Ей тук не можах да се сдържа и още преди да сме изяли сладкиша с круши се захванах с този. Интересното в него е съчетаването на хрупкави кори с плътно тесто пълно с орехи. Ако оставя обаче това настрана, то по-интересна ми се стори техниката на приготвяне, която изисква престояване на суровото тесто за една нощ в хладилник, а в самото тесто не се съдържат никакви набухватели.
Дали ще се изпече добре този сладкиш с това плътно тесто без бакпулвер беше въпросът, на който можех да си отговоря само като опитам рецептата. Все пак имах някакви надежди за успех, тъй като я взаимствах от едно гръцко кулинарно списание, а там да ви кажа не си играят да преписват неизпробвани рецепти. Има такова списание и у нас и ти знаеш кое е. Между другото ноемврийският брой е пълен с познати, уютни и мили рецепти, на които също съм хвърлила око за ежедневно ползване. Готвене без снимки и без излишно суетене. Но за ореховия сладкиш имах думата.
Ако искаш да си приготвиш нещо сладко и то веднага, този сладкиш не е подходящ. Така става, защото след като се забърка тестото, то се оставя не във фурната, а в хладилника. Официално (според автора на рецептата) престояването му за една нощ на студено ще го успокои от насъбралия се въздух по време на разбиването и ще предотврати некотролеруемо напукване по време на печенето. В такъв случай очаквам идеално гладка повърхност и наистина получавам точно това. Неофициално (според мен) престояването на тестото за сладкиша развива неописуемо съчетание от вкусове, в което най-много струва ми се доминира ароматът на двадесет и петте грама ром добавени в него. Плътното тесто остава изненадващо сочно след изпичането, а сладостта му е умерена. Но освен открояващият се аромат на ром в сладкиша, в него ми харесва и съчетанието му с хрупкави кори, които поръсени обилно с пудра захар вече напълно завършват десерта.
Орехов сладкиш с хрупкави кори
Адаптирано от списанието Γλυκές ιστορίες
Тази рецепта е подходяща за оползотворяване на останали кори за баница от приготвянето на нещо друго, за което не са необходими всичките листа от една опаковка. В рецептата от списанието се изискват шест кори, но аз разполагах с четири и използвах само толкова. С шест би се получил още по-хрупкав и рошав на повърхността.
Ако изгаряш от желание да приготвиш сладкиша, но се налага да купиш цяла опаковка кори за баница и се чудиш какво да направиш с останалите, погледни предложенията в края на този пост.
Посочените дози са за 10-12 порции.
Продукти:
- 4 фини кори за баница
- 80 г масло, разтопено и охладено за намазване на тавата и корите
- 125 г меко масло
- 130 г захар
- 180 г орехи, фино смлени в кухненски робот
- 3 яйца, със стайна температура
- 25 мл тъмен ром
- 45 г брашно
- пудра захар за поръсване
Първо се приготвя сместа за сладкиша и се оставя за една нощ в хладилник. В купа се смесват маслото, захарта и фино смлените орехи и се разбиват с миксер докато сместа стане кремообразна. Едно по едно се добавят яйцата, като след всяко сместа се разбива хубаво. Добавя се ромът. Накрая се изсипва брашното и се разбърква с дървена лъжица. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник за една нощ.
На другия ден се продължава със загряване на фурната на 170°C. Форма за кейк или тава с диаметър 22-24 см се намазва обилно с разтопено масло.
Във формата се поставя една кора като се оставят краищата ѝ да стърчат извън нея. Там където кората се опира на дъното на формата се намазва с разтопено масло.
Върху нея се поставя втора кора, също със стърчащи навън от тавата краища, но завъртяна така, че краищата ѝ да сочат в различна посока от тези на предходната. Намазва се с разтопено масло. Така се подреждат и останалите кори.
В тях се изсипва ореховата смес, разпределя се равномерно и се заглажда на повърхността.
Стърчащите краища на корите се сгъват последователно навътре, така че да покрият ореховата смес. Най-отгоре се намазват с разтопено масло.
Сладкишът се пече в предварително нагрятата фурна за 1 час. След като се извади от фурната се оставя да се охлади напълно в тавата преди да се разреже. Преди сервиране се поръсва с пудра захар.
Други рецепти от блога, за които са нужни само няколко броя фини кори:
Ооо, че прелест!!!
Като видях снимките, веднага се сетих за т.нар. καρυδόπιτα (каридопита), която на напоследък се среща във всякакви вариации, включително и така както изглежда твоя десерт. Какво да кажа за един такъв десерт освен, че е богато засищаща, сладка прелест!
Страхотно си го издокарала Йоана!
Четейки първите редове на поста ти веднага се сетих за това как се чудех и аз какво ще стане когато за пръв път приготвях една много подобна рецепта(http://www.mycookingbookblog.com/baklava-s-maslo-i-bademova-planka/).
В последствие ни стана много любима…
И аз бях привлечена главно от технологията на приготвяне – от това пренощуване на готовия десерт в хладилника, което бе в разрез с общоприетото… Ръцете ме засърбяха, още щом прочетох рецептата, любопитството ми беше толкова голямо и така без да губя време и аз се втурнах в направата и нетърпеливото чакане, което определено си заслужава!!!
