Като не особено голям почитател на чийзкейка ми се струва подозрително добавянето на пета рецепта за негов вариант в блога. Отношенията ми с чийзкейка са вариращи, заради репутацията си, която трайно е изградил в моята глава. Вероятно много го харесвам, просто не си го признавам, но от всичко това, което следва, от решението да приготвя чийзкейк до написването на всяка една дума в тази статия идва да ми каже, че аз тайно храня някаква странна любов към него.
Този път осъзнах, че повече ми харесва самият процес на приготвяне, отколкото яденето на чийзкейка. Има нещо вълнуващо във времето, в което чийзкейкът бавно се надига във фурната, поглеждайки го често през стъклото ѝ и убеждавайки се, че не се образува нито една пукнатина на повърхността му. Има нещо очарователно в момента, в който срязвам първото парче и очаквам да видя нежната кремообразна сърцевина. Проявявайки перфекционизъм към приготвянето му, няма как да не го обичам после, въпреки че никога, ама наистина никога не мога да изям повече от половин парче. Затова си мисля, че чийзкейкът трябва да се сервира на малка порция, нещо като петифура, чието количество и сладост са напълно достатъчни да ми предизвика удоволствие без да ми накърти накрая. Или може би в старанието си, приготвям чийзкейка толкова богат, сладък и мазен, че и най-големия му почитател не би могъл да изяде дори половин парче от него.
Ако питаш Вальо, той няма проблем нито с напукването на чийзкейка, нито пък с маслеността му. Сигурно и ти нямаш проблем с това. Важното е да е вкусен, което не е трудно постижимо, но удоволствието ми идва не само от това, защото моето творение трябва и да изглежда добре, независимо, че то ще бъде изядено само от мен и Вальо, и евентуално някой спонтанен гост. Ето затова се придържам към печенето му на водна баня и на щадяща повърхността му температура. Този опит ме научи, че освен създаването на приятна за чийзкейка среда във фурната чрез вдигане на влажността в нея, важно за равната му повърхност е и краткото разбиване на сместа и по-специално след добавяне на яйцата. Ако те се разбиват енергично и продължително, биха образували излишен въздух в привидно гладката смес, който ще си потърси път по-късно през повърхността на кейка. А аз не искам това, дори да съм си намислила, че после ще го покрия с някаква глазура или както е в случая с портокалово желе.
Портокаловото желе е опция, с която исках просто да сложа ведър цвят, а тя допринесе не само за зрителен контраст, но и контраст между плътната сладка смес от крем сирене и бял шоколад и лекотата на веселяшки поклащащата се цитрусова повърхност. Винаги си представям чийзкейка гарниран с дребни червени плодове, но никога не го приготвям, когато те са в сезона си. Причината мисля, че се крие в желанието ми за чийзкейк през по-хладните месеци от годината и както се вижда намирам края на този януари за най-подходящото време за това. Така че, вместо с ягоди и малини, гарнирам поредния зимен чийзкейк с каквото предлага сезонът.
Чийзкейкът, бисквитената торта и тирамисуто са трите от най-търсените рецепти за десерти. Особено тирамисуто. Винаги съм се питала ако имам избор само между чийзкейк, бисквитена торта и тирамису (както е в голяма част от заведенията за хранене тук) какво бих избрала. Ако има нещо различно от тези три десерта и нещо различно от кексче с течен център в менюто бих избрала него. Но ако нямам друг избор? Честно казано, не знам. Може би зависи какво ми се яде в момента. Зададох въпроса във Фейсбук. Благодаря на всички, които се включиха. Масовите предпочитания (ако може да се съди по тази мини статистика) са за чийзкейк. Но не! Това не беше провокация да приготвя тази рецепта. Аз просто… така се случи…беше ми останал разтопен бял шоколад с малко морска сол в него от опитите да го карамелизирам. Можеше да приготвя с него много други десерти. Но се спрях на чийзкейк. Може би това е отговорът на въпроса ми. Но аз не знам… наистина не знам…
Чийзкейк с бял шоколад и портокалово желе
Посочените дози са за форма с диаметър 22 см или 8-10 порции, в зависимост колко голямо парче предпочиташ. Ако питаш мен, аз бих го разделила и на 16, стига да мога да се справя с отрязването на толкова тънко парченце. Но следващият път, вероятно догодина в периода януари-март (според архива на всички чийзкейкове в блога) или когато ми дойде музата за нов чийзкейк ще направя нещо по-различно от изпичането на един голям кейк в кръгла форма. Само да не забравя.
