Мокър кичур гъделичка гърба ми. Косата ми за пръв път от десетина дена е мека и гладка. Мога да прокарам пръсти по цялата и дължина без да се оскубя. Най-накрая я измивам с балсам.
Лек, топъл вятър се вмъква през прозореца и носи шума от улицата. Във въздуха усещам повече аромата на балсама за коса, отколкото на виното, което току що си налях. Но това е без значение сега. Радвам се, че съм си у дома… Опитвам се да се съсредоточа, да върна преживяванията, колкото добри, толкова и лоши… всъщност няма лоши, защото нали казват, че всяко зло е за добро. Но Париж, за мен не се оказа градът, за който винаги съм мечтала. Там ми е грешката, уви. Прекалено много мечтая и силно желая.
Кафе
Седем часа вечерта е, а аз съм сънена. Стоя в едно от близките до квартирата ни кафенета и гледам празно в пространството наоколо. Чакам да ми донесат кафето за да се разбудя, да живна. След като пристигнахме в Париж се разходихме за кратко, купихме си храна и се прибрахме да починем. Уж лека почивка, а премина в дълбок сън. Бях изтощена. Не знам от какво. От много ранното ставане за полета или от самия път.
Изпивам кафето бързо и започвам да се оглеждам наоколо. Вляво от мен стои едър мъж в дънки и кожено яке. Пие бира, яде пуканки и чете някакъв гид за Франция. Зад мен две жени пият вино и си разказват нещо. Не хващам нищо от френския и по-добре. Мога да слушам само мислите си сега.
Хладно е. Беше валяло дъжд. Хора щъкат по улицата, минават колоездачи. В краката ми е пълно с фасове. Няма пепелници на масите. Чудя се. По това време обикновено пия вино, а не кафе. Но сега не ми се пие вино. Тъжна съм. Не знам защо.
Мъжът от Лувъра
С Вальо се разхождаме в Лувъра. Носим радиостанции със себе си, защото имам навика да се заплесвам, да се шмугна някъде без никой да ме види и да се загубя. Вървим заедно, засега. Нищо не разбирам от изкуство, но зяпам картините. Някои много ми харесват – като настроение. Но бързо ми омръзва. Дори не можах да видя отблизо Мона Лиза, защото тълпата там е огромна. Искам да изляза, да подишам. С Вальо се разделяме. Радиостанциите са включени.
Отивам във вътрешния двор с пирамидите, харесвам си пейка и сядам. Хоп, и крачета ще изпъна да си почина. Към мен се приближава семейство. Има място за всички, че и повече. Отпускам се и наблюдавам хората. Отново е хладно, но през този ден слънцето поне се опитваше да пробие през облаците. Стискам радиостанцията в едната ръка, в очакване Вальо да даде знак да тръгваме.
Към мен приближава мъж на средна възраст. Говори по телефон на френски и междувременно се опитва да седне между върха на пръстите на изпънатите ми крака и семейството. Понечих да се свия, а той ме хвана за крака и продължавайки да говори по телефона направи знак, че всичко е наред. Стряскам се и стискам още по-силно радиостанцията. Сядам прилично. След като свърши разговорът си, мъжът ме заговаря. На френски. Казвам му, че нищо не разбирам. Пита ме дали съм американка, какво правя в Париж и с кого съм. Кани ме на кафе. Доста настойчиво. Отказвам му няколко пъти. Искам да ме остави на мира. Но това не го казвам. Защо? Тръгва си с усмивка и пожелание за приятен ден. Обаждам се на Вальо, да дойде да си ме вземе.
Младоженците
Пак сме на пирамидите в Лувъра. Този път дойдохме късно за нощни снимки.
Разхождаме се и се забавляваме, опитвайки се да се снимаме сами и да не сме размазани. Виждам двойка младоженци. И те се снимат на осветените пирамиди. Радвам им се. Обзема ме някакво щастие. Само за миг.
Момичето от английската книжарница
Такова нямане на кулинарна литература на английски като в Париж, никъде досега не съм срещала. А иначе кулинарни книги много. От хубави, по-хубави. Но кой ти разбира френски. Справям се само с продуктите в рецептата. Технологията, обаче ми е важна и ми трябва. Много ме е яд.
Ирина – момичето от България, с което се запознахме в Париж ни насочи към книжарница Shakespeare and Co. Тази книжарница има дълга и интересна история. Пълна е с английска литература и приютени писатели, търсещи своята муза. Мястото изглежда като от филм с вълшебства. Бързо намирам лавицата с това, което търся. Така, така, я да видим сега какво има тук. Джулия Чайлд с нейните представи за френската кухня, Джейми Оливър, книга за френските сирена… опа, тук има нещо за макарони и книга с френски рецепти съчетани в менюта по сезон. Звучи интересно. Към всяко ястие в менюто има предложение за вино. Френско, разбира се. Взимам я. Взимам и книгата за макароните, въпреки че не знам за какво точно ми е. Има добри предложения за съчетаване на вкусове и аромати. Май затова си я взех.
