Миналата пролет се събрахме с Гери да правим френски макарони. Тя беше приготвила шоколадов кейк от smittenkitchen.com, чиято рецепта научих тогава и по-късно започнах да я използвам за всякакви поводи. Това е шоколадов кейк все пак. Плътен, сочен и много вкусен. Макароните ни също се получиха много добре и аз се разделих с нея добре почерпена с шоколадовия кейк, задоволство от успешната мисия с макароните и три книги на Дейвид Лебовиц. Гери ги беше купила от щатите и след няколко годишно отлежаване по рафтофтовете, реши че при мен ще има по-голям шанс някоя и друга страница да се поизцапа с шоколад. В две от книгите има рецепта за прословутия джинджифилов кейк на Лебовиц, който се оказа не много успешен, защото съдържа безумно количество меласа и твърде пикантен вкус идващ не само от джинджифила, но и добро количество черен пипер. Всъщност, първия път, когато го приготвих, малко преди миналата Коледа, замених част от меласата с мед, намалих джинджифила и пропуснах черния пипер. Стана добър сладкиш. После реших, че би било добре да уважа рецептата и да я изпълня дословно. Резултатът беше катастрофален и то не толкова заради 120-те грама джинджифил или черния пипер, а заради меласата. Гери имаше същия проблем с този сладкиш, затова си мисля, че най-вероятно причината не е нито в мен, нито в нея, нито в рецептата. Просто разполагаме с различни продукти. Не знам дали отново ще направя опит на този джинджифилов кейк, но знам, че ако в рецепта за десерт има черен пипер, много бих внимавала с количеството му.
Нищо против черния пипер. Преди няколко години, вероятно три, на едно от последните партита, което организирах за рождения си ден, в един момент всички момичета се бяха събрали на терасата и всяка от тях държеше по една ягода. Насреща им Цеци, въоръжен с мелничка с черен пипер, ръсеше ягодите с него, а зад тълпата от неомъжени, омъжени, сгодени, изобщо всички момичета от партито, аз само чувах: „Ммм… мммм“. Отидох да видя по-отблизо какво се случва и накрая и аз си подадох ръката с една ягода. След като ягодата беше поръсена доволно с черен пипер от мелничката я опитах и само казах на Цеци: „Ах, тиии!“, което перефразирано ще рече „Как можа да привлечеш всички момичета с толкова безумно просто нещо – пресни ягоди с черен пипер!“ Виждам те сега как се запътваш към кухнята и започваш да ръсиш ягоди с пипер, а семейството ти те гледат въпросително, но няма да сбъркаш ако дадеш и на тях. Все пак, не прекалявай с черния пипер, а после се върни да си дочетеш.
Извън темата за черния пипер, третата книга на Дейвид Лебовиц The Perfect Scoop според мен е най-успешната от другите две (Room for Desserts и Ready for Desserts), в които повечето десерти се дублират. Ако следиш чужди кулинарни блогове, може би ти е попадала като заглавие (доста се шумя, когато книгата излезе). Тя е идеалната книга за летни десерти, защото в нея присъстват рецепти за сладолед, гранита, сорбета и шербети. Все разхлаждащи сладости, голяма част от тях пригодени за приготвяне в машина за сладолед, но аз мисля да елиминирам тази подробност и се захващам да правя шоколадовия сладолед на Лебовиц. Този път завършвам с грандиозен успех, но това е защото предварително прочитам предговора на книгата, в който подробно са обяснени всички техники за работа. Те, затова са написани тези текстове – за да се четат. Някой ден, когато издам и аз книга, искам и ти да причетеш предговора 🙂 И понеже от известно време насам си мисля за целувки, решавам да оползотворя останалите белтъци от рецептата за сладоледа в целувки. И не само това, ами и да сервирам сладоледа в тях. В последния момент си мисля колко хубаво би било ако бях сложила анасон в шоколадовия сладолед, но тъй като той вече беше готов и чакащ триумфалната си презентация с целувките, сметнах за подходящо да добавя анасона в самите целувки. Какъв аромат се разстели докато целувките се сушаха! Идеше ми да си направя една гръцка салата и да си сипя узо. Но нямам време, а и ако си сипя в три следобед, денят ще ми се стори твърде дълъг и ще трябва да си легна в шест вечерта. Отказвам се от тази мисъл дори преди да се е развила в главата ми и с нетърпение очаквам да си опитам произведението и то на гладно.