За разлика от другите варианти, които може да намериш тук, този път реших да вдигна основата от бисквити и масло по стените на формата. Ако предпочиташ основата само на дъното, намали количествата на продуктите за нея наполовина.
За да не се напука чийзкейкът на повърхността, печенето става на водна баня, на умерено слаба фурна. За да не прониква вода във формата, дъното ѝ се опакова с алуминиево фолио. Чийзкейкът е готов, когато повърхността му е стегнала, но при леко разклащане на формата, средата се движи. След приключване на печенето не трябва да има рязка разлика в температурата, затова след като се изключи фурната, вратата ѝ се отваря на няколко сантиметра и чийзкейкът се оставя в нея докато изстине. Едва след това се прибира в хладилник, за да се охлади добре и да стегне преди да се залее с портокаловото желе.
За основата:
- 200 г чаени бисквити или грахам крекери
- 100 г масло, разтопено
- 40 г захар
- щипка сол
- разтопено масло за намазване на формата
За кейка:
- 600 г крем сирене, със стайна температура
- 150 г пудра захар
- 200 г бял шоколад, разтопен на водна баня
- 1 ванилова шушулка
- щипка сол
- 3 яйца, със стайна температура
- 100 мл животинска сметана
За портокаловото желе:
- 300 мл прясно изцеден портокалов сок, прецеден
- 1 супена лъжица захар
- 4 г желатин
- 2 супени лъжици студена вода
За декорация:
- 8-10 плодчета физалис
- зърната от 1/2 нар
Фурната се нагрява на 160°C. Подготвя се форма с подвижни стени с диаметър 22 см, която се намазва с разтопено масло. Дъното и стените отвън се опаковат плътно с алуминиево фолио.
Бисквитите се смилат и се изсипват в купа. Към тях се добавят захарта, солта и разтопеното масло. Разбъркват се хубаво докато трохите от бисквитите се овлажнят равномерно.
Сместа се изсипва във формата и се разпределя равномерно по дъното и стените ѝ, като се оставя свободен 1 см до ръба на формата. Формата се оставя в хладилника докато се приготвя сместа за чийзкейка.
За кейка първо белят шоколад се разтопява на водна баня.
В него се потапят плодчетата физалис до половината и се оставят върху хартия за печене докато шоколадът стегне.
В купа се смесват крем сиренето, пудрата захар, остърганите семенца от ваниловата шушулка и солта. Разбиват се с миксер докато се получи гладък крем. Добавя се белият шоколад и сместа отново се разбива. Следват яйцата едно по едно, като разбиването става на ниска скорост на миксера, като се внимава да не се разбиват продължително, а само докато се усвоят от сместа. Накрая се добавя сметаната и също се разбива за кратко.
Сместа се изсипва върху основата. Формата с чийзкейка се поставя в по-голяма тава. В тавата се налива толкова гореща вода, колкото да покрие половината от височината на формата. Чийзкейкът се слага на средно ниво на фурната и се пече около 1 час. След като печенето приключи, фурната се изключва и вратата ѝ се оставя отворена на няколко сантиметра. Чийзкейкът се оставя във фурната докато се охлади.
След това се слага в хладилник за 2-3 часа да се охлади добре и да стегне.
За портокаловото желе желатинът се слага в малка купичка и се залива със студената вода. Оставя се за 3-4 минути да набъбне. Портокаловият сок се прецежда и се изсипва в тенджерка. Към него се добавя захарта, но по преценка, ако портокалите не са много кисели, захарта може да се пропусне. Слага се на умерен огън да се загрее, но без да завира. Отстранява се от огъня и в него се изсипва желатинът. Разбърква се докато се разтопи. Охлажда се на стайна температура, а след това се слага в хладилника докато започне да желира. Наблюдава се, за да не стегне прекалено и се разбърква нежно. Ако се разбърква енергично ще се образуват балончета, които после ще останат в желето. Когато сокът започне да желира, но да е все още течен се изсипва върху охладения чийзкейк. Оставя се в хладилник за една нощ.
Чийзкейкът се освобождава внимателно от формата. Минава се по ръба с остър нож и стената на формата се маха. Декорира се със зърната нар и физалиса.
Йоанка, страхотен е! 🙂 И без да противреча, ще кажа, че съм намерила идеалната рецепта за мен за печене без водна баня, при която нито ми се образуват шупли, нито се напуква повърхността на чийзкейка. Но… предпочитания. 🙂
Да ви е сладко с Вальо и усмихнат ден от мен!
