Преминах през доста рецепти, съответно измина и много време докато открия не просто добра, а отлична рецепта за шоколадово суфле. След като я открих ми трябваше още време или по-скоро нагласа да осъществя тази рецепта за публикация. Суфлето е една от най-трудните храни за снимки, затова с Вальо изготвихме план, включващ приспиване на Даниел в ранния следобед, три камери, два вида осветление, основни заготовки към рецептата и приготвяне на самата рецептата два последователни пъти по време на снимките. Не се плаши, защото приготвянето не е толкова трудно, колкото ти прозвуча току-що. Както споменах, по-трудно се оказа отразяването на процесите и снимането на крайния резултат. Защото това все пак е суфле и като всяко едно суфле то изисква бързина при приготвянето. И бързо спада след като се извади от фурната. С последното искам да кажа, че ако не спадне, значи не е суфле. А с това отключвам два основни въпроса: какво е суфле и какво не е.
Какво е суфле?
Накратко, суфлето е гъст сос или крем с различни добавки за основния вкус, който се смесва с разбити белтъци и се пече. Основата на суфлето най-често е сос ру (Roux) – основата за сос бешамел, но може да бъде каша, сгъстена с брашно или царевично нишесте или млечен крем (за сладки суфлета). Това е първата важна част за това, то да е приготвено добре и да задържи обема си възможно най-дълго след изваждането му от фурната. Към основата се добавят различни продукти, които ще бъдат основният вкус на суфлето. Те могат да са сирена, пасирани зеленчуци, риба, месо, шоколад, плодове.
Втората важна част за едно успешно суфле е разбиването и смесването на белтъците с основната смес. Те трябват да бъдат разбити до степен твърди връхчета, но без да се изсушават (ако твоите белтъци се разделят и стоят на парцали след разбиването им, значи са преразбити и изсушени). С добавянето на разбити белтъци в основната смес, тя става по-лека и въздушна. Когато тази смес се сложи в гореща фурна, от топлината, вкарания въздух в белтъците се разширява и така суфлето бухва.
Когато суфлето се извади от фурната и топлината е прекъсната, то започва да спада. Запазването възможно най-дълго на образувалият се обем по време на печенето е въпрос на добра рецепта и добро изпълнение при приготвянето на основата, разбиването и добавянето на белтъците към нея. Колкото и добре обаче да е изготвена една рецепта за суфле, този обем може да трае до 5 минути след изваждането на суфлето. Това е и причината суфлетата да се приготвят непосредствено преди сервиране и да се сервират веднага след като са извадени от фурната. Ядат се горещи, разбира се с внимание.
Какво не е суфле?
На първо място суфлето не е кексче, което бухва и има течен център. Не че суфлето не може да има течен център, но мисля, че вече става ясно накъде води мисълта ми. Тъй като настоящата тема и рецепта са за шоколдово суфле, ще наблегна върху едно все още неразбираемо за мен объркване в терминологията и наименованията. Би трябвало да се прави разлика между шоколадово суфле и по-разпространения шоколадов десерт в ресторантите навсякъде със същото име. Въпросният десерт може да срещнеш като „кексче с течен център“, „шоколадов фондан“, „шоколадов лава кейк“, „шоколадово лава суфле“, „бабино кексче с топящ се шоколад“ (това не е шега, а реален надпис в меню на ресторант) и „шоколадово моальо“. Всички тези имена са за един и същи десерт, но не са за суфле. Не че не трябва да си поръчваш повече „шоколадово суфле“ в ресторант, но трябва да знаеш, че това, което ще ти сервират много, много вероятно не е суфле.
И за да стане още по-ясно, нека ти разкажа какво е това, което наричат шоколадово суфле, а не е суфле.
Какво е кексче с течен център/шоколадов фондан/шоколадов лава кейк/шоколадово моальо?