Ами, какво да ти кажа. Сладоледът е перфектен и без машина за сладолед, и без разбъркване на ръка дори. Това е най-добрият сладолед, който съм яла някога. „Някога“, казах. Имам предвид, че го сравнявам не само с домашните сладоледи, които съм приготвяла, но и с всичко, което съм яла навън. Мисълта, че знам какво има в него още повече ме кара да го обичам. Целувките усетих, че ше станат зашеметяващи още докато се сушаха и разнасяха сладникави аромати на анасон. Излязох набързо да купя череши, защото ми се струва, че без тях не може да мине. На финал поръсих десерта с малко дулсе де лече. Но десертът не може да мине и без литър вода на порция/човек. Пак направих най-сладкия десерт, но това съм си аз.
Шоколадов сладолед в анасонови целувки
Ако има нещо, на което не мога да устоя в 33-тата година от живота си, то това е шоколадов десерт. С порастването ми откривам влечение към натуралните шоколади и наситените десерти с тях. Така или иначе ги правя достатъчно сладки, струва ми се че напълно компенсират любовта ми към млечния шоколад, която може би никога няма да изчезне, но ми става все по-лесно да разбирам горчивата сладост на натуралния шоколад. Затова вероятно този шоколадов сладолед ми стана любим от първата лъжица. И на теб ще се хареса, предполагам, но винаги когато има сгъстяване на сметана или мляко с жълтъци, трябва да подходиш много внимателно и с търпение. Всяка една подробност от приготвянето ще спомена в самата рецепта. Не забравяй, че текстовете за това са написани – за да се четат. Това винаги ще бъде в твоя полза.
При целувките срещнах една френска техника, в която белтъците се разбиват с част от захарта на гъст меренг, а останалата захар просто се разбърква с шпатула във вече приготвения меренг. Това създава условие неразтопените в белтъците кристали на захарта да започнат да се топят докато целувките се сушат, което прави вътрешността им подобна на маршмалоу, а повърхността им супер хрупкава. Ароматът на анасон в тях постигнах от стрити семенца на звездовиден анасон. Това ми се стори много по-добре от използването на готов смлян звездовиден анасон, защото ароматите, които се отделят са много по-интензивни, въпреки миниланото количество, което добавих.
И сладоледът и целувките може да се приготвят предварително, което е доста голямо улеснение ако плануваш вечеря с този десерт. Сладоледът, разбира се би издържал дълго във фризера (съхранявала съм домашен сладолед в продължение на година и вкусът беше отличен). Целувките може да се направят до около седмица предварително и да се съхаряват на сухо и хладно място.
За шоколадовия сладолед
Адаптирано от книгата The Perfect Scoop.
От посочените дози се полува около 1 литър сладолед.
Продукти:
- 500 мл животинска сметана 30 или 35%
- 20 г (3 супени лъжици) неподсладено какао (използвам алкализирано, но може да се използва и натурално, ако го предпочиташ)
- 140 г натурален шоколад, нарязан на дребно
- 250 мл пълномаслено прясно мляко
- 150 г захар
- щипка сол
- 5 жълтъка от големи яйца
- 1 супена лъжица ванилов екстракт
В тенджера се загряват 250 мл от сметаната заедно с какаото. Разбъркват се с телена бъркалка докато какаото се разтвори и сместа започне да ври. Когато заври, котлонът се намалява и сместа се оставя да къкри 30 секунди като се разбърква непрекъснато. Тенджерата се маха от котлона и се добавя шоколадът. Разбърква се докато се разтопи напълно. Тогава в сместа се изсипват останалите 250 мл сметана и се разбърква хубаво.
Шоколадовата смес се прехвърля в голяма купа като всичко от тенджерата се обира хубаво с шпатула. Върху купата с шоколадовата смес се поставя цедка.
