В най-непредвидимия месец от годината започват да се случват дългоочаквани и донякъде предвидими неща. Като например да се сменят слънце и сняг по-често и по-бързо, отколкото моите настроения. Нищо, че сега отново е зима, месецът започна с повече слънчеви часове, което пък неотменно доведе до повече време прекарано навън в разходки, в игри на детските площадки, в тичане по току-що поникналата трева и ровене в пясъчниците. Все неща, които се случват за първи път и на Даниел и на мен. И двамата сме щастливи. Той, защото играе на воля и вижда нови за него неща, ситуации, кучета, котки, техните акита… Аз, защото след такива разходки той е вече спокоен, но и много изморен, което ми носи цели два часа следобедно усамотение. Ако имам късмет може да бъдат и три.
Докато през зимата това беше времето да приготвя вечерята, сега прекарвам тези ценни два-три часа в четене, писане или просто в мотаене и о, да не забравя, че това е единственото време, в което мога да остана по-дълго време в банята, докато ми се сбръчка кожата на върха на пръстите и все пак ослушвайки се за плач от съседната стая. Вечерята остава за последния момент, така че спокойно мога да се отпиша от клуба на Йоана-която-готви-по-цял-ден и да се присъединя към клубa трябва-да-сготвя-нещо-набързо.
Хубавото на този преходен сезон (ще говорим само за слънчевите дни и ще игнорираме, че навън не се вижда нищо друго, освен сняг), е че зелените салати започват да заемат по-голямата част от чинията, ако не и цялата. Така напоследък вечерите се състоят от пържени яйца и салата, миш-маш и салата, печени картофи и салата, зеленчуков гратен и салата, свинска вратна пържола и салата, баница и салата, макарони със сирене и салата… и така до безкрай в репертоара с бързо приготвени храни за вечеря, но и все повтарящи се, омръзнали. Зелената салата, обаче си остава една от най-благодатните храни, тъй като не проявява претенции към нито една друга съпътстваща я храна, пък и май няма как да омръзне. Особено ако всеки път към нея се добавят различни други съставки или си поиграем с вкуса на дресинга.
Салата с достатъчно засищащи допълнения към нея се превръща в основното за вечеря. Някой да има нещо против? У нас няма такива, дори се посреща много добре, особено когато се съчетава и с бира и с вино (едното за Вальо, другото за мен). Освен това имаме едно бързо ястие, по-малко съдове за миене, че и място за десерт. Но нека не прекаляваме все пак с добавянето на допълнителни съставки към зелената салата. Два-три допълнителни продукта са ми достатъчни, особено ако ще сервирам с хубав, многозърнест хляб. Последното ми решение за една такава засищаща салата е с пушена скумрия и лилави картофи. С кремообразен, семпъл, но много вкусен дресинг, хрупкаво и сочно селъри, достатъчната пикантност на червения лук и микс от зеленолистни, сред които салата, листа от червено цвекло, рукола, спанак и ред чард.
Не знам защо, но цялата тази идея изплува, когато видях лилавите картофи. Дори не ми се философства по въпроса. Просто видях лилави картофи и просто съчиних салата с тях. Съвсем леко по-сладки от обикновените жълти картофи, с атрактивен лилав цвят, който се засилва след сваряването им, лилавите картофи могат да понесат малко по-силни вкусове като пушена риба и горчичен дресинг, но този път с горчица от немския вид, която е по-кисела от френската. Още малко свежест към такива храни никога не е излишна, затова прясно изцеденият лимонов сок е много по-добро решение от обикновен оцет, а лъжица заквасена сметана към дресинга го прави кремообразен и лек. Всъщност, тези лилави картофи спокойно могат да се заменят с жълти, ако не успееш да намериш от тях. Салатата отново ще бъде вкусна заради разнообразието от зеленолистни в нея. А те, както вече разбрахме, са благодатна храна. Нищо, че навън пак заваля сняг.
Салата с пушена скумрия и лилави картофи
За 2 големи порции.
За салатата:
- 200 г микс от зеленолистни салати
- 1 пушена скумрия, обезкостена и нарязана на парчета
- 500 г лилави картофи, сварени, обелени и нарязани на колелца
- 1 глава червен лук, нарязан на полумесеци
- 2-3 стръка селъри, нарязано на малки парчета
За дресинга:
- 2 чаени лъжици немска горчица
- 50 мл зехтин
- сок от 1/2 лимон
- 1 супена лъжица заквасена сметана
- сол и прясно смлян черен пипер на вкус
Скумрията и картофите може да се подготвят предварително.
За дресинга всички съставки се смесват в буркан. Бурканът се затваря с капачка и се разтръсква енергично докато съставките се смесят хубаво.