За да победиш врага си, трябва да го опознаеш, нали така? В този случай, за да си обясня защо кексчето с течен център не е суфле, трябва да вникна в продуктите, техниките и текстурата на двата десерта. Трябва да ги разбера.
Понеже най-разпространето име на този десерт е „кексче с течен център“, ще използвам само това име по-надолу, за да не изреждам отново всички възможни наименования.
И така, кексчето с течен център е на основата на брауни смес. Тази смес съдържа доста мазнини от краве масло, много често в количество равно или доближаващо се към количеството на шоколада в рецептата. А понякога рецептите съдържат и допълнителни жълтъци. Освен че сместа съдържа повече мазнини, при нея не се изисква отделно разбиване на белтъците. Теоретично ние нямаме суфле. Имаме просто една брауни смес.
Въпросната брауни смес се пече в по-гореща фурна и за по-кратко време, отколкото суфлето, а целта е периферията и повърхността на кексчето да се сготвят, да образуват хрупкава кора, докато сърцевината на кексчето остане недосготвена, с което тя остава течна. Кексчето е изключително приятно за ядене, защото в него се съдържат две основни текстури – хрупкаво и кадифено меко, разтичащо се. Има контраст. Тъй като течният център ще стои течен само докато кексчето е горещо, то се сервира веднага след изпичането, подобно на суфлето. Значи има и топлина, която е основен фактор това кексче най-често да се сервира с топка ванилов сладолед. Вече имаме трета текстура и разлика в температурите. Просто перфектно. Но не е суфле.
Съпоставяне
Пак ще се върна на суфлето, за да отбележа, че неговата история започва още от началото на 18 век. Що се отнася до шоколадовото суфле, отлично приготвеното шоколадово суфле е сладка емблема на френското кулинарно изкуство. За него е много важно добре приготвена основа + правилно разбити и добавени белтъци към нея. Сервира се във формата, в която е изпечено.
Шоколадовото кексче с течен център е съвременен десерт създаден през 80-те години на 20 век. Както стана ясно съдържа много повече мазнини и при него няма добавяне на разбити белтъци. Пече се на по-висока температура за кратко време и се сервира извадено от формата, в която се е пекло.
Общото при двата десерта са сходните продукти и разбира се шоколадовият вкус. Разликите са много повече, а основните са различни пропорции на сходните продукти и същественото – техниката на приготвяне и печенето. От разликите в пропорциите на продуктите и методите им за смесване идват и различните текстури, с което обосновано може да кажем, че имаме два различни десерта. Имаме суфле – леко и въздушно; имаме брауни-кексче с разтичаща се сърцевина.
И двата десерта са прекрасни, но би трябвало да се прави разлика между техния харакер и тяхното естество. Харесваме кексчето, често наречено „суфле“, от което се разтича гореща шоколадова смес, но ако наистина искаме да опитаме онова шоколадово суфле, което достойно заема част от френската кухня, ние сме длъжни да опитаме същинския десерт шоколадово суфле. И както споменах в началото на тази публикация, намерих най-добрата рецепта за мен досега. Въпрос на разбиране е да се хареса и на теб.
Шоколадово суфле с крем англез
Рецептата е адаптирана от chefsteps.com.
Основни насоки
За устойчиво и въздушно суфле има четири основни стъпки, които трябва да се спазят. Първата е предварително загрята фурна (както винаги за всичко, впрочем). Втората е добре намазани с масло и покрити със захар форми за печене. Третата е добра основа за суфлето. В настоящата рецепта тя е много гъста и приготвена с брашно с високо протеиново съдържание. Целта да се използва такова брашно е да се създадат по-здрави глутенови връзки, които ще запазят обема на суфлето възможно по-дълго след като се извади от фурната. Четвъртата стъпка е правилно разбити белтъци и внимателно смесени с основната смес.
Предварително приготвяне на суфле
Сместа за суфлето трябва да се изпече веднага след като е приготвена, а самото суфле сервирано веднага след като се извади от фурната. Това би ни затруднило ако искаме да сервираме суфле за десерт на гостите си, защото ще бъде необходимо да се отделим от компанията и да отидем в кухнята да го сготвим. Сигурна съм, че никой не би предприел подобно нещо, дори и аз.