В същата тенджера се изсипват млякото, захарта и солта, и се загряват докато захарта се разтопи и сместа започне да ври. В отделна купа се разбиват жълтъците с миксер докато изсветлеят и се сгъстят. Към тях на тънка струйка и при непрекъснато разбъркване (с телена бъркалка или на ниска скорост с миксера) се добавя врящото прясно мляко. Когато цялото мляко е добавено, сместа се връща в тенджерата и се слага на умерен огън. Разбърква се непрекъснато с телена бъркалка докато сместа се сгъсти. Обикновено това отнема около 3-4 минути. Ако котлонът е твърде силен, жълтъците ще се сготвят и сместа ще стане на парцали. За предпочитане е котлонът да бъде по-слаб, макар сгъстяването да отнеме повече време. Разбъркването не трябва да се прекъсва, а сместа не трябва да завира. Температурата на готовия сгъстен крем трябва да бъде между 71°C и 79°C, но не бива да надхвърля 85°C. Ако не разполагаш с термометър, може да разбереш, че кремът е готов като потопиш в него лъжица и след като я извадиш прокараш пръст откъм изпъкналата част. Ако пръстът оставя трайна следа, без кремът отстрани да се разтича в следата, значи е готов.
Щом кремът стане готов веднага се изсипва в шоколадовата смес през цедката. Ако кремът се задържи в тенджерата твърде дълго, ще продължи да се готви от остатъчната температура на дъното и може да загори. Затова е необходимо веднага да се прехвърли в друга купа или дъното на тенджерата да се потопи в ледена баня, или както е в случая, кремът се изсипва директно в шоколадовата смес. Цедката е необходима за да се отстранят евентуални частици от жълтъците.
Смесените жълтъчен крем и шоколадова смес се разбъркват хубаво. Добавя се ваниловият екстракт и отново се разбърква. Готовата смес за сладоледа се охлажда на стайна температура, а след това се прехвърля в подходящ съд за фризер и се замразява. Не е необходимо разбъркване.
За анасоновите целувки
Техниката за целувките взаимствах от книгата Step-by-Step Baking.
От рецептата за сладоледа остават 5 белтъка, като всички те може да се използват за приготвяне на целувки. Аз използвах само два, но рецептата може лесно да се нагоди за толкова белтъка, с колкото разполагаш или искаш да използваш. Правилото е на една част белтъци да се добавят две части захар. Необходимо е белтъците да се измерят и да се добави двойно количество захар към тях. В тази рецепта захарта се разделя на две части, като едната част се разбива с белтъците на гъст сняг, а втората част се разбърква в сгъстените белтъци. Задължително е захарта да бъде с фин кристал. Ако е трудно да намериш в твоето населено място, може да смелиш за кратко регулярна захар в блендер, кухненски робот или чопър (но никога в кафемелачка), докато кристалите се изтънят.
За повече обем белтъците трябва да бъдат със стайна температура, но не е фатално ако са току-що извадени от хладилника.
За анасоновия аромат, от няколко звездовидни анасона с помощта на остро ножче се отделят семенцата, разположени в лъчите на анасона. За целувки с два белтъка са необхдими 8-10 зрънца. Зрънцата се стриват с част от захарта в хаванче и се смесват с останалата захар.
От посочените дози се получват 5 броя целувки с диаметър 8-9 см.
Продукти:
- 2 белтъка
- фина кристална захар
- 8-10 семена от звездовиден анасон
Белтъците се измерват с електронна везна. Полученото число се умножава по две и се измерва толкова фина кристална захар.
Семената от анасона се смесват с една чаена лъжица от захарта и се стриват в хаванче. Добавят се към останалата захар и се разбъркват хубаво.
Белтъците се поставят в чиста метална или стъклена купа и се разбиват с миксера на висока скорост докато станат обемни и запонат да образуват меки връхчета. Тогава към тях при непрекъснато разбиване с миксера на висока скорост, по малко (една супена лъжица на добавяне) се добавя половината от захарта. Разбиването продължава докато белтъците станат лъскави и се сгъстят така, че да образуват твърди връхчета. Тогава към тях се добавя останалата половина захар и се разбърква внимателно с шпатула, като се внимава да не спадне обемът на белтъците.
