Най-после пролетта дойде със своите цветове и свежест. Дойде и като разнообразие в менюто, дойде и като видение, което исках да превърна в реалност. В самото начало, в първите слънчеви и по-топли дни и в моментът, в който в една стара книга прочетох „сироп от теменужки“, с огромно желание и надежда се вкопчих в една идея. А тя, идеята беше да приготвя изцяло теменужен десерт, в който да се усеща прекрасният им аромат и да има същия виолетов цвят. Чаках търпеливо земята да се затопли още малко и да ме дари с ароматните си горски теменужки.
Но това беше само идея. Малко съм тъжна сега, защото изпуснах момента. Може би беше някъде около Цветница, когато целият парк Стратеш в Ловеч би трябвало да се е изпъстрил с виолетови цветове, контрастиращи на свежата зелена трева. Изпуснах този момент само за няколко дни. Вече беше Великден, когато си отидох в родния град, но вече нямаше помен от горски теменужки. Наистина се натъжих. Ще трябва да изчакам до следващата пролет. В крайна сметка се примирих, нямаше какво да направя.
Всъщност, направих нещо. Огледах се наоколо. Хълмовете на Стратеш започваха да се изпълват с други виолетови нюанси – люлякови. А той, люлякът, дали става за ядене? – запитах се на мига. А дали мога да взема аромата му? – последва втори въпрос. И така се роди една друга идея.
Започнах експериментите със захарен сироп, в който съотношението вода, захар и люлякови цветове е 1:1:1. Необходимо е да се вземат само цветовете на люляка, което си е доста занимателна работа, още повече ако трябва да се напълнят няколко чаши. Варих сиропа 4-5 минути докато се сгъсти, след това оставих цветовете вътре докато сиропът се охлади, а сетне го прецедих. Получих гъст сироп с прозрачно зелен цвят, слаб аромат на цвят и разбира се сладък вкус, в който обаче нямаше помен от люляк. По-скоро беше тревист.
После стрих равни количества като обем захар и люлякови цветове. Затворих ги в буркан и зачаках. С течение на времето ароматът се засилваше. Но отново по-скоро тревист, отколкото цветен.
Направих и друг опит – напълних малка бутилка с люлякови цветове и ги залях с водка. Тук вече ще бъде необходимо да изчакам повече време за да разбера дали съм взела аромата. Ако и това не стане, значи трябва дестилация. Но ако изобщо става, някой щеше вече да го е направил.
Със сигурност едно нещо действа в случая и това е захаросването на цветчетата. Идеални за декорация, носещи настроение и празничност. Вместо обичайната процедура за захаросване с белтък, използвах вече приготвеният захарен сироп за да намажа цветчетата и ги овалях във фина кристална захар. Приготвих също така няколко китки (букетчета), които само потопих в сиропа без да овалвам в захар и оставих да изсъхнат добре. Съхненето трае от 1 до 4 дни, в зависимост от големината на цветовете и снопчетата и влажността в помещението. Цветовете са много красиви и ефектни, но аромата искам аз. Аромата!
Работата е там, че ароматът на люляка е много нежен и фин. Усещам го в топлите дни с лек ветрец, когато се разхождам в пролетен Ловеч. Носи се над града като невидим цветист облак и ме изпълва с пролетно настроение, с наслада. И не само мен. Всички хора – живущи и гости, са обладани от този аромат. Ароматът на Ловеч. Мислих си, че мога да си го запазя за по-дълго. Оказа се сложна задача. Въпреки това, приготвих десерта, който си бях наумила. Като че ли с последна надежда.
Люлякова импресия
Десертът се състои от пандишпан за основа и френско парфе, което замразих. И двата компонента съдържат люлякови цветове, като в пандишпана те идват от люляковата захар, която приготвих, а в парфето добавих пюре от цветове, които предварително инфузирах в прясно мляко.
За декорация използвах от захаросаните цветове, както и френски макарони в розово-виолетов цвят, които поставих по периферията на десерта.
Основната рецепта за пандишпан адаптирах от книгата The International School of Sugarcraft Bk.1
Вместо люляк: Всички люлякови компоненти могат да се заменят с ванилия, лимонова или портокалова кора. В парфето, вместо люляковите цветове, може да се добавят пасирани пресни плодове, плодово сладко, смлени ядки или тахан от различни видове ядки, например лешников или бадемов. За аромат може да се добавят няколко лъжици ром, уиски, ликьор, сладко вино. Импровизациите са безбройни. Развихри се!
Посочените количества са за кръгла форма с диаметър 20 см. За обиколката ѝ бяха нужни 13 френски макарона. Макароните приготвих с диаметър 5 см по любимата ми рецепта, която може да видиш в постовете Кафе с емоция и Испахан маслени работи. В сместа за макароните добавих виолетова сладкарска боя. Върху самите макарони залепих по едно захаросано цветче люляк с помощта на глюкоза.
За пандишпана:
- 2 яйца
- 60 г люлякова захар (или 50 г обикновена захар)
- 50 г брашно
- 1/2 чаена лъжица бакпулвер
Подготвя се форма с подвижни стени с диаметър 20 см. Дъното и стените се намазват с растителна мазнина. От хартия за печене се изрязва кръг с диаметър 20 см и се поставя на дъното на формата. Отгоре се намазва с малко растителна мазнина.
Яйцата и захарта се смесват в купа и се слагат на водна баня. Водата на водната баня не трябва да ври. Разбиват се с телена бъркалка докато сместа стане обемна и се сгъсти. Махат се от водната баня и продължават да се разбиват с миксер докато увеличат обема си и се охладят.
Брашното се смесва с бакпулвера. Пресяват се върху яйчната смес и всичко се разбърква добре с шпатула.
Сместа се изсипва в подготвената форма. Пече се в предварително нагрята фурна на 180°C за 10-12 минути. След като се извади от фурната се оставя за 4-5 минути да се охлади. Пандишпанът се освобождава от формата и се оставя върху решетка докато се охлади напълно.
Забележка: Водната баня при разбиването на яйцата със захарта не е задължителна, но при тази термична обработка на яйцата създалият се обем е устойчив. Ако не се изполва водна баня, яйцата и захарта се разбиват с миксер докато станат обемни и се сгъстят. Продължава се по рецептата.
Ако се добавят аромати в пандишпана, това трябва да стане след като яйцата и захарта са разбити и преди добавянето на брашното с бакпулвера.
За парфето:
- 5 жълтъка
- 60 мл вода
- 120 г захар
- 400 мл добре охладена сметана (животинска с 35% масленост)
- виолетова сладкарска боя (или 2-3 супени лъжици смлени боровинки)
- 1 доза люляково пюре (виж по-долу)
Водата и захарта се смесват в касерола и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи. Сиропът се оставя да заври. Вари се 5-6 минути или докато достигне температура около 120°C.
Междувременно жълтъците се разбиват с миксер докато се сгъстят и изсветлеят. Когато сиропът е готов, той се добавя на тънка струйка към жълтъците при непрекъснато разбиване. Внимава се сиропът да не засегне бъркалките на миксера, иначе ще си направиш много хубави „ангелски коси“ или направо захарен памук. (Това беше хем шега, хем не съвсем, защото наистина може парфето да изгуби сладостта си от полепналата по страните на купата и бъркалите захар.)
Сметаната се разбива на гъст крем. На няколко части се добавя към жълтъчената смес като се разбърква внимателно с шпатула. Към готовия крем се добавя пюрето от люлякови цветове, чиято рецепта е по-долу и виолетова сладкарска боя, в количество до желания цвят.
Забележка: Сметаната трябва да бъде добре охладена за да се разбие на крем. Най-добре се получава, когато купата със сметана се постави в друга, по-голяма купа пълна с лед и малко вода. Също така трябва да бъде с минимум 35% масленост за да може да се разбие. Затова на етикетите на животинската сметана най-често е отбелязано, че е сладкарска. Това не означава, че е сладка. Тя не е сладка!
Вместо пюрето от люлякови цветове може да се добавят аромати като ванилия, цитрусови кори, ликьори и друг ароматен алкохол и/или пюре от пресни плодове, както и гореспоменатите ядкови тахани и едро смлени ядки. Количествата им не са пропорционално съществени, но все пак 50-80 грама тахан е достатъчен или 200-300 грама плодове са добре.
За люляковото пюре:
- 25 г цветове от люляк (1 чаена чаша)
- 100 мл прясно мляко
- 1 чаена лъжица захар
Млякото и захарта се смесват в касерола и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи и млякото заври. Тогава се добавят люляковите цветове и се разбъркват с млякото. Касеролата се маха от огъня, похлупва се с капак и се оставя на стайна температура докато сместа се охлади. След това се пюрира в блендер или с пасатор. Тази смес се добавя към парфето.
