Откакто имам дете, за което да приготвям закуска почти веднага след като станем от сън, последното нещо, за което си мисля е дали съм си измила очите и зъбите, а от сутрешния кафе ритуал няма и помен. Беше малко по-лесно, когато малкото човече се задоволяваше с банан (който само трябва да обеля), ябълка (която само трябва да нарежа) или овесена каша (която само трябва да залея с вода).
Закуските трябва да са разнообразни и достатъчно апетитни, така че да предизвикват интерес, а не монотонно и безкрайно продължително мрънкане (питай ме как реагирам на това рано сутрин, още докато съм между съня си и влизането в банята), тъй че вместо да си впрягам нервите си впрегнах въображението и започнах да мисля по въпроса как сутрините ни с Даниел да започват спокойно и с усмивка и за двама ни.
Според моите наблюдения е достатъчно да измисля 4-5 различни закуски, които да редувам. Една от тях безотказно се оказаха палачинките с ябълка и банан (без да пропускам канелата в тях и понякога смесвам бяло с пълнозърнесто брашно), но за съжаление, колкото и да са бързи тези палачинки или поне докато извадя първата от тигана, необходимо е да съм станала малко по-рано от Даниел, за да запазим и двамата спокойствието си. Все пак, палачинките се харесват на Даниел, дори когато нетърпеливо трябва да ги чака да изстинат. Идеални са за събота или неделя, когато всички в къщи може да закусим с тях, така че да не остават много за следващия ден.
Друго вкусно нещо за Даниел са мъфините с ябълково пюре, а за мен става лесно, защото мога да ги приготвя от предния ден. Със същия статус са сладките с чия (нужно ли е да казвам без шоколада), на които обаче вече смилам лешниците много фино, но за да бъда честна, няма да пропусна да спомена, че за възрастни, тези сладки са много по-интересни с едри парчета от ядките, които дават много добър контраст на леката и дъвчаща текстура.
Понеже говоря за закуска, нека това не се разбира непременно за сутрешната закуска, макар че тогава очевидно ми е най-трудно за момента. Даниел беше обсебен до преди няколко седмици от грозде и можеше да го яде по всяко време на деня. Беше като утешаващо зърно в моменти преди да е дошло време за обяд или за вечеря. Сега обаче рязко се прехвърли на ягоди, тъй че аз имам една голяма чепка розово грозде, която искам – не искам, налага се да добавям в моя снак от гръцки йогурт с мед и каквито ядки и сушени плодове хвана от кухненския шкаф.
Последното ми откритие обаче е в кондицията да покрие изискванията ми за закуска на Даниел и едновременно с това да задоволи и моята потребност от нещо сладко, от което най-често имам нужда в 3 следобед. То е леко хрупкаво, леко дъвчащо и може би най-важното за момента – бързо за приготвяне и трайно до седмица и повече, така че след първото приготвяне, същата закуска да се включи във втори и дори в трети тур от редуването на закуски за Даниел.
Първото лесно в цялата част, е че не е необходимо да планувам приготвянето, както когато трябва предварително да извадя масло и яйца на стайна температура. Първо, защото в рецептата няма яйца и второ, защото маслото се разтопява.
Второто лесно е необходимостта само от два съда. Единият, в който да се смесят всички сухи съставки и вторият, в който да се загреят до разтопяване другите съставки.
Третото лесно нещо е липсата от нужда на миксер и оформянето, но и печенето, което не продължава повече от 10-12 минути.
Сега, колко трохи се ръсят по пода, когато Даниел си взема една бисквита няма да обяснявам, но така или иначе ако имаш малко дете, метлата се явява твоята трета ръка. Тъй че, този казус го пропускам от разискване, аз така или иначе редовно си яхвам метлата.
Но трябва да отбележа също, че направих четири опита върху избраната рецепта, като с всеки следващ опит намалях захарта докато не получих това, от което и двамата с Даниел имаме нужда. Бисквитите Анзак се оказаха много лесни и бързи за приготвяне, но и твърде сладки за закуска. И представи си, това го казвам аз, маниачката на сладко, която явно или е загубила вкусовите си рецептори или се е поправила като всички нормално усещащи сладко хора. А може пък все още да съм си аз, просто сезонът е преходен и всичко покрай него също преходно в мимолетни желания и усещания. Все още не мога да потвърдя, така както ми се случи докато бях бременна с Даниел и съставях рецептите за „Аромати от сърцето на дома“, които в противовес на сладкия ми зъб се получиха не чак толкова сладки за мен сега и вероятно нормално сладки за повечето хора. Човек никога не знае. И както често ми се случва да отговарям напоследък „Животът продължава да носи изненади!“.