Меренгът се изсипва в сладкарски пош. Може да избереш какъвто накрайник предпочиташ – прав, звезда или просто без накрайник. В тава върху хартия за печене се оформят 5 гнезда с диаметър 7 см. (Докато целувките се сушат ще се разширят леко.) Слагат се в предварително нагрята фурна на 120°C и се изсушават за 1 час. Когато са готови фурната се изключва, вратата ѝ се оставя съвсем леко открехната и целувките се оставят да се охладят напълно в нея. Съхраняват се до една седмица на сухо и хладно място.
Сглобяване
На порция се предивжда по една целувка, в която се поставя една топка от сладоледа. Порцията се гарнира с дулсе де лече и пресни череши. Сервира се с чаша студена вода.
Потекоха ми лигите е меко казано 🙂 .. ще се пробва в най – скоро време 🙂
Strahotno izkushenie….sladoledat zadaljitelno shte se probva…!
„Някой ден, когато издам и аз книга, искам и ти да прoчетеш предговора :)“ Йоана пожелавам ти го в най-скоро време и знай, че ще съм една от първите, които ще отидат да я купят 🙂 Толкова обичам да те чета особено тези предговори, в които подробно обясняваш стъпките.. незаменима си! А рецептата изглежда просто фантастично 🙂 Поздрави
Перфектен сладолед, Йоанка! А с тези анасонови целувки…Поздрави!
Книиига, книига, книига!!!
Имала съм същия проблем с десерти с меласа, особено с едни немски сладки с много джинджифил и черен пипер. Тигова разсъждавах и аз и установих, че има няколко вида меласа – светла, медена на цвят и тъмна, почти черна, в зависимост от концентрацията. Аз бях използвала най-тъмната, което превърна сладките в нещо ужасяващо, така че разбирам проблема при теб. С най-светлата и „лека“ всичко беше наред (черният пипер им пасваше страхотно), струва ми се, че тя е най-подходяща за сладкиши или другият вариант е тъмната меласа да се разеди с мед или да се използва по-малко количество, както си направила ти. Ще опитам задължително ягоди с черен пипер, звучи изкусително 🙂 .
И аз съм страшно изкушена, макар и да не съм фен на шоколадовия сладолед. Но както казваш, като знаеш какво има в него – удоволствието винаги е най-малко двойно 🙂
Иначе четяйки рецептата се оказа, че „по спешност“ трябва най-сетне да си купя везна, хаванче и подходящ размер цедка. Страшно много се впечатлих и нямам търпение да направя този десерт, който освен това ще бъде невероятна изненада за моя съпруг – шоко манияк 🙂
По повод на загатнатата книга – само един предговор? Надявам се всяка рецепта да си има такъв 🙂 То е ясно – и аз ще съм от първите, които ще се наредят в книжарницата 🙂
Здравей Йоана,
направих сладоледа и наистина се оказа много вкусен:)
Бих искала да направя и ванилов, защото ми е по-любим.
Предполагам, че може да се използва същата рецепта, но грамажа от шоколада незнам с какво да го заместя, може би с още сметана, но тъй като не съм опитна в правенето на сладолед се допитвам до човек с мнооого опит:).
П.С. Възхищавам се на желанието ти да експериментираш и да следваш интуицията си:)
За ванилов сладолед може да следваш рецептата на Хестън Блументал. Количеството на ваниловите шушулки може да се намали.
Рецептата на Дейвид Лебовиц за ванилов сладолед е сходна с шоколадовия и е нужно само да пропуснеш шоколада и какаото. На същите количества мляко, сметана и захар, той използва 6 жълтъка. Ароматизира със семена от една ванилова шушулка и една лъжица ванилов екстракт. Техниката е същата – млякото, сметаната, захарта и ваниловата шушулка се загряват. Отделно се разбиват жълтъците и към тях се добавя млечната смес. Връща се на котлона и се бърка докато се сгъсти. Накрая се добавя ваниловият екстракт и сместа се охлажда.
За по-интензивен ванилов аромат е препоръчително млякото със сметаната, захарта и шушулката да се загреят до завиране и да се оставят да постоят около 30 минути. След това пак се загряват и се добавят към жълтъците.
Много ти благодаря, ще го направя съвсем скоро:).
