Минавам през онова особено състояние на духа, в което се чувствам изгубена, нямам способността да оценя това, което имам и не зная как и накъде да продължа. Получавам дежавю за сетен път. При мен времето се дели на двугодишни периоди, в които се озовавам на кръстопът в мъгла. Имам нещо и искам да направя повече от него, но не ми стигат сили. Безумно е да твърдя, че и време не стига. Това наистина не е оправдание. Близките ми, винаги са твърдели, че съм силна личност и мога да се оправя във всякакви ситуации. Или може би така са ми го втълпили, че аз мога – не мога, оправям се. Не съм сигурна, че сега имам силите да опровергая твърденията им. Или ако ги имам, то на каква цена?
Ограничих социалните си контакти до минимум, за да мога да се отдам напълно на това, което правя, на идеите си и разработките и разбира се малко време за почивка, в която искам да остана сама и да се презаредя. В сън и тишина. Много лошо решение! Това не ми помогна, напротив. Сънувам кошмари всяка нощ. Отдели ме от ежедневието, от навиците и от нездравото говорене за храна с приятели. Отдели ме дори от собствения стил на обличане, с мисълта, че трябва да се движа бързо и да съм с удобни дрехи и обувки. Отдели ме от ежеседмичните срещи с приятели, от забавленията, от спонтанните лудории. Виждам се отстрани като едно бездействащо лице и това никак, ама никак не ми харесва. Може би не толкова бездействащо, колкото незавършено. Динамиката е в моята природа, а цената съм си самата аз.
Емоционалната ми натура ме въвлича в тези мисли и което е по-лошото – аз винаги осъзнавам проблема си, но не винаги мога да направя нещо по него. Не и сама. Ето затова връзката с хора е много важна. И не, нямам предвид социалните мрежи. Започнах да ги ненавиждам. Имам предвид личния контакт, прегръдката, усмивката, която мога да видя или която аз мога да дам.
Затова градът е важен. По-точно връзката с него. Наскоро ме изведоха (да, звучи като куче на каишка), в среднощна София и определено ми хареса, но се почуствах странно. Странно, че това всъщност ми липсва. Да се забавлявам, да се отпусна и да не мисля за утре. Пак получавам дежавю.
И сексът е важен, още повече с партньор от 13 години. Той знае кое е най-добро за мен, а аз го искам. Знае как да ме усмири, но знае и как да ме предизвика. Знае, че хобито и работата ми са на пиедестал, но знае, че въпреки това го обичам и без него не бих била завършена. Майка ми веднъж ми каза : „Това е синхрон.“ Любовта е синхрон. Позволих си да я цитирам в поста „Любов през есента“.
Самоизолацията за мен не е добра идея, особено, когато не съм готова за нея. А аз не съм. Поне това разбрах. И започнах отначало. Аз съм кулинарен ентусиаст, които има намерение да се развива.
Най-доброто, което можеше да ми се случи в този момент е срещата с хора. И дегустацията на умело приготвена храна с добре съчетани вина. Това се осъществи на второто издание на Divino.Taste, а майсторският клас, който посетих беше „Идейни комбинации: тапас и вино“. Храната беше приготвена от шеф Димо Димов, а лекцията изнесе Ефросия Благоева. Искам още такива! И каква радост – до мен седна Яна Петкова. Искам още да си говоря с нея, обаче да се отпусна. Искам да мога да разбера по-добре виното, а за това всички знаем, че е нужно опитване, опитване и опитване. Нужно е и малко повече дисциплина и отдаденост, които признавам, че напоследък ми липсват. Но при мен почти всичко се осъществява до създаването на цел. Нещо като фикс идея. Така че, по-добре ще бъде на не мрънкам, а да се вживея в „удоволствията на небцето“ и да им се отдам напълно. Наравно със срещите с приятели и партньори. Наравно със социалния живот и работата. Наравно с поддържането на този блог, експериментите, откриването на нови вкусове и удоволствието от това да бъда жива и непринудена във всяко едно отношение. Думичката тук би трябвало да бъде баланс. Завършвам тези редове със сълзи на очите и смятам, че все пак ще намеря сили да бъда себе си и да правя всичко, което искам и което ми доставя радост.
Иначе съм добре. 🙂 Просто ми трябва малко време.
Мила Йоана, позволявам си да коментирам написаното не за да се правя на умна, а просто за да изкажа мнението си (с надеждата да ти вдъхне увереност). Знай, че всеки един такъв миг не е препъни камъче по пътя ти, а ценност, от която всеки човек се нуждае. Защото именно в подобни моменти осъзнаваме какво ни се случва и защо е така. Тогава оценяме какво имаме и кое е истински важното за нас самите. Така че радвай се и на трудностите. =)
Успех в кулинарните и житейските пътешествия!
Приемам го точно така – като израстване. Никой не е казал, че ще е лесно. 🙂
Благодаря за коментара.
Много емоционално!И познато!Успех,Йоана!По пътя на израстването и усъвършенстването!
Благодаря ти за този пост! Точно така се чувствам от доста седмици. По абсолютно същия начин. Знам, че никак не е гот. Дошъл е моментът да се самоиздърпаме за косата от дупката (макар че не е точно дупка) като барон Мюнхаузен:) Желая ти силна Муза и някое от онези внезапни, спиращи дъха, обсебващи вдъхновения, които поне за мен са жизнено важни, а струва ми се и за теб! Поздрави!
Сезонът също предразполага към такова настроение, обаче и на мен ми дойде ред да спра и да се огледам назад преди да продължа. Тези „спирки“ наистина са важни.
И ще се самоиздърпаме, само дано не се оскубем много. 🙂
Спри, послушай собствения си глас, огледай се. Всичко, което искаш да направиш е възможно, въпроса е в каква комбинация и форма.
Сигурна съм, че ще откриеш правилната за теб формула. Желая ти успех!
Миличка Йоана,
Възхищавам се и се радвам на нещата, които правиш с толкова ентусиазъм и най-вече с любов. Всеки ден отварям блога ти за да видя има ли нещо нова. Много от рецептите съм изпробвала и то успешно. Ти вдъхновяваш! БЛАГОДАРЯ ТИ!
С много обич, голяма и топла приятелска прегръдка.
Мира
„Ти си слънце,
ти си крем,
ти си щастие за мен!“
Нека ти припомня тази детска песничка… защото част от мен е всеки ден до теб, ти знаеш коя част:) И също като нея те нося в сърцето си!
Искам звезди, звезди в очите – не сълзи!
Усмихни се, Йоана, прегръщам те!
С обич,
Галя
🙂
Само слушай – Possibility
Настроението ти е свързано с есента и настъпващата зима. Поне така изглежда. Това е характерно за тази част от годината – хората са подтиснати, на вън е сиво и мрачно, а празниците, макар и да наближават са си още далече.
Дано бързо излезеш от това състояние и продължиш да ни радваш с творенията си! Ние, макар и такива, които не можеш да докоснеш, сме тук, около теб, в пространството и сме благодарни, че те има.
С единия крак съм излязла. Още малко. Може би.
Тези състояния на духа са много характерни за хората на изкуството, емоционалните натури, тези с голямо въображение – вечно търсещите, вечно стремящите се…
Като цяло мнението ми по въпроса и причината да драсна някой ред се припокрива с това на Галя, но бих допълнила, че продължителността и дълбочината на едно такова потапяне, в повечето случаи е абсолютно контролируемо и умишлено изживяно. Поне така е при мен!
То е нещо като пречистване (освен израстване)! Нещо от което се нуждаеш, за да продължиш напред, за да се изясниш със себе си и преминеш по-нататък!
Наистина жалко, че не те познавам лично!
Попътен вятър, от мен Йоана!
Йоана, без да те познавам лично, си позволявам да говоря на „ти“ – не бих могла иначе заради стотиците вдъхновения, които си ми носила!
Вярвам, че настоящото ти състояние на духа ще кристализира в нова фантазия, с която да ни заразиш! Бъди здрава!
…….изпратих ти на мейла нещо, което на мен поне, вдъхва енергия за нови дела – част от зареждащите красота и дискретен чар на Франция.
Снимките ми напомнят за тазгодишната лятна ваканция в Прованс. Много благодаря!
Мила Йоана,
Това е циклична депресия в лека форма. Много от емоционалните и интелигентни хора я имат. За съжаление все сме „силни“ и „се справяме сами“, повечето дори без да говорят за това. Браво на теб, че споделяш, това е правилен път. Всъщност причината е биохимична и неподвластна на всякакви волеви опити.
Глези се малко повече;) А скоро идва Коледа:))
Забелязала съм, че когато си напиша всичко, разбирам по-добре случващото се. Което си е лек тласък, нещо като избутване от ситуацията.
Ще поработя и по въпроса за глезенето. 🙂
Здравей Йоана,
От личен опит знам, че любимото занимание или работа, когато прерастне в рутинност = еднообразие, се получава този лек срив. Моят съвет е – зарежи ни поне за 1 седмица/ако можеш/ и се отдай на нещо коренно различно – извън тиганите, джинджифила и звездния анасон:) Но след това веднага тук при нас се връщаш и нещата са ОК:)
Имаш право, но това изисква и доста усилия на волята. Всъщност, аз умишлено се отказах от едни неща, за да мога да правя други неща, но темпото, с което те вървят ме срива. Получава се така, че нито правя предишните си неща, нито новите. Имам чувството, че след силна засилка започвам да буксувам. Хем нищо не е свършено, хем се изморявам (не непременно физически).
Обаче и това ще отмине, нали? 🙂
Здравей, Йоана и от мен!
Понякога е нужно просто да спрем…без да правим абсолютно нищо…да оставим усилията…и волята- просто слънце и усмивки, почивка и любов…Това е време, за да „се преродиш“. А какво ще правиш после…едва ли ще дойде ред да попиташ- просто ще го направиш!:)
Успех и усмивки!
Здравейте, Йоана, отдавна не бях наминавала към вашия блог, но днес случайно това се случи. А може би няма нищо случайно 🙂 Първо, подобна цикличност е нормална за търсещите хора (търсещи усъвършенстване, отговори, смисъл). Второ, чисто нумерологично месецът предполага едно изясняване на нещата, особено във взаимодействията с другите, и възможна ранимост в следствие на това. И приключване, не започване на нови неща, а приключване. Може би с покълване на идеи за нещо ново, но не и реализирането му. Разбира се, при всеки е индивидуално, но като цяло месецът предполага едно преживяване на нещата, тяхното чувстване. А след това ще дойде декември и нещата ще бъдат по-различни, по-балансирани. Както и вие ще бъдете по-различна – вероятно по-помъдряла след наложения от Съдбата момент за търсене и намиране. Още повече, че за вас ноември е месец за усилване на характера, а това винаги се случва чрез справяне със съмнения, колебания и вътрешни противоречия. И вие ще се справите – не ви познавам, но смятам, че няма съмнение в това:)
Убедена съм, че нищо не е случайно. 🙂
Вярвам и знам, че това е преходен период. Цикличността започва да се разсейва, не ден след ден, а дори час, след час. След като осъзнато разсъждавам върху настроението си, смятам, че не полудявам. 🙂
Описването на чувствата много помага. Който има нужда, нека пробва.
Благодаря за този коментар, Моли.
Хайде, Йоана – виж колко хора чакаме, чакаме… Време е вече – ако искаш дай поне нещо носталгично – с аромат на вино и канела да речем – а и блясък -поне в очите
Почти съм готова. 🙂
Прегръдка от мен! Аз съм твой мълчалив обожател 🙂
<3