Сглобяване
В подходяща чиния или поднос се поставя охладеният пандишпан. Около него се поставя рингът от формата, в която е печен. Върху пандишпана се изсипва сместа за парфето с добавеното в него люляково пюре (или други съставки и аромати). Заглажда се на повърхността и се оставя във фризера за минимум 4 часа, най-добре за цяла нощ.
За да се освободи парфето от ринга, кухненска кърпа се намокря с гореща вода и с нея се обгръщат външните стени на ринга. Веднага ще се види как леденото парфе се отделя от стените. С остър нож се минава покрай парфето и формата и то се освобождава от нея.
По периферията на десерта се залепят 13 френски макарона с диаметър 5 см. Украсява се със захаросани люлякови цветове.
Необходимо е десертът да се съхранява във фризера. Може да се приготви до седмица предварително и да се декорира точно преди презентацията му. В зависимост от вкуса и предпочитанията, преди сервиране десертът може да се остави за няколко минути на стайна температура за да се отпусне.
Поредната забележка: В целия десерт се усещаше най-вече сметанов вкус, последван от едва доловим тревист аромат. От аромат на люляк нямаше никакъв помен, но за мен беше важна идеята. Опитах, видях и разбрах. Хубава импровизация се получи. Радвам се на пролетното вдъхновение.
Независимо дали си толкова любопитен за да следваш изцяло рецептата или просто си жаден за нови вълнуващи десерти, приканвам те да импровизираш върху тази рецепта, особено след месец-два, когато плодовете на лятото ще отрупат пазара, а ние ще търсим разхлаждащи и свежи предложения за десерт. Аз ще импровизирам отново, без съмнение.
Йоана, не знам дали се усеща аромат на люляк, но визията на сладкиша е чудесна!
Създаде ми страхотно, пролетно усещане!
Предполагам, че вместо замразен бих могла да сложа малко желатин на парфето!
Споменаваш за ядков тахан.
Приготвяла ли си сама?
И ако е, да, би ли споделила?
Поздрави и усмихнат ден!
Ако решиш да сервираш парфето като торта ще ти трябва желатин. Може да се разсипе в чашки, да се охлади само в хладилник и да се сервира като крем.
Паста (тахан) от ядки може да приготвиш вкъщи с кухненски робот. Ще ти трябва по-голямо количество ядки – 300-500 грама. Смилаш ги за 12-15 минути докато се образува пастата. Необходимо е по време на смилането, робота да се спира и сместа да се избутва от стените. Като цяло е много лесно. Опитай! Ще стане чуден пастет от бадеми, лешници или орехи. От сусам не съм опитвала, но мисля, че разбиването ще отнеме повече време.
Йоана, ти си новатор!
Изглежда уникално !!! Сигурно и на вкус е така 🙂 И определено не е за бременни да му се радват само на снимки … хихихи 🙂
Аз съм пробвала флорални аромати в храна и не съм била доволна от наситеността на вкуса, после научих, че профитата използват ароматни масла. Което си е хитруване, но явно няма друг начин за постигане на стабилен и достатъчно силен аромат.
Ами, то не е до хитрост, а до дози. 🙂
Използвам ментово масло с шоколад и се получава много добре, разбира се ако обичаш тази комбинация. Иначе маслата са добра идея, но с тях не трябва да се прекалява – някои са нежелателни за вътрешно приемане, а ако се прекали с количеството се усеща нагарчане или както описваш – натрапчив аромат и вкус. Трябва да се внимава с тях!
Гледах и аз тези цъфнали люляци… гледам ги и сега във вазата до бюрото ми. Това, което на мен пък ми се искаше да направя, е люляков сапун. Ще се опитам през почивните дни и ще споделя резултата. А за теменужките и аз се ядосвам. От две години ги дебна за теменужен сладолед. Прилежно съм си записала рецептата (на ръка) в дебелата ми кулинарна книга и все изпускам момента, за да направя.
Ще чакаме, Рос. И ще бленуваме докато изчакаме. 🙂
УАУ!Йоана, уникално, просто прекрасно! Нямам думи…….
Много красиво изглежда 🙂
А колко сладкарска боя слагаш?
Зависи от самата сладкарска боя. Няма точни дози, всичко е до желания цвят.
За макароните е необходимо цветът да се направи по-наситен, една идея по-тъмен от желания, защото след като се изпекат изсветляват.
Мерси много 🙂 Ще го имам предвид. Намислила съм да правя макарони почивните дни.
Давай смело! И една препоръка – фурната трябва да е слаба, иначе изригват като вулкани. Следвай рецептата и всичко ще бъде наред.