Отивам на касата. Момичето маркира книгите и ми казва, че макароните са много трудни за приготвяне. Споделя, че тя не е успяла да ги направи и шеговито подхвърля: „може би защото нямам добра книга“. Усмихвам се и искам да и разкажа как аз приготвям макароните. И че не са толкова трудни. Но си загубвам думите. Просто не знам как да започна. Вальо говори нещо вместо мен. Сякаш потънах в черен дим. Късно е вече, не мога да си образувам изреченията. Съжалявам. Себе си.
Момичето ме пита дали искам печат на книжарницата върху книгите. Искам и още как.
Разходка
След една добра вечеря се разхождаме покрай Сена на път за квартирата. Стигаме до плажовете и неистово ми се иска да се събуя и да походя по пясъка. Е, събувам се. Чувствам се добре. Нощта е топла. Някаква романтика ли усещам?
Книгата
Срещаме се с Ирина и нейни приятели – трима французи и един португалец. Пием вино в някакво бразери. Споделям впечатленията си с Ирина и я затрупвам с въпроси за Париж. Показвам и книгата, която си купих от една книжарница със стара литература и грамофонни плочи. Книгата е The Food Lover’s Guide to Paris. Издадена е през 1984 година. Струва ми се добър пътеводител за гастрономи посетили Париж за първи път. Но повечето заведения вече не съществуват. Това, което ме привлече в книгата е подробностите описани към всяка рецепта от традиционната френска кухня. Да, в гида има и рецепти от шеф готвачите в споменатите места за хранене. Купих я за 20 цента. Двадесет цента! Книгата е невероятно попадение!
Тефтерът
Имам един тефтер с календар от миналата година. Писала съм си разни работи в него, но го зарязах след като в началото на годината ми подариха нов. Много хубав, в ярко оранжеви корици. Но ми го откраднаха. Тогава не си купих друг, а просто изрових стария. Припомних си записките от Мюнхен, от Форум храна, някакви планове за партита, важни продукти от различни магазини, разхвърляни имейли, телефонни номера и такива неща.
Разхождаме се късно вечерта, след вечеря. Мястото, на което се намираме е оживено. Минаваме покрай една сладкарницa. Обаче не е френска. Или мароканска или тунийзиска, не разбрах. Заплесвам се на витрината. До мен стои един човек, хапва нещо сладко, което си е взел от сладкарницата и ми казва, че е много хубаво. Влизам вътре и започвам да си харесвам разни неща. Искам от това топче с шамфъстък, и това тук.. това какво е? А това тук какво е? Без никакви обяснения получавам само отговор: „Много са хубави“ и виждам как десертите се озовават в пликчето с другите, които вече съм си избрала. По-добре да спра да питам, че току-виж съм изкупила цялата сладкарница без да знам.
Плащам, излизам и отново се спирам пред витрината. Изваждам тефтера си и започвам да преписвам имената от етикетите на десертите, които си купих. Мъжът, който по-рано стоеше пред сладкарницата, все още беше там. Без да казва нищо грабва тефтера от ръката ми и започва да пише какво съм си купила, че и още. Гледам го учудено и любопитно. Отброява десертите от витрината и чеква написаното от него в тефтера. Произнася имената им. Питам го какво има в единия десерт. Пак получавам отговор: „Много е хубаво.“ и нищо повече като информация за състава. В крайна сметка не разбрах, какво точно ядох. Но беше много хубаво. (Някой ако разбере нещо от написаното в тефтера под чертата, да ми пише, моля.)
Работникът в метрото
С Вальо слизаме от матрисата на метрото и се запътваме към изхода. В един момент табелите Sortie изчезват. Чудим се накъде на поемем. Насреща ни някакви хора работят. Прашни са. Помещението където се намираме изглежда да е в ремонт. Един от работниците ни пита: „Изхода ли търсите?“ И докато ни насочва откъде да излезем, с широко разперени ръце и усмивка ни казва: „Grand Paris.“ (Вероятно е имал предвид проекта за разширение на метрото на Париж, което се казва по същия начин. Но както и да погледна думите му, никога няма да забравя щастливото излъчване на този човек, в този момент.)
Да, Париж е голям. Пълен с хора, всякакви хора. Пълен с атмосфера, настроение и мечти. Но романтиката я няма. Губи се някъде между тълпите, многочасовото чакане където и да отидеш, умората последвала от това… „Много филми си гледала.“ – шегува се Ирина с мен. Но все пак навсякъде в Париж хората се целуват.
Косата ми е все още влажна. Преполовила съм бутилката с вино. Вино, което си купих от Париж. Не ми се пише повече. Това са част от моментите, които изживях. Другите ще оставя за себе си. Не съм чак такъв егоист, но не мисля че ще те заинтригуват. Е, мога по моя си емоционален начин да ти опиша как с Вальо се загубихме на автомобилното изложение от колекцията на Ralph Lauren, което от моя страна започна с обиколки из изложението с един от служителите в търсене на Вальо и завърши с подаването ми на носна кърпичка от същия човек след като видях Вальо пред себе си. Човекът беше мил. И то по френски. Също така и приключенията след като разбрахме, че полета ни за връщането в София е анулиран. Но тези неща май ги разказвам по-добре на живо.
