Масала чай

Знаеш какво става, когато правиш едно нещо дълго време. Започва да ти омръзва. Вече не те е страх от непознатото, страх те е от предвидимото. И тогава ти се иска да слезеш от колелото, което продължава да се върти на едно място, да го погледнеш отстрани и да се опиташ да промениш нещо. Да си починеш от монотонността. Да намериш нещо ново и непознато. Да пътешестваш. Да възродиш в себе си търсещия, откриващия, изследващия. Да придадеш повече смисъл на съществуването си.

Масала чай

Затова си взех малко почивка. И пътувах. За да откривам и изследвам. За да бъда по-щедра. Към себе си.

Подправки за масала чай

Не си спомням кога за последно съм се задълбочавала толкова в една кухня. Или по-скоро в няколко. Защото едната води към друга, но те са толкова свързани, че на моменти се чувствам объркана. Не си спомням кога за последно съм разлиствала всички тематични книги от кулинарната ми библиотека. Не си спомням кога за последно готвих една и съща храна по различни рецепти за кратко време, за да открия най-добрата и най-подходящата за мен. Спомням си обаче, че за да спра да буксувам ми трябва нещо ново. Нещо, което да ме грабне.

Счуканите подправки за масала чай

Едва завърнала се от Дубай, започвам проби на някои ястия, които опитах там и които ми харесаха. Започвам веднага, защото установявам, че разполагам с всичко, което ми е необходимо, без да се налага да ходя до арабските магазини на Женски пазар. Всъщност, предвидливо си купих от там някои продукти. Изключение беше гарам масала, но това също не ме забави и бързо приготвих една смес от подправки, които така или иначе поддържам. И е по-добре, защото слагам, каквото обичам. Така вече цяла седмица кухнята ми ухае като в пакистанския ресторант, който посетихме. Като кибето в Al Bait Alshami. Като арабския чай, с който ни почерпиха след сафари в пустинята. Като най-доброто малеби, което съм яла някога. Като в магазинчетата на пазара за подправки в стария град. Въздухът там е пропит с тези аромати. Открих нещо ново, което да изследвам. Променям средата, променям и себе си.

Запареният чай с подправки

Уча се сега да приготвям прилично биряни. И добро къри пиле с масло. И перфектни арабски пити, които се оказаха не толкова просто нещо за правене, както изглежда. С джоб, без джоб. На тиган, във фурната. С незалепващо покритие, в чугунен, в тава, на плоча. С това рискувам Вальо и Даниел да ме изгонят от къщи или в по-добрия случай, усещайки ароматите на близкоизточната кухня още от входа на блока, да плануват поръчване на пица за вечерята им или направо да се запътят към някой ресторант с позната, комфортна храна.

Приготвеният масала чай

Иска ми се още да науча как се приготвят тези два десерта, като вероятно ще ми се наложи да адаптирам рецепти със съставки, които се намират на нашия пазар. Тук смятам никой от момчетата ми няма да се сърди, защото ги опитахме и изненадващо за мен, дори на Вальо му хареса лекият вкус на сирене със силния аромат на портокалов цвят в Halawet el-jibn.

Масала чай

Искам да се науча да запържвам подправките до точната степен, така че да бъдат още по-ароматни, без да изгарят. Да задушавам бавно ястията с ориз, без да го разкашквам. Да опитам поне 7 от 27 вида раита. Да се науча да приготвям това реване точно такова, каквото го опитах – леко дъвчащо, не прекалено напоено, но сочно и сладко с прекрасно изпечени горна и долна страна и много ароматно. А когато дойде пролетта да се опитам да възпроизведа най-кремообразния спанак с прясно сирене, който съм опитвала някога. Дотогава би трябвало да съм усвоила перфектния начин за приготвяне на пита, с която да загребвам от него, нали? А когато пък стане късно лято искам да се науча да трансформирам патладжани в кремообразен дип. Нито прекалено кисел, нито опушен, а лек като мус и умерено подправен.

Масала чай

В някакъв момент ще стигна и до сладките maamoul и се подсещам, че много съжалявам, когато преди време видях дървен уред, с който се оформят, в един магазин за левче и не го купих. Обмисляйки тогава постъпката си се върнах в магазина след няколко дни, но инструментът вече го нямаше. Мисли бързо, Йоана! Действай импулсивно! Нищо. Вече открих друг начин в книгата на Uri Scheft, с който да се импровизира и без специалния уред.

В пустинята

Ние тримата

Преглеждайки отново снимките, които направихме там оставам с приятното настроение за добре прекарано време с моето семейство. И за специфичната храна, която опитах. Относно първото, ще се опитам да поддържам това и в делничните дни, защото по дяволите, нищо друго не е толкова важно, спешно и на всяка цена.

