Напоследък откривам много пропуски от моя страна. Например разни рецепти от времето на майка ми, които липсват в нейния тефтер, но пък се намират в майчините тефтери на някои приятели или читатели. Така научих за някакви медени сладки на име „медени мечета“ (благодаря Елена) и направих опит да приготвя сладкиш наречен „Жадната монахиня“. За последното твърдя, че само направих опит, защото знаеш как се пише в майчините тефтери. Съставки в чаши, размери в кибритена кутия, мая за 2 стотинки и почти никаква технология, размери на тавата/формата, градуси и време за печене. Същото е и в много старите кулинарни книги, просто защото се предполага, че всяка домакиня знае как се прави всичко. Та, попадналата ми рецепта за въпросния сладкиш съдържа много, много интересна глазура, но и много, много сироп, който аз усърдно изсипах целия върху изпечения пандишпан и получих едно прекрасно реване. Вкусно е, с Вальо почти го изядохме вече, даже с времето на отлежаване в хладилника става все по-хубаво. Обаче, докато майките на моите приятели (благодаря Тихо) са приготвяли „Жадната монахиня“, моята правеше Дамски каприз и не е чувала за никакви монахини. Друг приятел пък (благодаря Бонка) преди много време ми сподели рецептата за техния семеен сладкиш, който се залива с разтопени бонбони лакта. Добре де, ама сега я няма тази лакта (или поне както си я спомням), та пак останах разочарована въпреки многословните увещания, че това е най-якият сладкиш. Имам голям интерес към старите рецепти, но соц сладкишите изглежда сега не ми носят нищо, освен бегли спомени и пожълтели листи.
Нищо против пожълтелите листи. Може да се каже, че съм маниак на тази тема и си ги пазя като зениците на очите. В повечето случаи, обаче се опирам до тях само за справка. Но какво правя! Говоря ти за сладкиши, а всъщност исках да ти кажа, че съм изпуснала едно прекрасно ястие, много по-старо и от маминия тефтер, но в типично гръцки дух, слънчев цвят, в който се преплитат зеленикави нюанси от студено пресован зехтин и сочен виолетов акцент от ситно нарязан червен лук с възможности за морско допълнение от маринована риба или тревисто-киселия вкус на каперси. Това, което всъщност исках да ти кажа, е че за двегодишното ми пребиваване в гръцката столица нямам спомени някой някъде да ми е говорил или приготвял това ястие на име фава (φάβα). Моята прелюдия с фава започна едва десет (10) години откакто съм се върнала от средиземноморско странство и е благодарение на Яница. Неотдавна тя ме попита за идеи за приготвяне на гръцка фава, но аз бях неподготвена да и дам каквито и да било предложения, защото никога не бях опитвала гръцка фава. Стана така, че вместо да помогна на Яница, тя ми даде идея с какво да се занимавам през изминалите седмици и разбира се да открия още нещо неопитвано от мен. Започнах да търся рецепти и се оплетох, ама много. Не като пиле в кълчища, а по-лошо – като Йоана във фавата.
За какво говоря ли? Ами търсейки резултати на английски за fava bean попадам на бакла, която няма нищо общо с бобчетата на фавата. Бобчетата се оказаха грахчета и то някакъв сорт жълти грахчета. Освен това на гръцки фава се нарича самото ястие приготвено от тези жълти грахчета, но на опаковката пише името на ястието, а не зърното, което се съдържа в нея. Оставам с впечатление, че от него не се приготвя нищо друго освен предястието-мезето-гарнитурата фава. Но не е така или по-скоро може да не е така. От този жълт грах става прекрасна крем супа (както се уверих) или пък може да се включи в яхния (която смятам да си приготвя), но нека наистина не изпускаме гръцкото ястие приготвено с нея – фава.
Преди да се впусна в прилагане на този сорт жълт грах в различни ястия, исках да опитам най-известното нещо с него. След като вече знаех какво търся, намерих това, което ми трябва. Веднага поправих пропускът си и най-накрая се запознах и с вкуса на ястието фава. Приятен сам по себе си и вкусен в комбинация със студено пресован зехтин и ситно нарязан червен лук. Яница ми сподели, че е приготвяла фавата и с карамелизиран лук, а аз отчитам че тази комбинация е великолепна. Но всъщност, мисля, че може да се овкуси и съчетае с каквото обичаш. Например поръсена със сладък червен пипер или заатар също много ми хареса. Маслини, зелени подправки (в частност магданоз и копър), риба, патешко конфи – всичко това са идеални допълнения. Не най-накрая искам да я опитам и с агнешко (защо се бавя още?).