Бисквити Анзак
Рецептата е адаптирана с някои промени от food52.com
Има някои промени, които направих по основната рецепта и те са свързани основно с две неща. Първо – редуциране на захарта и второ – заменяне на златния сироп със смес от мед и меласа. (Не че не искам да използвам златен сироп, но той отново не се предлага у нас, за съжаление.) Също така съкратих времето за печене, тъй като в началото със 160 грама захар в тестото и 15 минути печене се получаваха наистина твърди бисквити. Опитите продължиха със 100 грама захар, смес от бяла и кафява. Накрая в тестото оставих само кафявата захар. С намалянето на захарта проблемът с твърдите бисквити изчезна и все пак има вариант и за меки, и за по-хрупкави бисквити с вече редуцираното количество захар, затова чети в рецептата.
Ако искаш по-сладки бисквити, достатъчно е да се добавят още 50 грама захар, бяла или кафява, по твой избор, като времето за печене за меки бисквити е 10 минути.
Не на последно място искам да спомена, че в рецепти, в които сода бикарбонат се разтваря в топла или вряща вода, това (разтварянето на содата) никога не ми се получава, затова просто подходих по различен начин, който разбира се промени технологията. При всички положения не смятам, че съм сътворила нещо революционно или пък съм объркала нещо. Просто направих нещата удобни и логични за мен самата.
Содата в случая не е необходимо да се разтваря в киселина, защото и медът и меласата съдържат достатъчно, че да я активират. И понеже говорих за деца до преди малко, може би ще попиташ дали бялото брашно не може да се замени с пълнозърнесто. Разбира се, че може. Само си избери вид. Според мен брашно от спелта или лимец ще бъдат прекрасно допълнение. Вероятно ще бъде необходимо малко по-голямо количество от тях, може би 200-250 грама за една доза и ако опиташ с тях, ще се радвам да споделиш резултата си.
Обновяване от 1 юни 2015 – В коментарите под статията се надигнаха въпроси с различни предпочитания като заменянето на бялото брашно с типово или различни видове пълнозърнесто, както и някои замени на меда, меласата, количеството захар или мазнината. Направих още няколко проби на тези бисквити, при които единствената цел беше да пропусна бялото брашно и на негово място да използвам пълнозърнесто брашно от лимец или от спелта. За да запазя дъвчащата и леко хрупкава по краищата на бисквитата текстура увеличих захарта с още 50 грама, така че да се използват общо 100 грама. По-долу в коментар давам примерна рецепта за бисквити с брашно от лимец, в която добавям 250 грама лимец, но редуцирам кокосовите стърготини на 30 грама. Резултатът е добър, но при следващи опити запазих количеството на кокоса, тъй като той придава не само хубав аромат, но и допринася за желаната леко дъвчаща текстура на бисквитите. Запазвайки всички останали съставки като вид и количества от основната рецепта, замените с брашната са следните:
- с пълнозърнесто брашно от спелта – бялото брашно се заменя със 160 грама пълнозърнесто брашно от спелта + 50 грама захар. Всичко останало по рецептата се запазва. Разликата с бисквитите с бяло брашно са по-пухкава и обемна текстура и привкус на ядки.
- с пълнозърнесто брашно от лимец – бялото брашно се заменя с 200 грама пълнозърнесто брашно от лимец + 50 грама захар. Всичко останало по рецептата се запазва. Разликата с бисквитите с бяло брашно са по-жилава, дъвчаща в средата и хрупкава по краищата текстура с отличителен вкус на ядки.
Допълнителната захар от 50 грама, която използвам е бяла. Така при замените с двата вида брашно в рецептата се използват 50 грама кафява захар и 50 грама бяла захар. Би могло да се използва общо 100 грама от един вид, но нека се има предвид, че двата вида се разтопяват по различно време по време на печенето и едната дава повече сладост, докато другата повече вкус.
Всички промени по твой вкус са за твоя сметка, но както разбирам от коментарите, разнообразие в успешни вариации на рецептата не липсват. Все пак, както винаги, апелирам рецептата или нейните вече изпитани вариации със замени на бялото брашно с пълнозърнесто от спелта или лимец да се спазят поне първия път, а след това, с вече усетена рецепта може да се развихриш в експериментите си. При всички положения ще се радвам да споделиш резултатите си, а ако имаш проблем в изпълнението, винаги може да ме попиташ в коментар.
За 12-14 броя.
Продукти:
- 120 г фини овесени ядки
- 70 г кокосови стърготини
- 160 г бяло брашно
- 50 г кафява захар тъмна демерара
- 113 г масло
- 25 г мед
- 25 г меласа
- 30 мл вода
- 1 чаена лъжица сода бикарбонат
Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвят се две тави за печене като се покриват с хартия за печене.
В голяма купа се смесват овесените ядки, кокосът, брашното и захарта.
В малка касерола се смесват маслото, медът, меласата и водата. Слагат се на умерен котлон докато се разтопят. Отстраняват се от котлона и в тях се добавя содата. Разбърква се докато сместа шупне и веднага се изсипва при сухите съставки. Разбъркват се с дървена лъжица, колкото да се смесят. Ще се получи меко, но ронливо тесто.