За наше улеснение съществува вариант, в който сместа за суфлето се приготвя предварително до етапа преди да се добавят към него белтъците. Тази основа може да се остави на стайна температура, ако суфлето ще се довърши до няколко часа след това или да се съхрани в хладилник до една седмица и да се използва, когато е необходимо. Предварително могат да се подготвят и формите за печене (разбира се тук говорим за приготвяне по-рано на същия ден, в който суфлетата ще се довършат и пекат). Преди да дойде ред за десерта, фурната се загрява, белтъците се разбиват и добавят към предварително приготвената основна смес, разпределя се във формите и се пече.
Кремът англез също може да бъде направен до няколко дни предварително и да се съхрани в хладилник. Изважда се на стайна температура 30 минути преди да се сервира.
Бележка относно грамажите на продуктите в рецептата
Грамажът на яйцата винаги варира, дори когато те са от един размер. Но дори две яйца да тежат еднакво, е много вероятно да има разлика между грамажа на техните жълтъци и белтъци. Когато са ни необходими 2-3 жълтъка, разликата няма да бъде голяма. Но когато се налага рецептата да се приготви в големи количества, тогава е възможно пропорцията на продуктите да ни избяга. Затова практиката на професионалните готвачи е да използват жълтъци, белтъци или цели яйца на грамове в рецептите си. По този начин възможността за грешки се намалява, а изпълнението на рецептата ще бъде възможно най-точно, независимо колко дози от нея се приготвят. Такъв е случая и в тази рецепта, но за ориентир, в скоби добавям и приблизителния брой яйца, от които се изваждат съответното количество жълтъци и белтъци.
Останалите продукти също са в грамове, забележи дори и течностите. Затова мери всичко на кухненската везна.
Порции
Рецептата, която следва е за три порции, приготвени в рамекини (огнеупорни купички) с обем 130 мл. Дозите лесно могат се увеличат според броя на хората. Едно е сигурно – не приготвяй повече суфлета, отколкото биха се изяли. Никой не би искал да вижда спаднало и студено суфле, повярвай ми.
Видео
Видеото е за илюстрация на процесите и не отменя старателното прочитане и спазване на рецептата.
За крем англез:
- 1 ванилова шушулка
- 125 г сметана 35%
- 60 г пълномаслено прясно мляко
- 58 г жълтъци (от около 3 яйца)
- 25 г захар
- щипка малдонска сол или fleure de sel
За шоколадовото суфле:
- 25 г меко масло + допълнително за формите
- 65 г захар, разделена на 50 г и 15 г + допълнително за формите
- 25 г брашно с високо протеиново съдържание (брашно за хляб или брашно за баници)
- щипка малдонска сол или fleure de sel
- 125 г прясно мляко
- 90 г черен шоколад 70%, нарязан на ситно (моля, използвай добър шоколад!)
- 45 г жълтъци (от около 3 яйца)
- 75 г белтъци (от около 3 яйца)
За крем англез всички продукти се смесват в касерола с дебело дъно и се слагат на умерен котлон. Разбъркват се непрекъснато с телена бъркалка докато сместа се сгъсти до консистенция на палачинково тесто. Сместа не трябва да завира, необходимо е да достигне температура от 82ºC. Прави се проба с лъжица, която се потапя в соса и когато се мине с пръст от обратната ѝ страна, трябва остава отчетлива следа. Когато сосът изстине ще се сгъсти леко. Съхранява се добре покрит на стайна температура, ако ще се сервира скоро или в хладилник, ако ще се сервира до няколко дни. Когато сосът е съхраняван в хладилник, необходимо е да се темперира до стайна температура преди сервиране.
