Нали ти разправях за един запас със сирена? Та в този запас се беше скрил и един стилтън, чиито ред вече дойде. Първо пробвах да направя скоунсите с горгонзола и не помня още какво, като използвах за основа рецептата за хлебчета с песто и пармезан. Разбира се не включих нито песто, нито пармезан, но пропуснах и маслото като си мислех, че заместването му с мазното маскарпоне ще даде добър резултат. Не бях далече от „добър резултат“, но не и такъв какъвто си го представях.
На втория опит реших да използвам по-силно синьо сирене, защото исках то наистина да се усеща. И този път не пропуснах маслото, което дава един прекрасен въздушен и хрупкав резултат, от което за пореден път се убедих, че то няма заместител. Или по-точно – равен на себе си заместител. Също както някои други продукти, които не бих заменила с абсолютно нищо в определени рецепти. Самата дума „заместител“ не един път е била повод за дискусии в моето обкръжение, а изводите, които си правя, са че като цяло думата не звучи добре и ме подтиква да се съмнявам в заместителя или продукта с него.
Тази тема вероятно ще бъде развита черно на бяло по-късно, ако намеря достатъчно добър повод (с други думи – да съм набрала яко) за да се изкажа, което не означава, че напълно игнорирам заместителите, особено ако те са наистина по-добрия избор. А за него става въпрос във втората част на рецептата и това е домашното сладко от червени боровинки.
За моя радост те вече се намират в две търговски вериги в София (надявам се и в други големи градове) и какво по-голямо вълнение от това да направя първия си опит с тях. Ето на това казвам добър заместител, пред готовите продукти. Освен това мога да си играя с него, като му добавям различни аромати. И както би се очаквало от гореспоменатото, не пропуснах да го направя.
Идеята за скоунсите се избистри изведнъж в търсене на начин да оползотворя синьото сирене. Къде по-лесно щеше да е да го наръся някъде – я върху салата, я в сос за паста, но нямаше да ми бъде толкова интересно, както при настоящото предложение. В самото начало на идеята мислех да сервирам скоунсите с едно много хубаво домашно сладко от череши, подарък от Ралица. За нейните сладка може да прочетеш в Гладната акула. След като го отворих, обаче то моментално влезе в употреба (изобщо не е за учудване) за един много бърз десерт, роден от наличности в кухненския долап. (Това не е синоним, наистина си имам долап, даже понякога се изненадвам какво съм скрила в него. Даже ми се иска да имам два.) Останах без сладко, но пък имах пресни червени боровинки. И така завършва тази история. Край.
Опа, не е край. Този край е начало на цялата рецепта, от която може да вземеш едното (скоунсите) или другото (сладкото) или самата идея и да ги приложиш където и както сметнеш за добре. Едното и другото като две отделни неща са еднакво заслужаващи внимание и вкусни, но заедно изграждат нещо повече от вкус – усещане за равновесие и наслада.
Скоунси със стилтън и сладко от червени боровинки
Скоунси със стилтън
Посочените количества са за 15 броя с диаметър 6 см.
Продукти:
- 200 г брашно + допълнително за разточване
- 1 чаена лъжица захар
- 1 чаена лъжица бакпулвер
- щипка сол
- 60 г студено масло, нарязано на кубчета
- 100 г сирене стилтън
- 120 мл студено прясно мляко
- допълнително прясно мляко за намазване
- 30 г едро счукани орехи за поръсване
В голяма купа се смесват брашното, захарта, бакпулверът и солта. Добавя се маслото и се намачква с пръсти докато сместа стане на трохи. Добавя се сиренето, като се натрошава в сместа и отново се разрохква с пръсти в брашното. Накрая по малко се добавя млякото и с бързи движения се оформя тесто.
Тестото се разточва върху набрашнена повърхност на дебелина 7-8 мм. Изрязват се кръгове с диаметър 6 см. Изрезките от разточеното тесто се събират с бързи движения без да се месят и отново се разточва тесто с дебелина 7-8 мм. Изрязват се още кръгове. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Всеки кръг се намазва с малко прясно мляко и се поръсва с едро счукани орехи. Орехите се притискат леко в тестото за да се залепят. Скоунсите се пекат в предварително нагрята фурна на 200°C за 18 минути или докато станат златисто кафяви. Охлаждат се върху решетка.