С намокрени във вода длани се оформят топчета малко по-големи от топче за пинг-понг. С подходящ плосък и достатъчно широк уред, топчетата се притискат, така че да се получи диск с дебелина 5 мм. Аз използвах една мерителна купа.
Едната тава с бисквитите се слага в предварително нагрятата фурна, на средно ниво и се пекат 8 минути за много меки биксвити, 10 минути за меки бисквити, 12 минути за мека среда и хрупкави краища и 14-15 минути за по-твърди бисквити. След като се извади първата тава, във фурната се слага втората тава с бисквити. Когато се извадят от фурната ще бъдат все още меки, затова е необходимо да се оставят в тавата за 2-3 минути и тогава да се прехвърлят върху решетка. Оставят се да изстинат напълно. Съхраняват се в добре затворена кутия до 7 дни. Съхранявани в кутия, омекват, затова ако искаш по-хрупкави и дъвчащи бисквити ги съхранявай в затворен шкаф, но в открита кутия до 4-5 дни.
Йоана, много ми харесаха бисквитките! Идеални ми се струват за гризкане, особено за хора като мен, които непрекъснато искат да имат нещо сладичко наоколо 🙂
Поздрави и успешна седмица!
Йоана, тези бисквитки са точно по мой вкус, непременно ще ги опитам още тази седмица, може би с брашно от спелта дори. Имам един въпрос, ако искам да заменя маслото с някаква растителна мазнина, коя мислиш, че ще е най-удачна?
Може да опиташ с олио от гроздови семена, слънчогледово, фъстъчено или рапица. Като цяло всяко растително олио, което няма специфична и/или силна миризма.
Моят съвет е, когато правиш промени, да правиш само по една замяна. Имам опасения, че със спелтата и растителното олио, сместа за бисквитите ще се промени много. Затова опитай първо с едната замяна и ако има нещо за фиксиране, може да го направиш при следващия опит.
Йоана, здравей, бисквитите изглеждат чудесни за закуска 🙂
Каня се, откакто си купих книгата ти, да те питам за пълнозърнестото брашно – има ли конкретни марки, които ползваш, защото пазарът е залян с какво ли не и не мога да се насоча към конкретна, за която съм сигурна, че е качествена. Благодаря предварително,
Стела
По-голямата част от рецептите в книгата са изготвени с брашна от Слънце Луна. Ползвам и брашната на Terra Natura. Пълнозърнестото пшенично брашно на Мелла, също е добро.
Йоана, благодаря ти за бързия отговор. Ще послушам съвета ти. Хубав ден!
Здравей! Откакто имам дете и го захранвам се интересувам от подобни рецепти. Радвам се, че сподели твоите любими, а тази непременно ще я пробвам. Мисля още малко да намаля захарта, че откакто захранвам моето момиченце ми се промениха усещанията за сладко и солено 🙂
Йоанка,според наши колежки в „кулинарния интернет“-златен сироп можеш да си приготвиш и сам.Не знам дали рецептите наподобяват оригинала в консервата,защото никога не съм ги опитвала,но ако ти си пробвала можеш да усетиш разликата.
Да, знам, но не съм пробвала. Според мен ще има разлика, но и това ще бъдат все опити с различни резултати, докато се открие точния. Подобно на дулсе де лече, където всеки получава различни резултати според изходните суровини, силата на котлона и натрупаната практика. Не че е пречка да се опита, но засега пасувам.
А,бисквитките задължително се правят още довечера…най-късно утре.Синът ми откога ми мрънка за овесени бисквити!
Здравей, меласата с какво може да се замени, понеже не вярвам в Била да продават? :))
Може да използваш само мед, като увеличиш количеството на 50 грама.
С радост ще опитам това предложение. И аз вече няколко пъти правих различни комбинации с овесени ядки и кокосови стърготини, именно защото приготвянето на такива бисквити ми се вижда достатъчно бързо и лесно, забърквайки ги веднага след като заспят децата. И дори без конкретна рецепта все нещо се получава. Но определено имам затруднения в измислянето на солен вариант за сутрешна закуска. Иска ми се хем да е прясно приготвена, т.е. да не е суха и изпръхнала, хем да не е поредната филия със сирене на тостера, която става за 5 мин.
Поздрави, Йоана
Мисля, че имам нещо за теб. Правя сиренки от маминия тефтер, които стават бързо. За 10-12 броя ти трябват:
400 г кисело мляко
70 г разтопено масло
1/2 ч.л. сол или колкото прецениш според солеността на сиренето
1 чаена лъжица захар (не е задължителна, но дава интересен контраст със соленото сирене)
150-200 г натрошено сирене
1 ч.л. бакпулвер
около 400 г брашно
Трябва да се получи меко, леко лепкаво тесто. Добавяй брашното по малко докато се получи меко тесто, защото не съм го мерила колко точно е. Тестото не се меси, а само се разбърква с дървена лъжица. Оформят се големи топчета, които се сплескват (като кюфтета) и се нареждат в тава върху хартия за печене. Пекат се на 200 градуса (или на 180 с вентилатор) 25 минути или докато се зачервят.