Привет Йоана, искам да споделя, че сладоледът стана много вкусен. Не че не може да се купи шоколадов сладолед, и то вероятно на по-ниска цена, но и аз съм голям привърженик на идеята да знаеш какво има вътре, като например не яйца на прах и бог знае още каква химия. Един критичен момент имах, когато при варенето на жълтъците ми замириса на пържени яйца, твоето предупреждение беше много на място. За другия път бих сложила сладоледа в отделни формички да се замразява, защото стана много твърд и не може да се порционира добре. Освен това намалих захарта на 100 грама, и така ми е достатъчно сладко. Изобщо установих, че в твоите рецепти мога да намалявам спокойно захарта с една трета.
А дали има начин да се трансформира сладоледа на ягодов? И евентуално бих се радвала на рецепта за лимоново сорбе, че по погрешка купих много лимони и ни омръзна лимонадата (а за лимончелото знам, но за него бих използвала само био лимони заради кората). Благодаря предварително и лек ден!
Преди да се сервира сладолед е добре да се остави на стайна температура за 10-15 минути, особено ако е стоял дълго време във фризера.
За ягодов сладолед използвай рецептите за ванилов сладолед, които съм дала по-горе в коментар и добави към готовия крем пасирани ягоди.
За лимоново сорбе може да използваш като основа рецептата за портокалово сорбе, което освен, че е богато и плътно е и много приятно на вкус и текстура. Ако пък искаш да избегнеш всякакви млечни съставки, просто изцеди сока от лимоните, смеси го със захар на вкус (захарта трябва да се разтвори в сока или предварително като захарен сироп с вода в съотношение 1:1) и замразяваш на тънък слой като разбъркваш често. Ако пък се замрази твърде много, може да го разбиеш в блендера преди сервиране. За да не става с големи ледени кристали сорбето, в лимоновата смес може да добавиш малко количество алкохол (какъвто искаш) преди да я замразиш. На 1 литър смес са достатъчни 50 мл алкохол.
Чудесно прохладно предложение за лятото. И много ефектно – както винаги. Само ще пропусна анасона в целувките – не ми е по вкуса – лош спомен от детските сиропи на времето 🙂
Само да подскажа, на Tedi, че проблема с корите на цитрусите вече е решен. В Кауфланд наскоро открих, че продават настъргани кори от портокал и лимон на д-р Йоткер (2 пликчета за около лев). Ползвах портокаловите стърготини и са доста прилични.
Привет Йоана!:)
Йоана, благодаря за рецептата. Имам трудности в намирането на добра сметана с такава масленост. Мислиш ли, че може да се замени например с маскарпоне (за сметка на количеството)?
Мисля, че добре ще се получи, но в този случай ще се наложи да се смени техниката. Пропускаш всичко, което е описано с приготвянето на сметаната и правиш следното:
1. Приготвяш крема с прясното мляко и жълтъците. Може да го оставиш да се поохлади леко и задължително след като стане готов го пресипи от тенджерата в друг съд, за да не загаря от остатъчната температура на дънъто на тенджерата.
2. Шоколадът разтопяваш на водна баня.
3. Маскарпонето (със стайна темепратура) и какаото (в този случай е по-добре да намериш алкализирано – dutch process), разбиваш с миксер и към тях добавяш млечния крем и разтопения шоколад.
Ще се радвам да споделиш отзив от резултата.
Непременно ще опитам и ще споделя! А мислиш ли, че ще има нужда да разредя маскарпонето с малко прясно мляко за намаляване на маслеността?
Ами аз не бих го разредила, просто ще използвам по-малко количество. Но ти си прецени, няма да е грешно, въпреки че в този случай шоколадовият вкус ще се разреди.
Имай предвид, че основата на сладоледа е млечният крем с жълтъците. Останалото са добавки и с тях може да си играем по собствен вкус и преценка.
Йоана.. нямам думи, направих сладоледа…. уникален. Благодаря ти ! 🙂
Нали! 🙂 Ние почти всяка вечер му се наслаждаваме по малко. Пак ще се прави, даже мисля да му сложа малко печени ядки или плодове.
Йоана, направих сладоледа с маскарпонето. Май добавих малко повечко отколкото трябваше, защото се получи доста маслен. На вкус малко ми напомни на едновремешния домашен течен шоколад, който се прави с какао, сухо мляко и масло. Малко ми се пресякоха жълтъците при крема, обаче като цяло и той се получи.
