Когато ти остане повече стар хляб и се чудиш какво да правиш с него, тази рецепта е точно за теб. Защото ти е омръзнало а) да си препичаш филии или всяка неделя да правиш пържени филийки б) да го правиш на крутони за супа в) да го ползваш за кюфтета г) да го замразиш докато ти дойде музата д) да го прибереш в плик, да го сложиш в ей оня ъгъл и да се направиш, че го забравяш докато мухляса. Докато бях емигрант и работех в едно семейство, често ми се случваше да изхвърлям мухлясал хляб (защото хляба от вчера не е за ядене) или собственоръчно да прибирам останала сготвена храна в хладилника и докато всички се правят, че не я забелязват (защото сготвена вчера храна не е за ядене днес) тя да се вкисне и после собственоръчно да я изхвърля. Никак не е приятно, нито за вършене, нито като чувство.
Ако ме питаш защо аз не я ядях тогава, само ще спомена, че бях на вечната диета и просто не ядях. Фотосинтезирах на терасата с чаша студен чай с много лимони и мед. Това е добре, но не и когато го правиш сутрин, обед и вечер по седем пъти в седмицата, всяка седмица. Сега забравяме за този случай и се концентрираме в приготвянето на ястието страта, което съдържа предимно стар хляб. Но с помощта на малко сотирани зеленчуци, настъргано сирене, мляко и яйца, старият хляб се превръща във вкусна вечеря.
Това ястие е онези, които трябва да се предвиждат. Не, не казвам, че трябва да оставяш хляб да изсъхва, но ако имаш вече такъв, той ще се превърне във вечеря чак на следващия ден. Или по-бързият вариант е ако имаш свободна сутрин. Тогава ястието се сглобява, оставя се в хладилника и се пече на същия ден преди вечеря. На приготвения хляб му е необходимо време да попие всички течности от заливаката, затова ястието се прави до момента на печенето и се оставя за един ден или за цяла нощ, преди да се изпече. Това си има и много хубавата страна – прибираш се вкъщи след работа, събуваш си обувките, изваждаш ястието от хладилника, включваш фурната да загрява и след това спокойно може да отдъхнеш, че приготвянето на вечерята е в действие. Е, като си отдъхнеш, може и една салата да направиш. Ще бъде свежото допълнение към стратата.
Наистина! Старият хляб може да се превърне в основна съставка за вечеря. Лесно е и е един от най-подходящите случаи да изпразниш хладилника от останали малки количества зеленчуци, парченца различни сирена, колбаси или изпечено предния ден месо. Следвах рецептата, тъй като имах малко спанак, сирена и разбира се остарял хляб. Хлябът, който използвах бях приготвила с мая, защото не съобразих да извадя по-рано кваса от хладилника (за поредните багети с бяло брашно и квас). Направих голям хляб. Остана известно количество на третия ден откакто го изпекох и вече беше доста сух. Може да се каже, че го съживих. В тази връзка, докато имах телевизор и постоянно гледах кулинарните канали, си спомням едни думи на Жак Пепен, че ако не се научиш да рециклираш в кухнята, рискуваш да бъдеш уволнен. Това донякъде е вярно и се потвърждава от няколко разказа на Антъни Бурдейн в книгата му „Поверително от кухнята“. Е, у дома няма от какво да се страхуваш, но смятам, че е истинско изкуство да се направи от нищо нещо и да бъде вкусно или да се използват вече използвани неща. (Това последното не винаги е удачно. Да не направим грешка, ей.)
Щеше ми се да вярвам, че това ястие е италианско, защото италианците са много добри в оползотворяването на стар хляб, като например в панцанела или супа с броколи, но за моя голяма изненада, то се оказа американско и не е по-далеч от хлебен пудинг. Но добър пудинг. И преди бях правила, в опити да съживя стария хляб, но не знаех за трикът с престояването и определено пак си ядяхме сух хляб, само че с гарнитура. Сега, обаче е по-различно. Хлябът е напоен с аромати, сочен, надига се като суфле във фурната, а топлият въздух оставя хрупкава само повърхността. Толкова пухкаво отвътре и толкова хрупкаво отгоре! Така ми харесва!
Страта със спанак и сирена
Адаптирано от epicurious.com
За стратата използвах много малко количество спанак, с колкото разполагах. Може да се използва повече от 150 грама изчистен спанак, дори би било още по-добре, както и други видове сирена. Рецептата е гъвкава и позволява включването на други зеленчуци или каквото обичаш или имаш останало.
Най-важното условие е страта да се остави за няколко часа преди печенето, за да попие заливката в хляба. Сервира се току-що извадена от фурната.
Посочените дози са за 4-6 порции.