За шоколадовото суфле фурната се нагрява на 190ºC. Подготвят се три рамекина (огнеупорни купички) с вместимост 130 мл и по възможност с прави стени. Всяка купичка се намазва с меко масло с помощта на четка и се поръсва с кристална захар, като излишната се изтръсква.
За основата на суфлето се смесват брашното, солта и маслото. В касерола с дебело дъно се смесват млякото и 50 г захар. Загряват се докато захарта се разтопи и млякото заври. Тогава към него се добавя брашнената смес. Котлонът се намалява до слаб и сместа се разбърква непрекъснато с телена бъркалка 3 минути. Тази стъпка е много важна за устойчивостта на суфлето. Накрая трябва да се получи гъста еластична смес. Отстранява се от котлона и към нея се добавя шоколадът. Разбърква се докато се разтопи. Следва добавяне на жълтъците. Разбъркват се докато сместа стане еднородна. Тя ще бъде гъста и жилава, това е добре.
При предварително приготвяне на суфлето, то се прави до тази стъпка. В такъв случай сместа се покрива добре със стреч фолио и се оставя на стайна температура, ако ще се довърши до няколко часа или се съхранява в хладилник до една седмица. Преди да се сервира, към тази смес се добавят разбитите на момента белтъци и се пече.
Белтъците се разбиват докато започнат да образуват пяна. Тогава към тях по малко се добавя останалата захар (15 г). Разбиването продължава докато станат обемни и запазват формата си. Трябва да се внимава да не се преразбият и пресушат. Една част от белтъците се добавя към шоколадовата основа (ако е топла, това не е проблем) и се разбъркват внимателно със силиконова шпатула. Целта е гъстата шоколадова смес да се олекоти и да се подготви за останалото количество белтъци. Следва добавяне на останалите белтъци като продължават да се размесват леко с основата, така че да запазят обема си.
Сместа веднага се разсипва догоре в подготвените форми. Заглажда се до ръба на формите с помощта на обратната страна на нож. Тази стъпка прави суфлетата да изглеждат красиви, като се надигат с равна повърхност. Формичките се почистват с кухненска хартия.
Суфлетата се слагат на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 17 минути. За това време те ще останат с леко кремообразен център, но ще бъдат по-неустойчиви след изваждане от фурната. Могат се пекат 18-19 минути за по-голяма устойчивост и напълно сготвена среда.
Сервират се веднага с крем англез. Преди това може да се поръсят с пудра захар.
Още рецепти с шоколад
- Брауни с черен сусамов тахан и парченца шоколад (без глутен)
- Ентреме с лешников мус и горски плодове или тортата за единадесетия рожден ден на Даниел
- Ванилов сладолед на клечка
- Ентреме „Шоколад и ванилия“ или торта за рождения ден на Вальо
- Швейцарски коледни сладки с бадеми и шоколад
- Шоколадов чийзкейк или тортата за десетия рожден ден на Даниел
- Шоколадов сладолед
- Торта с ягодов шоколад и кокос
- Шоколадови трюфели с лешникова пралина
- Шоколадови петифури с орехи пекан
- Шоколадова торта с пралина и сладко от горски ягоди или тортата за деветия рожден ден на Даниел
- Брауни с бадеми и горски плодове
- Брауни със сушени смокини и орехи
- Шоколадови трюфели със солен карамел, червени боровинки и бадеми
- Мостачоли – италиански коледни сладки
- Сладоледена торта или тортата за осмия рожден ден на Даниел
- Козунак с локум и орехи + вариации
- Аманташен, ушите на Аман или пакетчета от фино бисквитено тесто с различни пълнежи
- Рогалах – вариации с различни пълнежи
- Празничен мраморен кекс
Други десерти с крем-англез
- Шоколадов сладолед
- Малинов сладолед
- Как да си направя ванилов сладолед
- Маслена бисквита, желе от вишни с червено вино и шоколадово кремю
- Семифредо с рикота, смокини и индрише
- SOS – Няколко предложения за пълнеж и сервиране на еклери и профитероли
- Испахан-маслени работи
- Поширани круши в портвайн с крем англез
- Сладкиш с круши и лавандулов крем англез
- Прясна какаова паста с крем англез
Йоана, поздравления за труда – представянето е разкошно! Много харесвам суфле, но повече в соления вариант. Трикът с ножа ми беше много интересен. Имам два въпроса относно белтъците:
1. Може ли да се използва италиански меренг и дали това би позволило цялата смес да се приготви предварително?