За следващия път смятам да използвам 375 грама маскарпоне и 125 милилитра прясно мляко, за да получа към 500 гр „сметна“.
Направих и от целувките с анасон. Много вкусни и ароматни! Смятам да намаля двойно захарта обаче. За мен бяха прекалено сладки. Тази сладост доста доминираше сладоледа.
Петър, благодаря за обратната връзка.
Ще трябва и аз да опитам сладоледа с маскарпоне. Мисля, че много ще ми хареса.
Здрасти Йоана,
Попаднах на твоя блог и съм очарована от стила и емоционалността ти. виждам и ,че вече имаш доста опит и най-вероятно си добра щом те търсят от толкова места. Радвам се, че млада и хубава жена като теб е открила своята страст. Надявам се ,че ще успееш да повлияеш и на мен, защото аз съм невежа в кулинарията.
Здравей! Надявам се да те заразя, както аз бях заразена преди малко повече от 6 години. Храната е удоволствие, приготвянето на храна е страст, а консумирането ѝ винаги трябва да бъде споделено. Успех и вдъхновение!
Правих още два пъти сладоледа като намерих подходящото съотношение маскарпоне-прясно мляко (350 гр-150мл). Вторият път малко ми се пресече млякото, ама пак стана вкусно.
Третият опит засега стана на-сполучлив. Пробвах и „сметанов“ сладолед. Част от крема забърках само със смес от маскарпоне и прясно мляко. Също стана вкусно. За следващия път смятам обаче да е само чоколадов, че иначе е много голяма играчка. Бих пробвал и с бял шоколад например и без добавяне на какао.
Браво на теб, не се отказваш лесно! 🙂
Благодаря за споделения опит, би бил полезен за тези, които имат желание за експерименти.
С бял шоколад също звучи много добре.
Чудесен десерт, много вкусен сладолед и върху целувките се превръща в страхотно предложение за десерт по специален повод!
Йоана, от години ползвам само твоите рецепти! Благодаря ти! А какво ще кажеш, освен книга да направиш някой и друг курс за твоята слабост – сладкишите!? 🙂
А по темата – какво мислиш -дали целувките биха се получили с кафява захар?
Поздрави и успех в нещата, за които мечтаеш!
Да, целувките ще се получат с кафява захар (демерара), стига промяната в цвета им да не те притеснява.
Скоро и курсове ще има. 🙂
Супееер, благодаря, Йоана, нали ще постнеш инфо като дойде време за курсовете? 🙂
Разбира се. Няма да се бавя много.
Прекрасен сладкиш ,перфекни обяснения .Малко е да кажа ,че съм много впечатлена.И аз с удоволствие те чета и много нови неща научавам.А сега имам въпрос -може ли да се разбие белтък без захар ,а със стевия (за да използвам за блат или целувки)Благодаря предварително!
Ина
Не съм съвсем сигурна. Захарта при целувките играе важна роля. Не бих могла да говоря без да е изпробвано.
Йоана, здравей, какво мислиш – дали млякото може да се замени в рецептата с кокосова сметана? Но не разбита само от горното обиране на кен-а, а от цялата течност? Благодаря ти и хубава вечер!
Здравей, Деси! Смятам, че с кокосова сметана сладоледът ще се получи също толкова успешен и вкусен. Не е необходимо да се правят промени, просто следвай технологията. Ако пък решиш, идеално ще се получи да гарнираш сладоледа с прясно настърган кокос.
Забравих да питам и друго – с кафява захар Мусковадо дали ще се получат целувките?
Опитвала съм, но не се получава добре, целувките не могат да се изсушат. В мусковадо се съдържа много влага, която не може да се изпари, а самата захар не се карамелизира, което води до лепкави и разтягащи се като локум целувки. Би могла да опиташ обаче със светла демерара.
Направих го вчера – невероятно вкусен, така сериозно вдигна летвата по вкусови качества, че не зная дали скоро ще опитам купен сладолед. Имам замразени ягоди, малини и череши, мисля скоро да пробвам варианти с тези плодове.