Ех, Йоана, къде беше тази рецепта преди три години 🙂 Твоите размисли на тема бързина за закуска и недопито кафе ми звучат толкова близки… Но ето- събота е близо и това е чудесна идея! Може би ще обмислиш вариант за книга на тема „детски Апетитни рецепти за всякакви капризи“?
Ммм, да. Като отгледам още 5-6 деца… ако оцелея… 🙂
Здравей, Йоана! Толкова ме зарадва споделянето ти преди рецептата! Майка съм на две щури и прекрасни деца! И толкова имах нужда от рецепти, които са подходящи за тях! Но, ето, че и ти си вече в отбора, така че е прекрасно да споделяш опита си И като майка в кухнята! Благодаря ти!
Въпроса ми е дали кокосовите стърготини могат да се заменят с нещо и с какво? Поздрави и прекрасни сутрини с малкия Даниел! 🙂
Мисля, че може да се добавят още толкова овесени ядки или да се замени с някакви фино смлени ядки или семена. Би могла да разнообразиш и със зърнени брашна като от елда или оризово. Или на мястото на кокосът да добавиш брашно от лимец или спелта, като запазиш количеството на бялото брашно. Това ми хрумва за момента.
Йоана, в рецептата по-горе за соленките има ли яйца? Благодаря ти!
Не, рецептата е без яйца. Пак удобство. 🙂
Привет Йоана, много нежни и красиви снимки на бисквитите си направила. Много ми харесват. Благодаря за идеята. Ще я пробвам. И аз имам едно момченце като теб. Дано да ги направя добре и да ги хареса.
Искам и да те поздравя за твоята първа кулинарна книга. Сърдечни поздравления. Истински ти се радвам. Аз това го оценявам като голям успех. Браво. Съжалявам много, че не живея в момента в България и не мога да си я купя. Много ми е тъжно. Но вярвам, че и другото лято ще мога да я открия на книжния пазар. Много ми харесва и заглавието, което си избрала. Да си жива и здрава, и цялото ти семейство. Поздрави.
Благодаря за поздравите и пожеланията, Дияна. Разбира се, книгата ще я има и следващото лято, надявам се с втори тираж. 🙂 Всичко най-хубаво на теб и семейството ти!
Аз бих заменила бялото брашно с типово или пълнозърнесто.
Меласа продават в диетичните магазини.На мен не ми допада на вкус,много е сладко.
Здравей, Йоана!
Не е точно по темата, но исках да те питам каква марка суха мая използваш в сбъднатата ми мечта – Аромати от сърцето на дома. Радвам й се като своя. С твоите пълнозърнести рецепти заместих сладкишите от магазина и крайният резултат е -30 кг. А сега има още много да се радвам на вкусовете, които си подбрала.
Благодаря ти!
Изглежда, че наистина трябва да направя една страница за въпроси свързани с книгата. 🙂 Радвам се, че рецептите в нея ти харесват.
Суха мая ползвам Saf-instant и д-р Йоткер. Първата ми се струва по-силна.
Страхотни са рецептите в книгата! Коя от коя по-интригуваща, вече няколко са изпробвани, да можех всички наведнъж да направя! На мен ми липсва малко това да мога да питам допълнително нещо по конкертна рецепта,както сме свикнали тук в блога, но това сигурно е е повече от навик, защото всичко е обяснено съвсем точно. И да не забравя в тази публикация снимките са прекрасни – комбинацията с розово, бяло и плодове е страхотно свежа и чиста, точно по детски!
Радвам се, че предложенията в книгата ти харесват. Разбира се, ако има нещо неясно по рецептите винаги може да ме питаш на личния и-мейл, който е отбелязан в страницата За мен. С Вальо все още обмисляме страница специално за въпроси по книгата, но дотогава използвай и-мейла.
Йоана, здравей пак! Бисквитите са уникални, много ми харесаха! Аромат, текстура…..!
Имам само един въпрос -спазих точно рецептата, като половината от маслото замених с кокосово такова. докато ги оформях на топчета беше много мазно тестото, даже като го притисках излизаше мазнина изпод пръстите ми…
Така ли е и в случая само с маслото?
И бялото брашно дали може да се замени с лимец и какво количество?
Благодаря ти!!!
Не трябва да избива мазнина. Това може да се получи от прекалено омесване, а е възможно да е станало и от кокосовото масло. Когато се смесят сухите с течните съставки се разбъркват с дървена лъжица само докато сухите се овлажнят. Като се оформят топчетата, с тестото също не трябва да се работи дълго между дланите.
