Изненадай Коледа! – Салатата

Преди да ти разкажа за тази идея, нека първо ти разкажа какво правих в неделя…

Отделих цял един ден за коледни сладкиши. Щоленът е готов, опакован и чакащ празника. Отлежал, очаквам на Коледа максимално да разгърне ароматите си. Приготвих го в кръгла форма, тежи 2.170 кг и е много пухкав от добавените яйца.

Реших да приготвя и малко линцери, тъй като много се вдъхнових от книгата Backen! Das Goldene von GU. Но, като че ли наблегнах на лебкухен в различни форми и вариращи съставки. От същата книга.

Остана малко време и за звезди и елхи с шоколадова глазура.  И мисля, че засега приключих с това. (Има две седмици до Коледа, никога не се знае..)

Обаче има едно друго нещо, което ми се въртеше в главата. Не мога да кажа точно откъде и как се промъкна тихо и ме тласна в мисли и безкрайно ровене из книгите. Размислите ме насочваха към нещо като хем традиционно, хем различно. И така реших да изготвя коледно меню със сезонни продукти и познати съставки, но представени по различен начин. Това е водещата идея при салатата и десерта, докато при основното наблегнах на много познат, но съвсем неочакван в храната аромат. И за разлика от салатата и десерта, при които се наложи да направя два опита (причината да забавя тези предколедни публикации), то при основното се получи отличен резултат от първия път.

Започнах със салатата. Основните съставки, които исках да използвам в нея са червено цвекло, дюля и сирене. Имах голямо желание да приготвя кубчета желе от червено цвекло със сирене и други от дюля и лешници, които да сервирам със зелени салати, овкусени с лешниково олио. Почти се получи.

Всъщност, получи се добра комбинация, особено с приятния лешников дресинг. Но нещо ме притесняваше в тази салата. Не беше от нещата, които като опиташ в първия момент да възкликнеш. Трябваше да мислиш докато ядеш, какво всъщност ядеш. Странно е да се опитват познати вкусове в необичайни консистенции. Например цвеклото. Най-малкото очаквам да подъвча поне малко, но тук желето направо се топеше в устата и предвкусих леко разочарование.

При втория опит заложих на същите основни продукти (непременно исках тях да използвам), но промених всичко останало. Резултатът е много по-добър и смятам, че на този етап изпълних намерението си.

Равиоли от червено цвекло със сирене, поширана дюля, спанак и рукола с винегрет с горчица

По идея от книгата The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs

За равиолите:

  • 24 тънко нарязани шайби от сварено червено цвекло (от 2 средно големи глави)
  • 150 г сирене Дунавия
  • 1 малка скилидка чесън, пресована или ситно нарязана
  • 1 чаена лъжица нарязана прясна мащерка
  • 2 супени лъжици ситно нарязан див лук
  • сол и черен пипер на вкус

За 12 равиоли са необходими 24 тънки филийки цвекло. За тях са нужни 2-3 глави червено цвекло, което се обелва и се сварява докато омекне. След като изстине с остър нож се нарязва на много тънки филии.

Сиренето се намачква с вилица и се смесва с чесъна, мащерката и лука. Посолява се с прясно смлян черен пипер и сол при необходимост. (Аз не сложих сол.)

Взима се една шайба червено цвекло. В средата се поставя 1 чаена лъжица от сирената смес и се похлупва с втора шайба цвекло. Залепването става много лесно. Процедира се по същия начин с останалите продукти докато станат 12 равиоли.

За дюлята:

  •   2 средно големи дюли

Дюлите се обелват, почистват се от семената и се нарязват на малки кубчета.

В тенджера се слага вода и се загрява докато започне да завира. Във водата се изсипват дюлите, огънят се намалява, така че водата да къкри много леко. Парченцата дюля се пошират 4-5 минути или докато омекнат, но без да се разкашкват. Прецеждат се добре и се оставят да изстинат.

За спанака и руколата:

  • 4 шепи бейби спанак
  • 2 шепи рукола
  • 1-2 супени лъжици зехтин
  • сол и черен пипер на вкус

Спанакът и руколата се измиват и подсушават добре. Овкусяват се с малко зехтин, сол и черен пипер на вкус.

За дресинга:

  • 1 супена лъжица дижонска горчица
  • 1 супена лъжица едрозърнеста горчица (горчица на зърна)
  • 120 мл зехтин
  • 1 супена лъжица лимонов сок

Всички продукти се смесват и се разбъркват хубаво. При нужда може да се добави малко сол.

