Всъщност, не мога да бъда сигурна кое точно мляко с ориз познаваш, но мисля, че мислим в една посока. И не, аз не го мразя, просто понякога ми е скучно. Но идеята за тази публикация не дойде от млякото с ориз, макар това да е крайният резултат, а от нещо, за което искам да съобщя на всички мои читатели и на онези, които са ми отправяли запитвания за въпросното нещо.
Дами и господа, с радост ви съобщавам, че на нашия пазар вече може да се намери така потайната, търсена и неустоима цейлонска канела. И то на пръчки. Аха!
Преди Великден Никоела (тандемът в Никитата от първата рецепта в книгата ми), която работи в Be Fit ми каза, че скоро ще заредят цейлонска канела на пръчки и ми го каза толкова развълнувано, защото аз отдавна я бях питала за това. Точно на Великден (който прекарах в Ловеч) тя ми донесе 3 пръчки цейлонска канела и това беше моментът на първия ми сблъсък с нея. (Всички изчетени преди това статии и информация за нея не се броят.) О, тя изглежда много по-различно! Тя е мека и може да се счупи с пръсти. Тя има деликатен аромат. Тя е нещото, което веднага трябва да включа в кухнята ми, в храната ми, в десерта ми, в пролетните ми сънища.
След Великден, когато се прибрахме в София си купих още 12 пръчки (?!). Служителката на касата ме попита (естествено!) какво ще правя с толкова много канела. Казах ѝ, че първо ще я снимам, после ще я сготвя, а после ще кажа на читателите си, че вече и в България може да се купи цейлонска канела. Е, да. Не от супермаркета, но и специализираните магазини ме устройват засега. Нали за това са специализирани. За специални неща. За специална канела.
Разговорът със служителката продължи с въпрос от нейната страна: „Нали знаете, че другата канела е отровна?“. Казах, че знам. И разговорът приключи. Не ми се занимаваше с дълбокомислени анализи, които лесно можеха да се превърнат в спор и разваляне на настроението за целия ден. И все пак, доста смело твърдение, не мислиш ли? Но разбира се, не го твърди жената пред мен, прочела го е някъде и споделя. Аз досега друга канела от тази, която баба ми е слагала на млякото с ориз не съм познавала, а сигурно и ти. Слагаме я още във всички коледни сладки, в гльога, в канелените ролца, в баницата с тиква, в гръцката мусака и пастицио, в кейка, в яхнията и в много други ястия и десерти. Чак пък отровна! Дозата прави отровата, това е ясно.
Истината е, че отровното вещество кумарин се съдържа и в двата вида канела, само че казват, в обикновената канела (която познаваме) е в по-голямо количество. За да подейства като отрова, вероятно трябва да я ядем с лъжица. Но ние я използваме само за аромат и то не всеки ден, затова не виждам нищо притеснително в нея, обикновената канела. Цейлонската канела просто е от кората на различно дърво,чиито аромат е сходен и все пак различен. Той е много по-мек, притежава някаква цитрусова свежест, напомня ми за ароматите на кардамон и индийско орехче и едновременно с това има съвсем лек дървесен дъх, а вкусът ѝ не е така тръпчив и пикантен, както на другата канела. Тези изводи са лично мои, като мирисах и двете канели последователно в различно време от деня. (Уроците по винена дегустация дадоха добро отражение тук. Както при дегустация на вино всеки път, когато си завреш носа в чашата се опитваш да усетиш не общото, а да разделиш отделните аромати, които правят общото.)
Докато вкусът и ароматът трябва да се усетят индивидуално, то външният вид е лесен за показване. Ето, на горната снимка в ляво са пръчки цейлонска канела, а в дясно е канелата, която всички ползваме сега. На цейлонската канела казват още „истинска канела“, докато за другата се твърди, че е с по-занижена хранителна и здравословна стойност, но пък също има прекрасен аромат, нали? Ти знаеш това, защото я използваш. Аз лично не съм нито против, нито за, която и да е от двете – истинска или фалшива, защото и двете могат да ми дадат това, което искам, според това, в което ги използвам.
Може би едно от най-големите предимства на цейлонската канела (да оставим това, че е „истинска“ и че подобрява храносмилането и регулира кръвното налягане) е, че е мека, лесно се разтрошава с пръсти и може да се смели преди употреба в кафемелачка. Прахът, който се получава може да се пресее през цедка за да бъде фин. Това смилане непосредствено преди използването на канелата гарантира по-дълбок и плътен аромат и вкус.
