Как да си направя лимончело

Въпреки че ликьорите за мен не са от предпочитаните напитки за пиене, шкафът ми е пълен с набор от разнообразни ароматни и сладки алкохоли. Използвам ги предимно в десерти и по-рядко за готвене, а напоследък започнах да откривам и сладките вина. Едно нещо обаче ми липсваше и това е въпросното лимончело. Не бих казала, че ще го пия или поне не много от него, а ако това се случи, то поводът вероятно ще бъде свързан с подходящ десерт, с много хора и разбира се приказки за Италия. И не на последно място изфукване с домашно приготвения ликьор.

След толкова години канене най-накрая си намирам добър повод да приготвя лимончело и това е коледната работилница, която се проведе в края на миналата година. Тъй като за всяка работилница приготвям подаръци от мен, точно за тази реших това да бъде лимонов ликьор. Прекрасен за съчетаване с коледните десерти или за добавянето му в тях. С това обаче, успях да задоволя и собственото си любопитство и мерак за лимончело.

След обстоен преглед на рецепти за домашно лимончело и факта, че нямах особено много време, изготвих рецепта, която мога да сложа в някаква измислена категория „по стечение на обстоятелствата“. Всъщност попадах на рецепти продължаващи от една седмица до два месеца и повече, така че нямаше какво да му мисля толкова – имах около един месец и хукнах за лимони.

Техниката по приготвяне на лимончело не е по-различна от всеки един домашно приготвен ликьор. Трябват алкохол, основните съставки за аромат и вкус (плодове, билки), захар и търпеливо прекарано време в чакане, но без суетня и баене. Просто забравяш за това, като го слагаш в някой тъмен ъгъл, но не забравяш да отбележиш на календара датата на триумфа. Повърхностно обяснено така може да се приготвят всякакви ликьори с всякакви съставки. Веднъж даже пробвах нещо като ликьор тути-фрути (каква дума само!) като използвах различни летни плодове. Беше много ароматен, а съдържанието на бутилката се изпразваше предимно в десерти и може би 1-2 пъти на момичешки партита. И като стана въпрос за това, прави впечатление, че ликьорите са предпочитани от нежния пол, особено от тези, които не пият много вино като мен алкохолни напитки.

Виното за мен си остава най-предпочитаният легален опият – за аперетив, по време на вечеря и след това. Но сега няма да говорим за това. Приготвих лимончело за да мога освен себе си да зарадвам и други, които биха могли да му се насладят добре изстудено в края на вечерта или да импровизират с някой десерт.

Лимончело

От посочените количества се получава около 3 литра лимончело.

Необходим е голям съд с вместимост 5-6 литра или два трилитрови буркана.

Продукти:

• 2 литра качествена водка (не е необходимо да се купува от най-скъпата, но по-евтините варианти биха оставили силен и натрапчив вкус на алкохол след екстракта)
• 20 лимона
• 800 г захар
• 1.250 мл вода

Лимоните се измиват добре и се подсушават. С белачка за картофи или малко ножче се остъргва кората, като се внимава да не се засяга много от бялата част под кората.

Корите се поставят в голям стъклен съд с добре затварящ се капак. Върху тях се изсипва водката. Съдът се затваря и се оставя на хладно и тъмно място за 30 дни.

Когато това време мине се приготвя захарен сироп от захарта и водата. Захарта се изсипва в тенджера, добавя се водата и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи. Оставя се да се охлади на стайна температура и се добавя към водката и лимоновите кори. Съдът се затваря добре и се оставя на хладно и тъмно място за още около 1 седмица.

Когато това време мине, ликьорът се прецежда през фина цедка или тензух. Налива се в бутилки.

За пиене е препоръчително бутилка с лимончело да се остави във фризера докато се охлади добре и започне да се точи като олио.

За десерти, бутилка с лимончело може да се съхранява на стайна температура.

От останалите лимони пий на воля лимонада или си приготви лимонов крем.

Подложната салфетка и шнурчето с пайети са предоставени от Йовка. Какво още изработва може да видиш в нейната страница във Фейсбук, както и нейни идеи в Работилничка за чудеса.