Фава
Адаптирано от mylittleexpatkitchen.blogspot.com
Фавата е много лесна за приготвяне, начупените грахчета бързо се сваряват и както се убедих нямат нужда от предварително накисване. Готовата фава може да се използва както за предястие или мезе (с част от гореспоменатите допълнения), като гарнитура към основно ястие или вегетарианско ястие придружено със салата и сирене.
Следващата рецепта е базисна и допълних само с поръсване от студено пресован зехтин и ситно нарязан червен лук, но ти може да я овкусиш както предпочиташ. Също така може да направиш фавата на гладко пюре или да оставиш малко парчета от граха, както направих аз.
Гръцка фава може да намериш в специализираните магазини за гръцки храни.
Посочените дози са за 2 порции като ястие или 4 порции като мезе/предястие/гарнитура.
Продукти:
- 300 г гръцка фава
- 800 мл вода
- 1 глава жълт лук, нарязан на четири
- 50 мл зехтин
- сол и бял пипер на вкус
- допълнително зехтин за поръсване
- ситно нарязан червен лук за гарниране
Фавата се измива, отцежда и поставя в тенджера. Залива се с водата и се слага на силен огън докато заври.
Образувалата се пяна на повърхността се изгребва.
Към врящата фава се добавят парчетата лук, малко сол и бял пипер. Оставя се да заври отново и огънят се намаля до умерен. Вари се около 30 минути или докато фавата се свари и омекне. Ако е необходимо се долива малко вода, но не трябва да бъде много, за да не стане пюрето течно. Когато фавата е готова, по-голямата част от водата ще бъде абсорбирана, но все пак трябва да остане известно количество. Обаче ако то е много се отлива и запазва, ако има нужда да се добави на по-късен етап.
Когато фавата е готова се добавя зехтинът, разбърква се и тенджерата се маха от котлона. Оставя се така за 5-10 минути, след което се пасира с пасатор или се изсипва в блендер и се смила на пюре.
На този етап може да направиш пюрето гладко или ако предпочиташ да оставиш по-едри парчета в него. Докато фавата е топла ще изглежда като много гъста крем супа, но когато изстине ще се сгъсти и стегне. Ако има нужда се посолява със сол и бял пипер.
Сервира се в чиния и се поръсва със зехтин и ситно нарязан червен лук. Може да се яде както топла и така и със стайна температура. Когато изстине фавата ще се сгъсти още. Ако желаеш да я разредиш, просто я затопли с малко количество вода.
Ха така :), веднъж обикалях София в най-големия дъжд(ами бях курдисала и мъжО да ме чака пък на другия и край) заради теб – да търся махлепи и тонка боб(за което съм благодарна!), сега пак изкушаваш с нещо, дето за пръв път чувам. Подстрекателка:)
ako mu se dobavi susamov ili leshnikov tahan i chesanche,limonche
-eto ti fava-humus?
По повод на бонбонките Лакта само да вметна, че се продават и то като от едно време:) Даже бях взела един пакет в офиса и такава радост настана, който си вземе бонбон и застива с една отнесена усмивка и се почват разкази от вида „като бях на 5 години…“ :)))
Много ми хaресa
И аз съвсем наскоро се сблъсках с гръцката фава и установих, че може да е от жълт грах, но по-често е от обелените и разцепени семена на посевното секирче Lathyrus sativus. В Италия ги наричат cicerchia (чичеркия), докато fava на италиански е бакла. Объркана работа. Ама толкова вкусна…
Люси, ако ти не разгадаеш тази ботаника, не знам кой друг. 🙂
Погледнах за посевното секирче и името му на гръцки е λαθούρι, точно както го описва и авторът в статията, от която адаптирах рецептата. Гугъл транслейт обаче го превежда като фий. Сигурно е грешка или са някакви братовчеди.
Стана ми много интересно, защото в гръцки заведения са ми казвали, че фавата е всъщност нахут, дори когато за първи път ми я препоръчаха като ястие за пости питах какво е това и ми показаха консерва с нахут. При монасите от Света гора за това предястие също ползват нахут, та на практика си е чист хумус. Вероятно има няколко вида ястия, подвизаващи се под името фава.
И аз знам, че е натрошен нахут.
Варенето, обаче, има малка тънкост: след като заври и се отпени, се вари около 10 мин., сваля се от котлона и така кисне 30 мин., след което водата се излива. Долива се нова вода, колкото да покрие фавата, добавя се лукът и се оставя да къкри на слаб огън до готовност (около 40 мин).