И аз харесвам и намирам за сполучлив варианта за печене без водната баня!
Мисля, че ако чийзкейкът е нисък наистина няма нужда от водна баня. Но ако е от високите, като този, не само водната баня е от значение за гладката му повърхност, а е съвкупност от всичко, което съм изброила в рецептата – сместа да не се преразбива, да не се пече на висока температура и да няма рязка разлика в температурата след изпичането.
Феерия от цветове е този чийзкейк, Йоана!
Такова настроение създава външният му вид!
У нас този десерт е на почит под всякаква форма – сигурно е защото много обичаме крема сиренето! Знам ли? Печеният му вариант е едно от малкото сладки неща, които и съпругът ми консумира с удоволствие, а той не е почитател на сладкото, като останалите от семейството. Лесно мога да си представя вкуса та твоя чийзкейк, защото изминалите празници приготвих нещо доста подобно като комбинация от продукти: в чийзкейк сместа освен бял шоколад добавих аромати на жасмин, зрънца от ванилия и настъргана портокалова кора. Горе го покрих с много зрънца от нари стружки бял шоколад. Сервирах го с меласа от нар. Много вкусен и омайващо ароматен беше! По-късно се повторих и с карамеления бял шоколад,към който ме насочи споделеното от теб във ФБ. Обаче нара страшно си пасва с чийзкейк! Току що добавих снимките на моя тук: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10203227478067718&set=a.10201340319169925.1073741825.1231730032&type=3&theater
Жасминът много ми допада тук, с белия шоколад. Приказно!
Да се включа пак относно печенето без водната баня… Лично аз смятам, че напукване на повърхността би могло да се получи както при чийзкейк печен на водна баня, така и при такъв без водна баня. Знам, обаче че и по-двата начина текстурата на готовия чийзкейк е страхотна!
Лично на мен ми отне малко време да налучкам, коя перфектната температура и време за печене в моята фурна, защото и при този начин на печене има различни препоръки. Най-общо казано за себе си съм забелязала, че златната среда е 175-180°С (включени горен и долен реотан и вентилатор). Освен това, ако тавата не е от специалните за чийзкейк, стените пак се увиват с няколко пласта фолио – това за високия, ниския от нищо няма нужда. Когато е нисък времето за печене е доста по-малко. При този тук (http://www.mycookingbookblog.com/cheesecake-s-mus-ot-tikva/) са нужни само 20 минути и понеже не пропускам зима дето да не го направя (страшно е вкусен), знам че никога не се е случвало да се напука след изваждане от фурната, въпреки че зимата има по-рязка температурна разлика… този обаче е нисък.
Този (http://www.mycookingbookblog.com/new-york-cheese-cake/) и този (http://www.mycookingbookblog.com/cheesecake-s-grozde/) са високи.
Ако се внимава, няма да се напука. По-високите градуси и вентилаторът правят кафява коричка върху кейка, а аз не искам такава. Каквото и да се прави все ще се изпече. Варианти много, както и предпочитания.
Ако температурата на фурната не е висока, повърхността не се запича, дори с вентилатор. Точно затова писах, че е нужно малко да си поиграе човек, за да открие за себе си златната среда и при двата начина на печене. Като текстура (при едни и същи продукти) гарантирам, че разлика няма в крайния резултат и при двата начина на печене.
Вярно е и това, че един му харесва по един начин – на друг по-друг!
Обмяна на опит! 🙂
Сърдечен поздрав от мен, Йоана!
п.п. между другото като направи запитването във ФБ (чизкейк, бисквитена торта или тирамису?), очаквах че си измислила или замисляш някаква комбинация от трите! 🙂
Този десерт с комбинация от трите ще е неповторим. И сигурно всички ще го харесват. 🙂
Много обичам чийзкейк (домашен, че по заведенията го тъпчат с желатин, става като гума и вече не си поръчвам). Особено ми е любим ако по някакъв начин е комбиниран с натурален шоколад с високо съдържание на какао, въпреки че и плодовите са разкошни:) Чийзкейкхолик съм. Съгласна съм обаче, че е тежичък и не може да се яде в големи количества, затова си мислех да направя чийзкейкчета в мини форми за мъфини – една бисквитка на дъното и отгоре сместа. Друго, което имам наум е да си направя чийзкейк-тарталети (от по-малките размери). Тази публикация ме подсети за тези ми идеи… Благодаря за импулса:)
Разкошно е предложението! С този нар, с цветовете… Направо ме стопля в снежния ден:) Поздрави!