2. След колко време на разбиване, да кажем на висока скорост, се получават пресушени белтъци? Никога не съм успявала да ги докарам до там, не че искам 🙂
Радвам се да съм полезна и ще се радвам да обменим опит за суфлетата. Конкретно на въпросите по техния ред:
1. Накратко, нямам представа как едно суфле ще се държи, когато е приготвено с италиански меренг. Надълго, мисля си, че ако има вариант сместа за суфле да се приготви изцяло предварително, някой вече щеше да го е направил и ние щяхме да знаем как (нека си примомним откога започва неговата история). С италианския меренг, веротно избягваме от основната теория, но пък нищо не ни пречи да опитаме тази идея. Това ме кара да мисля по-друг начин – италианският меренг изисква гъст захарен сироп, който ще направи суфлето много сладко. За да се компенсира това, ще бъде необходимо останалата захар в рецептата да се намали, откъдето започва ни избягва основата за това суфле, както и пропорциите на продуктите. Италианският меренг от друга страна може да бъде разбит до пълно охлаждане, с което той става твърд меренг или да се запази леко топъл, с което той остава по-пластичен и гъвкав. За да знаем какво точно трябва да се направи за отличен резултат, са необходими опити. Съгласна ли си?
2. Пресушаването на белтъците не зависи от времето, а от много други фактори. Един от тях е тяхното количество и втори – дали има добавена захар и колко. Ако към белтъците се добавя повече захар, те по-рядко имат шанс да се пресушат, защото захарта ги стабилизира. Един отличен пример е италианския меренг, при който преразбиване е почти невъзможно (тук голяма роля играе и топлината). Но ако разбиваме само белтъци с щипка сол за солено суфле, например, тук трябва да се внимава много. Друг фактор, който би повлиял е температурата на белтъците. Ако те са студени (което като цяло се изключва в рецептите), те са по-жилави и стават по-малко обемни, но за по-дълго време. Ако белтъците са темперирани правилно, те ще се разбият по-бързо, ще образуват повече обем, но имат по-голям шанс по-бързо да се пресушат. Не мисля, че времето може да бъде константа тук. Необходимо да е следим какво се случва.
Страхотно разяснение на всички прилики и разлики, благодаря, скоро ще се пробва
Моля за рецепта за кексче с течен център, защото тези рецепти, които намерих доста се различават в количеството на брашното. Благодаря предварително.
Обмислям публикация с рецепта и за кексчето с течен център, но ако бързаш, ето рецептата, която използвам (тя съдържа много малко брашно):
225 г масло + допълнително за формите
225 г черен или полусладък шоколад
20 г брашно + допълнително за формите
100 г захар фин кристал
4 яйца
4 жълтъка
Фурната се нагрява на 200 градуса. Осем рамекина с обем 130 мл се намазват с разтопено масло и се поръсват с брашно като излишното се изтръсква.
Маслото и шоколадът се разтопяват на водна баня. В купа се смесват яйцата, жълтъците и захарта. Разбиват се с телена бъркалка, не е необходим миксер. Към тях се добавят разтопените масло и шоколад и накрая брашното.
Сместа се разпределя във формите. Пека ги 14 минути. Ти ще прецениш според твоята фурна точно колко време ще им бъде необходимо, за да се сготви периферията, а центърът да остане течен.
Чакам с подчертан интерес рецепта за солено суфле. Когато имаш муза, разбира се.
И това го обмислям. Суфле със сирена. Музата я имам, трябва ми още малко време.