Опитвайки се всеки път да намеря подходящата подправка, така че тя пълноценно да разкрие ароматите, структурата, текстурата и вкусът на основния продукт, смятам цейлонската канела за находка, защото сега имам по-лека версия на обикновената канела. Тя, обикновената канела с леко пикантния си вкус и интензивен аромат все още ми се струва повече от подходяща за коледните сладки, но ето в млякото с ориз вече мога да сложа друг, пък макар и сходен аромат, който да отрази и да не пречи с присъствието си на останалите деликатни аромати, които избрах да използвам.
За това мляко с ориз взаимствах идеята от мляко с ориз в близкоизточен стил и в него съчетавам цейлонската канела, ванилия и розова вода. Но основният аромат е този на жасминовия ориз, набъбнал в кремообразна, плътна и маслена млечна смес. Пресните ягоди са свежият акцент, а шамфъстъкът – така желаната хрупкавост. И така, ако не се познаваш с това мляко с ориз, то може би е време. И може би ще го обикнеш.
Въпросната цейлонска канела в момента се внася и пакетира от „Био магазин зелен“ със собствена марка Био Класа . Зарежда се и в няколко други био магазини и специализирани дрогерии. За повече информация погледни страницата „Кое откъде?“.
Ароматно мляко с жасминов ориз, ягоди и шамфъстък
За 5 порции.
Продукти:
- 150 г жасминов ориз
- 150 мл животинска сметана
- 500 мл пълномаслено прясно мляко
- 100 г захар
- 1 ванилова шушулка
- 1 пръчка цейлонска канела
- 1 чаена лъжица розова вода
- 150 г ягоди, нарязани на дребни кубчета
- за сервирането – смляна цейлонска канела, цели ягоди, сушени розови листенца и шамфъстък
Оризът се измива за кратко под студена течаща вода. Слага се в тенджера и се залива със сметаната и прясното мляко. Към тях се добавят захарта, остърганите семенца от ваниловата шушулка и пръчката канела. Тенджерата се слага на силен котлон и когато сместа заври, котлонът се намалява до умерен. Вари се без капак 15-17 минути, като се разбърква от време на време. Оризът трябва да е омекнал, но да запази целостта си. Сместа на този етап ще изглежда рядка. Когато се охлади ще стегне.
От млякото с ориз се изважда пръчката канела и се добавя розовата вода. Разбърква се хубаво. Половината от млякото с ориз се разпределя в 5 купички или подходящи чаши. Отгоре се разпределят нарязаните ягоди и купичките/чашите се допълват с останалата половина мляко с ориз.
Повърхността на десерта се поръсва със смляна цейлонска канела. Аранжира се с ягоди, едро нарязан шамфъстък и розови листенца.
Млякото с ориз е приятно както топло, така и със стайна температура.
Чакам с нетърпение да вкуся от това „по-различно“ мляко с ориз.
Много обичам да чета твоите „откривателски“ постове. Отдавна бях чела за цейлонската канела и ми беше много любопитно да я помириша и опитам. Само толкова:) Здравословните аспекти на дискусията предпочитам щастливо да пренебрегна. Напоследък и аз съм се вдъхновила от темата за мляко с ориз, но размишлявам върху някакъв печен вариант, съдържащ яйца. Благодаря за свежия и пролетно-зареждащ пост:) Щастлива пролет!
И аз като Александра обичам да чета „откривателските ти постове“, но не бих се задоволила само с помирисване на цейлонската канела!!!
😀
Отровноста на широко познатата канела, няма смисъл да се обсъжда при положение че имаме изграден имунитет. 🙂
Млякото ти с ориз ми изглежда вълшебно вкусно и ароматно, Йоана!!!
Много харесвам този десерт (мляко с ориз) и сигурно затова ми харесва (провокира ме) да експериментирам с него…
Веднъж (за един рожден ден на децата) го сервирах под формата на „сладко суши“. За завиване ползвах шоколадови палачинки а плънката чеше от пресни плодове….
Колко струва един брой пръчка?
В опаковка са 3 броя. Купувам ги за 2.60 лв опаковката.
Здравей Йоана, аз имам едно питане малко в страни от готвенето. Много ми харесват снимките, които правиш на това, което си сготвила. Понякога обичам просто да разглеждам снимките, не че толкова ще се захвана да готвя. С какъв фотоапарат правиш снимките и има ли допълнителна светлина, която добавяш, и ако да, то как и с какво? Благодаря в аванс за отговорите. Снимките на млякото с ориз са много нежни и красиви. А сигурно е и много вкусно. Поздрави.
Благодаря! Радвам се, че снимките ти харесват, за мен е чест.
Снимам с Nikon D5000. Обективът е Nikkor 50mm f/1.4g. За осветление използвам 2 външни светкавици за домашно студио. Това ми позволява да имам добра светлина независимо от времето навън и часа. Разбира се харесвам снимките с естествена светлина, но рядко ми се отдава възможност да правя такива в точно определен момент от деня. Но освен светлината, важно в една снимка е и композицията и детайлите. Понякога ми се получава добре. 🙂 Много често снимките ми отразяват моментното ми настроение. Факт!
Хм…тази цейлонска канела не я бях чувала даже. Това ще се пробва. Аз мразя мразя мразя мляко с ориз, а всички у дома го обожават! Тъй като го мразя толкова много, никога не го приготвям. За това пък съседите ми са много мили и го приготвят и черпят останалите от моето семейство.
Така, имам въпрос относно ванилията: гледах в ebay че продават на доста ниски цени големи количества шушулки ванилия. Ти поръчвала ли си от там?
Изсушени листенца от роза знам къде ще намеря- в чайната до нас.
Е, Йоана, да видим дали това ще бъде млякото с ориз, което бих могла да опитам. После ще споделя 🙂
От ebay не съм пазарувала досега, но знам, че един приятел си взима от там ванилови шушулки и е доволен. Аз преди взимах едни много хубави от Юроко, но за съжаление фирмата закри дейност миналата година. Сега взимам предимно от Метро.
Ще се радвам да опиташ това мляко с ориз. Задължително за него потърси и жасминов ориз, той дава много аромат и не се разкашква както облия ориз, с който обикновено се прави този десерт. Ако не може да намериш жасминов, в краен случай може да използваш басмати. Той също е ароматен. За по-кремообразен десерт, течностите (сметана или прясно мляко) може да се увеличат със 150-200 мл.
Опасна си ти, може да ти завидят сума ти шеф-готвачи по света, да знаеш. Най-прекрасното ти качество в кулинарен смисъл е креативността ти!
Ако пък някой може да измисли и сътвори такова мляко с ориз ….
Здравейте!
Имам следния въпрос?
По принцип когато се прави сютляш,захарта и всички аромати се слагат накрая.Това ли е по особеното на Вашата рецепта.Защо ги слагате в началото?
Благодаря Ви предварително!
По-особеното бих казала е изборът на ориз и подправки. При сутляша също така в някои рецепти оризът се сготвя предварително до полуготовност във вода и тогава към него се добавят млякото и захарта. Тук оризът се сготвя сравнително бързо, а аз не искам да се разкашква, а да запази зърната си цели, затова подхождам по този начин – слагам всичко наведнъж. Докато се вари, в млечната смес се инфузират ароматите от ваниловата шушулка и пръчката канела. Розовата вода разбира се е накрая, когато термичната обработка престане, за да се запази ароматът ѝ.
Здравей Йоана,
Поздравления за прекрасната рецепта!
В момента следя с интерес твоите рецепти от Финландия, но това не ме спря да опитам да си приготвя това мляко с ориз. Със съжаление ще си призная, че промених малко рецептата. В близките магазини около мен не намерих животинска сметана и розова вода (не знам дали тук изобщо ще я намеря), а да търся в далечен магазин ми е доста трудно с малко дете. А канела имам от обикновената. Ех, ако имах малко повече търпение да изчакам няколко дни докато със съпруга ми отидем до някой от по-големите магазини и да си взема сметана… Следващия път ще се опитам да потърпя. Все пак изтичах до близкото магазинче и си взех жасминов ориз. Аромата от ориза беше невероятен. Мислих, мислих и накрая реших, че при липса на сметана ще добавя няколко лъжици краве масло. Убедена съм, че не съм получила този вкус, който си достигнала със сметаната. Но с малко масло се получи по-добре, отколкото без него.
Още веднъж поздравления за вкусната рецепта!
