Йоана на Земята – История за курабийки

Предполагам много от вас имат спомен за първия път, когато са се осмелили сами да приготвят нещо в кухнята. Предполагам и че това е било в детска възраст в опит да се произведе някоя семейна рецепта, в която едно дете влага всичко от себе си, доколкото познания може да има. Моят първи опит сама по собствена хрумка беше за един пандишпанов кекс, който майка ми приготвяше почти всяка събота. Помня рецептата отлично – 6 яйца, чаша захар, чаша брашно, 1 пакет бакпулвер, 1-2 сашета ванилия. Когато мама искаше да разнообрази, правеше мраморноподобен ефект в кекса, като заделяше част от разбитите белтъци и част от сместа за кекса, в която добавяше какао. Смесваше трите във формата като ги редува. Имаше жълто, бяло и кафяво при разреза и беше супер яко за капацитета и възможностите на скромното домашното сладкарство в началото на 90-те.

Курабийки

Та, първият ми самостоятелен опит с този кекс не мина добре. Всъщност, сместа беше перфектна, но фурната твърде гореща, откъдето кексът потъмня бързо на повърхността и реших, че е готов. Обръщайки формата с изпечения кекс върху сервизен поднос, той се разпадна пред очите ми, като от под загорелите му повърхности сте разтече сурова маса.

При следващия ми опит на този кекс, вече си бях научила урока, че фурната има градуси и те са много важни. Накрая правих от мраморираните кексове на мама и всеки път с любопитство разрязвах парче, за да видя как се е получило. Някъде по-това време съм изпратена ваканция на село, където има яйца от кокошките на двора, кисело мляко от козите и овцете и предостатъчно брашно в мазето. Лято е! За мен безгрижно. По цял ден се чудя какво да правя. Времето минава бавно, особено без другари, с които да играя. Намирам разнообразие от тази скучност с правене на курабийки. Печах почти всеки ден. Черпех с тях бабите на седянката. Те цъкаха с езици и поздравяваха моята баба каква снаха съм щяла да стана. Толкова се бях увлякла, че по едно време баба ми ме гонеше с точилката и ми казваше да се спра. Кексът мина на заден план, специализирах се в курабийките.

Курабийки

Вероятно съм ги правила още известно време след тази ваканция на село, но не е било за дълго. Бяха забравени допреди няколко седмици. Всъщност, имало е моменти, в които да си спомням неистовото им приготвяне като дете, но никога след това не се бях връщала към тях. След един коментар на Десислава, с който ме подсеща и провокира да ги приготвя отново, се завърнах към тях, но този път с различен критичен поглед.

В старите рецепти няма много обяснения. Всичко е в чаени чаши (което за онова време не беше регламентиран обем, както е сега) и количеството на брашното е „до замесване на меко тесто“. Фурната е „умерена“, липсва обяснение за крайния резултат, който се цели. Следвайки рецептата на баба ми правя първия опит, в който измервам и записвам всичко и процедирам така, както съм процедирала в онези детски години – смесвам течните съставки и ги изсипвам в кладенче от брашно, като взимам и замесвам от него толкова, колкото реша че е достатъчно. За да се опише една рецепта добре обаче, такива инструкции са незадоволителни, особено за неопитни, които нямат представа какво означава меко, леко лепкаво тесто.

След около 30 години от онова лято и повече от 10 в професионалната кухня, имам какво ново да кажа за тези курабийки. Практиката през годините, усещането че нещо не е наред в този първи опит оттогава и очакванията ми от едно такова тесто, ме провокираха да направя още няколко опита върху него, които да ме удовлетворят, но без да променям същността на курабийката. Просто смених техниката. С вече изготвени грамажи на всички продукти, техниката работи добре и води до прекрасни курабийки, на които дори Даниел се наслаждава за закуска с прясно мляко. Аз и Вальо ги предпочитаме като снак със сладко или мед (а най-любимото на Вальо е със сироп от фурми). В комбинация с прясно бяло или отлежало жълто сирене и сладко от ягоди например, също са прекрасен завършек на вечеря. Виждам семплите курабийки сега по друг начин и в съчетание с нещо, което да ги допълни подобаващо.

Курабийки

Курабийки

Първото ми приготвяне на рецептата след почти 30 години не ме удовлетвори. Процедирах както по онова време – смесих течните и ги добавих към сухите. Докато замесвах тестото, то стана много жилаво и в последствие трудно за оформяне, а крайният резултат – сбити курабийки. Смених техниката на приготвяне без да променям нищо в състава на рецептата и съм по-доволна от резултата. В този случай първо смесих брашното с мазнината и след това добавих останалите предварително смесени течни съставки докато се образува меко, леко лепкаво тесто. Не месих повече, както се процедира при ронливото маслено тесто и скоунс. Тези теста са по-пръхкави, защото в тях има доста повече мазнина за разлика от това при курабийките, но все пак вече имах по-леко и не толкова жилаво тесто. Освен с олио (по рецептата на баба ми), направих опит и със свинска мас. Работи чудесно и не усетих никаква разлика от курабийките с олио.

Рецептата е редуцирана за минимален брой курабийки. Лесно може да се удвои или утрои, ако е необходимо. Курабийките се съхраняват добре дълго време на стайна температура в кутия или добре покрити.

За 12-14 броя.

