Чудих се дали да спестя тази подробност, но все пак ще допълня. Този разказ написах в началото на месец май, в момента, в който изпитвах огромна нужда да споделя щастието си и точно след прочитането на първата книга от поредицата „Здрач“ (Twilight). Изобщо, времето през този май беше твърде подходящо за да се вживея в историята – дъждовно, мрачно и студено, точно както в малкото градче Форкс. Въпреки че не понасям лесно такова време, съвпадението в случая беше прекрасно.
Сега всички книги са прочетени и всички филми изгледани. Естествено, че с нетърпение очаквам последния филм, който ще излезе през ноември. Мисля си, че ако бях започнала да пиша сега, разказът вероятно щеше да звучи различно. Тогава се отдадох повече на чувствата, отколкото на мисълта, но не исках да редактирам. Защото чувствата са тези, които ни водят въпреки всичко и когато наистина искаме да ги разкрием, намираме най-подходящия (за нас) начин.
Следва продължението.
В мига, в който зададох риторичния си въпрос към Вальо, осъзнах, че наистина имам непоколебимо намерение да пресъздам историята на „Здрач“ в нещо сладко, нещо, което да олицетворява двамата главни герои и тяхната любов или по-скоро чувствата от цялата история зародили се в мен. Не мислих дълго, то и нямаше нужда. В съзнанието ми изплува една картина. Най-силната картина, която виждах като изображение, подходящо за външния вид на десерта – кръглата поляна изпъстрена с цветя, озарена от слънцето, под което кожата на вампира Едуарт блести, точно когато той показва истинската си същност пред Бела. Пъстра и блестяща би изглеждала тази поляна върху тортата. Но аз исках да е сдържана, дори строга. А под тази сдържаност ще се разкрие страстта. Вкусът ще бъде чувството. Вкусът, който вдъхва откровения и зараждаща се любов. Динамичен и съблазнителен. Цветист и искрящ, разгръщащ всеки един от своите аромати последователно и оставящ дълъг спомен от общото усещане. Това ще бъде парфюмът на десерта.
Тези, които са чели книгите или гледали филмите вероятно ще бъдат наясно за какво говоря, а за тези, които не са ще се опитам накратко да обясня какво използвах за този десерт и защо.
Външният вид на тортата олицетворява поляната, която е скрита сред дърветата в гъстата гора и на която Едуарт (вампирът) завежда Бела. На тази поляна са първите опити за близост, първата целувка, макар и плаха, откровенията и на двамата. По-късно Бела нарича мястото „неговата поляна“. Тъй като мястото е открито, то до него достига слънчева светлина, под която кожата на вампира блести, „сякаш в най-горния и слой бяха вградени хиляди миниатюрни диаманти“. Поляната е изпъстрена с цветя в три цвята – виолетови, жълти и бели. На фона на „диамантите“ не исках да накичвам шарена картина, затова за повърхността на тортата използвах само отпечатък от дантела с цветя. Изборът ми на тази техника също играе роля, като дантелата олицетворява древността на вампира.
Въпросните три цвята от цветята на поляната са по периферията на тортата. Тя е от шоколад, като използвах същата техника с дантелата, а цветовете направих пастелни за да могат да изпъкнат „диамантите“. Същите цветове се съдържат и в крема на тортата под формата на парфюм. Защо ми трябва парфюм ще обясня по-долу. За него използвах лавандула (виолетови цветове), звездовиден анасон (жълти цветове), ванилия и жасмин (бели цветове) и рози, чиито любовен аромат просто не можех да пропусна. Малините, които добавих не само допълват парфюма с вкуса си, но и носят червен цвят в композицията. Все пак е история за вампири, нали така? Кремът е бял поради същата причина – кожата на вампира е бледа.
Експлозията от вкусове и светлите цветове във вътрешността на тортата драстично контрастират на тъмния външен вид и това е съвсем умишлено. Исках тортата да е привидно сдържана, дори загадъчна, както Едуарт съумява да се въздържа пред аромата на Бела. Тук става въпрос за естествения аромат на Бела, който вампирът усеща много силно, и който го привлича към нея. А той (ароматът на Бела) е описан с множество цветя, което идеално се дублира с цветистия крем. Затова го нарекох парфюм. Всъщност, не само за това. Ароматите, които използвах в крема се развиват един след друг върху небцето, също както се усеща парфюм върху кожата. Малката разлика е че парфюмът може да развие различните си съставни части с часове, докато тук, в крема това става за няколко секунди.
