Ягодови петифури с маточина

От маточина става прекрасен чай. Събирам последните листенца от две останали клонки да си запаря за чаша благоуханна успокояваща напитка. Докато си мислех, че букетът, който си донесох от село ще увехне бързо, той взе че се съживи на втория ден след като още в началото го бях потопила във вода. Обаче толкова невярващо бързо свърши. По-голямата част от него използвах за млечния сос с маточина към агнешкото със сумак и за настоящите петифури, в които свежестта надделява над сладостта, а ягодовите аромати са толкова силни, колкото лек и ефирен е десертът.

Разполагах с доста кисело мляко, затова реших вместо просто да го смеся с ягоди и захар да изцедя известно количество и да го използвам за десерт. Основната причина за него беше маточината, която веднага щом помирисах асоциирах с лек и нежен десерт. Ако беше лято, щях да мисля в пъпешово жълто, ако беше есен – вероятно в къпиново, но пролет е, затова ягодите бяха първата връзка с десерта. Продуктите, с които разполагах ме насочиха към идеята за петифурите и това е една от последните ми успешни рецепти, която започвам от нулата. Сега се досещам, че не съм ти споменала за сладките с чия и фурми, които са най-добрите, които съм правила някога без рецепта, просто извадих няколко продукта от шкафа и ги смесих. По същия начин процедирах и с настоящия десерт, в който няма какво да се обърка, няма печене и може да бъде толкова сладък, колкото сладък пожелаеш да бъде.

За сладостта ми се иска да поговоря малко, защото като всеки вкус и тя е субективно възприятие. Сладостта в този десерт идва предимно от меда с ягоди на Oh My Sicily, който използвах за него и отчасти от самите ягоди. Количеството на меда или друг подсладител, който евентуално може да се използва не зависи само от личния вкус за по-малко или повече сладко, но и от киселото мляко. Забелязах, че е необходимо да се обърне внимание на това, след като го изцедих, което предвид, че е домашно подквасено имаше сравнително кисел вкус, подчертан още повече след като отделих водата от него. Все пак оставих десерта по-свеж, но допълних с декорация от разбита със захар сметана, без която нищо не би било същото. Ето защо, ако плануваш да пропуснеш сметаната за декорация или предпочиташ да използваш натурална, то ще бъде необходимо в сместа за петифурите да се добави още около 100 грама мед или друг подсладител като агаве или пудра захар, ако предпочиташ, но преди да го направиш опитай сместа преди да я сложиш в хладилника да стяга. Така може да контролираш сладостта, независимо какво цедено мляко и подсладител използваш или колко сладки са ягодите.

Други забележки нямам, но имам алтернативи за основата. В настоящата рецепта тя се състои от смлени бисквити, ядки, какаово масло и мед, но би могло да се приготви само с бисквити и краве масло, подобно на основа за чийзкейк или само с ядки, които да се смелят със сушени плодове, при което би се получила смес подобна на плодовите бонбони. Рецептата е изключително гъвкава за интерпретации с налични продукти и желани вкусове и текстури. Ето нещо, върху което може да импровизираш.

Ягодови петифури с маточина

Посочените дози са за 25 броя петифури.

За основата:

• 140 г обикновени бисквити или грахам крекери
• 60 г бадеми
• 50 г какаово масло, разтопено
• 2 супени лъжици мед с ягоди
• 1-2 супени лъжици вода

За ягодовата смес:

• 600 г ягоди, почистени от дръжките
• 10 големи листа прясна маточина (8-10 грама)
• 400 г цедено кисело мляко
• 100 г мед с ягоди
• 200 мл животинска сметана 35%
• 1 ванилова шушулка
• 15 г желатин на прах
• 30 мл студена вода

За декорация:

• 200 мл животинска сметана 35%, много добре охладена
• 50 г пресята пудра захар
• дребни ягоди
• пресни листа маточина

Подготвя се квадратна форма с подвижни стени със страни 23 см. Дъното на формата се покрива с хартия за печене.

За основата в кухненски робот се смилат фино бисквитите и бадемите. Добавят се разтопеното какаово масло и медът.

Разбиват се отново докато сместа се овлажни добре и когато се притисне с пръсти се слепва. Ако е необходимо се добавя малко вода и се разбива отново.

Сместа се изсипва в подготвената форма.

Разпределя се равномерно по дъното на формата и се притиска плътно с пръсти. Оставя се в хладилника докато се приготви ягодовата смес.

За ягодовата смес желатинът се залива с водата и се оставя да набъбне.

Ваниловата шушулка се разделя на две по дължина с остър нож и семенцата се остъргват. Смесват се със сметаната и се загряват на умерен огън докато сметаната заври. Когато заври се отстранява от огъня и се оставя настрана за 2-3 минути. Прецежда се и към нея се добавя накиснатият желатин. Разбърква се докато желатинът се разтопи. Ако сметаната изстине бързо и желатинът не може да се разтопи в нея, сместа се връща на много слаб огън като се внимава да не заври, а най-безопасно би било да се загрее на водна баня.

Ягодите и маточината се смесват в блендера на кухнески робот.

Смилат се гладко.

Цеденото мляко се разбива с меда. Към него се добавят последователно ягодовата смес и сметаната с желатина. Всичко се разбърква хубаво и се изсипва върху охладената основа. Оставя се в хладилник за минимум 4 часа или най-добре за една нощ.

За да се отстрани формата, внимателно се минава по ръба с остър нож и подвижните страни се махат. Квадратът се нарязва на 5 ленти по дължина и 5 ленти по широчина, така че да се образуват 25 петифури.

За декорация сметаната се разбива с миксер докато стегне. Тогава върху нея се пресява пудрата захар (която вече е пресята един път) и се разбива отново за няколко секунди. Сметаната се изсипва в сладкарски пош с накрайник затворена звезда. Щприцоват се рози върху всяка петуфура. Гарнират се с цели или половинки ягоди и пресни листа маточина.