Непременно ще опитам и този вариант, който като цяло има много общо с баклавата, за която споменах, просто ядките и ароматите са различни и при мен, понеже е баклава има и сироп.
Поздрав най-сърдечен!
Като видиш сладкиша и ти идва мисъл, че е сиропиран, пък той не е. 🙂 Като гледам сходните рецепти, обаче, изглежда че може да се сиропира подобно на баклава.
Да, сигурно защото е с кори за баклава и това веднага буди асоциация за сиропиран сладкиш, макар че лично аз харесвам хрупкавоста на корите (или кадаифа) при подобни и не толкова подобни рецепти. 🙂
Баклавата, за която споменах е невероятно вкусна и много подобна на тази рецепта, така че съм сигурна, че и този орехов сладкиш лесно би могъл да стане на баклава! 😉
Йоана,
трябва ли сместа да оставя за една нощ в хладилника или може да се прескочи тази част и да се охлади в камерата, примерно за час?
Целта на престояването не е охлаждане, а почивка. Почивката става в хладилник, тъй като в сместа има яйца.
Ако сместа не се остави да почива, казват че ще се напука и надигне неравнмерно при печенето. Освен тази причина, няма друга за да стои цяла нощ в хладилник. Охлаждането в камерата ми се струва ненужно.
Ако нямаш търпение да го приготвиш, печи без почивка на тестото и после ще кажеш какво се случва.
Какви чудеса твориш напоследък! Точно по мой вкус. Страхотно ме изкушаваш в самото начало на постите:) Ще изчакам 40 дни, а после още известно време докато се изядат коледните сладости и… започвам да чупя орехи за този сладкиш. И за крушовия ще си запазя някоя и друга зимна круша. Дотогава ще се подслаждам от екрана:)
И замириса на… Коледа! 🙂
Е.. еееиии !!!! четйки го , гледай ги , само си мечтая за прекрасният му вкус. А кога ще опитаме зашеметяващият му вкус , в градът на Покритият мост
Здравей кое е българското списание дето публикува изпитани рецепти?
Меню. Има линк, който води към сайта му.
Йоана, този уикенд съм ти пълна почитателка. Направих и този сладкиш, спазих рецептата 1 към 1, имах всички продукти. Стана много вкусен, преди малко го опитах. Съжалявям, че сложих 5 кори, вместо 4. Много шуптят и не са поели мазнината, а стоят много мазни. Не знам вече кои кори са добри – моите бяха Бела. Дано до утре да се слегнат
Чарът на сладкиша е в хрупкавите кори, а те стават такива благодарение на маслото.
Ако не искаш да са така твърди, остави сладкиша на влажно място и корите ще омекнат.
Приготвихме, преди мъничко опитахме и се влюбихме! Прелестен сладкиш 🙂
Аз направих сладкиша като сместа престоя само около 45 мин. Стана страхотен, няма никакви напуквания. Сместа си седи гладка и равномерна.
Аз не сложих ром, защото нямам. Чудих се дали да не го заместя с домашна плодова ракия, но се отказах. Вкусът и мирисът на алкохол изобщо не ми липсваха.
Привет и честита Коледа, Йоана!
Направих сладкиша и искам да ти благодаря
за прекрасната рецепта. Получи се идеално
и се оказа вкусен!:) Единствената промяна
от моя страна беше тази, че използвах тавичка
с по-голям диаметър от указания.
Определено влезе в листа ми с харесвани сладкиши.
Чудесна си, Йоанка, и блогът ти е изключително
професионално списван. Още веднъж поздравления!:)
Честита Коледа, Калина!
Радвам се, че сладкиша ти харесва. Надявам се да намериш тук още полезни неща. Благодаря за поздравите.
Здравей Йонна,
страхотен е, много лесен и много вкусен. Направих го за едно пътешествие в Родопите по време на почивните дни, приятелите ми питаха защо не съм направила направо два.
Здравей, Йоана! Възхищавам се на нещата, които правиш, всичко с професионализъм, страст и изключително чувство за естетика. Браво, продължавай само така!
Направих сладкиша, много ни хареса. Как се съхранява – в хладилник или не е необходимо?
Благодаря, Петя!
В хладилник корите ще се овлажнят и ще се загуби част от чара на сладкиша. Съхранявай го на стайна температура далече от топлина.
Правих сладкиша , но нямах търпение да престои една нощ в хладилника , момичета смятам че така е прекрасен не се виждат пукнатини от корите, и доста ровномерен се получи отгоре , много е вкусен , втория път когато го правих го полях но с много малко сироп от захар и вода, 1 чаена чаша вода и 1 ,5 чаена чаша захар и аромат ванилия , като повря на умерен огън около 5-7 мин. сладкиша беше студен и сиропа изчаках да не е много топъл почти хладен получи се нещо поне според мен фантастично аз много ценя сиропираните сладкиши и много ми допадна сиропирания вариант.
Според наличностите: седем кори, бадеми, амарето. Много хубав стана! Като ме отмързи да начупя орехи и като купя ром…
Значи имаш бадемов сладкиш с амарето. Какво по-хубаво от това! 🙂