Парфюмът е най-важната съставна част от тортата, но не маловажни са всички детайли и съставки в нея, включително меренгът (целувката) между слоевете, и избора ми на бадеми в платките. Целувката е така крехка и нежна, чуплива, също като Бела. Бадемите освен афродизиак (който тук не играе особена роля) са и символ на безсмъртието. Ама как ги навързах само…
Искам да вметна, че малините бяха планувани от самото начало, когато дойде идеята за десерт по „Здрач“ (през май), за което се наложи да изчакам със сътворението на тортата цели два месеца. Мъчително! Но пък имах достатъчно време да работя по парфюма, който започна с алкохолен извлек на споменатите съставки и премина през няколко експеримента, включително и приготвянето на сладки с шоколад с него. После направих прототип на тортата, чиято цел беше да видя как се комбинират всички отделни съставки, а също така и да отработя техниката за отпечатък с дантелата. Тогава ми хрумна да използвам същата техника, но с шоколад за периферията на тортата. Изборът за шоколад, не мисля, че има нужда от обяснение.
И ето ме, готова с моето творение, което вече май не описва историята на Стефани Майър, а моята история. Моите чувства. Мен.
Най-хубавото е, че когато сдържаността рухне (тортата се разреже) и поправи път на копнежа (вкусовото съчетание) думите са излишни. Само чувствам. Любов. (Прочети пак, но по-внимателно и пропусни скобите.)
Торта по „Здрач“
Основни рецепти и техники взаимствах от книгите French Cooking: Classic Recipes and Techniques
Тортата се състои от две бадемови платки между които има меренг, парфюменият крем от бял шоколад с маскарпоне и малини. Върху едната платка се прави отпечатък на дантела. Периферията на тортата е от шоколад, върху който използах същата техника за печат с дантелата. Надолу ще обясня всичко.
Технологичното време за приготвяне на тортата е три дни (не се шашкай сега), затова ще дам рецептите за отделните части хронологично. Всъщност, на третия ден се яде. Хубавите неща бавно стават, нали така казват?
За меренга (целувката):
- 2 белтъка
- 125 г фина кристална захар, разделена на две равни части (много е важно захарта да бъде фин кристал)
- 1 чаена лъжица розова вода
- 1 шушулка ванилия
Фурната се нагрява на 120°C. Подготвя се тава върху която се поставя хартия за печене с маркиран върху нея кръг с диаметър 26 см.
Приготвя се френски меренг като белтъците се разбиват с миксер докато започнат да образуват пяна. Тогава към тях по малко се изсипва половината от захарта и продължават да се разбиват докато станат обемни, гладки и лъскави. Добавят се розовата вода и остърганите семенца от ванилията. Разбъркват се внимателно. Накрая в меренга по малко се изсипва другата половина от захарта, като разбъркването става за кратко и с шпатула.
Сместа се изсипва върху подготвената хартия и се разпределя по очертания кръг, като се оставят около 1,5 см свободни по краищата. Това е необходимо, тъй като меренгът се разширява по време на сушенето.
Меренгът се поставя в предварително нагрятата фурна и се изсушава за 1 час и 20 минути. След това фурната се изключва, вратата ѝ се отваря, а меренгът се оставя вътре за 8 часа или за цяла нощ.
За крема:
- 250 мл сметана 35 %
- 200 г бял шоколад
- 300 г маскарпоне
- 30 г пудра захар
- 1 супена лъжица лавандулови цветове
- 2 малки звездовидни анасона
- 2 шушулки ванилия
- 1 супена лъжица жасминова вода
- 1 супена лъжица розова вода
- 300 г пресни малини
Сметаната се изсипва в касерола и в нея се добавят остърганите семенца от ваниловите шушулки, лавандулата и анасона. Загрява се на умерен огън докато заври. Отстранява се от огъня и се оставя за 30 минути за да се отделят ароматите.
Шоколадът се начупва на дребни парчета и се поставя в купа.
Сметаната се загрява отново до завиране. Прецежда се и се изсипва върху шоколада. Сместа се разбърква хубаво докато шоколадът се разтопи. Добавят се жасминовата и розовата вода. Охлажда се на стайна температура, след това се покрива със стреч фолио и се охлажда в хладилник за една нощ. В този момент ганаша ще бъде с много силен аромат, който ще се разреди след добавянето на маскарпонето.
На следващия ден охладения ганаш се разбива с миксер докато се образува пухкав крем. Тук трябва да се внимава сместа да не се преразбие, тъй като за секунди може да се пресече.
Маскарпонето се разбива с пудрата захар (ако това става с миксер, трябва да е на бавна скорост). Към него се добавя разбитият ганаш и всичко се обърква хубаво. Малините ще се използват при сглобяването на тортата.
Пастата за отпечатъка:
- 1 белтък
- 25 г пудра захар
- 17 г брашно
- 7 г какао
- 25 г масло, разтопено
- няколко капки кафява сладкарска боя (не е задължителна, но опитите показаха, че отпечатъкът с нея става по-изразителен)
Белтъкът и пудрата захар се разбиват докато увеличат обема си и се образуват меки връхчета.
Брашното и какаото се пресяват. Добавят се към белтъчната смес и се разбъркват. Накрая се добавят маслото и сладкарската боя. Всичко се разбърква добре. Сместа се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник за 1-2 часа или докато стегне.