Брашно от лимец според мен тук ще е много добра добавка, но той е най-мазното брашно и би провокирал същия проблем ако не се внимава. За точно количество не съм сигурна, тъй като не съм опитвала с него все още, но практиката от други опити показва, че вероятно ще бъде необходимо малко повече, отколкото е бялото. Бих заложила на 250 грама. Ако опиташ, ще се радвам да споделиш.
Направих една доза с брашно от лимец. Използвах 250 грама брашно и направих следните промени:
– намалих кокосовите стърготини на 30 грама
– увеличих захарта с 60 грама (или общо използвах 50 грама бяла захар + 60 г кафява захар) Направих това за да предотвратя супер ронливи бисквити, които щяха да се получат при използване на пълнозърнесто брашно и много малко захар. Освен това, когато се използва пълнозърнесто брашно, чувството за сладко намалява.
Тестото се получи още по-ронливо, но като се притисне с пръсти лесно се съединява.
Печенето е 10 минути за меки бисквити със съвсем леко хрупкави краища и 12 минути за хрупкави краища и много приятно дъвчаща сърцевина. С второто печене на 12 минути ми допаднаха повече.
Ааааааа, страхотна си, Йо!!! Толкова много ни харесаха бисквитите, че сега е ред на варианта с лимец. И ти вече ме улесни като си ги направила……:)))) благодаря ти!
Аз в момента извадих от фурната ябълковите мъфини с орехи – превъзходни, откога търся такава текстура! Но направих един гаф – пишеш, че тестото се сипва в хартиени форми, но в момента нямах и реших, че като намазня добре формата, ще се извадят……..Да, ама не!!! Залепнаха жестоко и сега ги хапваме разполовени…. :)))) та, ако имаш такива препоръки по рецептите, може да вмяташ защо ги препоръчваш, че да няма такива мами като мен, дето преценяват нещо друго……. :)))))) благодаря ти за всичките прекрасни рецепти! Успех!
За мъфините и мазането на формата, мисля че много зависи от самата форма (материалът и колко дълго е ползвана), но и мазнината. Биха се отлепили без проблем ако се използва спрей за печене (той е много силен) или разтопено краве масло, вместо олио. Трикът с поръсване на намазаното с брашно също работи добре в такива случаи.
Ще се опитам занапред да описвам такива подробности в рецептите.
Точно преди няколко дни гледах един такъв спрей и тъкмо се бях засилила да го купя и видях на етикета, че пише 100% ГМО соева мазнина. Не го взех, защото не знам нищо за ГМО мазнините, но не ми прозвуча добре. Какво е твоето мнение- едва ли спрея се използва в големи количества, но по какъв начин може да се отрази на здравето?
Брех, коя марка си призна? Щом пише така не взимай.
Обикновено спрейовете за печене са на основата на палмова мазнина и растителен восък. Аз ползвам един френски от Метро или на Котани, ако успея да намеря. Преди време имаше и в Пикадили, но беше много отдавна.
Здравей, Йоана!
Искам да те попитам нещо напълно сериозно: защо хората не дават шоколад на децата си? Обръщам се към теб, защото си професионален кулинар и защото вярвам, че ще ми отговориш спокойно и аргументирано. (Наистина нямам нерви да чета женски форуми, пълни с фанатизирани мнения). Аз, лично, наистина не виждам нищо лошо в това децата да ядат шоколад (качествен и в умерени дози, разбира се). Помня, че когато бях малък, не ми е отказван. Всъщност, не помня кога съм започнал да ям шоколад, което сочи, че е било достатъчно рано, да кажем, бил съм 3-годишен. Също така не помня да ми е нанесъл някакви вреди от типа на свръхвъзбуда, безсъние, лоши зъби и т.н. Затова питам: кое му е лошото на шоколада? Или нека поставя въпроса така: защо ти, като майка, предпочиташ да не го предлагаш на сина си?
Защото много се цапа с този шоколад. Знаеш ли на какво прилича Даниел след като е ял бисквита с шоколадови парченца. Шоколад по косата, по краката, на дивана…
Сега сериозно. Даниел няма 2 години и все още се храни със семпла храна. Разбира се давам му да опитва от нашата, но не винаги му допада. Сиренето например го яде само ако е изкиснато (обезсолено). Опитвал е и шоколад. За мое учудване натурален 70% му хареса.
Това малко въведение беше за да кажа, че децата са чувствителни на всякакви нови вкусове и особено на сладко, а шоколадът, който съдържа теобромин (с действие като кофеина), в комбинация със захар е като дрога за едно такова дете, което яде супер семпла храна. Не искаш да знаеш как реагирах, когато дядо му му даде шоколадов бонбон в устата, когато Даниел беше на 10 месеца. Тогава се хранеше още по-семпло, само с безсолни пюрета приготвени от мен, а единственото сладко идваше от плодовете. За Бога, та той все още се захранваше!
