Според някои хранителни тенденции за 2015, ще настъпят промени в предлагането на определени храни, като вероятно едно от най-значимите ще бъде заменянето на соята с грах. Друго твърдение е, че просото ще бъде новата киноа (поне за американците). Нямам почти никакви наблюдения към просото (може би е време), ала в къщи киноата отдавна беше заместена от елдата и то само заради непрестанно и необяснимо покачващата ѝ се цена. Тенденцията за 2014, която се очертава да се запази и през 2015 у дома е елдата да бъде новата киноа.
Изобщо не трябва да се мусиш на елдата. Тя не е нито странна, нито безвкусна. Мекият ѝ и леко сладникав вкус я прави съчетаема с всичко като поема основните аромати на ястието. Сварява се бързо, абсорбира течности и затова добавена към края на варенето сгъстява супи и яхнии. Пюрира се чудесно, питай Даниел, който в нарастващите капризи с храната все още я обожава.
От списъка с тенденции има една, която отдавна се забелязва и продължава да нараства – изборът на месо от местни ферми, където животните се отглеждат на свобода и с внимание към храненето. Още в началото на 2014 започнах и аз да се снабдявам предимно с прясно мляко, яйца, пилета и петлета, зайци и в края на година със свинско месо от малки ферми. Дори успях да си приготвя наденица, част от която оставих да се суши за луканка.
В един друг списък за тенденции в храните, някой твърдеше че модата на кейла все още не е дошла у нас. Аз мисля, че в резултат на масовото (и съвсем логично) информиране от чуждестранни блогове и сайтове за храна, съвсем естествено и у нас се появи търсене на обявеният за супер храна кейл. Макар че предлагането е все още плахо и частично на кооперативните пазари, нарастващото любопитство дава надежди, че скоро може да видим кейла на зеленчуковите пазари и в супермаркетите редом до спанака и руколата. Нещо подобно се случи със земната ябълка, която допреди 2-3 години се срещаше само в някои селски дворове и евентуално, след много разпитване, някой можеше да те насочи към някоя скрита тараба на Женски пазар. Тази зима забелязвам бум на земни ябълки, които вече не са така недостъпни и не се срещат само в био вариант, с неговата си био цена.
Една друга тенденция всяка година е приоритетното приготвяне на кореноплодни салати и топли супи през януари. От първите се вманиачих по една салата със земна ябълка, на която правя вече четвърта версия с различни пропорции на останалите зеленчуци и кълнове в нея и варианти на дресинга в азиатски стил, който пък така да ми допадне, че се заредих с допълнителни количества соев сос, лайм и сусамово олио. След толкова варианти не знам дали мога да публикувам нещо, просто защото не мога да избера един, но виж, ще помисля пак, земни ябълки вече има в изобилие.
От топлите супи за този месец нямах чак такива постижения, но от известно време си мисля за този вариант със заешко месо, елда и царевица и дори сънувах, че я поръсвам със запечени бадеми. Наяве бадемите бяха заменени с люцернови кълнове и то не защото бих имала съмнения в кулинарните си съновидения, а просто защото днес не мислех да правя пети вариант на въпросната салата.
Супата е богата и плътна, и започва със сваряването на заешкото месо в комбинация с подправки, от които се получава уханен бульон. Тази стъпка е най-дългата, но изобщо не е трудоемка. След като месото се свари, обезкости и нареже, а дъхавият бульон се прецеди се започва със същинското приготвяне на супата, в която изобилства свежа цветова палитра от зеленчуци и зърна. Точно преди сервиране няколко нарязани пресни листа босилек изпълват въздуха със зелена свежест. Трябва да опиташ тази супа! И не пренебрегвай елдата, нали? Тя ще бъде новата киноа!
Супа със заешко месо, елда и царевица
За 4-6 порции.
За заешкото месо:
- 2 заешки бутчета
- 1 клонче мащерка
- 2 дафинови листа
- 6 зърна бахар
- 1/2 чаена лъжица зърна черен пипер
- 2 л вода
За супата:
- 2 супени лъжици зехтин
- 1 глава лук, нарязана на ситно
- 2 малки моркова, нарязани на кубчета
- 1 стрък селъри, нарязан на кубчета
- месото от заешките бутчета
- бульонът от варенето на месото + 500 мл вода
- 100 г елда
- 150 г замразена царевица (ако е в сезона си, използвай прясна)
- сол и прясно смлян черен пипер на вкус
За сервиране:
- 100 мл животинска сметана
- 2 супени лъжици нарязан пресен босилек
- люцернови кълнове
В дълбока тенджера се слагат заешките бутчета с подправките. Заливат се със студена вода, тенджерата се похлупва и се слага на силен котлон. Когато водата заври котлонът се намаля до умерен. Образувалата се пяна на повърхността се отстранява. Месото се вари 1 1/2-2 часа докато стане готово и лесно се отделя от кокала.
Бутчетата се изваждат от бульона и се оставят да се охладят. Обезкостяват се и месото се нарязва на малки парчета. Бульонът се прецежда.
В тенджера се нагрява зехтинът. Изсипват се лукът, морковите и селърито и се сотират за 3-4 минути. Добавя се месото, бульонът и водата. Посоляват се със сол и прясно смлян пипер. (Ако искаш гъста супа, водата се пропуска.) Оставят се да заврат на силен котлон и тогава се добавят елдата и царевицата. Когато заври отново, котлонът се намаля и супата се вари 15 минути или докато елдата стане готова.
Супата се сваля от котлона и в нея се добавят сметаната и босилекът. Сервира се с кълнове люцерна.
Супата няма да я опитам, защото заешкото ми е кът и винаги го предпочитам „стифадо“.
Но ми стана интересно какви са тези „Тенденции“, кой ги налага и наистина ли им се доверяваш?