Здравей, Жасмина! Радвам се, че съм те ентусиазирала. Самият избор на жасминов ориз дава различен вкус и текстура на десерта.
Решението да добавиш масло, за да замениш вкуса на сметаната ми се струва добро и логично.
За розова вода, потърси дали няма наоколо специализиран магазин за арабски, турски или изобщо стоки от Близкия Изток. Може да потърсиш и в аптека. В краен случай може да си поръчаш онлайн.
Най-накрая купих всички продукти и реших да го направя, точно за завръщането на част от моето семейсто (тази, която обича мляко с ориз) от чужбина. Когато купих канелата и я помирисах…ами, много добре я знам тази канела, просто не знаех, че е цейлонска. Като бях малка, много обичах едни американски дъвки BigRed, богати на тази канела.
И до прибавянето на розовата вода си мислех как трябва да пиша, че все още мразя мляко с ориз, но тя промени изцяло десерта. Някакси се сля с ориза, сякаш просто там й е мястото. Мммммм! Утре всички ще са доволни 🙂
Трябва да ти кажа, че реших да направя този десерт защото ме заплени ентусиазма, с който пишеш за канелата….Заразен е 🙂 Благодаря ти за рецептата!
Радвам се, че опита! 🙂
Благодаря ти за този коментар.
Здравей Йоана и поздраления за невероятния сайт! Уникално, вдъхновяващо и красиво изпълнение! Изпробвала съм някои от публикуваните десерти и съм ти верен последовател! Всичко е напълно точно (като количества и начин на приготвяне), а вкусовете са…просто несравними! С невероятно задоволство и благодарност към автора изпробвам сътворените шедьоври. 🙂 Не преувеличавам! Интересувам се откъде да закупя розови листенца? Извинявам се, ако вече е споменато, но прегледах коментарите, както и раздела „кое откъде“ и не открих информация. Благодаря предварително!
Благодаря, Силвена!
Потърси в био магазини или дрогерии. Обикновено се предлагат на Тронка, които са хубави, но и аз търсих преди време и не намирах, няма добро зареждане. Наложи се да поръчам онлайн и избрах един магазин наслуки и не го помня сега. Погледни резултатите за онлайн магазини и си избери. Някои предлагат насипно, други пакетирани. Мисля, че всички розови цветове са от България.
Здравейте,
В къщи всички много обичаме мляко с ориз, заради това често го приготвям.
Но тези 15 -17 минути варене на ориза са крайно недостатъчни. Той остава суров.
От професионален готвач знам, че е хубаво малко да поври във вода да набъбне и после да се сипе млякото и то си ври може би половин час още след това
Така като е описан суров и директно млякото 15-17 минути няма как да стане.
Традиционното за нас мляко с ориз се приготвя от объл ориз с къси зърна и обикновено се преварява докато започне да се разкашква и нишестето в зърната да сгъстят течността. Може да го наречем млечна оризова каша.
В тази рецепта използвам жасминов ориз, чиито зърна искам да ги запазя цели, затова времето е напълно достатъчно оризът да се свари, така че да не хрупа, а да бъде мек, но не разкашкан, а със запазени цели зърна. Това мляко с ориз е подходящо да се консумира топло, след приготвянето.
Предлагам да опиташ и тогава да споделиш мнението си. Жасминовият ориз може да се накисне предварително за 30 минути във вода, а след това времето за варене дори се съкращава с няколко минути. Целта е зърната да се запазят цели и да се получи подобен на пилаф ефект. Заглавието на поста не е случайно. 🙂
Честно да си кажа, моят жасминов ориз винаги остава малко хрупкав, защото нямам търпение. Никой не се е оплакал, де! Днес ми докараха половин килограм селска сметана и реших да направя този десерт. Сметаната обаче е с гъстота като меко масло. Как я измервам в този случай?
Измери си 150 грама сметана и добави още 100 мл прясно мляко.
Мммм изглежда прекрасно! Поздравления 🙂
Йоана, каква розова вода ползваш?
В момента в кухнята ми разполагам с натурална розова вода от „Българска роза“. Иначе, всяка една розова вода, която е 100% дестилат може да се използва за ароматизиране на храна.
Страхотна рецепта Йоана, браво!!! Приготвям я поне веснъж на месец. Често нямам сметана и я изпускам, но пак става страхотно!