Не съм толкова луда, че да не му давам шоколад като стане на 3, но не смятам и че това трябва да става редовна практика, особено от сега.
Изглеждат супер лесни и доста вкусни и хрупкави. Определено се нареждат в класацията ми да ги направя скоро. Поздрави Йоана и целувки за малкия сладур
Здравей Йоана първата тава вече е изпечена вкъщи ухае невероятно вкусно и мъжете ще бъдат доволни. Сложих манов мед, домашно масло, щипка любов и рецептата е изпълнена. Благодаря за идеите които ни даваш. Хубав ден от мен.
Харесвам чувството ти за хумор, а тук си насипала повечко от него; искрено се веселя. И рецептата изглежда чудесно, напомня ми малко на двойно шоколадовите сладки с тахан, които ми станаха едни от най-любимите, и пробвам и разни вариации там.
Животът ни поднася изненади всеки ден; за щастие предимно положителни 🙂
Йоана, за залепването на мъфините- формата ми е нова, но я намазах с кокосово масло…та, следващият път ще го направя и с брашно… :)))
Сега да питам още нещо по рецептата – в случай, че нямам мед (и другите подобни), той може ли да се замести с нещо друго в маслото – захар…?
Поздрави и благодаря!
Може да замениш с друг течен подсладител – агаве, кленов сироп, палмов сироп. Ако решиш да използваш захар, първо я разтвори (мисля, че 25-30 грама ще свършат работа) с водата, за да стане захарен сироп и тогава добави маслото, за да се разтопи. Но намали с 1-2 с.л. брашното.
И аз да се включа – станаха много вкусни!
Направих следните промени – нямах меласа, затова сложих същото количество захар Мусковадо. Замених бялото брашно с типово. Поради горните две промени се наложи да добавя още 30 мл. вода, тъй като тетото стана прекалено ронливо. Единственото нещо, което бих променила в бъдеще е количеството сода, бих сложила половин лъжичка, защото сега бисквитите са чудесни, но усещам содата.
Още веднъж – чудесна рецепта.
П.С. Очаквам варианта със спелта 🙂
С риск вече да ни втръснат 🙂 направих една доза с пълнозърнесто брашно от спелта. Трябва същото количество като на бялото брашно без никакви промени по другите съставки. Печенето е 10 минути. Резултатът? Очаквано от спелтата -по-пухкави бисквити, но също така с приятно дъвчащи краища.
Мисля да премина на някоя друга рецепта вече. 🙂
Страхотно е, че започнаха рецептите за малчовците. Ще чакам варианти за обяд и вечеря. :)) Раздел „Детска кухня“ ще е перфектен, за да е завършен блога :)))
Много любими бисквитки! По погрешка си купих петмез вместо меласа, но мисля, че така спечелих доста добър вкус
От къде купи петмез? Отдавна го издирвам, но без успех!
петмез има по здравословните магазини
Здравей Йоана.Редовен гост съм на кулинарният ти сайт!По горе даваш рецепта за сиренки от маминият тефтер- може ли сместта за сиренките да я разпределя и изпека в силиконови мъфини!
Мисля, че става. Просто добави по-малко брашно, така че сместа да бъде по-течна.
Благодаря !
Благодаря за информацията за варианта със спелта – ще бъде изпробван скоро! 🙂 Очакваме и други идеи за детски закуски – като майка на момиченце на 2 и половина години се радвам на всяка рецепта, с която мога да разнообразя менюто й!
Благодаря за труда !
Здравейте,
Бисквитките са страхотни. Аз за съжаление съм диабетик и не мога да слагам захар или мед, но намерих друг вариант. Слагам няколко фурми, обезкостени и смачкани на каша, добавям малко сушени плодове – стафиди, сушени череши и ботовинки и понеже обичам сладко и това не ми стига, добавям и екстрат от стевия. Трябва да се внимава обаче с плодовете да не са на повърхността на бисквитката, че лесно прегарят. Само да кажа, че съм ги правила и без брашно, просто го бях забравила. Само овесени ядки и кокосови стърготини, но в по-големи количества и добавям малко повече течност – вода, ябълков сок, даже съм слагала и вино. Тези бисквити имат само един недостатк – винаго свършват много бързо.
Привет, Ани! Благодаря, че сподели своя опит.
Здравей, Йоана отново!
В сезона на лятната ваканция, темата за сутрешните закуски е много актуална и съм ти благодарна за рецептата. Не сме я изпробвали все още, като се снабдя с продуктите и това предстои. Пробвахме “ мамините сиренки“ и се получиха невероятни. Дъщеря ми се изказа, че са „голяма вкусотия“, свършиха бързо. Предложението на децата беше следващият път да се сложи малко шунка или бекон. Мисля, че няма да е лоша идея?