Продукти:
- 150 г изчистен спанак
- 1 глава лук, нарязана на ситно
- 1 супена лъжица масло
- 250 г стар хляб, нарязан на кубчета
- 100 г гауда, настъргано
- 30 г прясно настърган пармезан
- 350 мл прясно мляко
- 4 яйца
- 1 чаена лъжица дижонска горчица
- индийско орехче, сол и прясно смлян черен пипер
Хлябът се нарязва на кубчета заедно с кората. Оставя се настрана. Спанакът се почиства, измива и ако е по-едър се нарязва на 2-3 места.
Лукът се нарязва на ситно. Загрява се тиган и в него се разтопява маслото.
Добавя се лукът и се подправя с малко сол, прясно смлян черен пипер и индийско орехче. Готви се на умерен към силен огън за 3-4 минути докато омекне.
Добавя се спанакът и тиганът се захлупва. Оставя се за 2-3 минути докато спанакът омекне.
Капакът се отстранява и лукът със спанака се разбъркват за още около минута. Тиганът се маха от огъня.
Подготвя се тава или друг подходящ съд, който се намазва с масло. В него се редят ред от хлебните кубчета, ред от спаначената смес, ред от двата вида сирене. Редуването се повтаря още два пъти, като накрая се завършва със сирената.
Отделно се разбиват яйцата със сол на вкус, прясно смлян черен пипер и горчицата. Добавя се прясното мляко и се разбъркват хубаво.
Яйчната смес се разпределя върху наредените хляб, зеленчуци и сирена.
Съдът се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилника за 8 часа или за цяла нощ.
Преди да се изпече стратата се изважда 30 минути предварително от хладилника. Фурната се нагрява на 180°C. Стратата се пече за 45 минути или докато придобие златисто кафяв цвят, хрупкава повърхност и се надигне леко. Сервира се топла.
Здравей Йоана,
Не коментирам, но следя редовно сайта и си мисля, че ако родиш още едно детенце, ще имаме по 2 рецепти дневно, което е супер.
Така си се развихрила, но това само ни радва и е изключително удоволствие за всички сетива.
Поздрави
Дааа, така си е – с появата на малкото ти пухче ти стана много активна с блога си и ние всички ти се радваме много!
Това за мен е поредната безценна рецепта за нетрадиционна и бърза вечеря. Много са ми скъпи такива рецепти за през седмицата, принтирам си ги и си ги ползвам със здраве 🙂
Благодаря за чудесната идея, Йоана!
@Мира – Не бих нарекла тази рецепта бърза, имайки предвид предварителната й подготовка 🙂 Но е лесна, търпи вариации, и е красива и вкусна много!
Моята престоя около 6 часа, с толкова разполагах между приготвянето и празника; сирената бяха саламурено и извара от козе мляко, поради такива наличности, а опитът установи, че нещо доматено/лютеничаво й отива като гарнитура 🙂 Канех се на тази рецепта, откакто е публикувана, и мисля, че я приготвих в най-точния момент.
Благодаря за идеите, Йоана!
Ммм … чудесна вкусотийка се получи! Според наличностите, които имах замених спанака с коприва, 150 мл. животинска сметана към недостатъчното ми прясно мляко и само домашно сирене.
Благодаря ти, Йоана!
Благодаря за тази бърза и лесна рецепта. много е удобна за заети хора, става винаги страшно вкусна и търпи импровизации – идеална е за обиране на хладилника. Последно я правих с лапад вместо спанак, пресен лук, добавих гъби и броколи. Освен индийско орехче, подправих с розов и бял пипер, джинджифил на прах, щипка кимион и малко пресен джоджен. Приготвям я сутрин и вечерта само поръчвам вкъщи да я опекат 🙂 Така съм сигурна, че като се прибера , ме чака готова вечеря и „отговорността“ е споделена;) Правих я вече няколко пъти и съм ти страшно благодарна, защото трудно се престрашавам в кухнята
Zdraveite Ioana, vchera napravih tazi recepta…. Izglejda mnogo obiknovenna, no vkusat e prosto neveroiaten ! Priatno iznenadana ot kombinaciata s dijonskata gorchica. Blagodaria ti, beshe tolkova vkusno, che samo tova vecheriahme 😉 priaten den.
Тук нямах само гауда, затова използвах твърдо козе сирене. Имах няколко останали комата хляб покрай нова година и тогава я направих. За мен това е първата американска рецепта, която се стреми към пестеливост, а не към разточителство. Напоследък забелязвам, че доста те вдъхновява американската кухня. Странно нещо са вкусовете и как се променят, нали? Много благодаря за рецептата!
Вчера пробвах рецептата, но не е от тези, които ще опитам пак. Честно казано имаше вкус на печена попара. Е, длъжен бях да пробвам