Локумки

Ако има десерт, в смисъла на комфортна за мен храна, то той най-вероятно ще бъде Дамски каприз. Не е за изпускане и сладкиш Агнес, чиито останали краища от красиво нарязаните ромбове бяха изяждани първи, директно от тавата. Както и кошничките на мама (това си е същинска тарталетка с орехов франджипан!), но тях ги приготвяше рядко, най-вече за някакъв голям празник на семейството или близките приятели. Сигурна съм, че и ти имаш любими, запазили се във времето рецепти на семейството, които ти носят уют и хубави спомени. Но се замислих, че ако има сладка хапка, в смисъла на комфортна храна за всички нас, то това със сигурност ще бъде локумка.

Локумки

Локумката е идеалната сладка. Приготвя се бързо с малко и достъпни съставки. Постна е и може да се съхранява дълго без да се промени нищо в нея. Основната ѝ сладост и аромат идват от локума, затова е хубаво да се наблегне на него, както и на повече пудра захар, с която да се поръсят или по-добре овалят, докато са горещи. Освен сладост, носят и радост. Добре дошъл в рубриката „Йоана на Земята“.

Брашно, олио, вино и розов локум за локумки

Преди време ми гостува Илона от Полша, която обикаляше блогърите по света и едно от нещата, които приготвих за нея бяха локумки по рецептата на моята баба. Рецептата за тях е много проста, разбира се с достъпни и минимален брой съставки, а самите локумки се оформят като пурички, в които се слагат парче локум и ядка орех. Исках да я запозная с тези наши традиционни сладки, но струвайки ми се твърде обикновени за моята гостенка или по-скоро за мен самата, обогатих рецептата на баба с повече аромати. Чудно хубави пурички с локум станаха.

Замесеното тесто за локумки

Малко по-късно във времето, моя колежка ми сподели нейната рецепта за локумки. Тя е Геновева – отдаден и искрен човек във всичко, което прави. Тя приготвя локумките като полумесеци, чиито краища педантично залепва и оформя с върха на вилица. Оценявам подхода ѝ и тази взискателност. Нейната рецепта по липса на сложност не се различава изобщо от бабината, но съществената разлика е използването на вино, вместо бира, както се изисква в рецептата на баба. Вино? Още тогава започнаха да ми хрумват разни неща. Това ме накара не само да направя ревизия на бабината рецепта, но и да погледна с други очи на семплите, лишени от всякакви екстри локумки.

Оформяне на локумка във форма на топче

Оформяне на локумка във форма на топче

Оформяне на локумка във форма на топче

Оформяне на локумка във форма на топче

Добре, след като мина още време реших, че имам нужда да обновя рецептата за локумки на баба с вино. Но имах някои желания. За да оставя всичко останало така, както си е и да не надграждам с аромати, то тогава бих искала да използвам много ароматно, флорално вино и задължително локум с рози. Тогава опитах с вина от сортовете Мискет и Тамянка и набелязах за използване някои други, отваряйки бутилка от тях у дома. В тази надпревара за най-ароматно вино за моите цели, отбелязах две неща. Първо, всяко едно вино с подчертани флорални аромати ще бъде подходящо за тази рецепта. И второ, ванилията не се пропуска, независимо колко ароматно, с медени тонове и цветисто е виното.

Овалване на топлите локумки в пудра захар

Спазих всички точки за лесни, достъпни и възможно най-традиционни локумки, като умишлено пропускам ореховата ядка в тях. Искам да наблегна на локума и ако пропускането на един елемент в локумките на баба ми ги прави още по-семпли, то нека да бъде така. Но, момент! Нали съм си аз, за моите няма как да няма някои условия.

Виното

Виното не е задължително да е скъпо, но избери такова, с преобладаващи флорални аромати като вино от сортовете Мискет, Мускат, Димят, Траминер, Тамянка, или някаква комбинация от тях. На българския пазар не липсват такива, идеята е самото вино да ти харесва за пиене самостоятелно и да ти води асоциация към цветни градини. Не е трудно, просто опитвай. Неговите аромати ще се пренесат в тестото и ще усетиш това още веднъж, докато сладките се пекат. Самата мисъл да използвам такова вино ме прави щастлива.

