Хрумна ми изведнъж. Докато забързано разпределях направения пазар за вечерята, която очевидно щеше да закъснее, изневиделица ми се привидя това. Не стига, че пак щяхме да вечеряме в късен час, ами и десерт реших да направя. Не можех да почакам до следващия удобен момент, струваше ми се, че ако не го направя сега, никога нямаше да го направя. Забързах още повече, но първото нещо, което трябваше да подготвя беше да накисна тапиоката във вода. В повечето рецепти за тапиока, които съм преглеждала, тя трябваше да престои кротко в студена вода за една нощ. Да бе! Нямам толкова време сега.
Накиснах тапиоката и се съсредоточих върху приготвянето на вечерята. От време на време поглеждах белите зрънца и всеки път установявах, че неимоверно бързо набъбват, раздуват се и поемат водата като суха гъба. Вече приключила с основните приготовления на единствената пълноценна храна за деня, се опитах по-старателно да помисля върху бъдещия десерт като умишлено избягвах да поглеждам бурканчета и кутийки съдържащи „странни“ подправки и добавки. Прецених, че искам нещо семпло, колкото семпла ми изглеждаше и тапоката в този момент. Но тя няма вкус! Нито мирис, нито нещо което да я отличи. Малкото количество „Гайо“ шоколад бе достатъчно да придаде изискан вкус на иначе невзрачната тапиока. Но ми трябваше повече сладост. И по-плътен вкус. Смесих два вида захар. Произведението беше готово, но все още недостатъчно завършено за моментното ми настроение. В мисли какво да сторя почти бях забравила, че трябва да наглеждам вечерята във фурната.
Започнах да ровичкам в долапа с надежда да открия нещо интересно, може би напазарувано внезапно в някой от моите вдъхновени изблици, а после забравено и чакащо момент като този. Ами не виждам нищо, чак пък толкова интересно. Но нали не трябваше да се превъзнасям сега! “ Семпло, колкото тапиоката!“ – заповтарях си наум продължавайки да обмислям варианти. Ръцете ми затършуваха още по-чевръсто докато не видях един бял плик, в който по скорошен спомен, май бях купила бланширани бадеми. За какво ли са ми трябвали? Вече не помня. Идеите минават през главата ми толкова бързо, колкото и бързо дават превес на други. Май трябва да започна да си записвам. Дали ще има ефект? Пробвала съм. Все още откривам някакви записки по тетрадките си с неизвестно откъде избликнали идеи. И разбира се – неосъществени. Време ми трябва за това. Време и средства.
Опитвайки се да не размишлявам върху това, изсипах шепа от бадемите в блендера и завъртях копчето на максимална скорост. Шумът, който се вдигна бе в състояние да заглуши всяка мисъл. Можеше да повъртя още малко ядките с надеждата да изхвърля от главата си мисълта за всяка една пропусната кулинарна възможност, но добре че съумих да спра навреме, докато бадемите не бяха заприличали на паста. Изсипах цялото съдържание от купата в шоколадовата тапиока, разбърках и опитах. Ммм, така е по-добре.
Вечерята трябваше вече да е готова, така че бързо нахлузих ръкохватките върху ръцете ми и извадих тавата от фурната. Облаци от пара изпълниха кухнята и замъглиха прозорците. Още по-добре. Да не виждам мрачното и студено време в края на май. Обещах си, да не мисля за времето. Само се разтройвам.
Времето в мен беше съвсем друго. Топло и свежо, уханно. Присетих се, че имам няколко ягоди в чекмеджето на хладилника. На шоколада ще му хареса. В съзнанието ми изникна една ярко червена картина. Бях я видяла в една от любимите ми кулинарни книги
Отправих се към хладилника и започнах да ровичкам и там. Ягоди, ягоди.. къде сте? Малък стрък джоджен стърчеше на повърхността. Под него връзка репички ми напомниха, че може да направя и салата към вечерята. Натъквам се на плик с два лайма, а някъде до него – а, ето ги ягодите!
Сега вече десертът е завършен. И пак си остана семпъл. Семпъл като усилие. Но достатъчно вкусен, свеж и уханен, за да се усети тапиоката в него. О, да! Да отрази времето в мен.
Шоколадова тапиока с бадеми и ягодов кулис с лайм
Посочените количества са за 8-10 порции.
За шоколадовата тапиока с бадеми:
- 180 г тапиока
- 700 мл растително мляко (използвах оризиво-бадемова напитка с агаве)
- 100 г кафява захар демерара
- 100 г кафява захар мусковадо
- 70 г кулинарен Гайо шоколад, настърган наситно
- 1 чаена лъжица ванилова есенция
- 100 г бланширани бадеми, едро смлени
Тапиоката се накисва в студена вода за минимум два часа. Отцежда се хубаво.