Ммммм-м!!! Страхотен сладолед! Благодаря за рецептата.
Йоана, мога ли да попитам от къде черпиш опит и толкова знания?
Книги, мрежата, безкрайно много опити, колеги, екстремни ситуации, спомени, цветя и треви, вино… с една дума – отвсякъде. 🙂
Пиша отново, за да споделя нов опит по приготвянето. След като за този сладолед почнах сам да си правя „сметана“ от маскарпоне и прясно мялко, смесени в съотношение (350 гр към 150 мл), сега опитах и още нещо ново.
Поради липса на свежи домашни яйца (кокошките нещо не щат да снасят в тези грещини), решиах да направя крема с брашно, вместо с яйца. Количеството мялко и захар остават същите, съответно 250 мл и 150 гр. Вместо 5 жълтъка добавих 2 добре препълнени супени лъжици брашно. В случая – 1 лъжица прясносмляно пълнозърнесто брашно от лимец и 1 лъжица бяло пшеничено брашно. Нправих това още преди да кипне. След самото кипване бърках няколк оминути много добре с телена бъркалка, докато се сгъсти. Оттам нататък – както е описано по-горе от Йоана.
Снощи го опита един приятел и много го хареса. Не се размина без допълнително! Днес и аз вече го опитах и съм много доволен също! Бих препоръчал такава замяна (жълтъци срещу брашно) на всички които искат по-бързо да направят крема, нямат свежи яйца, липсва им опит с приготвянето на яйчния крем, или пък винаги се чудят какво да правят с многото останали белтъци. Става по-бързо и лесно и по-малко неща могат да се объркат (трябва да се внимава еидинствено брашното да не загори и да не се образуват буци). И крайният продукт е също толкова вкусен и сладоледен!
Много е вкусен сладоледът!
Направих двойна доза, но намалих захарта със 100 грама. Получи се много добре на сладост.
Сега ще пробвам и целувките. Така или иначе, белтъците чакат да бъдат оползотворени.
Вчера ми се получи отлично от първия път и почти свърши. Днес правя втора доза😊
Вчера част от сместта пуснах в машината за сладолед след няколко часа охлаждане, а другата директно замразих. Имаше съвсем малка разлика в превес на по-кадифена текстура от машината. Но и в двата варианта, е фантастичен сладолед. Единственствено ме „гризе“ съвестта за захарта и ще търся варианти да я заменя с нещо натурално и с по-нисък гликемичен индекс. Ако имаш идеи как може да стане без да съсипя сладоледа, моля те да споделиш.
Благодаря ти!☺
Много се радвам, че ти хареса. Това ми е любимия шоколадов сладолед, приготвен в домашни условия. Машината за сладолед определено ще даде още по-добри резултати.
Не съм го опитвала със заместители на захарта, но смятам, че може да пробваш с агаве, кленов сироп или комбинацията им с мед. Най-ултимативен вариант за твоето решение като подсладител, би била стевията. Лично аз съм резервирана към нея, защото тя не дава тази сладост, която обикновено търсим в десерта, дори ако не се дозира добре нагарча. Все пак може да опиташ различни вариации. Истината ще се появи някъде в опитите и очаквания резултат. Успех! Ще се радвам да споделиш опита си.
Стевия – определено не. Не смея да пробвам, защото е толкова добър така:-) Може би като му се наситим малко, ще започна да експериментирам. Ще пиша:-)
Получи се!!! Много се радвам на резултата. Страхотен сладолед! Много съм впечатлена, че се получи толкова гладък(дори без машина и без разбъркване, дори и с повреден термометър). Само високата масленост на продуктите ли е причина за перфектния резултат? А дали би се получил с бял шоколад? Благодаря ти!
Високата масленост е важна за кремообразен сладолед без стабилизатори в него, но техниката в случая също е от значение.
Не съм опитвала рецептата с бял шоколад, но мисля че ще се получи добре. Ако решиш да опиташ, намали драстично захарта.
Здравей, Йоана! В рецептата за целувките е посочено : фина кристална захар, но няма грамаж.. Какво количество трябва да бъде захарта (за не много сладки целувки)? Благодаря!
разбрах 🙂 описано е в следващото изречение 🙂