа основа за моментни импровизации. Като например онези пържоли с горицата. Не ги бях приготвяла така никога, но ето, идеята се получи много добре. Всъщност, ти ги приготви. 🙂 Затова го правя, затова искам да опитвам. Да се наситя от комбинации. Разбираш ме, нали?

  3. Да, да, отлично те разбирам! Но мисълта ми е точно за това – как предварително си предстваяш комбинацията на вкусовете? Това с пържолите се получи страхотно! Сега на терасата ми е пораснал босилека и всеки път си късам за доматената салата, много й подхожда! Но – това пак от теб съм го научила, че освен магданоз, има и други подправки :)Аз също харесвам комбинацията сладко+солено, това го правех като дете – на филия с конфитюр да си натроша сирене… мама все ми се караше 🙂 Човек трябва да си запазва детските фантазии,.. и не само това, трябва да ги отглежда и развива!

    1. Много ми хареса как се изрази в последното изречение.

      Понякога подозирам за вкуса, друг път се изненадвам. В случая доста приятно. 🙂

  4. pozdravi ot Finlandia,neshtata koito pravish sa unikalni.Takova sachetanie na vkusove ne bqh vijdala,poluchilo se e strahotno.Receptite ti sa mnogo originalni ne ti li e hrumvalo da izdadesh kniga?

    1. Охо, Финландия! Привет, Силвия! 🙂
      Преди да издам книга искам да събера достатъчно авторски рецепти. Тази не е от тях, но Силвена Роу винаги ме вдъхновява.

  5. Здравей Йоана,
    И аз се чудех какво ли ще излезе от смесването на лютивото на пипера и джинджифила, горчивината и може би стипчивостта на билките, соленото,сладкото на кайсиите и рикотата. Съвършен баланс. Ако десертът се поднася топъл, ароматите са много силни и рикотата омекотява. И студен е чудесен с един по-приглушен вкус.
    Радвам се, че споделяш с нас опитите си.
    Приятен ден.

    1. И аз се радвам, че опита и сподели мнението си.
      Любопитството ни води към опитване на такива по-нестандартни изпълнения и също така предизвиква експериментаторския дух. Вдъхновение!

  6. Йоана, доверих ти се и останах много доволна! Експлозия от вкусове! Кои други рецепти от книгите на Силвена би предложила?

  7. Здравей, Йоана! Извън сезона на кайсиите, с какво могат да се заместят според теб в рецептата? Благодаря ти!

    1. Ягодите биха се вписали много добре. Освен тях може да се използват круши, ябълки, праскови, манго. Времето за готвене на плодовете ще бъде различно и ще зависи от това колко са узрели. Импровизирай с подпраките

Коментирай