Рецептите са хубави,но това,че говориш на „ти“ на евентуалния читател ми разваля удоволствието от четенето.Страшно много се набива на очи и създава много неприятно чувство,всеки път.Много грозно стои като се чете,честно.Нито аз те познавам,нито ти мен,но това ми е излишно фамилиярничене.Едно е да се обърнеш към някой в коментар,друго е в публикацията.
Това е начинът, по който съм избрала да пиша от самото начало. Обръщам се лично към човека, който стои отсреща, защото искам да говоря на него. Дали той иска да ме слуша е негов избор.
Смятам публикуването на анонимен коментар за грозно. Хайде да се запознаем, че всичко да бъде наред.
Казвам се Мая Кирилова,въпреки че името ми не виждам какво значение има.Да,така е,въпрос на личен избор е обръщението към читателите.Просто не можах да се сдържа да не го отбележа,защото винаги когато чета и ми е наистина интересно това ми убива цялото желание.Може би има и други хора,които мислят като мен,а може би на повечето не им прави впечатление или им харесва.Въпрос на мнение.
Скъпа Йоана, аз съм от твоите почитатели, на които им ХАРЕСВА непосредствената форма за общуване, която си избрала. Тя съвсем не е проява на простовато фамилиарничене, а израз на уважение, близък контакт – такъв, какъвто има между съмишленици, споделящи общи идеи и поглед към света. Блогът ти излъчва задушевна и топла атмосфера, като че ли топлината от готварската печка се трансформира в топлина на човешките взаимоотношения. Рядко приготвям твоите рецепти /ти си твърде висока класа/, но почти всеки ден „се отбивам“ в твоето пространство, за да се насладя на творбите ти, да се заредя с позитивна енергия и да почерпя от красотата на думите ти. Всъщност признавам си, че в блога ти ме интригува не толкова кулинарният, колкото езиковият аспект. Ти имаш талант не само да смесваш подправки, а и да комбинираш думи.
Дерзай!
Оставам безмълвна твоя почитателка.
Благодаря, Петя. Радвам се да го чуя/прочета.
HI Йоанка! (умалителното име не е неуважително- напротив, а защото съм по-голяма на възраст от теб!). Отдавна следя блога ти, е не много често, но като си потърся нещо ти си една от първите ми „цели“. Винаги намирам при теб нещо, което търся и е поднесено с много вкус и подробни обяснения! Благодаря ти от сърце! Имам тези въпроси за чийзкейк – по принцип рецепта с печене на водна баня може ли да се приложи и обикновено печене? Питам, щото преди две години имах горчив опит с приготвяне на някакъв чийзкейк на водна баня. Много се старах, опаковах формата с няколко пласта алуминиево фолио, но незнайно защо при печенето вода проникна във формата и стана една… каквато стана. Хапнахме го – беше вкусно, ама вид никакъв…Формата ми е 26 см, а фолиото стандартно. Мисля си, че просто фолиото не може да обхване достатъчно високо от всички страни формата…?
Има ли някакъв чалъм при опаковането? Моля за твоето експертно и майсторско мнение! Бъди здрава и усмихната! Привет!:) cveteto3101
Привет! Чийзкейкът може да се изпече без водна баня. Предпочитам температурата да бъде същата – 160 градуса, но както спомена Мария по-горе, всеки трябва да я открие за себе си и собствената фурна. Тъй като ще използваш форма с по-голям диаметър, височината на кейка ще падне и вероятно ще му е нужно по-малко време за печене. Прецени когато леко разклатиш формата и ако повърхността е стегнала, но в средата кейкът се движи, изключваш фурната и го оставяш вътре докато се охлади.
За опаковането правя 2-3 листа от алуминиево фолио, в зависимост от диаметъра на формата и опаковам дъното. Няма нещо специфично в това.
Забравих да добавя, че споделям мнението на Петя и ми е безкрайно приятна твоята добронамереност и отзивчивост. Просто е чудесно да се „общува“ – макар и невербално с теб Йоана!Въобще не обръщай внимание на меко казано заяждания от типа на този анонимко/анонимка. Важна е атмосферата в блога ти – а тя е топлина, красота и майсторлък. И това не е просто „четка“, а вътрешното ми усещане.