Когато пастата е стегнала може да се пристъпи към отпечатването. За целта се взима един лист хартия за печене, който може да се събере в голяма тава, достатъчно голямо парче дантела и шпатула.
Листът хартия се поставя върху гладка повърхност. Като маркировка върху него се очертава кръг с диаметър 26 см. Това служи по-скоро за ориентир. Върху листа се поставя парчето дантела.
Върху дантелата се изсипва пастата за отпечатване и с помощта на шпатула се разнася равномерно и на тънък слой върху повърхността ѝ.
Дантелата се отлепя внимателно от хартията и отпечатъкът е готов. Необходимо е хартията с отпечатъка да се постави във фризера за 4-5 минути преди печенето.
За бадемовите платки:
- 70 г + 25 г захар
- 70 г бадемово брашно или фино смлени бланширани бадеми
- 2 яйца
- 2 белтъка
- 25 г брашно
- 12 г масло, разтопено
Фурната се нагрява на 180°C. Подготвят се две форми с подвижни стени с диаметър 26 см. Едната форма се сглобява и дъното се покрива с хартия за печене. На другата форма ще се използва само рингът, който ще се постави в тава, върху хартията с отпечатъка (която трябва да постои за 4-5 минути във фризера преди печенето).
Двете цели яйца се разбиват със 70 грама захар докато сместа се сгъсти и изсветлее.
Брашното се пресява и се смесва с бадемите. Добавят се към яйчната смес и се разбъркват внимателно. Добавя се маслото и сместа отново се разбърква хубаво.
Белтъците се разбиват с 25 грама захар докато станат обемни и плътни. На два пъти се добавят към горната смес, като се разбъркват внимателно, така че да не спадне обемът им. Готовата смес се разделя на две равни части.
Едната част се разпределя в сглобената форма.
Другата част се разпределя в ринга върху отпечатъка.
Платките се пекат в предварително нагрятата фурна за 14-16 минути. Платките трябва да придобият златисто-кафяв цвят на повърхността и когато се докоснат с пръст да не са лепкави. Наблюдават се постоянно. След като се извадят от фурната се оставят за 4-5 минути да се поохладят и тогава се освобождават от формите като се обръщат наобратно, така че хартията за печене да бъде отгоре. Оставят се така за още няколко минути и тогава хартия се отстранява внимателно.
Върху едната платка ще бъдат отличени шарките на дантелата. Платките се оставят да се охладят напълно.
Сглобяване:
Върху равна сервизна чиния или поднос се поставя едната платка (която е без отпечатък). Върху нея се намазват 2-3 супени лъжици от крема. Поставя се меренгът. Върху меренга се разпределя по-голямата част от крема, като се оставят няколко лъжици за намазване на тортата отстрани. Върху крема се подреждат малините. Най-отгоре се поставя втората платка с отпечатъка. Тортата може да се сглоби в ринг, но не е задължително, тъй като кремът е достатъчно стегнат, а самата торта е ниска. Оставя се в хладилник за една нощ да стегне добре и ароматите да се слеят. През това време е добре тортата да бъде покрита с капак или със стреч фолио, за да не поема чужди миризми. (Тук се сещам за Джейкъб и се разсмивам.)
Когато тортата стегне, острани се намазва със заделения крем, за да се попълнят дупчици и да се изравни. Накрая се поставя шоколадовия борд.
За шоколадовия борд:
За шоколадовия борд грамажите са приблизителни и доста повече от необходимото за обиколката на тортата, но превишения грамаж е необходим за по-удобно темпериране на шоколада и спокойствие по време на работа. Трябват около 150 грама бял шоколад и същото количество натурален с минимум 60 % съдържание на какао. И двата шоколада се темперират поотделно. Първо се започва с белия. След като се темперира се разделя на три равни части. Едната част се оставя бяла, втората се оцветява в жълто, третата във виолетово. Много е важно да се използват сладкарски бои за шоколад, които са на маслена основа. Останалите може да го пресекат.
Подготвя се лента ацетатно фолио с широчина, колкото е висока тортата и дължина, колкото е обиколката на тортата. При мен височината беше около 4.5 см, а обиколката 77 см, но е добре всеки шедьовър да се измери. Подготвя се и лента от дантела с малко по-големи широчина и дължина, за да бъде удобна за работа.
Ацетатното фолио се поставя върху гладка повърхност. Отгоре се поставя дантелата. Различните цветове от темперирания бял шоколад се намазват на малки участъци върху дантелата, като се редуват.
Намазването върху дантелата става както обясних техниката с отпечатъка при платката. Дантелата се отлепя внимателно от ацетатното фолио и шоколадът отпечатан върху него се оставя да стегне.
