Хлебчетата на горските елфи

Идва реч за онова проникновение на ума, желанията и чувствата, което винаги зарежда автора, изпълва го с емоция и страст, и не дава мир на духа, докато идеята не засвири наяве като сънувана мелодия. Държи го буден, понякога под напрежение, но с мисълта, че скоро ще завърши своето произведение продиктувано от музата. Тя прониква във всяко едно кътче от съзнанието му и прозорливо му подсказва пътя, по който трябва да тръгне, за да стигне до щастливия миг, в който ще види своето отражение върху своето произведение. Музата ( вдъхновението) е мигновенна мисъл, идея устремена от опита, свободата и неразкритите желания на автора. И води до още мисли, в които танцуват неговите фантазии.

За да стигна дотук имах налице предизвикателство. Някой друг ми подхвърли идеята, в която да се вживея и която да реализирам. Получавам я (идеята) от Блага от един невинен коментар и така стигам до мисълта за бързи, ароматни хлебчета, които наричам на горските елфи. Защо пък точно на тях? Във всяка една рецепта присъства магията на готвещия. Първо зазвучава като аромат, вкус и структура във въображението, а сетне е готова да подскаже името. Землисти и с ароматни билки, пухкави, докато са топли и хрупкави, когато са студени – идеята на тези хлебчета е не само да звучат приказно, но и вкусът им да засвири като сънуваната (жадувана) мелодия върху сетивата.

Или просто защото понякога имам нужда да се вживея повече. По някакъв начин да бъда част от приказката. Начин, най-често изразен чрез вкуса и външния вид на храната. И за да е по-истинско прилагам приказна рецепта.

Хлебчетата на горските елфи

За тази рецепта взаимствах техники от книгата Backen! Rezepte zum Glänzen und Genießen.

Хлебчетата се приготвят с бакпулвер, поради което са бърза рецепта за вид хляб. Споменавам вид, тъй като не са точно хляб, а нещо между него и солени бисквити. Докато са топли са пръхкави, когато изстинат се ронят като бисквити, но и в двата варианта са вкусни. Прекрасни са за сутрешна или следобедна закуска, за пикник, за почерпка на елф или като парти хапки (приготвени в по-малък размер).

Посочените дози са за 10 хлебчета.

Продукти:

  • 200 г пълнозърнесто пшенично брашно
  • 50 г фини овесени ядки
  • 2 супени лъжици смляно ленено семе
  • 2 супени лъжици сурово слънчогледово семе
  • 2 супени лъжици сурово тиквено семе
  • 1 1/2 чаена лъжица бакпулвер
  • 3/4  чаена лъжица сол
  • 1 стрък прясна мащерка, нарязана на ситно
  • 200 г безсолна извара
  • 40 г меко масло
  • 2 супени лъжици зехтин
  • 2 жълтъка
  • 1 белтък за намазване, леко разбит
  • 1 чаена лъжица сушен риган за поръсване

Фурната се нагрява на 200°C.

В голяма купа се смесват брашното, овесените ядки, лененото семе, слънчогледовите и тиквените семена, бакпулверът, солта и мащерката. Разбъркват се хубаво и към тях се добавя изварата. Разрохква се с пръсти докато се образуват трохи.

Добавят се маслото, зехтинът и жълтъците, и бързо се оформя тесто. Тестото не бива да се меси. Трябва да бъде средно твърдо тесто, което леко да се рони, но когато се стисте с дланта да се слепва.

От тестото се оформят 10 топки по около 60 грама всяка. От топките се оформят овални хлебчета. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Върху всяко хлебче с остър нож се прави разрез по дължина.

Хлебчетата се намазват с белтък и се поръсват със сушен риган.

Пекат се в предварително нагрятата фурна на 200°C за 18-20 минути.

23 коментара

  1. Въобще не си падам нито по елфи, нито по леприкони или други подобни келтскозвучащи фантастики (прекалено много са обсебили масовата култура напследък), но хлебчетата ти определено ме заинтригуваха! Наистина изглеждат приказно, като оживяла фантазия! Точно това най-много ме възхищава в теб, изумителна Йоана – умението да правиш от нищо нещо, да подчиняваш различните прдукти на волята си и да сътворяваш от тях малки чудеса – според идеите и желанията си! Това е талант!

    п.п. Гледам, че си дала линк към десерта По здрач:) Заради този пост изчетох поредицата, толкова ме вдъхнови! Въобще не харесах нито Едуард, нито Белла, но разбрах, че човешкото вдъхновение може да бъде опасно заразно! Продължавай да ни заразяваш с повеите на музата си и дано тя никога не си тръгва от теб!

  2. Мила Йоана, БЛАГОДАРЯ ТИ! Бъди сигурна, че тези дни с най-голямо удоволствие и истинска радост ще приготвя твоите хлебчета и ще си представям как в книгите на Толкин героите похапват именно тях 🙂 Звучат наистина вълшебно, не бих се сетила да добавя извара, но затова се обърнах към теб, към твоя талант да въплъщаваш идеите в неустоими вкусове 🙂 Винаги с интерес следя предложенията ти и каквото съм пробвала от рецептите се е получавало лесно и вкусно. Поклон пред това, което правиш с толкова обич и вдъхновение. Още веднъж ти благодаря, че обърна внимание на молбата ми и усмихна така широко деня ми! 🙂

  3. Здравеи Иоана, благодаря ти за прекрасната рецепта, задължително ще я изпробвам тези дни,в унисон с моето желание да меся хляб напоследък. Разбирам,че освен кулинарен талант,имаш и поетичен такъв!:) Бих искала да те помоля за твоя рецеота за “ хляб без месене „, предварително благодаря. Желая ти нови вдъхновения!

  4. Йоана, благодаря за вдъхновението! Вече пътуват за закуска в родителски кооператив Ририра.
    Поздрави,
    Галя (една майка, която ще успее да зарадва десет малки елфи и техните учители-вдъхновители)

  5. Йоана, благодаря за отговора,предпочитам да е със суха мая, а що се отнася до брашната, използувам комбинация от бяло, грахам и царевично.Хубав ден!:)

  6. Снощи присъстваха на вечерната ни трапеза и им се насладихме с по чаша червено вино :)Приготвих ги бавничко, с грижа, наслаждавайки се на процеса. Получиха се невероятно засищащи и толкова ароматни вълшебни питчици. Още веднъж благодаря 🙂

  7. Привет Йоана, поздравления за прекрасния блог! Мног често опитвам рецепти от него, а някои от тях са се превърнали в редовна част от семейното меню. Сърдечно благодаря за хубавите идеи и красивия начин, по който ги поднасяш!

    Днес мисля да приготвя елфските хлебчета (и с името им ме спечели, признавам) и си мисля – какво би станало, ако сложа белтъка от едното яйце, вместо да го оставям за по-нататъшна употреба? Мислиш ли, че тестото много ще се разводни? Страхувам се да не станат пък клисави…

    Мерси предварително и хубава събота от мен! 🙂

    1. Предвиди още около 50 грама брашно или 1-2 супени лъжици овесени ядки, които ще поемат допълнителната влага и няма да има проблем с хлебчетата. Може да добавиш и малко овесени или пшенични трици или изобщо някакви други пресовани ядки освен овесени като ечемични или ръжени (ако разполагаш с тях). Придържай се към крайния резултат на тестото, което трябва да бъде леко ронливо, но когато се притисне с пръсти съставките да могат да се слепят. Рецептата е гъвкава, затова експериментирай смело.

  8. Благодаря за съветите!:) В крайна сметка реших да не ползвам белтъка, защото тестото стана достатъчно компактно и все пак леко ронливо. При това сложих и 2-3 с.л. трици, каквито имах вкъщи. Хлебчетата се изпекоха прекрасно, оказаха се супер вкусни и направиха празничната ни трапеза още по-празнична и ароматна!
    Много съм доволна, защото рецептата е изключително сполучлива и с пълен консенсус влиза в тефтера за вкусни, бързи, здравословни(!) и ароматни храни! Още едно попадение, което ще приготвям често:) Благодаря!

  9. Мерси, вярно че човек трябва да си впрегне малко сивото вещество, но друго си е някой с повече опит да ти даде съвет:).

  10. Поздравления за тази рецепта, много е хубава и лесна. Днес опекох хлебчетата, направих ги по-малки и станаха 12, за да са по-удобни за малките детски ръчички. Нямах тиквени семки, затова сложих повече слънчогледови. Особено ми хареса изречението: не трябва да се меси, защото това значи супер лесно и бързо. Така и стана. Лесно, бързо и много вкусно.

  11. Мила Йоана, имам два въпроса. Дали ще станат с брашно от спелта, както е коментирала една дама под публикацията ти за лепкавите ролца, и дали мога да заменя изварата с рикота, защото съм извън България? Благодаря ти предварително и леко закъснели поздравления за рождения ден на господин Даниел 🙂

    1. Да, ще се получат добре със спелта. За рикотата няма никакъв проблем да се използва. Единствено трябва да прецениш дали ще има нужда от още малко брашно. Ако тестото се получи много лепкаво и трудно за работа, омеси го с още малко брашно, но не го утежнявай прекалено.

  12. Мила Йоана, хлебчетата станаха превъзходни! Много благодаря, че толкова бързо отговори и че си толкова вдъхновяваща! Сега правя един бял шоколадов мус твой и да си призная – винаги разчитам на преценката ти 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *