Кулинарно—в кухнята с Йоана

Салата от тиква със зелена леща и козе сирене

Това оранжево чудо тиквата не се харесва на някои членове на моето семейство. Нямам представа защо, но съм сигурна, че бъркат и просто все още не са открили тяхната тиква. Това ми звучи много познато. Когато аз най-накрая открих кой е начинът за приготвяне на моя карфиол, той стана и техния карфиол, но с опитите ми да предложа печена тиква с мед и орехи например, рядко се случва да не я изям всичката сама. Това може да отнеме няколко дни или седмица докато и на мен ми втръсне от тиква. За щастие откакто Даниел започна да се храни с пюрета, вече имам съучастник в тиквеното си пиршество и печените или варени парчета започват да свършват по-бързо, отколкото преди.

Имам няколко случая, от които се разбира, че тиквата може да се включи в менюто по един прекрасен начин, който да се хареса дори на въпросните членове от моето семейство и сега ще разкажа два от тях случили се наскоро. Тъй като сезонът и реколтата от село носят много тикви, аз разбира се ги готвя по всякакъв начин и добавям от тях и в сладките и в солените храни, които приготвям за Даниел. Най-скорошният случай беше, когато Вальо опитвайки от останалото пюре на Даниел, заяви, че било много вкусно (има си хас!), а когато му съобщих, че в него има разни неща като елда и тиква, той не ми повярва. Отговорих му, че не си измислям, за да му правя лоша шега и обясних защо му харесва храна, която по-принцип не харесва. Сиренето оправя всичко! В пюрето имаше и малко сирене.

Другият случай свързан с тиква и сирене ми разказа galika, която също не обича тиква, но явно майка ѝ е била с достатъчно кулинарно въображение, че когато е била малка вместо обичайната печена подсладена тиква ѝ предлага печена солена тиква със сирене, която вече се възприела по-добре от заливането на парчетата с мед и ръсенето им с канела. Докато ми разказваше това си представих големи триъгълни парчета тиква с кората отдолу, които са запечени до карамелизиране на повърхността, соковете ѝ се стичат по страните в тавата, а накрая върху нея се поръсва натрошено краве сирене, което също се запича докато започне да се топи и се обагри в златисти отенъци. Мням, мням, както казва Даниел, когато храната изключително му харесва. Сиренето оправя всичко!

Когато видях рецептата за тази салата си казах, че вероятно това ще бъде добър случай да предложа тиква в по-интересен и солен вариант. Наясно съм, че поемам голям риск да си изям цялата салата сама и то не само заради тиквата, но и заради наличието на леща. Обаче ако сиренето оправя всичко, то ще трябва да оправи и лещата.

Има и още няколко добавки към салатата, които я правят цветна, богата и според мен много вкусна. Руколата например контрастира с горчивина на сладостта на тиквата, балсамовият оцет добавя нужната киселинност (ако е от по-добрите добавя още вкус и аромат), а печените орехи са хрупкавият акцент. Отличителното в тази рецепта не е толкова комбинацията от продукти, а овкусяването на тиквата с кимион и пушен пипер, които все пак изпъкват над сладостта ѝ, която е честа причина тиквата да не се харесва в солени рецепти. Като цяло всички продукти са много добре подбрани и дозирани, така че вкусовете да се балансират. Изключително ми харесва добавянето на прясна мента в салатата.

Но въпросът тук е не на мен да ми хареса (изборът ми на рецепта сам по себе си казва, че ще ми хареса), а да успея да предизвикам някакво вълнение от поднасянето ѝ. Със сигурност предизвиках вълнение, но все още не съм сигурна в коя посока – положителна или отрицателна. Тогава Вальо каза „Прилича на салата от веган ресторант.“ (Сякаш само по веган ресторанти ходи, но съм склонна да му простя, след като с удоволствие изяде порцията си.) „Грешиш!“ отвръщам му аз и добавям „Тук има сирене. Сиренето оправя всичко!“ И започвам да си мисля, кога Даниел ще порасне, за да ми стане съучастник в тези тиквени пиршества. Но преди да дойде редът за това, ти също може да ми станеш съучастник.

Салата от тиква със зелена леща и козе сирене

Рецептата е адаптирана от smittenkitchen.com с няколко промени. Козето сирене, което използвах не е от мекото френско козе сирене, а бяло саламурено, което повече ми допада и с тиквата, и с лещата. Пропуснах лютият пипер и добавих само сладък пушен пипер. Вместо червен винен оцет използвах балсамов оцет, а семената от тиква замених с орехови ядки.

За 4 порции.

Продукти:

Фурната се нагрява на 200ºC. Тава за печене се покрива с хартия за печене. Изсипват се кубчетата тиква и се поръсват с две супени лъжици от зехтина, кимиона, пушения пипер и сол на вкус. Разбъркват се хубаво, така че да се покрият равномерно с подправките. Запичат се за 30-35 минути, като на последните 10-15 минути включих вентилатора на фурната. Охлаждат се в тавата.

Лещата се залива с по-голямо количество вода и се слага да заври. Когато заври котлонът се намаля и лещата се вари за 17-20 минути или докато стане готова, но да запази целостта си и да не се оставя да се разкашква. Прецежда се и се оставя да се охлади. Посолява се леко.

В купа се смесват тиквата, лещата, руколота, натрошеното сирене и ментата. Заливат се с останалата супена лъжица зехтин и балсамовия оцет. Разбъркват се внимателно. Ако има нужда се добавя още сол. Накрая салатата се поръсва със запечените орехови ядки.