Здравей Йоана,
Моят въпрос е малко встрани от темата, но се надявам да е полезен и за други. Как съхраняваш ваниловите шушулки? Аз си купувам от Бахарат и там на място ми ги запечатват всяка поотделно с тяхната машина, след което си отлежават в шкафа докато ми потрябват. Последно съм купувала преди месец-два и вчера забелязах, че и двете шушулки са мухлясали… Все ми се струва, че преди и по повече съм ги държала и все в същия шкаф. Някакви идеи по темата със съхранението, или просто съм уцелила кофти партида?
Поздрави!
Винаги имам ванилови шушулки у дома и никога не ми се е случвало да мухлясат, независимо колко време стоят. Преди време ги съхранявах в плик с цип в кухнеснкия шкаф, а сега в стъклена колба с тапа, отново в кухнеския шкаф. Не съм имала проблем, затова в момента ми е чудно как може да мухляса ванилова шушулка. Те обикновено изсъхват с времето. Шушулките по принцип са влажни, ако изсъхнат не е добре, защото се изпарява ароматът им. Но пък може би не трябва да са затворени съвсем без въздух. Вероятно и средата, в коята са били или в която са в момента не е била благоприятна за тях. Наистина нямам обяснение.
Ето снимки. Не са вакуумирани, просто запечатани. Явно и да мухлясат е възможно…
https://goo.gl/photos/xFzrHEvrRNb3J5AD7
https://goo.gl/photos/1v6fYAFh7pAnRbYGA
За първи път виждам. Прочетох малко по темата. Възможно е естествения ванилин в шушулката да кристализира и да избие на повърхността на самата шушулка като бял мъх. Може да прочетеш за това в тази статия и да откриеш още информация. Разгледай мъха върху шушулките, помириши го. Ако наистина е мухъл, ще мирише лошо. От снимките не мога да преценя.
Здрвей отново,
Благодаря за труда да ми намериш информация! Прочетох за кристализацията на ванилина, но и че действително е въжможно ванилова шушулка да мухляса. Все пак в статията се казваше, че дори при това положение не са неизползваеми, ако се измият с алкохол или се използват за направата на есенция. Днес отворих и двете и не миришеха лошо изобщо, затова си избърсах едната с водка и я сложих в чийзкейк (за по-сигурно, все пак да мине през фурната). Засега изглежда и мирише добре, като го опитаме ще пиша за резултата.
Поздрави!
В допълнение към предишния пост – чийзкейка с „мухлясалата“ ванилия си беше перфектен (пък и е по твоя рецепта :-).
Здравей, Йоана! Прекрасно е, че си направила видео – много е практично! 🙂
Да питам – суфле може ли да се направи във силиконови формички? Благодаря ти и оставам в очакване на солените суфлета! 🙂
Предвид, че суфлето се сервира в съда, в който е приготвено, не мисля, че е добър начин да се поднесе в силиконова форма. Може да опиташ да го извадиш от там докато е горещо, но не съм сигурна дали ще запази обема си и ще има добър външен вид.
Страхотна рецепта! Благодаря, Йоанна
Йоана, направих суфлето, и, да, това вече наистина е суфле! Истински въздушен вкус. Удвоих дозата, бяхме петима. Какво бих могла да приготвя с белтъците от крема- освен торта Павлова? Някаква подсказка?
Благодаря!
Радвам се, че рецептата ви е харесала.
Останали белтъци може да се замразят без проблем и да се използват при необходимост. Размразяват се в хладилник за една нощ, а след това се изваждат на стайна температура, за да се затоплят.