Даниел

За второто – това вече е откритие, което провокира изследване, което стимулира прилагане, последвано от споделяне. Както казва Майкъл Полан в книгата „Готвенето“:

„Най-важното при готвенето, както научих, е връзката ни с други видове, други епохи, други култури (както човешки, така и микробни), но най-вече с други хора. Готвенето е една от красивите форми на човешка щедрост…“

Обещавам да бъда умерено щедра в това си ново пристрастяване и да не тормозя много моите момчета, както и теб. Сега ми предстои още едно пътуване, до Барселона, този път с обучителна цел. Със сигурност ще имам нови впечатления и от там, при все, че никога не съм посещавала Испания досега. Очаквам новите ми познания събрани през този януари да се преплетат, да се почуствам дори объркана, а в желанието си да сготвя всичко, да не зная откъде да започна по-напред. Със сигурност зная обаче, че ще бъде от нулата. Защото тогава ще бъде вкусно и удовлетворяващо.

Като заговорих за вкус, един от учителите по ферментация на храните на гореспоменатия автор казва, че има два вкуса. Единият е вкусът на езика. Другият е вкусът на ръката. Първият е простия (дали?) химичен процес, който обхваща всички рецептори на езика ни, за да ни донесе усещането за аромати и текстури. Вторият е този, който носи „неповторимия подпис на човека, който я е направил – грижата, мисълта и индивидуалността, която е вложил в приготвянето ѝ. Вкусът на ръката не може да се имитира…“ Вкусът на ръката е вкусът на любовта, отбелязва Майкъл Полан. Затова ще продължавам да готвя. Не само като тих израз на бунт срещу индустриалната дезинфекция на храната или за да омиротворя неспокойната ми душа. А най-вече защото това би ме направило по-щедра. Към себе си и към всички, които са с мен.

Масала чай

Масала чай

Досега писах за готвене, но смятам, че този чай е добър старт, нещо като встъпление към ароматите на Изтока. Приятен, дори вкусен и „not spicy“, както се научи да казва Даниел, но притежава съвсем лека пикантност от джинджифила и черния пипер, които сгряват в тази студена зима. За първи път опитах масала чай, преди десетина години когато бях в Слънце Луна. Беше приготвен на един фестивал, в който участвахме и така ми хареса, че започнах да го приготвям и у дома.

Когато говорим за смес от подправки, никога не може да говорим за нещо точно определено. Това е хубавата част тук, че може да добавяме онези аромати, с които се чувстваме комфортно и ни носят наслада. Арабският чай не би бил такъв без кардамона, а за масала чая може да се каже, че основни са кардамонът, канелата, карамфилът и джинджифилът. Все пак няма строги правила, затова се чувствай свободно да използваш каквото обичаш. За моя чай освен тях, понякога добавям и звезден анасон. Срещнах вариант за топъл коктейл със зърна черен пипер и идеята за тях ми допадна, затова я прилагам.

Напитката се приготвя с черен чай, чиято сила може да контролираш от времето му на варене, но ако не си му фен, тогава използвай зелен.

Чаят може да се приготви и без мляко, ако предпочиташ. Подслаждането му е на вкус и дори да избереш да го приготвиш натурален, имай едно наум, че дори малко захар в него засилва ароматите на подправките. Някои добавят и щипка сол, което води до същия ефект. Ако не искаш да подслаждаш със захар, използвай мед като го добавиш във вече разлетия в чаши чай.

Обичам тази ароматна смес, особено сега, в този сезон, защото не само топлината на течността стопля, но и подправките в нея загряват и оставят това усещане за дълго. Обичам и накрая да поръсвам чая с прясно смляно индийско орехче.

За 4 порции.

Продукти:

  • 5 шушулки зелен кардамон
  • 2 см пресен корен джинджифил, нарязан на по-дребни парчета
  • 2-3 см пръчка канела
  • 3 карамфила
  • 3-4 зърна черен пипер
  • 1 звезден анасон
  • 500 мл вода
  • 4 чаени лъжици захар или количество на вкус
  • 2 чаени лъжици черен чай или 2 пакетчета черен чай
  • 60 мл прясно мляко или количество на вкус
  • прясно настъргано индийско орехче за поръсване

Подправките се счукват грубо в хаванче за да отделят по-добре ароматите си. Смесват се с водата и се слагат да заврат. Варят се 2-3 минути под капак на умерен котлон.

Добавят се захарта и чая. Варят се около минута или малко повече за по-силен чай.

Добавя се млякото и сместа отново се кипва. Млякото може да се добави и после, във всяка чаша, като тогава то трябва да бъде предварително затоплено.

Чаят се прецежда през фина цедка и се сервира веднага. Ако желаеш, може да го поръсиш с прясно настъргано индийско орехче.

Масала чай

Още рецепти за напитки

Други рецепти от индийска кухня

Рецепти от арабска кухня

1 коментар

  1. Прекрасно, Йоана. Напомни ми моята стара пристрастеност към несравнимата йорданска кунафа – този нечовешки вкусен десерт обвинявам за качването на едни два килограма които и след 5 години не мога да сваля… А чаят (и негови вариации), за тези които като мен избягват кофеина, може и трябва да се опита и без черен/зелен ‘чай’ – вкусен, ароматен и стоплящ. Аз редовно правя тази рецепта, но сега ще пробвам и твоята, https://tobemagnetic.com/free-native-1/2017/2/2/ayurvedic-spiced-tea?rq=ayurvedic . Поздрави.

Вашият отговор на мира Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.