Когато отпечатъкът стегне е ред да се темперира натуралният шоколад. Той се нанася върху отпечатъка, на цялата повърхност на ацетатната лента, като излишното се отстранява. Сега лентата е готова да се постави на тортата. Тук може да има нужда от още една-две ръце, които да помагат при залепването на лентата по борда на тортата. Лентата се поставя острани на тортата и се залепя добре. Тортата се оставя в хладилник за около 1 час или докато шоколадът стегне добре. Когато шоколадът стегне, ацетатаното фолио се отлепя внимателно. Бордът е готов.
За финал залепих „диаманти“ с помощта на глюкоза и направих няколко щриха със седеф.
Питаш ме защо няма снимков материал тук? В тези горещи дни се наложи да работя с шоколадовия борд рано сутринта, в неделя, когато хората по принцип спят. Нямах асистент. Обсебените не ги вълнуват тези неща.
След всичко това вярвам, че музата не трябва да се търси. Тя сама те намира в най-добрия момент.
Какво казва Вальо за тортата (цитирам): „Това е много женска торта. Романтична. Не, когато я опиташ изживяваш вкусов романс, не само наслада. Stunning!“ На последната дума ръкомахаше срещу мен с вилица в едната ръка и парче торта в другата, сякаш откри най-точното определение за десерта. Първите две изречения съм аз, навярно. Нали ти казах! 🙂
Невероятно! Колко изкушаващо и вдъхновяващо! Искам тази торта!
Тази нощ ме зарадва с приятни сънища, с вкус на шоколад и вишни. Благодаря Йоана!
Йоана, свалям ти шапка! Браво! Нямам думи!
Няма друг, подобен пост! Чудесна презентация! Това е изкуство!
Мога да кажа само УАУ. Наистина изумително.
Поздрави!
Много, много красиво!
Йоана, страхотно си пресъздала чувствата и емоциите от книгите. Тортата е божествена, най-вкусната торта, която съм опитвала… Браво! 🙂
Йоана,сега се уверих,че не съм сгрешила,когато преди време те нарекох НОВАТОР!Невероятен финал на двумесечен труд,търсене,експерименти,емоции,чувства,обсебване, потъване,издигане,възвисяване и накрая на пиедестала се появява едно съвършено творение!…
Много ми харесаха думите ти:“Музата не трябва да се търси.Тя сама те намира в най-добрия момент“!
През цялото време се чудех с какво ли ще ни изненадаш отново и не съм сбъркала…
Йоанка, ти си уникален творец! Страхотна си!
Йоана, прииска ми се много да оставя коментар към поредният ти шедьовър, в същото време да не е нещо клиширано и казано сто пъти. Истиината е, че всички похвали, които получаваш са повече от заслужени, а аз се затруднявам да намеря нова, с която да те закича. Поздравления и аплодисменти!
Тази кадифено-дантелена, толкова нежна и ароматна торта наистина провокира романтика и страст, а с първата фотография и музика в ушите ми: Black velveteen… 😉 колкото и да е бяла във върешността си.
Благодаря ти, че споделяш с нас идеите и настроенията си!
Понякога, когато ме връхлети муза или когато особено силно се развълнувам от нещо, изпитвам в сърцето си чувство, което не може нито да се опише, нито да се сравни. Няричам го Чувството и живея за моментите, в които ме обзема. Сега, когато четях историята, гледах снимките и се вживях в приготвянето на десерта, описано от теб по великолепен начин, Чувството отново ме завладя! Благодаря ти! Все едно, че обсебването ти е заразно:) Ще взема и аз да прочета тези книги…
Колко трудно е да изразяваме чувствата си… особено любов, нежност.. Повечето от нас използваме думите, но колко силни могат да бъдат те? Художниците рисуват, музикантите творят музика, поетите и писателите – книги, в които намираме частици от своите чувства.. Излиза, че изкуството е това, което изразява нечии чувства и евентуално нашите, когато го разбираме и му се любуваме! (ама че се изразих)
Но тук вече нямам думи! Как можеш да сътвориш торта, която да изрази чувства? Йоана, това е изкуство! Поздравления, поздравления!! Много ти се радвам и се гордея с теб!
Казвала ли съм ти, че си вълшебница?
„Нямах асистент. Обсебените не ги вълнуват тези неща.“
Не ме питай… 🙂
Поздравления за тортата и благодарности за идеята!
Невероятно си описала момента на създаването и всички усещания!
Поздравления!
А Музата само една ли е, или всеки си има своя Муза?
Защото твоята не те търси, тя се е вселила в теб!
Вълшебно!Понякога думите са излишни.
О,Боже! ама май много се харесваш,а?
Леле, прекрасна е, Йоана! Златни ръчички!
Тортата е истинско бижу, Йоана!
А техниката с дантелата… е обра ми точките!!! Невероятна е!
Изобщо за мен тази тортата е шедьовър!
Поздравления и благодарности за споделеното!!!
Поредицата „Здрач“ (липсва ти само петата книжка на рафта с останалите книги) е силно въздействаща! Смятам, че авторката е истински виртуоз в писането на истории и бих си купила всяка нейна книга. Аз преди години прочетох „Скитница“ и след това потърсих дали има други книги от същата писателка, така си купих и останалите…
Поздрав най-сърдечен от неописуемо горещият Кипър и мен 🙂
С две думи-НЯМАМ ДУМИ-Даннтелена мечта е тази торта!!!