Незнам за вкуса, но е радост за очите! Чак ми се прииска да я направя, тъкмо имам люляк на двора. Благодаря за красотата!
И аз се вдъхнових! Може да го пробвам с жасмин или с тривиални, но много вкусни ягоди:) Страхотна рецепта и идея:)
Благодаря, Йоана!
Браво!!!
Единственото, което мога да коментирам е „WOW, Великолепно!“
Ей сега видях тази рецепта и се сетих за теб, може пък да ти се прииска да я пробваш 🙂
http://almondcorner.blogspot.de/2012/04/lilac-jelly.html?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed:+AlmondCorner+(Almond+Corner)&utm_content=Google+Reader
Все съумяваш някак да ме предизвикаш. 🙂
Прекрасна е, Йоана!
А иначе дивите теменужки догодина с Роси ги дебнете към средата на март.
Непременно! 🙂 Много зависи от времето и местоположението. Беше голямо дебнене, до края на март нямаше нищо, после точно на Цветница (тази година – 8 април) видях цъфнали теменужки в един двор в София и точно след седмица нямаше помен от тях никъде. Не му е дошло времето, явно. 🙂
Йоана, аз само като го гледам и ми замириса на люляци!
Много ми бе полезен разказа ти за опита да извлечеш аромат от люляк!
Жалко е наистина,че не се получава,защото аромата му е така прекрасен!
Със сигурност обаче ще се възползвам от рецептата!
В момента планувам едни експерименти за сладко с лимонов цвят и понеже цитрусовите цветя разкриват целият си аромат през нощта, съм решила че трябва да ги набера през нощта – така както розите би трябвало да се берат преди изгрев… та във връзка с това си мислех, че може би и люляка трябва да се набере в определен момент! Трябва да има някакъв успешен вариант, за извличането на аромата му!?! Мисля си че силата на аромата му не е по-слаба от тази на бъз-а, а колко ароматен чай и сироп стават от него!
Забелязала съм, че при розите например, цветовете от различните растения в двора ми има различна сила на миризмата, въпреки че са от един сорт. Може би и при люляка ще е така!
Ей, Йоана каква „муха“ ми пусна в главата!
Поздрав най-сърдечен!
Може би си права.
Четох, че етерично масло от люляк и теменужка не съществуват, което ме навежда на мисълта, че вероятно наистина трудно се извлича аромата им или е непостоянен, както забелязах при опитите си.
Сладкото от лимонови цветове ме привлече като магнит и много съм любопитна какъв вкус и аромат ще има. Предполагам, че няма да е на лимон. 🙂 Ще следя за публикацията ти.
И на мен мие много интересно какво ще стане!
Цветовете на всички цитрусови дръвчета ухаят омайно!!!
Надявам се и сладкото да се получи такова!!! Пролетните вечери в близост до такива дървета са неописуемо вълшебни! Спомням си, времето когато за пръв път вдъхнах този аромат и реакцията ми – не можех да повярвам, че е възможно това да аромата от цъфналите дървета! Много ми е трудно да го опиша – всичко за което се сещам се свежда до омаен, вълшебен!
Да видим какво ще забъркам! 🙂 Ще споделя, каквото и да стане!
Здравей Йоана,
Това е произведение на изкуството, кулинарен шедьовър. Поздрави! Имам въпрос относно пандишпана. Немога да измисля как да се направи пандишпанов блат без захар. Пробвах със захар, тъй като отдавна не бях правила, и се получи без проблем. За племенницата ми, която е с диабет, искам да направя блат без захар, може и да не е пандишпанов, но не се получава. Опитах със стевия, но резултатът не ми хареса. Има огромна разлика между блат със захар и такъв със стевия. Вторият, въпреки че е с набухватели и има шупли в него, стои някак си клисав. Ако имаш идея, моля те, помогни. За рождения й ден й направих сурова торта. Стана прекрасна, но искам да имам и печен вариант. Желая ти здраве!
Най-близкият и подходящ вариант до захарта е фруктозата. Оказва се обаче, че не е толкова здравословна (в концентрирания си вид), колкото се говори и пише, но все пак е алтернатива ако се използва по-ограничено.
Със стевия и аз съм се опитвала да пека сладкиши и резултатът не винаги е успешен. По-скоро се откажи от пандишпана и приготви веган блатове с пълнозърнесто брашно. Подходяща рецепта може да видиш в предложението ми в списание „Меню“ за веган петифури, като замениш захарта със стевия. От посочените дози може да направиш един блат с диаметър 26-28 см.