Млякото и двата вида захар се смесват в тенджера и се загряват докато захарта се разтопи и сместа заври. Когато заври в нея се изсипва тапоката и се разбърква няколко минути докато се сгъсти. Отстранява се огъня.
В сместа се добавя шоколада и се разбърква докато се разтопи. Накрая се добавят ваниловата есенция и бадемите. Кремът се разбърква хубаво и докато е топъл се разпределя в 8-10 десертни купички.
За ягодовия кулис с лайм
- 300 г ягоди
- 50 г кафява пудра захар
- настъргана кора от 1 лайм
- 1 супена лъжица прясно изцеден сок от лайм
Ягодите се измиват добре, подсушават се и се почистват от дръжките. Изсипват се в блендер заедно със захарта, сокът и кората от лайм. Пюрират се. Сместа се прехвърля в подходяща кутия и се охлажда в хладилник.
Преди сервиране шоколадовата тапиока се гарнира с ягодовия кулис.
Привет Йоана! Интересна рецепта, но моля те дай ми съвет с какво мога да заменя „растително мляко (оризиво-бадемова напитка с агаве)“, може ли с вода или? а тапиоката от къде бих могла да я купя? арабските магазини?
Слънчево настроение от мен! 🙂
Рецептата е веган, но ако не държиш на това може да използваш краве мляко. Може и вода, но с мляко ще стане по-добре. С кокосово мляко също ще се получи много добре.
Тапиока може да намериш във всички био магазини. В арабските магазинчета не съм виждала. За повече информация погледни страницата Кое откъде?
Интересно!Не случайно те нарекох новатор, Йоана!
Йоанка, много екзотика при теб 🙂
Благодаря ти за съветеа! 🙂
Привет, Йоана! Възхищавам ти се за заряда и новаторския дух, който носиш. Освен това, пишеш много увлекателно. Изчитам винаги всичко на един дъх, и след това гледам по-подрбно рецептата, съставките. Мисля че, имаш изключителен писателски талант и трябва да напишеш роман еднин ден! Успех! 🙂
Срамежливо свеждам глава, страните ми се оцветяват, но се усмихвам широко с благодарност. 🙂
Здравей, Йоана 🙂
Каква кафява пудра захар използваш? Не се сещам да съм виждала такава и замествам с кафява захар от захарно цвекло, която е като пудра…
Използвам ето тази.
От захарно цвекло също става, както и някои по-екзотични видове захар (от кокосов цвят, например), които са по-фини. Разликата е във вкуса и в степента на сладост.
А, за вечеря какво сготви?
Както винаги си перфектна, Йоана!
Не, роман,книга с рецепти трябва да напишеш. 🙂
Книга с твърди корици
и красиви снимки!
Твоят блог е първото нещо,
което отварям сутрин
и съм убедена, не го правя само аз!
Този кулис, струва ми се, ще си върви чудно и с чийзкейка от SOS рубриката. Тъкмо за него търся подходяща ‘гарнитура’ и още довечера ще пробвам. Поздрави! 🙂
Много рядко коментирам нещо, което не съм изпробвала. Подготвям се за предстоящите пости и съм на вълна тапиока. Не съм я пробвала досега, но скоро ще се поправя:) Много вдъхновяваща публикация! И, знаеш ли: през цялото време докато четях встъплението несъзнателно си предствях, че действието се развива у нас, в моята кухня… Дадох си сметка за това, едва когато завърших статията и се усмихнах. Усмихни се и ти:)
До ушите. 😉
Йоана, приготвих тапиоката и се получи прекрасен десерт, стана ни любим! (Както много други твои рецепти). Имам нужда от един съвет или мнение, ако имаш възможност. Взех една тапиока, на която пише кристали, а не перли и е с размерa на дребен булгур. На съдържанието пише грис от маниока (на перлите май пишеше нишесте под формата на перли). Според теб ще се получи ли в този десерт? И ако не е , в какво ли мога да я ползвам?
Благодаря предварително.
И двата продукта са нишесте извлечено от корена маниока. Съществуват и други форми, освен перли и кристали. Има още чипс от маниока, брашно от маниока и други. Кристалите могат да се използват за рецепта като тази, просто виж в какво съотношение е необходимо да бъдат спрямо течните съставки. Би трябвало да е описано на етикета. А иначе, всички подобни продукти от маниока могат да се използват като сгъстител на кремове, сосове, супи и яхнии.
Направих го, получи се. Благодаря! Ползвах същата пропорция тапиока и мляко 🙂