Йоана, тортата ти наистина много ме впечатли и съм решила, че трябва задължително да я опитам!!!
Във връзка с това имам няколко въпроса:
1. От къде си намери жасминовата вода – вече питах моя позната, която има билкова градина и дестилатор с който прави и розова вода, но тя ми каза че за жасминова ще трябват страшно много цветове и не си заслужавало да прави такава… Порових и в Интернет да открия евентуално есенция, която да може да се ползва за храна… но не намерих жасминова…
2. Мислиш ли че има вариант пастата за отпечатване да се остави бяла? Да не се слага изобщо какао или да бъде заменено с нещо?! Със сигурно ще направя експеримент, но ти вече си работила с нея и може да изкажеш по-достоверно предположение (или опит).
Благодаря ти!
В София купувам от арабските магазини на Женски пазар. Ще потърся и аз онлайн.
Може да оставиш пастата за принта светла, но тогава платката трябва да е в тъмен (контрастен) цвят. Освен това ако пропуснеш какаото, трябва да го замениш със същото количество брашно.
Ако искаш да оставиш платката бяла и да не използваш какао в пастата, то може да оцветиш пастата с всеки един цвят сладкарска боя.
Жасминова вода има в Амазон http://www.amazon.com/Fee-Brothers-Jasmine-Flower-Water/dp/B003XF11CA
Видях и в други онлайн магазини. Търси jasmine flower water. В повечето резултати ще излезе жасминова вода за козметични цели, но както водата от портокалови цветове или нашата розова вода е предназначена предимно за козметика, така и на опаковките на жасминовата е упоменато само това. Просто трябва да се увериш, че е съставена от 100% цвят, чрез дестилация или нещо такова.
Много ти благодаря, Йоана!
За отпечатващата паста си мислех да заместя какаото с нишесте… ама друго си е да чуеш и друго мнение и щом и ти смяташ че би се получило като се остави бяла (аз така я искам)… като пробвам ще споделя! 🙂
За съжаление Амазон не правят доставки до Кипър (за което много ме е яд и е доста тъпо) 🙁 Веднага опитах да си поръчам от даденият линк (за всеки случай, ако нещо се е променило), но не става да бъде доставена тук на моя адрес.
На местата където изобщо попаднах (онлайн) на жасминова вода, беше за козметични цели, но като не можеш да прочетеш етикета и да видиш дали е 100% цвят, чрез дестилация е възможно продукта да не става за използване в храна (поне това ми каза моята позната, дето споменавам по-горе). Ще видя какво ще направя да си набавя – може да се наложи да изчакам но непременно ще я опитам тази торта – голямо изкушение е!
Поздрави!
Странно е наистина, че Амазон нямат доставки до Кипър. Но вие там си имате доста жасминови дървета. Опитвала ли си да правиш нещо с цветовете? Дали запазват аромата си, ако добавиш цветовете в нещо (крем, например)?
Да, жасмина при нас вирее добре, аз затова се надявах, че може някой (като познатата ми с билковата градина) да прави и жасминова вода…
Не съм експериментирала с цветове от жасмин за десерти. Това е едно от растенията, които нямам в градината си, просто защото прави страшен боклук (постоянно падат цветове и листа)…
Жасмина има силна миризма, част от която се запазва дори ако го сложиш в гореща вода (го запариш като чай), но има и една стипчива нотка, която не ми допада особено… така че си мисля, че жасминовата вода много би ми допаднала, защото ще се усеща само миризмата.
Цветовете от лимон, за които ти споменах че правя експерименти за сладко, също имат подобна стипчива (горчива дори) нотка (на вкус) и изваряването във 1-2 води с лимонов сок, спомогна за отстраняването и.
п.п. Линка, които си дала за жасминавата вода в Амазон е за марка която е 100% натурална (видях снимка на етикета на такова шише в е-bay), но доставката от там беше 35 евро.Така че ще почакам до началото на Септември, когато ще ми донесът такава от БГ.
Супер! Надявам се да се насладиш след дългото чакане. 🙂
Страхотно впечатлена съм, чак до мен стигна ЛЮБОВТА, с която е приговена тази вкусна красотия…..Успех и все така за напред, мила Йоана!
Йоана, четох и преглъщах, четох и преглъщах… за първи път попадам на такова изкушаващо описание на храна… Невероятна си!
Страхотна техника! Невероятна торта, много е красива!
Здравей, Йоана!