Не мога да пропусна и да се похваля, че си направихме и твоя вариант на бисквитената торта – мини – беше “ кулинарен ден Йоана“ / а това е доста често/. Правя я за втори път, получи се много по -добре от първия. Украсихме я със сезонни плодове и си устроихме малък празник!
Благодарим ти Йоана!
Здравей!Направих бисквитките като имаше няколко промени.Овесените и брашното са по 140гр.а кокоса намалих на 40,защото използвах обезмаслен,които е много сух и по обемен.Освен тази захар слагам и още 50 бяла.и вместо меласа направо 40гр медКкафявата захар е мусковато.обаче имах на няколко пъти проблем.при печенето бисквитите се разливат и на 11мин стават твърди и тъмни като прегорели.на какво ли се дължи това.Захарта мусковато веднъж я сложих така,а другия път я разтворих във водата.Как е по правилно.не мога да разбера къде греша.Искам бисквитките да са с мека среда и хрупкави крайща.Ще се радвам ако ми отговорите
Предполагам, че се разливат заради промяната в количеството брашно и овесени ядки. Повече овесени ядки и по-малко брашно води до по-меко и поресто тесто, което е нормално да не запази формата си при нагряване. Ако решиш да запазиш пропорциите, които използваш, ще бъде необходимо да намалиш течните съставки. Не мога да кажа от коя точно и с колко, трябва да се правят опити за да се намери баланса.
Друга причина, която наравно с останалите промени, които са направени по рецептата е захарта мусковадо. Тя наистина дава прекрасен вкус и аромат, но не се разтапя (карамелизира) по време на печенето, за да остави бисквитите стегнати. Точно заради това, за да придам този прекрасен аромат на карамел от захарта, но и за да запазя добрата текстура на сладките използвам захар тъмна демерара. Тя е много по-различна от мусковадо и най-важното – карамелизира се.
Съветът ми е да спазиш точно рецептата, за да може по-добре да усетиш това, което трябва да се получи, а чак след това да се правят промени и то по една на опит. Иначе, няколко промени в съставките или технологията наведнъж, обикновено не водят до очарователни резултати.
Sdravei Joana,
Opitax receptata sa sladkite Andaz,kakto i ovesenite sladki.Stanaxa straxotni.Moge li kum smestta sa ovesenite biskvitki da se dobavijat stafidi,kakto pri drygata recepta.?
Blagodarija ti
Мислех си, че са прекалено тънки и стафидите биха изгорели, но всъщност може да опиташ. Не прекалявай с количеството, за да не се разпадат.
Здравей Йоана ,
и аз благодаря за страхотната рецепта , правих бисквитките и с бяло брашно и с лимец и всеки път стават от вкусни по вкусни . Бих искала да попитам ако искам да заменя маслото и да ги пригодя за вегани какъв грамаж и какво масло или олио да ползвам . Исках да пробвам с кокосово но не бях сигурна за количеството . И също да попитам при обикновенните бискити в книгата ако заменя брашното от спелта с такова от лимец какъв грамаж пак ли 600 гр.като в рецептата.
Благодаря още веднъж !
С подобни замени на кравето масло, рецептата трябва да се опита и сега не мога да кажа с какво и в какви количества да се направи замяната. Опасявам се, че ако се използва толкова кокосово масло, колкото е кравето, вкусът му в бисквитите ще накъртва, а и е напълно възможно да станат мазни, особено ако се използва и брашно от лимец. Вероятно с неутрално олио резултатът би бил по-приемлив.
За обикновените бисквити добавяй постепенно същото количество брашно от лимец, колкото е спелтата в рецептата и ако е необходимо не добавяй цялото или добави още малко докато се получи меко, но не лепкаво тесто, което може да се разточи. Моите предположения са, че ще бъде необходимо малко повече количество лимец, но всичко е възможно (най-вече количеството необходимо брашно ще зависи от неговата влажност и преснота на смилане), затова добавяй по малко и наблюдавай тестото.
Хайде и аз да споделя своето мнение 🙂
Преди няколко дни направик бисквитите и много ми харесаха. Скоро ще направя отново.
Използвах твоята рецепта за базова, като направих някои промени от себе си и затова леко промених пропорциите. Към сместа добавих нарязани стафиди, слънчогледови семки както и семена от лимец. Получиха се много добре.
Следващия път към течната смес мисля да добавя и лъжица фъстъчено масло.
Поздрави 🙂
Здравей и от мен. Аз нямах достатъчно масло вкъщи и допълних количеството с кокосово. Нямах и кокосови стърготини и сложих семена от чия и ленено семе. Преди време ги бяхме купували и така си стояха. А пък стафидите просто ги метнах малко за цвят. Станаха страхотни. Благодаря за чудесния блог и за рецептите. Бог да те благослови.
Здрасти, Йо!
