Запечени чушки с крем-сирене и прошуто, с хрупкави хлебни трохи и лешници

Лятото е пълно със студени ястия и като изключим салатите, дори тези ястия, които са готвени, в повечето случаи са приятни за ядене студени. Студен рататуй или брям? Никакъв проблем. Студени печени патладжани с домати? Дори е препоръчително. Лятото е пълно и с пълнени зеленчуци. С всичко, с което разполагаме в този сезон – от тиквички, през патладжани, домати, до чушки – може да бъде напълнено, сготвено и консумирано студено. Това определено спестява от времето за подготовка на вечерята, защото може да се направи по-рано или дори от предния ден. Едно такова ястие ми хрумна в стремежа си бързо да приготвя едни чушки и да оползотворя едно крем сирене, залежаващо в хладилника. Това беше импулсивна комбинация, в синхрон със сезона и наличните продукти, но съчетанието им със салата от домати е колкото разбираемо, толкова и непринудено. Лека вечеря, която ако приготвиш в по-голямо количество може да остане и за лек обяд на следващия ден. А защо не и обратното?

Първите ми спомени за пълнени чушки са големи, червени и месести, с пълнеж от кайма и ориз. За да не се задавя с люспата на чушката, майка ми я разцепваше по дължина и изваждаше пълнежа, който смесваше с яйчния сос с кисело мляко. Трябваше ми много време след това, докато се откажа от този навик и започна да използвам нож, с който да срязвам чушката на хапки, които да съдържат всичко от ястието наведнъж. Едва по-късен спомен са ми зелените печени чушки пълнени с яйце и сирене. На тези чушки им трябваше много голямо количество салата от домати, тъй като бяха хем сухи (особено ако вместо сирене се използва извара или се ядат студени), хем много солени от обилния пълнеж от сирене, обгърнат от тънката зелена кожица. Не казвам, че не бяха вкусни, макар да можеха да са по-добри, но така или иначе не познавахме друго – нито като разнообразие от продукти, нито като разнообразие от рецепти.

Въпреки че тези две неща са толкова свързани и зависими едно от друго, има случаи, в които да разполагам с ограничен брой продукти, с които да приготвям изненадващо хармонични ястия или обратното. Разполагам с много разнообразни продукти, но не намирам отлични комбинации между тях. Приемливи, може би, но не и такива, които да ме завладеят и да ме накарат да си запиша какво точно направих с тях. Този път бях в първия случай и спонтанно преобразих даденото в необходимото.

Със своя свеж вкус, зелените чушки много приятно се смесиха с лекото кремообразното сирене, което подплътих с пармезан и прошуто, и овкусих с вечните летни билки мащерка и босилек. Най-очарователната част обаче са хлебните трохи, които смесих с лешници и зехтин. Точно те се оказаха завършващата част към тази комбинация.

В сериозността си към тази рецепта, ще спомена и хумористичната част, която само Вальо може да измисли. Гледа той сервираните чушки и казва: „Ха, това са пълнени чушки с крем иии… орехи отгоре! Тази поръска прилича на онова, с което се поръсват тортите; на орехи прилича. Хм, чушки с крем.“ Сипвам му вино, което той отскоро сам проявява желание да пие (най-после!) и го каня на празнична лятна вечеря от „чушки с крем“.

Запечени чушки с крем сирене и прошуто, с хрупкави хлебни трохи и лешници

За 2 големи или 4 малки порции.

За чушките:

• 4 средно големи зелени чушки
• зехтин и малко сол за поръсване на чушките
• 300 г крем-сирене
• 50 г прясно настърган пармезан
• 70 г прошуто, нарязано на дребно
• 2 големи яйца, леко разбити
• 1 чаена лъжица нарязана прясна мащерка
• 1 супена лъжица нарязан пресен босилек

За хлебните трохи:

• 50 г от средата на бял хляб, нарязана на кубчета
• 20 г лешници
• щипка малдонска сол
• 2 чаени лъжици зехтин

Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвя се тава, която се застила с хартия за печене.

Чушките се срязват на две по дължина и с помощта на остър нож се отстраняват семенниците и жилките. Намазват се от вътрешната страна с малко зехтин и се посоляват с малко сол.

В купа се смесват крем-сиренето, пармезанът, прошутото, мащерката и босилекът. Добавят се леко разбитите яйца и всичко се разбърква хубаво. Тази смес се разпределя в чушките. Не добавям сол, тъй като наличната в прошутото и пармезана са ми достатъчни.

За трохите хлябът, лешниците и щипка сол се смилат в кухненски робот на едри трохи. Добавя се зехтинът и сместа отново се разбива за кратко, докато хлябът се овлажни от зехтина. Трохите се поръсват върху чушките.

Чушките се подреждат в тавата и се пекат 40 минути. Сервират се топли или студени със салата от домати.