Има съществена разлика в крайния резултат.
Не мисля, че това зърно е нахут. Има по-различен вкус от него, а и е толкова жълто…
Ще опитам и този метод, благодаря.
В Кипър т.нар. Фава е позната като Лювана (Λουβάνα), а това до колкото на мен ми е известно е жълта леща.
При Гърците пюрето от днешният ти пост е мн. популярно и обичано, при нас в Кипър като че ли супата (http://www.mycookingbookblog.com/supa-liuvana-ili-supa-ot-jalta-leshta-po-kiparski/) е по-популярна и обичана, макар, че се ползва за приготвянето на най-различни ястия!
🙂
Имам същото усещане и отношение към стари тефтери и рецепти…
Понякога си мисля, че онези сладкиши (вкусовете) на времето са ни се стрували и са останали в спомените ни „най-яките“, просто защото разнообразието не е било такова, каквото е сега!
Поздрави!
Hi there! I’m glad you enjoyed my recipe for the fava. It’s my gradnmother’s recipe and in my family for generations. Great blog you have here.
Magda, thank you for the inspiration. The fava was delicious. I like your blog very much, especially the Greek recipes.
Бонбони карамел лакта намерих в Пени маркет. Те са немски, но на вкус са също като нашата едновремешна лакта. Някой ме почерпи с българска лакта, но няма нищо общо със старата, докато немската имаше точно същия вкус
Ето и българския производител на Лакта – http://zaharnizavodi.com/product/%D0%B4%D1%8A%D0%B2%D1%87%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B8/%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BB-%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B0/
Знаем кое е българският производител на лакта.
Привет Йоана,
Поздравления за рецептата с фава. Не е много популярна у нас, на е изключинелно вкусна.
В „Мълчанието на агнетата “ едно от „ястията“ на д-р Лектър е имено с фава…
A census taker once tried to test me. I ate his liver with some fava beans and a nice chianti.
По някаква странна причина обаче е преведено като бакла, което е нещо съвсем различно.
Изключително популярна е фавата на Санторини. Точно местните хора там ми казаха, че фавата се споменава в книгата макар и в зловеща рецепта 🙂
Правилно е преведено. Fava bean e бакла.
В гръцката кухня обаче, фава е името на ястието приготвено от сорт жълт грах. Всичко това, всъщност, обясних в статията.
Преди по-малко от седмица се прибрах от плаване по цикладските острови и фавата неизменно присъстваше в менютата на местните таверни. И на вкус и на цвят беше студено пюре от варен нахут и дори коментирахме каква остра нужда има от сусамов тахан (лимон за изцеждане и зехтин присъстват на гръцката маса неизменно), за да стане истински хумус.
На снимките в този пост и зърната и готовото ястие ми оранжевеят, а съм с калибриран монитор 🙂
Растението не е нахут, а е по-скоро от семейството на Баклата. Латинското наименование е: Lathyrus clymenum, а на гръцки е Lathuri.
В ежедневието е познато като Фава Санторинис и е вече запазена марка според европейското законодателство.
Нищо общо с хумуса или калибрования монитор!
Страхотна рецепта, върна ми много спомени с нея – от едно пътуване до Санторини преди години, беше приказно. Там опитах фава за първи път, казаха ни, че било много типино за острова (дори и че само там има), беше ужасно вкусно! Опитвала съм нещо подобно в гръцкия ресторант на Дойран с лук, но на Санторини беше с червен пипер и беше много по-вкусно.
Ти откъде се сдоби с фава? 🙂
Купих фава от магазин Каламата.
Приятелка от Унгария ми показа за първи път яхнията от жълт грах и ми хареса невероятно много. Мислех, че в България ще е трудно да се намери, а се оказа, че се продава в Кауфланд. Благодаря за рецептата 🙂
Аз имам рецептата за „Жадната монахиня“, но в моя край я наричат „Ненаситна монахиня“. 🙂 С радост бих я споделила, ако все още искаш да я правиш.
Днес за първи път попадам на това ястие, за чиято рецепта благодаря.
Жълт грах купувам и готвя от няколко години – в една криминална книжка открих рецептата за канадска грахова супа /невероятна!/ и от тогава този грах ми се нат=режда сред любимците.
Аз живея в Истанбул и тук фавата, която е много типично мезе, за т.нар “ракъ и балък” ресторанти се приготвя само и единствено от бакла.