Ето и някои идеи от блога, при които се използват белтъци:
Сладки:
Ричарели
Сладки с амарант
Марокански ореховки
Амарети
Петифури:
Шоколадови тарталети с дулсе де лече и маршмелоу
Френски макарони – цветисти и с шамфъстък
Сладкиши:
Шоколадов кейк с меренг, лешници и малинов сос
Ягодов пай с мента и меренг
Руло с портокали и сушени кайсии
Кексчета с маскарпоне и пухкава глазура (заради глазурата)
Може също така да приговиш целувки, които да съхраняваш в кутия на стайна температура и когато ти се наложи или си в настроение за десерт, да приготвиш импровизиран такъв с тях. Ето и идея.
Благодаря!
Ти и блогът ти сте в основата на настъпилата качествена промяна в мен по отношение на приготвянето на храна, след години количествени натрупвания.
Респект!
Йоана, сигурно си свикнала да си виждаш рецептите, откраднати без препратка, по други блогове, обаче аз да изпортя ето този:
http://navkusenpat.blogspot.bg/2018/04/blog-post_15.html?m=1
Адмирации към положения от теб труд да проучиш и разбереш суфлето!
Звучи като преразказ на тази статия. Хубаво е да носиш вдъхновение и идеи, но наистина не се прави така. Благодаря за сигнала.
Здравейте,
тъй като едва сега попаднах на този коментар, в който съм обвинена в кражба на рецепта, считам, че имам право да кажа няколко думи в своя защита. Няма да крия, че блогът на Йоана е вдъхновение за мен и нееднократно съм ползвала нейни рецепти, като във всеки случай съм посочвала, че именно нейната рецепта е източникът ми. Нямам никакви претенции за авторски рецепти и във всяка публикация посочвам кой е източникът ми и в случая с шоколадовото суфле с крем англез това е написаното за суфлето и крема в книгата на Джулия Чайлд и съм го посочила. Относно сравнението между суфлето и лава кейка съм писала, макар и не толкова подробно и добре като Йоана, още в една от първите ми публикации на 15.12.2015г. –
http://navkusenpat.blogspot.com/2015/12/moelleux-au-chocolat.html! Може би и тогава съм „откраднала“ идея от публикация през март 2017г.?! И още, когато обвиняваш някого в некоректно поведение, то е редно (или поне за мен е така) това да става с негово знание и най-малкото да имаш доблестта да се подпишеш с името си. Въпреки горното, оставам с най-добри чувства към теб, Йоана, като се извинявам, ако по някакъв начин съм те засегнала с „преразказаната“ си публикация.
Здравей Йоана,
първо искам да ти благодаря за прекрасните рецепти, за търпението и за любовта, с която правиш всичко. Относно рецептата искам да те попитам къде според теб сгреших аз. Направих двойна доза от сместа за суфлето, а изкарах само четири чашки по 130 мл. Предполагам, че не съм разбила достатъчно белтъците, твоето мнение какво е? Сместа се надигна при печене, но не чак толкова колкото твоята.
Здравей, Камелия! Извинявай за късния отговор.
Аз също бих предположила, че намаления брой суфлета, които са се получили са вследствие от обема, който са дали белтъците. Следващият път, когато го приготвяш, обърни внимание на тях. Извади ги от хладилника поне 2 часа предварително, за да се затоплят. Разбий ги докато се образува рехава пяна и добавяй захарта към тях по малко, като продължаваш да разбиваш на висока скорост. След като белтъците вече са избити, веднага ги смеси с шоколадовата смес, постави в купичките и печи. Успех!
Изненадващо лесна за приготвяне рецепта! Очаквах повече да ме затрудни и все отлагах да я пробвам. При добро планиране, сервирането е точно навреме.
Отивам да опитам и лава кейк-а.
Станаха от раз.☺🤗 . Ще следвам блогади и ще дерзая.
Има ли вариант този десерт с бял шоколад?
Не съм опитвала, не съм срещала дори в практиката ми със сладкарството. Би могло, предполагам, но ще се наложи промяна на пропорциите на продуктите. В белия шоколад липсва какаовата маса (какаов ликьор) – така се нарича суровата смляна паста от какаови зърна, която е основата на черния и млечния шоколад. Това доста би променило сместа за суфлето.