Привет!:) cveteto3101
Здравей, Йоана, с радост искам да споделя, че за първи път правя чийзкейк, както и за първи път опитвам, и съм безкрайно доволна от резултата – десертът е страхотно вкусен. Въпреки притесненията, които имах около водната баня, тъй като под фолиото на формата имаше вода, основата си беше останала твърда, т.е. суха, а вътрешността си изглеждаше супер. Още един път ще кажа, че всичко в блога ти е вдъхновяващо!
Какво крема сирене си използвала за направата?Благодаря!
От Карфур, на марката Карфур.
Привет и от мен :-), Йоана!
Страхотна рецепта и мисля да я опитам. Исках да те попитам има ли начин желето отгоре да го направя от ананас и/или киви? Четох, че тези плодове не са много податливи на жлиране, опитвала съм и с торти, но не ми се получава. Дай съвет може ли и ако да – как?
Мерси
Ананасът съдържа ензими, които пречат на желатина да се сгъсти, но Хестън Блументал обяснява, че това е възможно, когато в сока от ананас се постави люта чушка. Изгледай това видео.
Не съм опитвала, но предполагам, че парчета от плодовете могат да се поставят в желираща смес, която не съдържа техни сокове и да се желират.
Друг вариант е да опиташ с агар-агар, който за разлика от желатина трябва да ври в сместа, която ще се желира, за да подейства.
Мерси много 😉 ще опитам със сигурност
Здравей, Йоана!
Бих искала да направя десерта за рожден ден, но разполагам с йенска тава с диаметър 21 см. и обикновена с диаметър 29 см. Въпросът ми е коя от двете е по-добре да използвам, като първата се приближава повече до тази, която ти си използвала. Вторият ми въпрос е дали мога да заменя течната сметана със заквасена. Благодаря предварително!
Използвай тавата с диаметър 21 см, без да променяш грамажите на продуктите.
Спокойно може да замениш течната сметана със заквасена.
Благодаря за бързия отговор!!! Ще пиша по-късно за резултата.
Между другото най-накрая направих мекичките от книгата – първо за мен месене и първо разточване, страхотен резултат!!! Всички много ги харесаха. Малко се притеснявам обаче, че подробните инструкции тук и в книгата са ме разглезили. Попаднах на книгите на Силвена Роу и обясненията ми се сториха кратки и неясни…това беше една от причините да не закупя книгите. Не че се оплаквам!!! 🙂
О, чудесно! За мен е радост, че рецептата за мекичките ви е харесала.
За другото, малко повече опит и от първо прочитане на една рецепта ще знаеш какво да правиш. Рецептите от книгите на Силвена Роу за мен са доста интересни, не само защото са авторски, но и защото са по-разчупени откъм вкусове и комбинации на продукти. Имам и двете ѝ книги, които в момента се предлагат на нашия пазар, така че ако имаш нужда, мога да помагам.
Преди половин час опитах чийзкейка и бързам да докладвам. Стана прекрасен на вид и по-важното – изключително вкусен.
Бих искала да споделя кои части от рецептата не успях да спазя, поради това, че започнах с приготовленията в 23:00 и как се отрази това на десерта. Яйцата и сиренето не бяха със стайна температура, което беше риск, но все пак избягах от последствия…След като чийзкейкът се охлади във фурната, не разполагах с двата часа необходими за престой в хладилник, затова покрих с желето и така завърших десерта. Тук не ми се размина – под желето кремът не е стегнал колкото трябва, а на места е леко оцветен от желето, но за да изпълня инструкциите точно трябваше да направя желето в 3:00 ч. сутринта, да прибера чийзкейка в хладилника и да стана отново в 5:00, за да го покрия…Изводът е – чийзкейк се прави през деня!!! 🙂
Но си заслужаваше – беше удоволствие да го направя, да го опитам и да видя как хората около мен му се наслаждават!!!
Благодаря, Йоана – за рецептата и за помоща!
Технологичното време наистина е дълго и разпокъсано, но пък и желанието е важно. Благодаря за обратната връзка! Наслаждавайте се! 🙂
Здравей, имам само форма за торта 26 см. Може ли да му кажеш как трябва да променя грамажите?
Благодаря предварително.
Увеличи продуктите с 1/3. Може да ги запазиш същите за по-нисък чийзкейк.
Какво крем-сирене използвате?
Това, което намирам по магазините е солено ..