На порция предвиждам по една шепа от овкусените спанак и рукола, 3 равиоли, няколко разпръснати кубчета дюля, малко от дресинга и орехови ядки. (Презентацията на снимките е по-абстрактна от описанието.)

Жълтата покривка с дантелите е специално изработена и предоставена от Йовка. Какво още изработва може да видиш в нейната страница във Фейсбук, както и нейни идеи в Работилничка за чудеса.

19 коментара

  1. Йоанка, салатата изглежда много вкусна.Което ме кара да отскоча до магазина и да си я приготвя.Благодаря за чудесната идея.Хубав ден 🙂

  2. Ооооо, Йоана, неуморна си! Ентусиазмът ти да твориш тези чудеса е изумителен! Заразителен и вълшебен!
    В този пост – цвеклото изглежда като нещо непознато, за мен поне, цвят – розов или чевен? :)) и не мога да си го представя на вкус…А рукола и спанак са ми любими, чудесна комбинация! В сезона на туршиите ни предлагаш свежи идеи за салати…Благодаря!

  3. Ей, поздравявам те за най-новата чудесна идея и изпълнението и, разбира се! 🙂 Имам един въпрос, малко встрани от основната тема.. 🙂 И по-точно – каква шоколадова глазура използваш за коледните сладки? Тези дни ще правя какаовите джинджифилови курабийки – http://www.kulinarno-joana.com/2010/12/cocoa-ginger-cookies/, но не ми се ще да използвам изкуствени оцветители и обмислям друг вариант за ефектна украса. Струва ми се, че шоколадовата глазура е чудесен вариант..:)

    1. Най-лесния начин е да смесиш шоколад и краве масло в пропорция 1:1. Загряваш ги на водна баня докато се разтопят и сместа стане еднородна. След това потапяш или заливаш сладките с глазурата и ги оставяш на стайна температура да се отцедят и да засъхне шоколада. Ако решиш да поръсиш с ядки, направи го докато глазурата е все още незасъхнала.
      Това е лесен начин и те уверявам, че много леко се работи с него.

  4. Йоана здравей! Салатата е страхотна и адски ефектна! Исках да питам, ако я направя в сряда вечерта, ще може ли да издържи до четвъртък вечерта? Тоест равиолите дали ще издържат? Иначе, ако не става така, мисля да направя отделните и елементи – сиренната смес, дюлите на кубчета, винегрета, спанака + руколата и шайбите цвекло и просто да го сглобя в четвъртък вечерта.

    1. Според мен най-добре ще стане с втория вариант. Направи си заготовки и сглобявай преди вечерята.
      Цвеклото може да свариш предварително, но нарязването му е добре да стане преди сглобяването. Ако не ти остава много свободно време за това, може да го нарежеш и да го съхраниш във водата, в която е вряло (обелено, разбира се). Но това само ако нямаш друг избор. При този вариант, необходимо ще бъде да се отцеди хубаво.

  5. Какви красоти! А и коледните сладки са впечатляващи. Също така бих искала да попитам дали би споделила рецептата за линцер сладките. С пожелания за хубава вечер 🙂

    1. Да, ще ти разкажа как импровизирах. 🙂
      Направих голяма доза, ако желаеш може да редуцираш наполовина.
      350 гр. меко краве масло
      160 гр. пудра захар
      2 яйца
      100 гр. фино смлени бланширани (обелени) бадеми
      малко ванилия и бадемова есенция
      брашно за меко тесто
      Брашното не го измерих точно, но сместа пое някъде около 500 грама. Съветвам те да добавяш по малко докато стане меко, но не лепкаво тесто, удобно за разточване.
      Технологията е стандартна – разбива се маслото със захарта. Яйцата се добавят едно по-едно като след всяко сместа се разбива добре. Следват ароматите, бадемите и накрая брашното. (Забележи, че няма набухвател, не е необходим.)
      Тестото се оставя увито в хладилник за 20-30 минути.
      Сладките се пекат на 180°C за 10 минути или докато крайчетата им станат бледо розови. След като изтинат се слепват с конфитюр.

  6. Йоанче, тази вечер ще я приготвя! Обаче четох, че слагат и обелени портокали към салата с цвекло. Пробвала ли си? Много се чудя дали да сложа 😀

  7. Привет, Йоана!
    Имам един въпрос: Как точно става „лесното залепване“ на равиолите от червено цвекло?
    Предварително благодаря.

    1. Слепването става от само себе си, стига цвеклото да е прясно нарязано и нарязано наистина на тънки филии. Ако не ти се получава добре така, може да ги намажеш с малко зехтин.

  8. Благодаря за пояснението. Ще се опитам да ги нарежа манадолината. Само трябва да пазя пръстите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *