Крем супа от земна ябълка и чеснови крутони с мащерка

Първи януари обикновено не ми е ден за готвене, но ако си пил много умерено и си си легнал в прилично за новогодишната нощ време, то можеш само да се радваш на утринната тишина в първия ден от годината. Точно в този ден, наслаждавайки се на спокойствието, а и от факта че нямам много за разчистване от предната нощ, решавам, че случаят е много подходящ да допълня идиличния момент с топла неземна супа.

Земната ябълка не е много известна, а аз едва преди 3-4 години разбрах за съществуването ѝ. И щом разбрах много ми се искаше да я опитам, но нямаше откъде да си я набавя. Тази грудка беше като мистерия, до ушите ми достигнаха слухове, че може да има на Женски пазар, но аз така и не открих. Мои приятели бяха учудени как така никога не съм опитвала от този хрупкав, сочен и сладък зеленчук, а аз продължавах да се чудя какво е това нещо и защо не съм го яла досега. Или съм го яла, пък нямам спомени. Всъщност, имам един спомен от времето, когато баща ми се грижеше за едно лозе и през есента от земята покрай него изваждаше някакви корени, които ядяхме. Дали е било земна ябълка ще трябва да го попитам, но дори и така да е, спомен от вкуса изобщо нямам, а и тогава не са ме вълнували тези неща.

Сега обаче, когато ме вълнуват, не може да си представиш изражението на лицето ми и радостната възбуда, когато видях в магазина да се продава земна ябълка. Това се случи преди две години и тогава разбрах за какво говорят всички. Сладка ряпа с лек вкус на ядки, земен нюанс (на пръст и почва), сочна, много хрупкава – това са най-честите описания за вкуса на земната ябълка. Опитайки я, намерих всички тези неща в нея, но те не бяха достатъчни. Земната ябълка има вкус на земна ябълка и всичко сравняващо я с нещо друго е само спомагателно определение. На мен ми е трудно да опиша вкусът ѝ и навярно бих използвала същите тези думички, но това е все едно да опиша вкуса на мангото. Нещо между праскова и тиква, ще кажеш и ти, но всъщност си е вкус на манго и на нищо друго. Ако сме имали шанса да ядем повече манго или пък земна ябълка, то тогава техните вкусове можеше да ни послужат за определение на вкуса на нещо друго. Дали?

Цялото количество земни ябълки, което купих от магазина тогава изядох просто ей така, досущ като ябълки. Харесва ми сладостта, ароматът, сочността, но най-много в земната ябълка обожавам несравнимата хрупкавост. Без две мнения, суровият зеленчук е изключително подходящ за зимна салата, комбиниран с други кореноплоди като моркови, пащърнак, червено цвекло или ряпа, но сготвен, както разбрах, след като опитах настоящата супа е също много вкусен. След като се свари се губи хрупкавият ефект, но за сметка на това вкусът става много по-интензивен, стига да не се прекалява с варенето. И така дойде моментът, в който опитах земната ябълка и сварена. Бих я опитала и печена, когато естествените захари в нея ще се карамелизират и в момента само мога да предполагам, колко много ще ми хареса. Поставям си го за цел.

Преди да се впусна в още експерименти с вкуса на земната ябълка искам да ти предложа крем супата, която приготвих в първия ден от годината, гарнирана с любимите чеснови крутони с мащерка. За повече драма във вкуса добавих към супата и малко пармезан.

Крем супа от земна ябълка и чеснови крутони с мащерка

Адаптирано с промени от foodwanderings.com.

Корени земна ябълка съм намирала във Фантастико и Карфур.

Посочените дози са за 4 порции.

За супата:

• 500 г земна ябълка, обелена и нарязана на едри парчета
• 400 г картофи, обелени и нарязани на по-дребни парчета
• 2 супени лъжици зехтин
• 1 супена лъжица масло
• 1 глава лук, нарязан на ситно
• 3 скилидки чесън, смачкани
• 1 литър вода
• сол и бял пипер на вкус

В тенджера на умерен огън се загрява зехтинът и маслото и в тях се сотира лукът за 4-5 минути докато омекне. Добавят се скилидките чесън и се разбъркват за около минута. Изсипват се парчетата земна ябълка и картофите. Заливат се с водата и се посоляват със сол и бял пипер на вкус. Оставят да се заврат и се варят около 20-30 минути, докато зеленчуците омекнат. Охлаждат се леко и се пасират.

За крутоните:

• 1 малка багета или друг бял хляб от предния ден, нарязан на кубчета
• 2 супени лъжици зехтин
• 3 скилидки чесън, смачкани
• 1-2 клончета прясна мащерка
• сол на вкус
• пармезан настърган на люспи, за сервиране

В широк тиган на умерен огън се загрява зехтинът. Добавят се скилидките чесън и клончетата мащерка и се разбъркват за около минута докато се отделят ароматите. В тигана се изсипват кубчетата хляб и се разбъркват хубаво докато поемат мазнината. Готвят се докато станат хрупкави със златисто-кафяв цвят, като се разбъркват периодично.

Супата се сервира поръсена с люспи пармезан и гарнирана с крутоните.