По принцип имам изявен интерес към ядковите платки – орехови, бадемови, лешникови и т.н. Много ги харесвам и обичам експериментите с тях. От известно време се чудя дали може да се направи платка на същия принцип като се използват фино смлени сурови какаови зърна вместо по-конвенционалните ядки. Какво е мнението ти? Срещала ли си информация за нещо подобно? Питам те, защото знам, че за такива неща любопитството ти е неизчерпаемо и може да си попадала на нещо. Ако ли пък – не, посто ще се хвана да експериментирам и ще докладвам резултата. Изобщо не бих се засегнала ако не ми отговориш или това стане след време предвид прекрасните обстоятелства около теб:) Поздрави!
Бих използвала какаовите зърна като акцент, но не и като основна съставка. Те имат силен, горчив вкус и според мен няма да бъдат ефектни в платка, така както се използват другите ядки. Опасява се, че и платки приготвени само с тях ще хрупат неприятно. Разбира се, това е моето мнение, което не бива да те спира да експериментираш.
Ако решиш да опиташ, направи малка доза и непременно сподели впечатленията си.
Благодаря ти много за отговора! Подозирах, че може да има подобна „уловка“:) При подходящо време и настроение ще изпробвам как биха станали платки само с тях, както и такива, в които другите ядки са водещи, а какаовите зърна са само добавка в сместа. Сега се размислям, че най-вероятно платка само от тях би изглеждала като платка от кафени зърна, т.е. не много ядлива:)
Нещо такова си представям и аз.
Здравей отново, Йоана! Миналата седмица беше рожденият ми ден и исках да почерпя с нещо специално, в което да вложа себе си. Избрах да направя есенно-шоколадова вариация на основата на тази торта. Всъщност, запазих само бадемовите платки, като на горната имаше дантелен отпечатък (чудесно стана, ако някой се колебае, да го направи -лесно и красиво е) и общата структура. Меренга замених с шоколадова платка, крема – с шоколадов мус, а малините – с поширани в червено вино круши. Резултатът надмина очакванията ми, направи ме много щастлива. Благодаря ти от сърце за вдъхновението и идеите, струящи от прекрасния ти сайт – без тях едва ли бих се заела с изработката на подобен десерт, т. е. бих изпуснала наистина много:-) Защото да си направиш сам подобна торта – от събирането на идеи, през изчисляването на отделните съставки, купуването им, печенето, сглобяването… това си е празник сам по себе си. Пожелавам ти много усмивки и вдъхновение, както и леко раждане:-)
Знам, че ще сътвориш нещо прекрасно. 🙂
Раждането е факт, затова засега ще бъда по-пасивна с блогването и вероятно няма да мога да отговарям своевременно на коментари. Е, временно разбира се. 🙂
Честита ти радост:-) Страшно хубава новина:-) Да е жив и здрав малкият човек и да радва много мама и татко! А за намалената активност… ами тя се подразбира:-) Имаш най-хубавата причина на света! Пожелавам ти да се наслаждаваш пълноценно на всяка минута от майчинството:-)
Здравей, Йоана! Отвличам те за малко от великденското настроение с този въпрос: Ако искам да направя такъв отпечатък върху фондан, как д действам? Съмнявам се че мога да си позволя дори и минимално затопляне на листа фондан, а не съм сигурна че само с притискане ще се отбележи върху него. Трябва ми за една детска торта и затова ми се иска да не е направо върху блата (не мисля че ще има силен ефект) и реших, че ще мога да действам с бял фондан и отпечатък в розово (или синьо). Помогни със съвет, моля!
Привет! Ами мисля, че ако правиш отпечатък от дантела директно върху захарното тесто, би било най-добре да се използва айсинг за това. Разбира се, тортата трябва да бъде вече готова и покрита със захарното тесто, но трябва да бъдеш и прецизна от първият път с нанасянето.
Вместо дантела, погледни за идеи какво друго може да използваш от AromasHouse. Има щампи за захарно тесто в най-различни мотиви, точилки с релеф, шаблони.
Благодаря! А тези шаблони също ли се използват с роял айсинг или е необходим друг материал за тях? Много са красиви и сигурно ще се възползвам от идеята. Дано успея да задържа шаблона неподвижен, за да не се разнесе боята…
С различно приложение са. За някои, които са като печат се иска само специална боя, за други фондан или айсинг. Прочети в уточненията към продукта, който си избереш. Ако няма такива, винаги може да се свържеш с хората от онлайн магазина и да питаш за подробности. Ако имаш възможност да отидеш на място в магазина, ще бъде най-добре.
Благодаря, ще отида и ще се поинтересувам в детайлите. Весело посрещане на празника!
Йоанка,невероятна си! Направих тортата и се получи супер! Всички у дома казаха, че по вкусно нещо не са опитвали! Е не беше толкова парфюмирана защото не можах да намеря розова и жасминова вода, но все пак беше мнооого вкусна и красива! Благодаря ти за чудесната рецепта и за много подробните описания!
О, браво! Може и да не си обсебен по „Здрач“, но се обсебваш по тортата по Здрач. 🙂
Радвам се, че ви е харесала. Благодаря за коментара.