Олиото

Хубаво е олиото, което се използва да бъде с неутрален аромат. Обикновено в такива случаи се спирам на олио от гроздови семена. Би могло да се използва и рафинирано слънчогледово олио или от рапица. Искам да кажа, че колкото и да харесваш шарлан или някой зехтин, неговият аромат би доминирал тук. Което не е проблем ако настояваш за неговото присъствие, но според мен би заглушил всичко останало, с което смисълът на цялата история ще се изгуби. Все пак оставям врата, защото всичко е въпрос на вкус. Не съм резервирана и въпреки това се застъпвам за неутралното олио тук. Искам флоралните аромати на виното и сладката тръпчивост на ванилията с ароматите на рози от локума. Това е!

Ванилията

Ванилията, която присъства в бабината рецепта, всъщност е ароматът ванилин. Знаеш за онези малки хартиени пликчета, в които се съхранява бял прах. Това е най-силният и разпознаваем аромат от ваниловата шушулка. Не е зле, но тук използвам или ванилена захар, за която бяла захар се ароматизира със семена от ванилова шушулка, или ванилов екстракт, който също може да приготвиш у дома. Знам, че в момента цената на ваниловата шушулка е доста висока, затова понякога за деликатни рецепти като тази се възползвам от бурбонска ванилова захар или друг екстракт, който съм закупила от пътешествие в чужбина. В никакъв случай обаче, не пропускай аромата на ванилията, дори да бил той и от онези малки пакетчета. Заедно с всички съставки, тя носи онзи вкус, който мога да нарека познат за тези сладки. Не искаме ли в крайна сметка това? Нещо познато и любимо?

Локумът

Като основна съставка в едни локумки искам и неговото количество да бъде голямо в една хапка. Не си представям тесто, в което е обвито парче локум, представям си парче локум, което е обвито в тесто. Сега се предлага локум с какви ли не вкусове и ако имаш нагласи за експериментиране с тях, ще се радвам да споделиш опитите си. За моите цели обаче залагам на локума с аромат на рози. Той не само че допълва идеята за използване на вино с цветисти аромати, той е цветният елемент в тази хапка във всеки един смисъл.

Локумки

Локумки

За 35 броя.

Продукти:

  • 300 г брашно
  • 1 чаена лъжица (5 г) бакпулвер
  • 2 чаени лъжици (10 г) ванилена захар или ванилов екстракт
  • щипка сол
  • 120 мл бяло вино с подчертано флорални аромати, като вина от Мискет, Мускат, Димят, Траминер, Тамянка
  • 120 мл неутрално на вкус олио, като от гроздови семена или рафинирано слънчогледово
  • 250 г розов локум
  • пудра захар за овалване

Фурната се нагрява на 180ºC с опция горен и долен реотан. Всяко парче локум се срязва на две, така че да се образуват парчета по 7-8 грама. Има някои марки локум, който е нарязан така, че няма нужда да се разполовява, затова слагам приблизителен грамаж на локума за една сладка. Това ще има отношение с броя на топчетата, които се получават от една доза тесто.

В купа се смесват брашното, бакпулверът, ванилената захар и солта. Добавят се бялото вино и олиото (и ваниловият екстракт, ако не се използва ванилена захар). Всичко се разбърква хубаво докато се образува меко тесто. Тестото не се меси, за да не остане жилаво след като се изпече.

Тестото се разделя на 35 топчета. Всяко топче е 15-16 грама. Взима се едно топче и се разстила с пръсти. В него се слага парче локум и краищата на тестото се загъват, така че да се слепят. С помощта на дланите се оформя гладко топче. Така се оформят всички топчета. Подреждат се в тава върху хартия за печене, като се оставя разстояние между тях. Ако има нужда се използват две тави, които се пекат последователно.

