Обичам да лежа на тревата и да наблюдавам звездното небе, но не обичам да ми е студено.
Обичам да меся и да усещам тестото между пръстите си, но не обичам гърбът ми да изгаря от слънцето.
Обичам да разточвам и да гледам как се пекат чапатите, но не обичам да се опушвам от огъня и очите ми да сълзят часове след това.
Обичам да забърквам разни сладости, но не обичам да няма течаща вода.
Обичам да слушам Оратница, Irfan, Теодосий Спасов и DJ Dharba, но не обичам да спя на шум.
Обичам да се разхождам покрай водата, но не обичам да ме хапят комари.
Обичам да слушам за хляба и да усещам как втасва.
Обичам огъня…
… и ако до „обичам“ липсваше „не обичам“, нямаше да бъде истинско. Случи ми се на Беглика Фест 2011.
Още (много) снимки във Flickr.
:))))))
Много свежи цветове, настроение и хора ! И природата……..
Благодаря ти, че го сподели с нас, които не успяхме да отидем тази година.
Хубаво и истинско, така ми звучат думите ти! А аз обичам мириса на море, но не обичам да лепна от сол след като изляза от морската вода!
Поздрави!
хаха, съвсем сходни чувства имам към подобни събития. Или спането на къмпинг. Абе, сещаш се:)
Беглика е едно от местата, на които човекпрочиства напълно съзнанието си, заобиколен от красивата природа и музиката. За жалост тази година аз не можах да се включа и благородно ти завиждам! 😉 Това лято бях обаче на Артмосферик, който също беше чудесен!
Мисля че жестоко сте сбъркали с мястото на изява! Това е един прекрасен кулинарен блог, а не …сайт за хора с ментални трудности. Извинявам се за репликата, но не се сдържах.
а аз обичам страницата ти, снимките, разказите, готвенето с любов и цялото вдъхновение, което струи от тук и не обичам да си мисля, че съществуват хора, които не умеят да те оценят!