За десерти използвам Филаделфия (Philadelphia), Екскуиза (Exquisa) или Арла (Arla). Не препоръчвам да се използват нискомаслените им варианти, търсете натуралните, необезмаслени продукти.
Здравей, ще се получи ли кейка с крем сирене Philadelphia МУС ?
Не мога да бъда категорична в отговора си. Опасявам се, че в муса на Филаделфия няма крем сирене, а съставът е предимно млечно-сметанов със сгъстители. Едва ли ще бъде фатално да се използва в сместа за чийзкейк, но все пак трябва да се опита, за да знаем със сигурност. Моето мнение за този продукт е, че той е създаден единствено за директна консумация. Все пак ако решиш да опиташ, ще се радвам на обратна връзка.
Какъв шоколад използваш за чийзкейка ?
Обикновено взимам от Фантастико италиански с име Emilia или белгийски с име Delices de Belgique. И двата са в разфасовка по 200 грама, и от двете марки се предлагат бял, млечен и черен.
Здравей! Рецептата е страхотна и комбинацията от вкусове е много приятна. Искам да попитам тъй като в момента имам вкъщи агар-агар и смятам отново да правя десерта, какво количество да използвам вместо желатина?
Агарът се изсипва директно в сместа, която трябва да се желира. Използва се средно 1 супена лъжица на 1 литър течност. Загряват се и се вари 4-5 минути. Оставя се да се охлади леко, преди да се изсипе върху чийзкейка.
Здравей, Йоана! Отново съм се заела с този вкусен чийзкейк. Този път обаче ще използвам форма с диаметър 26 см и както съветваш, ще запазя пропорциите, тъй като не искам висок кейк. Въпросът ми е дали да пека за по-кратко време?
Печи 35 минути и провери дали е готов. Повърхността на чийзкейка трябва да е стегнала, но при леко разтърсване на формата, средата му да е все още леко подвижна. Ако повърхността е подвижна навсякъде, допечи още 5 минути и провери отново.
Здравейте Йоана,
Поздравления за прекрасните неща, които сътворявате. Мисля, че този глагол е по-удачен за Вас, отколкото „готвите“ или „приготвяте“. С интерес следя блога Ви и често се допитвам до него, когато ми се иска да направя нещо по-различно.
Поводът, за да пиша, е рожденият ден на любимия ми племенник. Досега винаги е желал да посреща рождения си ден с торта, направена от леля, което за мен е наистина комплимент. Тази година си пожела чийзкейк и аз се спрях на този.
Празникът е в сряда и имам следния въпрос. Мога ли да направя десерта в понеделник вечерта, да го съхранявам в хладилник, а желирания слой да приготвя във вторник вечерта. Ще се отрази ли на вкусовите качества престоят от 48 часа преди консумацията или ще е по-добре да го направя целия във вторник вечерта.
Благодаря предварително за отговора и за сладките радости, които Вашите рецепти носят.
Чийзкекът може да се приготви до три дни предварително. Дори е по-добре да се охлади хубаво, преди да се сложи желето. Така че, планът ви е добър.
Успех и весел празник!
Здравейте Йоана, аз съм Ви голям почитател и често очаровам приятелите ми с Ваши рецепти. Тъй като днес имам рожден ден, искам да приготвя чийзкейка и да почерпя с него приятелките ми след два дни. Искам обаче да направя чийзкейк без печене, не че не Ви се доверявам за печения, просто нямам времето, което изисква рецептата. Въпросът ми е ако използвам същите съставки, но пропусна яйцата, мога ли просто да го оставя една нощ да стегне в хладилника и после да сложа желето отгоре? Предварително благодаря за отговора и още веднъж поздравления за любимия ми кулинарен сайт!
Здравейте, Цвети! Честит рожден ден!
Може да използвате тази рецепта за чийзкейк без печене, като я следвате дословно или използвате само сместа с крем сирене и довършите с портокаловото желе. Ваш избор. Успех и весел празник!
Здравей, Йоана! Наистина е прекрасно, че има хора като теб, които сътворяват в кухнята! Уникалното при теб е добронамереността и търпението да отговаряш на всички въпроси с компетентност! Благодарности!
Здравей, Йоана! Имам един въпрос.Изпекох чийзкейка на160°C на водна баня.Не се напука, не се образуваха шупли, но покафеня. Въпросът ми е ще се отразили това на вкуса? Благодаря предварително
Всяка фурна е различна, така че покафеняване не е изключено. Това не се отразява на вкуса.