Тавата с локумките се слага на средно ниво в предварително нагрятата  на 180ºC фурна. Пекат се 22 минути или докато дъното им стане със златист цвят, но на повърхността останат съвсем бледо розови. Ако две тави се пекат едновременно, тогава фурната се нагрява на 170ºC с опция топъл въздух. Местата на тавите се сменя и самите тави се обръщат по средата на печенето, за по равномерно изпичане.

Топлите локумки се овалват в пудра захар. Оставят се да се охладят напълно, преди да се съхранят в кутия на стайна температура до 2-3 седмици.

Още рецепти с локум

Други рецепти за дребни сладки и бисквити

7 коментара

  1. Обожавам личния ти почерк дори във „всеизвестни“ неща! By the way, първите ми сладки… замесих ги, фурната се развали и ги пекохме у съседката… Така се почна:) Ще кажеш ли кой беше твоят личен винен избор и… как се прави ореховият пълнеж на онези култови кошнички, които са и моят най-свиден детски спомен? (не от къщи, затова ми липсва съответният лист от тетрадка)

  2. Ето какво отварях напоследък покрай тези локумки:
    Братанов Тамянка Сингъл Винярд
    Марян Димят Sense of Tears
    Едоардо Миролио Мускат Отонел
    Шато Копса AXL Роуз Вели Мискет
    Росиди Гевюрцтраминер
    Идеята е да се спреш на вино, което би допила с удоволствие. Всички тези са подходящи и самостоятелно, но с подходяща храна са още по-добри. Разбира се, на пазара могат да се открият и други хубави от изброените сортове.

    Ореховият пълнеж за кошничките на мама се състои от (преписвам дословно за 30 броя):
    1 чаша смлени орехи
    1 яйце
    3-4 лъж. пудра захар
    1 каф. лъж. канела

  3. Страхотно, Йоана! Вече 2 пъти правя локумките по тази рецепта и се получават прекрасни – точно такива каквито трябва да бъдат (както впрочем и всички други твои рецепти, които следвам – наскоро правих меломакарона, сладките с фурми и косос и тахановите сладки с овецени ядки).
    Оценявам, че винаги даваш много точно количествата и съотношенията в грамаж, защото в много други сайтове не е така, и все се чудя какво означава 1 чаша от нещо например (има много различни размери чаши).
    Харесва ми също, че издирваш класическите рецепти за нещата, които приготвяш, както например рецептата за тирамису, която приготвям от години.
    Затова искам да те помоля да намерип и публикуваш класическата рецепта за курабийки. Нали знаеш, тези бабините, които се правят с мас, намазват се със жълтък и се поръсват с малко захар преди да се сложат да се пекат. В интернет е пълно с рецепти за тях, но аз вече 2-3 пъти опитвам с различни сайтове и все не се получават добре. В теб ми е надеждата 🙂 Предварително благодаря!
    И поздравления за уменията и постоянството, с които поддържаш този блог вече толкова години.

    1. Благодаря, Десислава!
      Сещам се отлично за тези курабийки, бяха едни от първите ми кулинарни изяви като дете. Рецептата на баба ми е с олио вместо мас (както и при локумките, очевидно) и освен захар поръсва и с орехи. Ще видя какво мога да направя.

    2. Здравейте,Десислава!
      Бих споделила с вас и Йоана разбира се,рецепта за курабийки ,които се правят с мас,намазват се с жълтък и се поръсват с малко захар преди да се сложат да се пекат.Имам си я от мама,тя от нейната и така..Курабийки,които и аз от дете “приготвям”(по-скоро тогава им поръсвах захарта 😋,но и използвах доста сръчно формичките въпреки ,че след изпичане,не всички си личаха какво са😂)Обожавам аромата.Правя ги всяка година и само на Великден.
      Не бих могла така добре да опиша рецептата,както прекрасната Йоана,та чак да ти замирише и да грабнеш точилката.Давам пример с това,че въпреки всичките години, през които съм ги замесвала,не мога да кажа колко броя ще излязат от количеството тесто.Много😉!А и винаги ги правя в различни форми.Разпрострях се може би излишно и не на място.
      ……Утре ще правя локумки❤️

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.