Сладко от червени боровинки
Адаптирано от epicurious.com
Посочените количества са за приблизително 500 грама сладко.
Продукти:
- 340 г пресни червени боровинки
- 200 г захар
- сок от 1 портокал
- 250 мл вода
- 3 пресни листа индрише
Всички съставки се смесват в тендера, слагат се наумерен огън и се оставят да заврат. Варят се около 20 минути като се разбъркват периодично. Сместа трябва да се сгъсти леко и боровинките да омекнат.
Сварените плодове се минават през цедка. Отделят се люспите, семките и индришето, и се изхвърлят. Пюрето, което остава се охлажда на стайна температура при често разбъркване. Когато изстине може да се изполва или да се съхрани в буркан, в хладилник до 1 седмица.
Сглобяване и консумация: Моето предложение е скоунсите да се разделят на две по хоризонтал. Всяка половина се намазва с малко крем сирене и се слага по една лъжица от сладкото. Похлупва се с другата половина и се изяжда бавно, без премляскване и с концентрация върху обединяването на всички вкусове.
Това вече наистина е край… на тази история.
Чудесно! И аз ще се пробвам,но може би с друг вид сирене.Поздрави и хубав ден!
май само аз им казвам „сконсове“.. 😉 така или иначе – странно звучи множественото число на български! рецептата ти е чудесна, йоана, освен това е един добър повод да опитам „стилтън“! благодаря! 🙂
Чудесна рецепта,изпробвах я и постоянно давам линкове към твоите рецепти в моята фейсбук страница „Всичко за жената“!
Ето и за да се увериш 🙂 Успех занапред!
https://www.facebook.com/pages/%D0%92%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/159911914075197?sk=wall
Редовно правя рецептата, но с 200гр обикновено сирене, че имам малко детенце 🙂 Стават страхотни соленки и много ги харесваме 🙂
Чудесна идея! Някой скоро ме беше питал за соленки… ще предлагам и този вариант. 🙂
Здравей,Йоана 🙂
Много харесвам идеята за това сладко и имам въпрос . В момента изчиствам около 6кг.червена боровинка,но се оказва,че има и доста меки,които не ми се искаше да изхвърлям . Възможно ли е да ги приготвя по твоята рецепта,като стерилизирам за зимата ?
Благодаря предварително 😉
Смятам, че няма да има проблем да го съхраниш за по-късно чрез стерилизация.
Благодаря 🙂
Zdravei Yoana! Izvinyavam se, che pisha s latinitsa, no ziveya v chuzbina i nyamam instalirana kilrilitsa na tozi telefon. Imam vupros. Ako napravya skonovete vecherta za pechene na sledvashtata sutrin, formiram gi i gi naredya v tavata ,obvita plutno s plastik, shte ima li efekt vurhu
kachestvoto ns izpechenia skon Cheta v blogovete, che e dori po- dobre. Pravila sum skonove sus soda bikatbonat, ne s bakpulver, i kato gi izkaram na sutrinta za pechene, sa posiveli i tozi siv tsvyat ne izchezva napulno pri pecheneto. Ne e esteticheski izdurzano. Blagodarya i se izvinyavam otnovo.za.latinitsata
Точно тези не съм пробвала да пека на следващия ден, но имам опит с други теста с бакпулвер замесени от предния ден и изпечени на следващия. Резултатите обикновено са добри, макар не отлични като току-що замесено и изпечено тесто. Мисля, че може да опиташ с тази рецепта по начина, по който си наумила.
С бакпулвера не би трябвало тестото да посивее за една нощ в хладилника и все пак, увери се, че е добре покрито със стреч фолио.
Здравей, Йоана! Искам да ти благодаря за поредната невероятна рецепта. Използвах брашно от лимец и обикновено сирене и се получиха много добре. Просто всичко, което съм правила по твои рецепти винаги се получава страхотно!