Не е ли това просто опит за налагане на добре забравени стари продукти с нова висока „модерна“ цена?
Като например шумотевицата с лимец, спелта и други подобни, та накрая някои фирми ги предлагат на цена от 5 лв за кг. Четох в един форум, че и по 20 лв дават за Лимец на зърна. Кактo да го въртиш – все си е зърно за хляб.
Тенденциите са опит за прогнози, насоки в развитието на дадена област. Пишат се от хора, които имат знания и наблюдения в тази област. Тенденциите не са за вярване, те са за ориентиране.
Шумотевицата с лимеца, спелтата и други подобни беше преди 3-4 години. Едно доказателство, че тенденциите се предвижват и налагат по различно време за различните хора (според това къде живият, с какво се занимават, от какво се интересуват, как се информират и т.н.).
Хората имат пълното право да харчат парите си за каквото искат и много често не бива да ги осъждаме, защото могат да имат много сериозна причина за това.
Супата може да се приготви и с пилешко месо.
Би ли споделила от кои ферми вземаш месо? Благодаря предварително.
Прясно мляко от еко ферма Елата, яйца, пилешко, заешко и свинско от приятелско семейство, което отглежда животни.
Може да погледнеш още в Чифлик ливади, селски еко магазин, Бакалия, Хранкооп.
Здравей Йоана! Споменаваш мимоходом в статията си за храната, която даваш на Даниел. Аз (като майка на 2-годишно дете), както и убедена съм много други твои читатели/ки, ще се радваме да пускаш от време на време по някоя рецепта за малчовци. Може би нова рубрика? Знам, че е много ангажиращо, както и че всяко дете си има индивидуални потребности и вкусове, но все пак ще се радвам да споделиш някоя и друга рецепта.
Така и не се научих да харесвам киноата, има нещо във вкуса ѝ, което ме дразни, та тази супер храна не присъства в къщи, за разлика от амаранта, който замести фидето за сгъстяване на супи у дома. Елдата също леко я избягвам заради силно специфичния вкус, но е факт, че в комбинация с други продукти вкусът не е толкова натрапчив и придирчивото ми 3-годишно дете и също толкова придирчив съпруг не протестират. Определено ще опитам този вариант за супа при първа възможност щом се снабдя с домашен заек. Аз също пазарувам предимно от хранкоопи и фермерски пазари, освен че е по-чиста, храната е и по-вкусна.
Не задължително да харесваш киноата, но нека вметна нещо за нея. Семената са покрити със сапонини, които и придават горчив вкус. Преди да се сготви трябва да се измие добре под течаща вода, за да се отмият тези сапонини. Аз го правя като я разтривам между пръстите си и изплаквам многократно докато водата от нея се избистри.
От елдата използвай зелена, а не кафява.
Зелената елда в нас я понасят, но кафявата не искат да я ядат, дърпат ми се и на булгура, киноата, a лимеца не ми го ядат… изобщо всичко си е за мен 😀 Имам домашно месо от заек във фризера и ще я пробвам рецептата. Последните дни съм безидейна и този пост идва като спасение! Благодаря
Здравей, Йоана,
Силно ме интересуват рецепти със земна ябълка заради съдържащия се в нея естествен инсулин. Моля те да споделиш която и да е от вариациите ти за такива салати.
Погледни в архива рецептите за салата с печена земна ябълка и крем супа от земна ябълка.
Следващото ми предложение със земна ябълка ще бъде за сурова салата с японски дресинг.
Благодаря, знам всяка твоя рецепта в блога, защото го следя от началото му. По-скоро се надявах да публикуваш рецепти със сурова земна ябълка, защото ми се струва, че за повода, по който ми трябват, по-добре е земната ябълка ще е сурова. Ще чакам новата рецепта.
Успех и здраве ти желая през Новата година!
Здравейте Йоана, както винаги прекрасна, вкусна рецепта. Исках да Ви попитам нещо извън темата на това ястие, но все пак е на тема супи. Извинявам се предварително за спама, но не знаех къде точно да пиша за това. Става въпрос за една руска зимна супа, която от дълги години издирвам – „Солянка“. Рецепти не липсват из интернет пространството и не само, но бих искала на Вас да се доверя, отдавна следя този блог и съм от почитателите Ви. Предварително благодаря.
Привет!
Погледни рецептата от „Меню“. Бих приготвила същата.
Страхотна идея ми даде с кейла. Тъкмо се чудех какво ново да засадя в семейната градина на село 🙂 Поздрави!
Здравей, Йоана! Поздравления за блога ти. Просто е невероятен. А хората като теб аз наричам артисти. Умението и емоцията, с които представяш храната са изключителни. Благодаря за дозата вдъхновение, която ме зарежда всеки ден!
Просото е невероятно хубаво нещо.
Може да се започне като се слага вместо ориз или фиде в гъбена или пилешка супа.
Независимо от тенденциите, мисля да го включа в менюто у дома. 🙂
Благодаря за предложенията!
Здравей, Йоана! Прекрасна рецепта. Приготвях я многократно с различни добавки всеки път:с киноа , с горски гъби , с мащерка. От доста време това е любимата ми рецепта за заешко.
Следя те от години(осем, може би) и искам да ти благодаря за това, че ме вдъхнови да съм по-смела в кухнята и днес това е моя професия. Хубав неделен ден ти пожелавам!
Най-накрая й дойде времето на тази рецепта и при мен! С единствената разлика, че използвах орзо вместо елда, което със сигурност е променило много усещането от супата. Въпреки това е повече от прекрасна! Благодаря ти!
Страшно много благодаря за целия блог! Няма седмица, в която да не влизам, да не търся, да не се вдъхновявам, да не се връщам в спомени и преживявания. Бъди жива и здрава!