И не само аз съм обсебената!!! За трети път ще я правя по пъчка на тези, които са я опитали! Този път за рождения ден на дъщеря ми. Когато я попитах каква торта иска за празника си, без да се замисли каза – ЗДРАЧ!!!Още веднъж ти благодаря Йоана за чудесната рецепта!
Здравей, Йоана!
Тази торта много дълбоко е влязла в съзнанието ми и периодично ме вдъхновява отново и отново да замислям интерпретации върху нея. В случая, това за което си мисля е шафран и къпини. Как мислиш, с какви аромати би се комбинирал добре шафранът? На първо четене си мисля за кардамон, но съм любопитна за твоето виждане.
Поздрави:)
Да видим. Цитруси – лимонова, портокалова кора. Сироп и сок от нар. Мед. Розова вода. Шамфъстък.
Тази торта е наистина великолепна! Намиращите се все още малини ме съблазниха да си я направя за рождения ден. Този път не исках да я изменям, а да я опитам. За съжаление, жасминова вода не открих при арабите, а време за онлайн поръчка нямаше, защото всичко стана в последния момент. Всичко друго си е по рецепта. Вкусът и текстурата на сладкиша са фантастични. Благодаря за преживяването:) Ако някой се колебае, да се реши, защото си заслужава.
Здравей Йоана,
Тези дни реших да изпробвам дантеления отпечатък при (виновно се изчервявам) следните разлики – тестото е пандишпан с малко по-различни пропорции на продуктите и преди да го изсипя върху отпечатъка от пастата, въпросния отпечатък беше стоял в хладилника, а не във фризера. Само за уточнение – правила съм и преди пандишпан украсен с рисунки от такава паста и се отпечатаха идеално, като и тогава и сега пандишпанът беше кафяв, а пастата – бяла. Този път обаче от дантелената картинка нямаше и помен по пандишпана – беше с прекрасен и равномерен кафяв цвят… Имаш ли наблюдения в тази посока за възможна причина? Друго отличително нещо, за което се сещам е, че първия път пекох пандишпана на тънък слой за платка, а сега изпекох нормален блат с ок. 2 пръста височина. Възможно ли е заради по-дългото време за печене да се е разтворила пастата?
И страничен въпрос за какаото – четох, че е добре при използване на натурално какао да се слага по малко сода за да неутрализира неговата киселинност. Но… досега никъде не съм намерила конкретна пропорция, а ако го използвам без сода, ми се струва, че блатовете имат лек дъх. Как се справяш ти с натуралното какао?
Благодаря предварително и поздрави!
Случвало ми се е отпечатъкът да не бъде отпечатан изобщо и да си стои върху хартията за печене, а не върху платката, но не и да бъде размазан върху нея. При всички положения смятам, че доброто охлаждане, първо на самата паста за отпечатъка в хладилник и след това на вече направената дантела с него във фризера са много важни. Мисля, че в тази посока трябва да работиш за корекция и не съм убедена, че дебелината на платката би повлияла за отпечатването. Въпреки това, трябва да бъде ясно, че на по-дебела платка ще бъде нужно малко повече време за печене, което означава че отпечатъкът трябва да бъде много добре охладен преди да се нанесе пандишпанът върху него, както и разбира се да се внимава със самото нанасяне, за да не се размаже всичко отдолу.
За какаото, неписаното правило е следното: ако в рецептата се иска само сода бикарбонат или комбинация от сода бикарбонат и бакпулвер, то тогава може да се използва натурално (не алкализирано) какао.
Ако в рецептата се иска само бакпулвер, то тогава се предполага, че какаото трябва да бъде алкализирано.
Причината е защото натуралното какао съдържа киселини, които помагат на содата да се активира.
Алкализираното какао е такова, защото е обработено, така че да се премахне киселинността. Затова, ако то се използва, набухвателят е добре да бъде бакпулвер, а ако все пак се използва сода, към нея трябва да се добави киселина (лимонов сок, оцет, кисело мляко, мед), тъй като тя липсва в алкализираното какао.
Цветът, ароматът и вкусът на двата вида какао така или иначе са много различни. Натуралното какао съдържа киселини, то е с по-светъл цвят, има аромат наподобяващ млечен шоколад, има не толкова интензивен вкус и в сурови десерти обикновено носи песачливо усещане в устата. Алкализираното какао е с, както се предвижда намалена киселинност, тъмен цвят, интензивен шоколадов аромат и много фино.
Какво какао ще се използва е въпрос на личен вкус, но както стана ясно и самата рецепта може да подскаже. Обаче, ако не ти харесва да използваш сода, спокойно може да я замениш с бакпулвер, независимо какво какао използваш.