Какво съвпадение, и аз съм блогърче и нашия мъник се казва Даниел! Навярно и аз като теб ще майсторя рецепти за да му задоволя нуждите от здравословна храна, само че сме още мнооого малки 🙂
На рецептата попаднах просто, защото търсих къде да си уползотворя малко количество лимец, което ми е останало и исках да направя някви бисквитки, ама тъкмо като твоите 🙂
Рецептата е екстра, ще ги пробвам непременно, в някакъв мой си вариант вероятно, защото не сме фенове на кокоса, имам обаче един въпрос, ако е отговоре по-горе извинявам се предварително (не ми се четяха всичките 60+ коментара). Та въпросът ми е защо точно 113 гр. масло?
Много от рецептите, които използвам са с американски мерителни единици – купи и съответно грамажи. Маслото при тях е на разфасовки от по 113 грама или това са 4 унции (1 унция е 28 грама). Докато мерките на брашно, захар, олио и други съставки, зададени в тяхната мерителна „купа“ мога да ги преобразувам в грамове (например 1 купа брашно = 130 грама; 1 купа кристална бяла захар = 200 грама; 1 купа олио = 224 грама), грамажът на маслото си е в грамове – 113 или това е 1/2 мерителна купа.
Като пример ще ти дам следното – в нашите стари рецепти пише “ 1 пакетче масло“, от което се подразбира пакетче от 125 грама, защото то се предлагаше у нас само в такава разфасовка. (Сега не е удачен такъв израз, защото в магазина освен пакетчета от 125 грама има пакетчета и от 200, и от 250 грама. Това само като вметка.)
Сега навсякъде се предлагат мерителни купи, които всеки може да използва в домакинството, но аз предпочитам вместо мярка за обем да използвам дигитална кухненска везна за сухите съставки и мерителна кана за течните съставки, особено когато искам да предам рецепта на някой друг.
Надявам се да отговорих добре на въпроса ти. Успех с експериментите!
Здр Йоана,
Много добра вариация на тема „АНЗАК“. Аз съм фен на всякакви овесени сладки.
Надявам се ,че това ще ти бъде интересно .
АНЗАК е абривиетура на Авсралийско НовоЗенландска Армейска Коалиция.През Втората Световна Война
тези армии са участвали активно и много успешно( били са турците при Галиполи).
Да се върнем на бисквитните,те са били част от офицерския порцион .Оригиналната рецепта е:
1кг. масло,1 кг.брашно , 1кг.захар ,1кг.овесени ядки ,1кг.кокос настърган ,4 с.л.мед ,4с.л.бакплувер.
Просто и ясно армейско -като заповед !
Една тава и едно канче за разплескване на сладките.
Не мога дори да си представя
какво канско количество се получава!
Страхотни са! Направих ги с по-малко овесени ядки (ок.70гр.) и с кокосово брашно вместо кокосови стърготини и стават по-малко трошливи.
Здравейте,бихте ли ми казали заглавието на книгата?
Не разбирам за коя книга се пита. Може ли да уточниш?
Бисквитките са страхотни,смятам да пробвам вариации от тях,благодаря за рецептата!
По-горе мисля четох,за вашата книга или греша-не знам?
А пропо-направих бисквитките с ръжено брашно,получиха се дори по-добре отколкото с бяло.
Да, споменавам в публикацията моята книга с нейното заглавие и връзка (върху самото заглавие) към страницата с повече подробности за нея, затова се учудвам за коя книга се пита. Ето отново информация – книгата е със заглавие „Аромати от сърцето на дома“ и е за печива (сладки и солени) с пълнозърнести брашна. Повече за идеята за книгата, нейното съдържание, както и кратко видео как изглежда отвътре, може да видиш в специалната страница в блога посветена на книгата.
Благодаря за отговора
Йоана, бисквитите са ми от любимите.
Днес ги разнообразих като на мястото на кокосовите стърготини добавих смлени орехови ядки и добавих още какао плюс едно яйце. Станаха страхотни бисквити 🙂
Здравей, бисквитките станаха страхотни и се одобриха от малкия дегустатор. Единствено са доста сладки за моя вкус. От коя съставка е по-добре да намаля захарта (сложих 40гр), меда или меласата?
Запази меласата, тя дава повече вкус и аромат, отколкото сладост. Може да намалиш и от захарта и от меда по малко или да намалиш захарта наполовина, да пропуснеш меда и да добавиш още толкова меласа, колкото е количеството на меда.
Днес ги направих и много ги харесахме в къщи, ще се правят редовно. Аз содата я добавих докато мокрите съставки се разтопиха и бяха на котлона. Оставих тенджерата на котлона след шупването на содата още малко докато започне да прави бълбук бълбук преди да заври /като за торта Медовик/ , по този начин меда придобива един леко карамелено-меден вкус. Страхотни са бисквитите.
Много благодаря за вкусната рецептата.