Преди сервиране продуктите за салатата се смесват в голяма купа. Заливат се с дресинга и се разбъркват нежно. Сервира се веднага, по желание с тънко нарязани филии многозърнест хляб с квас.
Салатата звучи апетитно, но цветът на картофите е направо отблъскващ.
Все едно си разлял мастилницата в чинията.
Не си свикнал/а с цвета им, нормално е.
Различни нюанси на лилавия цвят в зеленчуци и плодове се среща често и там също не ми е отблъскващ. Винаги може да замениш лилавите картофи с жълти ако са ти толкова неприятни за гледане.
Ееееееееееееееее чак пък отблъскващ???
На мен цветът на картофите ми харесва. Супер идейно! Дори смятам, че ако се сервират на малки деца те с удоволствие биха омели чинията. Малките човечета обичат цветовете и разнообразието.
Поздравления Йоана!!!
точно така-цветното е красота
На мен пък лилавите картофи ми се струват доста интересна алтернатива на обикновените жълти – смятам, че добавят доза изненада и необикновеност към салатата! Йоана, къде успя да ги намериш? Всички пъти, когато съм ги опитвала, е било извън България и ми е интересно къде могат да се намерят и тук. Поздравления за поредното свежо и и нтересно предложение!
Последно взех от Била с произход България. Има и в Метро вносни. Понякога зареждат в Пикадили и в Хит от тях. Трябва да се следи.
Аз също скоро взех от „Била“лилави картофи.Харесаха ми,правих ги на супа-на вкус са много приятни и бързо стават.Българите не можем лесно да приемем новите продукти,което е жалко.Липсва новоторската идея и желанието да експериментираш в кухнята.
Йоанка,много красиво поднесено.
Е, спечели ме веднага с тази салатка, Йоанка! 🙂
Много благодаря, ще се огледам следващия път като пазарувам. Говорейки за разноцветни зеленчуци се сещам и за още един въпрос. Опитвала съм печени моркови, но не оранжеви, а бели, жълти, червени и лилави. Доколкото знам това са били оригиналните цветове на този зеленчук, а оранжевата вариация е специално селектирана в Холандия и се е наложила пост фактум в Европа и Америка. Та въпросът ми е – срещала ли си някъде тук разноцветни моркови и ако да – къде? Благодаря предварително и се извинявам за питането не по темата.
Надявам се скоро да се разпространят и в нашите супермаркети и пазари тези прекрасни разноцветни зеленчуци. Тази година стана някаква революция, първо с бум на земни ябълки, сега с романеско броколи, домати кумато, разноцветни чери домати и малки чушки и накрая лилави картофи произведени в България.
Нямам спомен да съм виждала по-различен цвят моркови от оранжеви, но ако се появи нещо различно от обичайното, обикновено го намирам на пазар Ситняково. Трябва обаче да се ходи често и да се следи за нови продукти и то в сезона им. Сега през зимата ми е трудно да ходя редовно до там, но лятото съм почти всеки ден. Ако попадна на нещо, веднага ще сигнализирам.
Миналата година си отгледах виолетови (отвън, а отвътре оранжеви) моркови в сандъчета на терасата. Семена взех от тук: http://hobi-semena.com/morkovi.html Там продават семена и от жълти моркови.
В Билла тази година, освен изброените по-горе намерих и разноцветни моркови, с различна форма дори. В Лидл онзи ден купих зеле Пак Чой, сега издирвам интересна рецепта! Много ме радват тези попълнения по магазините!
И аз. 🙂
Засега изглежда да се попадне на подобни продукти е наслуки. В Лидл на два пъти се зарадвах на полска салата, но не се зарежда редовно. А в Била изобщо не съм попадала на разноцветни моркови. Ако има интерес ще има и предлагане, предполагам.
Ехааа, спомням си как някъде четох по блоговете как едно момиченце поискало розова супа и майката, докарала розовия цвят с цвекло, споделяше благодарна „Добре, че не се сети да поиска синя!“. Тези картофи ще запълнят празнината в палитрата с цветни супи за хлапета. Йоанка, докато си на вълна лилави картофи дали няма да ти допадне идеята за едни лилави картофени сладки или соленки? Няколко пъти съм правила опити за такива, но не мога да кажа, че са много успешни… 🙂 Интересно ми е каква чудесия би родило твоето въображение. Поздрави!
Мислих си по-скоро за ньоки, отколкото за сладки, но сладките май повече ме привличат сега. Ще помисля.
И аз се заинтригувах от лилавите картофи и веднага проверих в Била, но нито имаше, нито попитаната служителка беше чувала. Ако някой знае къде в Пловдив има, моля да сигнализира.
в момента ги има в БИЛЛА-днес си купих
Метро