Продукти:

  • 220 г брашно
  • 30 г олио или свинска мас
  • 70 г кисело мляко
  • 50 г захар
  • 1 яйце
  • 1 чаена лъжица ванилена захар
  • настъргана кора от ½ лимон
  • ¼ чаена лъжица сода бикарбонат
  • 1 яйце, разбито за намазване (може да се използва само белтък или само жълтък, разреден с 1 супена лъжица вода)
  • допълнително захар за поръсване

Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвя се широка тава, която се покрива с хартия за печене.

В купа се смесват брашното и олиото или маста. (На снимките използвам олио. Ако се използва мас, не е необходимо да се разтопява.) Брашното и мазнината се разтриват с пръсти докато се поличат дребни трохи.

Смесват се брашното с мазнината и се разтриват до трохи

Смесват се брашното с мазнината и се разтриват до трохи

Отделно се смесват киселото мляко, захарта, яйцето, ванилената захар и лимоновата кора. Разбиват се с вилица. Към тях се добавя содата и сместа се разбърква докато започне да шупва.

Течните съставки се добавят в брашнената смес. Разбъркват се с вилица само докато се смесят. Тестото ще бъде меко и леко лепкаво. Внимава се да не се премесва, за да не стане жилаво.

Смесените течни съставки се добавят към брашнената смес

Разбъркват се докато се образува меко, леко лепкаво тесто

От тестото с намокрени във вода длани се оформят 12-14 топчета. Подреждат се на разстояние едно от друго в подготвената тава. Намазват се с разбитото яйце и се поръсват със захар.

От тестото се правят топчета, намазват се с яйце и се поръсват със захар

Тавата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и курабийки се пекат 20-22 минути или докато придобият златист цвят на повърхността и кафяв цвят на дъното.

Когато курабийките се извадят от фурната се преместват върху решетка и се оставят да се охладят напълно. Съхраняват се в кутия на стайна температура около 10 дни.

Курабийки

Други рецепти за дребни сладки и бисквити

Още публикации от рубриката Йоана на Земята

9 коментара

  1. Prekrasni kurabiiki.Mnogo mil spomen ot detstvoto.
    Йоанче ,следя твоите публикации . Много точно ,ясно ,разбираемо пишеш-впечатлена съм!Спомена за мама-как е тя?Поздрави!
    При Цвети съм в USA!
    Бъдете здрави и щастливи!🌹🍀🥰

  2. Чудесно споделен спомен и съответно – отключи и моите: за безметежни лета на село, аромата на липи в началото на ваканцията, за едни „гъбки“, които правихме децата от махалата със събрани от килерите продукти, нескопосано и тайно от бабите…
    Моята баба замесваше вероятно една идея по-твърдо тестото за курабии, защото помня го разточваше и режеше на ромбове, сигурно и глазура с жълтък е слагала. А на мен все ми се искаше да имаме от кръглите, с орехи и захар отгоре. Жалко, че нямам нейната рецепта. Но тази непременно ще пробваме вкъщи!

  3. Курабийките са много вкусни, както всичко, което пробвам по Ваша рецепта. Благодаря!

    1. Днес изпробвах рецептата. Много вкусни се получиха, благодаря. Не станаха точно топчета, но ще се постарая повече за следващия път. 🙂

  4. Здравей Йоана, и на мен ми се доядоха курабии веднага след като видях поста. 🙂 Би ми се искало обаче да разнообразя вкуса и да експериментирам малко с брашното. Какво би препоръчала? Как мислиш че ще станат например с брашно от спелта? Благодаря ти!

    1. Точно спелта бих ти препоръчала и аз. Тя ще даде ядков вкус, но и ще запази лекотата на тестото. Възможно е курабийките да се разлеят малко повече в тавата, затова предвиди по-голямо пространство между тях.
      Може да импровизираш с част бяло или типово + лимец. Лимецът ще даде прекрасен ядков вкус и лека дъвчаща текстура + по-тъмен цвят при изпичането, който не трябва да те води погрешно за готовност. Пълнозърнестото пшенично брашно също ще бъде отлично тук.
      Ще се радвам на обратна връзка от опита ти. Успех!

    2. Здравей пак Йоана,
      направих курабиите вече четири пъти с различни вариации през последните три седмици и това са моите наблюдения:
      1. Колкото по-тъмна захарта, толкова по-вкусни стават. Най ни харесаха с мусковадо. Трябва и с мед да се опита, подозирам че ще е страхотно.
      2. Олиото може да е всякакво, най-добре смес от слънчогледово и някакво ароматно, като досега пробвахме със сусамово и орехово. Само със зехтин също много ни хареса!
      3. Кора от портокал, канела или джинджифил на прах са много вкусни като алтернатива на лимоновата кора
      4. За брашното ти вече писа (много благодаря пак!) мога да кажа че с пшеничено типово досега най много ни харесаха. Опитите с лимец ще следват.
      5. Не е необходимо да се жертва цяло яйце за намазването, нито пък цял белтък или желтък. Една заделена супена лъжица от белтъка на яйцето, което влиза в сместа, смесена с няколко капки вода е напълно достатъчна за намазването на 12 курабии.
      Мислех че на следващия ден ще са по-твърди или сухи, но нищо подобно, много са си вкусни. Но повече от два дни при нас не са оцелявали. Децата обожават да ги правят и да си ги изяждат 🙂

      С една дума, много много ти благодаря за още една прекрасна рецепта!

    3. О, забавлявали сте се! Благодаря за обратната връзка, Катя! Радвам се, че рецептата провокира импровизации. На това много се радвам.
      За яйцето – винаги намирам приложение за използване на остатъка, но и ти имаш свой вариант. Благодаря, че сподели опита си. Остани със здраве и нови вдъхновения оттук!

Вашият отговор на Петя Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *