Бях се присетила за един сладкиш с моркови, които имах намерение да заменя с тиква, но след като прегледах ноемврийския брой на списание „Меню“, червеното цвекло ми се стори доста по-примамливо. Заредих се с настроение за кореноплоди, от което последва силно желание за импровизация. Докато съчинявах рецептата с ясната мисъл, че редакция ще има по време на приготвянето, се запитах какъв динамичен аромат да добавя на цвеклото. Малко портокал ще дойде добре. Шоколад също. А защо не и индрише? Само това не бях опитвала – шоколад с индрише. И стана една… чудна импровизация.
Цветовете на този десерт много ме радват. Получи се наистина динамично – и на външен вид и на вкус. Погледна ли го – той ме предизвиква. Вкуся ли го -изпълвам се с аромати, всеки един следващ другия. Накрая оставам леко объркана какво всъщност е това. От опиталите само един позна основната съставка от първия път и съм почти сигурна, че ако не знаех какво съм сложила и аз нямаше да мога да разбера. Понякога така се случва. Но не е ли очарователно изживяване преливащите се един в друг вкусове? Първо се усеща портокалът, последван от цвеклото и шоколада. Накрая на небцето остава лек привкус на индрише, подсилен от отново завърналия се портокалов аромат. Кръгът се завърта. На това му викам синхрон. Също, каквото е любовта. Любовта през есента.
Петифури с червено цвекло и портокал, шоколадов ганаш с индрише
Посочените дози са за 16 петифури.
Продукти:
- 400 г червено цвекло
- 150 г меко масло
- 150 г захар
- 2 яйца, със стайна температура
- 1 супена лъжица ванилова есенция
- 1 супена лъжица настъргана портокалова кора
- 100 мл прясно мляко
- 100 г златен сироп
- 300 г брашно
- 2 чаени лъжици бакпулвер
- 200 мл сметана 30-35%
- 200 г натурален шоколад
- 4 листа прясно индрише
- зърна нар и настъргана портокалова кора за декорация
Фурната се нагрява на 180°C.
Подготвя се квадратна форма за печене със страни 23 см. Дъното се покрива с хартия за печене и се намазва с растителна мазнина.
Цвеклото се обелва и се настъргва на ситно ренде.
Млякото и златният сироп се смесват в касерола и се загряват докато сиропът се разтопи и сместа стане еднородна. Охлаждат се леко.
Маслото и захарта се разбиват с миксер. Към тях едно по-едно се добавят яйцата и разбиването с миксера продължава докато се усвоят добре от сместа. Добавят се ванилията, портокаловата кора, цвеклото (заедно със сока му) и млякото със златния сироп. Разбъркват се добре с шпатула.
Брашното се пресява с бакпулвера. Добавя се към сместа и се разбърква за кратко с шпатула, само докато всички съставки се смесят добре.
Сместа се изсипва в подготвената форма и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 40 минути или докато клечка забодена в центъра излезе суха.
Изпечената основа се охлажда във формата 10 минути, след това се освобождава от нея и се поставя върху решетка докато се охлади напълно.
Ако е необходимо, след като основата е изстинала, краищата се изравняват. Нарязва се на 16 квадрата. Поставят се върху решетка на разстояние един от друг.
За шоколадовия ганаш сметаната се смесва с листата индрише и се нагрява до завиране. Отстранява се от огъня и се оствя 10-15 минути, за да се отдели ароматът. Листата индрише се отсраняват. Към сметаната се добавя ситно нарязаният шоколад и отново се загрява на слаб огън докато шоколадът се разтопи напълно. Разбърква се често и се внимава за силата на котлона.
С ганаша се залива повърхността на квадратите, като се оставя да потече и по страните им. Оставя се да стегне на стайна температура.
Петифурите се декорират със зърна нар и настъргана портокалова кора.
Извинете невежеството ми,но…какъв е този „златен сироп“?Като че ли за първи път го срещам…
Аз съм срещала златния сироп и в други рецепти на Йоана, например тук казва какво е и откъде го е купила: http://www.kulinarno-joana.com/2012/01/kakaovi-palachinki-s-gorgonzola-i-karamelizirani-krushi/
Миглена, благодаря за бързата намеса.
Гергана, златният сироп е сгъстен захарен сироп с изразен вкус на карамел и консистенция като мед.
Откъде си набавям всички по-необичайни продукти, които използвам в рецептите може да прочетеш в страницата Кое откъде?
Оооо!!!
Това чудо изглежда разкошно и невъобразим вкусно!!!
Поздрави!
Йоана,удивителна както винаги!
Много интересен десерт.Изглежда неустоим!Много ми хареса съчетанието на продуктите!Поздрави!
Като цветове е невероятно… чудна есенна палитра…
Тази, чудесия я направих днес и трябва да ти кажа, че много ми допадна като цяло! Съчетанието на индришето със шоколада бе великолепно – не би ми хрумнало!
Имах (останали от приготвянето на тортата за рожденият ми ден), карамелизирани портокалови резени, които допълниха чудно вкусът на десерта. Смятам да го опитам и с тиква, а в главата ми се върти някаква (неизяснена все още) идея за Коледна торта с този блат. Много празнично изглежда! Ще ми се обаче да добавя още нещо като аромат в тестото, защото аромата на цвеклото се усещаше доста интензивно, поне тукашното е такова. Не бих искала да го покрия, а някак да го омекотя. Може би малко индрише и в самото тесто или ароматен алкохол… още не знам! 🙂
И понеже и аз изпадам в своите настроения, което понякога ме прави доста разсеяна, не знам как изобщо стана, но излях сметаната предвидена за шоколадовия ганаш в продуктите за тестото. Не ми се видя рядко и не добавих допълнително брашно – може цвеклото ми да не е било прекалено сочно. Изпече се перфектно за 40 мин. на 180 градуса.
Браво, Йоана – страхотен десерти си сътворила!
О, без тревоги! На мен ми се случвало да забравя да сложа захар в сладкиш и то два пъти. 🙂
Наистина цвеклото не е малко като количество и вкусът му доминира. При мен имаше доста сок.
Сигурна съм, че ще ти хрумне добра идея за по-силна подправка, според вкуса и предпочитанията ти. Какво ще кажеш за звезден анасон, вместо индрише? Сега съм на тази вълна. 🙂
Мисля си (поне в момента везните при мен се накланят) към нещо цитрусово – по-конкретно портокал. Ще видим, какво ще го измисля! Идеята се обработва още… 🙂
Смятам, че подправки като анасон, канела, бахар биха му отивали много, но всички те са с изявен аромат, който би се сблъскал с индришето – също много изявен! А него искам да запазя със сигурност! Забелязала съм, че имаш „слабост“ към звездовидният ананасон, аз харесвам по този начин мастиковата смола 🙂
Поздрави!
Бих посъветвал да сте внимателни с „острите“ подправки и съчетанията им. Ако държите толкова на индришето пробвайте с лека комбинация с къри, мисля че ще е добре. Също къри канела а вместо шоколад карамелен сос за глазура.
Дали е удачно да заменя златния сироп с мед, защото не знам дали тук ще намеря такъв? А цвеклото го обичам много, но досега не съм правила сладкиши с него 🙂
Няма да има проблем с рецептата, затова опитай.
Здравейте, днес открих тази рецепта и веднаха реших да я направя. Използвах готово сварено цвекло, каквото се продава по магазините. То е 500 гр., така че аз оставих едната „топка“ за други кулинарни подвизи. Сместа за печене ми се стори твърде гъста и за това добавих половин изцеден сладък портокал. Нямах индрише и за това сложих в сметаната мента. Получи се изключително добре. Поздрави 🙂
Пропуснах да кажа, че нямах златен сироп и за това си направих по ето тази рецепта – Необходими продукти:
400 грама захар
50 милилитра лимонов сок
200 милилитра преварена вода
Начин на приготвяне:
Вземете подходящ съд с дебело дъно и в него смесете водата и захарта. Разбъркайте добре, за да се разтвори захарта. Когато сместа заври, прибавете лимоновия сок. Оставете комбинацията да се приготвя в продължение на 45 минути на слаб огън, без да бъркате. Температурата трябва да бъде около 110 градуса, това е много важно за кристализирането на захарта и за консистенцията на сиропа. Когато той започне да придобива меден цвят, периодично проверявайте течливостта на сместа. Сиропът не трябва да бъде гъст на този етап, а малко по-течен от мед.
Продуктите намалих на половина и не чаках няколко дни, използвах 100 гр. веднага, другото изсипах в буркан за следващия път 🙂
Браво за импровизацията и благодаря за рецептата за златен сироп. Със сигурност ще се възползвам.
Чудя се, от останалото ми „топче“ цвекло дали няма да станат едни хубави бонбони? Имате ли опит?
С цвекло нямам. Но може да погледнеш рецептата за бонбони от моркови и кокос.
Аз правих бонбони от тиква, бисквити, бадеми, марципан и кокос. Мисля тук да махна кокоса и да го заменя с шоколад и какао за овалване. Ако го направя и стане, ще пиша. Ако имате интерес, разбира се 🙂
Да, разбира се, пиши. (Нека си пишем неофициално.)
Аз все още се чудя какво е това консервирано цвекло, което ползваш. Настъргано ли е? Не е ли кисело или в солено-кисела марината? Напиши ми повече подробности, моля.
Как да кача снимка на опаковката или да изпратя на имейл? Не е в марина, не е кисело или солено, доста натурално е. Няма много течност. Опаковката е вакуумирана. Купувам го от Пикадили или друга верига, ако видя, че има, но до сега съм го използвала само за салати.
Може да приложиш снимката в коментар (ще се задържи автоматично за одобрение) или на и-мейл адреса посочен в страницата „За мен“.
Но вече мисля, че се досещам за какво става въпрос, макар че не съм опитвала такова цвекло. Ако прецениш, че не е солено и кисело, използвай го както сметнеш за добре – смляно със сушени плодове и ядки, например.
Аз вече направих сместа за бонбони, утре ще ги оформя. Смлях обикновени бисквити, орехи, половин черен шоколад, малко какао и кафе. Смятам да ги овалям в какао 🙂
Здравей
Защо неможе да ми се вдигне кекса и испаче
Вече пет пъти го права И остава колкото съм го излял даже и суров след печене
Прекрасна рецепта, направих петифурите тамън 2 пъти за една седмица и обрах увациите! Само този златен сироп го замених с мед и кафява захар. Йоана, сърдечни благодарности за изключителната рецепта.