Здравей отново,
Докладвам резултатите от втория опит – отпечатъкът на първата платка стана доста приличен, но този на втората си остана на хартията. Ето ги – https://goo.gl/photos/45qVgb38nJ21Fg1e8 (първа) и https://goo.gl/photos/3kaFbqfc6AcCmkQ96 (втора). Чудех се за друго – когато нанасях пастата в/у дантелата за пръв път, направих по-обилно покритие, но отпечатъкът не беше ясен. Изтрих го и при следващото нанасяне почти остъргах цялото количество паста от дантелата. Отпечатъкът стана ясен и при следващите две платки направих същото. Това ли е твоят начин, или се стремиш да оставиш по повече паста?
За какаото, принципно ми е ясна разликата между натуралното и алкализирано какао. Въпросът е, че се сдобих с голям буркан натурално и доста време ще има да го използвам. За съжаление не мога да открия къде прочетох, че е добре да се неутрализира. Когато приготвях този блат (http://sunshineskitchen.com/tripple-chocolate-mousse-cakes/) за последно, сложих от натуралното какао без допълнителна сода и имаше лек дъх. Пробвах със и без сода при пандишпановите платки, но и двете бяха ок според мен. Явно ще стане по метода проба грешка…
Благодаря за отделеното време и поздрави!
Не нанасям дебел слой от пастата върху дантелата. По-скоро е както ти го описваш – разнасям с шпатулата на тънък слой. Аз пък сега друго се замислих. Каква дантела използваш? Имам опит с една дантела, която е по-плътна и дори леко ластична. С нея по-трудно става. Дантелата, с която съм правила тази торта и с която продължавам да правя отпечатъци е тънка и изобщо не е еластична. Опитай се да смениш дантелата и виж дали ще има разлика.
Стана ми любопитно за натуралното какао, на какво има дъх?
За този казус с какаото и содата аз подхождам по обратния ред на твоите мисли – в рецептата се иска сода, значи спокойно мога да използвам натурално какао, което ще даде киселина, вместо да гася содата в допълнителна такава. Ако обърнем нещата и вземем предвид, че ти винаги (докато се изразходи бурканът) ще използваш натурално какао, независимо дали се иска сода или бакпулвер в рецептата, то просто го използвай без да правиш промени. Разбира се нещата, които приготвяш с него ще бъдат различни, заради самата различност на този продукт.
Ще ми бъде интересно да прочета информацията за неутрализиране на какаото, ако я откриеш.
Моята дантела е точно от разтегливите. Ще потърся от другия вид и ще пробвам с нея да видя какво ще стане.
Не мога да определя точно какъв дъх имаше блатът, за съжаление. Като че киселееше леко, не като от сода. Интересното е, че стана доста тъмен на цвят, за разлика от другите неща които съм приготвяла с натуралното какао. Ако ми се отвори скоро случай ще го направя пак и ще душа по-внимателно 😉 Вече имам чувството, че съм сънувала тия обяснения за какаото и содата, но в случай че все пак ги намеря, ще постна линка.
А ако в рецептата се иска сода и преценяваш, че ще сложиш натурално какао, как определяш дали няма да е твърде малко примерно и тестото да не бухне?
Поздрави!
Не съм сигурна, че разбрах въпроса „А ако в рецептата се иска сода и преценяваш, че ще сложиш натурално какао, как определяш дали няма да е твърде малко примерно и тестото да не бухне?“
Ако в рецептата се иска сода, значи какаото трябва да е натурално. То ще активира содата (това на което казваме „гасене“). Ако все пак в такава рецепта, в която се иска сода се използва алкализирано какао, тогава към содата трябва да се добави киселина. Самата рецепта би трябвало да е пресметната за необходимото количество набухвател. Има ли конкретен пример, който те притеснява в тази връзка?
Лошо се изразих. Имах предвид случай в който се заменят продукти. Например в рецептата на Ирина, ако заменим алкализираното какао с натурално и махнем оцета от млякото. Така или иначе прекалено задълбах темата…
Поздрави!
P.S. Пандишпановите платки направих на рула с карамелизирани ябълки с орехи по твоята рецепта за шоколадов сладкиш с карамелизирани круши и бадеми и станаха страхотни. Скоро ще я пробвам и в оригиналния вариант 🙂
Здравей отново,
На един от курсовете ти зимата питах за печене на пандишпан с отпечатък върху силиконово килимче и обещах да споделя опит като пробвам. Бих казала, че аз поне го препоръчвам – платката се отлепва лесно и не се набръчква както при печенето върху хартия (което най-много ме спечели).
Иначе за пръв път от 4-5-ти опит успях за направя наистина добър отпечатък от дантела и ми се струва, че наличието на боя в пастата помага някак. Консистенцията беше малко по-„гумена“ спрямо пастата без никакви оцветители, която бях пробвала досега. Спазвах същата технология, така че това е единствената разлика в опитите ми.
https://goo.gl/photos/tHiHLGK6VrLttPT78
https://goo.gl/photos/9x5ZYUkLdcNpN3oSA
Дано да съм полезна.
Поздрави!
Браво, Жени! Отпечатъкът изглежда отлично. 🙂
Благодаря ти за споделения опит.
Нямам думи!