Този дип от печени тиквички, авокадо и крема сирене е идеален за топене със зеленчуци, крекери или брускети, но е много хубав и със сотирани скариди, печено пилешко филе и поширани яйца.
За рецептата са необходими изпечени тиквички, които могат да се направят целенасочено за дипа, но има опция да се използват и останали от предния ден.
Към изпечените тиквички добавям половин авокадо, което дава плътност и кремообразност с полезни мазнини. Използвам крема сирене, което също прави дипа по-кремообразен и малко кисело мляко за свежест. За още свежест с приятни аромати допринасят пресните зелени подправки, особено ментата.
Баня кауда е топъл дип от областта Пиемонт в Италия и буквално означава "топла баня". Основните му съставки са три - чесън, аншоа и зехтин, и е един от най-вкусните дипове за топене на зеленчуци в него, но и не само.
Солеността и умами вкуса на този дип подчертават естествената сладост на всички зеленчуци. Омекотява горчивината на цикорията. Подсилва вкуса на свинско и пилешко месо. Прекрасен сос за варени яйца. Сварените или печени картофи се издигат на друго ниво. Невероятен е!
Този лек и кремообразен дип се приготвя от рикота, бяло саламурено сирене и кисело мляко. Обогатява се с босилково песто, маслини таджаска и няколко капки зехтин с трюфел. Чудесен е за сервиране с крудити - сурови нарязани на пръчици зеленчуци, които да се топят в него. Вкусно и без нужда от готвене предложение за летните вечери, за парти или за пикник.
В това предложение комбинирам три вида кореноплода - моркови, сладки картофи и червено цвекло, които изпичам наведнъж във фурната. Червеното цвекло и морковите се сготвят достатъчно, че да запазят текстура с известна хрупкавост, а сладките картофи омекват напълно. И при трите зеленчука се образува фина карамелизация на повърхността, която носи много допълнителен вкус. Тези сладки вкусове много добре се допълват със солеността и свежестта на дипа от сирена, с който ги сервирам.
Дали ще се комбинира с крекери, сурови или печени зеленчуци, този дип е вкусен и лесен начин да се смесят малко останали сирена и кисело мляко. Добавянето на пресни зелени подправки го освежават, особено прясната мента, която обичам да слагам в него. Харесвам този дип със сурови моркови и краставици, нарязани на пръчици или с репички, които да топя в него. Правя го малко по-рядък, когато го сервирам с печени зеленчуци. Хубава добавка е и към салата от листни зеленчуци.
Мутабал е близкоизточно ястие, което се приготвя от печени патладжани, сусамов тахан, зехтин и се овкусява с чесън и лимонов сок. Кремообразен, нито прекалено опушен, нито прекалено чеснов или подправен и лек като мус. Ако обичаш патладжани, харесва ти да си играеш с вкусове и цветове, тази статия е твоя от край до край.
За тази рецепта Силвена Роу казва, че може да се нарече турското гуакамоле. За разлика от него обаче, то е кремообразно, фино и.. и.. не знам как да опиша комбинацията от авокадо и сусамов тахан. Като за първа дегустация ми се стори странно. Като за втора вече ми харесва, че даже не мога да се спра да топя […]
За тази рецепта моркови се изпичат на грил тигана, където се окрехкотяват без да губят текстурата си и придобиват онзи прекрасен характер на голяма част от храните през лятото – леко опушени и със специфичните щрихи от скарата. С допълнителната сладост и балансираната киселинност от меласа от нар, така приготвени, те се съчетават прекрасно със сварена зелена леща и цедено кисело мляко. Всичко се поръсва с песто от морковени листа, което се овкусява с няколко подправки и става много ароматно и подходящо както за морковите, така и за лещата.
Това ястие се готви в един съд във фурната и се прави поетапно, но всъщност не отнема много време, защото докато зеленчуците взимат първото си запичане във фурната, през това време рибата се маринова. Маринатата се приготвя със счукани семена кимион, чесън, билки и сок от портокал и лимон. Овкусява прекрасно както месото на рибата, така и зеленчуците.
Тапенадата е така позната и подходяща за предястие с брускети, включвана в плата със сирена и колбаси, допълваща салати, печени зеленчуци или меса. Приготвям я по-често с месестите маслини, които обичам да ям самостоятелно като каламон и каламата. Добавям по-малко каперси, отколкото повечето рецепти препоръчват, но не пропускам аншоата и чесънът, които дават по-дълбок вкус. Обичам също така да освежавам пастата с повече магданоз. Може да се направи с по-груба текстура или като пастет.
Тези гризини се приготвят със сварена киноа, още няколко вида семена и орехи. В тях няма брашно, млечни или яйца. Тези съставки се смесват с малко зехтин и кленов сироп, а приготвянето е лесно като само се смилат в кухненски робот. Получават се много хрупкави и се задържат такива сравнително дълго време.
Това нетрадиционно предложение за хумус се приготвя с бял боб, вместо нахут. Към него се добавя печен пащърнак, който добива сладък вкус след като се изпече и дава много хубав аромат и текстура на хумуса. Допълнени са от сусамов тахан и се овкусяват с чесън, кимион и лимонов сок. Забележителната подправка в този хумус е меласа от фурми. Тя е сладка, с плодов и карамелен аромат, които допълват тръпчивостта на тахана и свежестта на лимоновия сок. Допълва се отлично и със сварения боб, на който много му отива подобно овкусяване. Хумусът е прекрасен като дип за сурови зеленчуци нарязани на пръчици като моркови, чушки и краставици или с бланширани/печени зеленчуци като броколи или карфиол. Хубава добавка е към печено свинско или пуешко месо, пържоли или кюфтета.