Или може да се спреш на изпробвана и успешна рецепта за блатове, като вместо захар добавиш стевия и някакво плодово пюре, което ще компенсира обема от захарта – от ябълки, банани или пък кисело мляко. Погледни статията за стевия.
Надявам се да съм ти била полезна. Да направиш най-хубавия сладкиш за твоята племенница! 🙂
Благодаря за идеите. Ще опитам и двата варианта. Наистина се губи обем от блата със стевия и опитвах да компенсирам с брашно. За пюре, по-скоро за плодове, съм се сещала, но мислех, че няма да се надигне блатът. Сладкият вкус на плодовете в комбинация със стевия подобрява вкуса на самата торта. Бъди здрава!
Ай Йоана, Йоана,
Няколко пъти попадам на блога Ви, но чак сега се задълбочих. В рецептата ме привлече цветът, защото първо се храним с очите. И типично за мен започнах да чета от средата. Оооооооооооооо чудо. Някой вижда и усеща аромата на люляка точно като мен. Не е възможно… Търси го в опушената София и не го намира. Започнах статията от началото и ново 20. Та Вие сте от Ловеч. Точно както и аз:-) Това много бързо обясни всичко:-) За добро или лошо от години живея в София и с тази статия ме върнахте за малко в родния град. При люляка и теменужките по Баш бунар. При ароматите от детството и шума на реката.
Продължавайте все така;пиперливо вдъхновяваща и закачлива.
Пожелавам Ви люлякови разходи в Ловеч с малкия Даниел:-)
Очаквам с нетърпение тези пролетни разходки и огромни букети от люляци. 🙂
Надявам се да ви бъда полезна, Ral и да продължите да откривате настроение и идеи тук.
Прекрасна визия, предполагам, че и вкус. Намерих случайно рецептата за желе на български, която е пуснала тук Alia: http://www.edna.bg/vkusno/deserti/liuliakovo-zhele-4630352
Но също така попаднах и на публикация, че с люляка трябва да се внимава:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/05/13/liuliakyt-bilka-ili-ne.334034
Надявам се при Вас да не е имало някакви проблеми. Но имайте едно наум. Поздравявам Ви за страхотния сладкиш, който сте сътворили!
Добих го аз сиропа! Просто трябва да се вари повече 😉
http://pippilotamentolka.wordpress.com/2014/05/13/lilac_syrup/
Уви, за другите красоти, които ти показваш не бих се пробвала – too much съставки за объркване 🙂
Супер! Ще трябва да я опитам тази рецепта. При мен все на трева оставаше вкуса. Благодаря, че сподели.
Привет, Йоана! Бих искала да използвам рецептата за този пандишпанов блат – ще правя блат за първи път! 🙂 Но моята форма е 23,5 см. Трябва ли да променя количеството на продуктите, и как точно? Благодаря ти! 🙂
За форма с такъв диаметър използвай следните количества:
3 яйца
70 г захар
70 г брашно
3/4 чаена лъжица бакпулвер
Приготвянето е същото, температурата на фурната също. Единствено следи времето за печене, като след десетата минута проверявай блата с дървена клечка, която забодена в центъра му трябва да излезе суха.
Блатът ми стана страхотен! Използвах и ваниловия крем от рецептата за бисквитени тортички, за да сглобя първата си изцяло домашно приготвена торта! Може би трябваше да сиропирам блата, но не се сетих навреме. Въпреки това съм много доволна от резултата и вече имам смелост да приготвя цяла торта и за гости! 🙂
Супер си, Йоана! Благодаря ти за пореден път! 🙂
P.S. И аз очаквам книгата ти с нетърпение!
Йоана, здравей, а как направи френските макарони във формата на цветенце? 🙂
Шприцовам пет кръгчета едно друго във форма на цвете.
Етерично масло от теменужка има, но за съжаление мирисът му е на зелено, но в козметиката се използва корен от ирис като заместител на теменужката, заради сходният му аромат. Теменужката, люляка, зюмбюла и доста други цветя, с нежен аромат, имат летливи ароматични молекули, което и не позволява да бъде извлечен ароматът им, по който и да е познат начин. Бих ви препоръчала да си купите френска лавандула (от Грас, ще е най-добре, но не знам колко е изпълнимо), разликата във аромата с българската е като от тук до небето. Лично за мен френската беше като наркотик, аромат от който не можех да се откъсна. Мисля си, че люляковата импресия лесно би се превърнала в лавандулова.