Пише ми се за храна. О, да. За храната и ресторантите в Париж. Ще довърша бутилката вино. Но друга вечер.
Още снимки и видео във Flickr. (Снимките с шоколадите и сладкишите, после.)
Много съжалявам, че не ви е харесал Париж… ние с мъжа ми сме влюбени в него! Може би е трябвало да се видите предварително с някой, който да ви упъти какво да видите и къде да отидете. Там има невероятни местенца, които не са пълни с тълпи туристи.
От написаното под чертата, първото е бадем, последното лешник. Тези по средата нищо не ми говорят 🙂
P.S. Пробвахте ли десертите в Fauchon?
Май наистина е така, Париж напоследък не е много готин за самооткриване. Аз последния път се изнервих, че не намерих нито едно бистро, в което да хапна нормален (и много прост) сандвич с багета, масло и шунка от бут, а не с маргарин и пресовано месо. Иначе се бях подготвила предварително за вечерните посещения 🙂
Йоана, жалко, че не сте успели да се насладите изцяло на Париж. За съжаление, градът е жертва на успеха си – всяка година го посещават над 27 милиона туристи (при положение, че самият град е с около 2,5 млн жители), затова тълпите са навсякъде и са огромни. Духът е още там, но е сврян в малките улички на Латинския квартал, около канала Сен-Мартен, Маре, в кварталните градинки, където можеш да седнеш на тревата и да си опънеш краката без да те е страх, че някой ще ти седне между пръстите…. Написаните продукти са:
Amande- бадем
Cacahuète – фъстък
Долното е лошо написано, може да е – Pignon – пиниеви ядки (или pigeon – гълъб)
Noisette – лешник
Makroud (makrout) – вид алжирски сладкиш с пълнеж от фурми
Sémoule – грис
Datte – фурма
Miel – мед
А пепелници няма, понеже пушенето в кафенетата/ресторантите е забранено от 3 години насам 🙂
А разходихте ли се из сладкарниците в Сен-Жермен?
Йоана, за пореден път се убеждавам, че усещането ни за света малко или много съвпада … споделям мнението ти за Италия, за Мюнхен, а сега и за Париж. Дали се бях настроила прекалено очакващо, че Париж ще бъде прекрасен (по приказките на всички хора около мен, които вече бяха ходили) … не знам или просто този град вече не е това, което е бил … Била съм на много по-впечатляващи места … И да, кулинарни книги на английски (почти) не се намират :((( Добре, че реших да си взема книгата на Ладюре от Версай (http://www.laduree.fr/en/fabricant/produits/livres). На мен най-много ми хареса Монмартър – заради свежестта, хубавите аромати, липсата на много автомобилно движение, малките улички …
За съжаление романтиката е най-вече въпрос на лично светоусещане.
И най-романтичният град на света не може да го даде,ако не носиш романтиката в себе си….
А специално в Париж романтиката не е в Айфеловата кула,Лувъра или другите стандартни забележителности,а в тесните улички между старите сгради, в закътаните кафенета с по две масички на неравен тротоар….
Може би ще се върнеш там,за да усетиш наистина атмосферата на Париж, а не туристическите атракции. 🙂
Аз знам, че има два типа хора – тези, които са влюбени в Париж и тези, като теб и мен, които не успяват да го открият и опознаят.
Всъщност обичам и харесвам повече Италия, Англия, а специално Франция ми е непозната (освен Париж) и може би затова. Чувала съм, че в Северна и Южна Франция нещата са различни и там можеш да откриеш провансалския дух.
Жалко, наистина, че не ти е харесал Париж. Но пък за сметка на това ти си изключително красива и цветна! Тоалетите ти, много ми харесаха! Аз съм все в тъмната гама, а откакто станах мама, се разхождам с едни и същи дрехи, затова се радвам на пъстри хора като теб.
Следващият път отидете в Марсилия или където и да е из Прованс. Там наистина е много по-романтично, както и другите вече са отбелязали.
Снимките на Вальо са невероятни, а ти изглеждаш страхотно и съвсем по френски 😉
аа, ето къде си се губила:) чакам с нетърпение макароните!
Йоана,прекрасен пътепис!Написан интересно и звучащ напълно реално!
Разбирам,тръгнала си била за столицата на Кулинарията,а си се озовала в Прехваленото чудо!..В това няма нищо лошо -друго си е , човек сам да го открие.Сигурна съм,че си се завърнала с приповдигнато самочувствие и с много нови идеи !Очаквам продължението!!!
Специални поздрави за фотографа!!!!Отличен 6+
Здравей, Йоана,
Истината е, че и аз не харесах Париж. Нарекох го „Градът, който е влюбен в себе си“. Заради надменността във всяка една част от него, до която имах досег. Липсата на книги на английски е доказателство за това – французите признават единствено и само собствения си език.
Лувърът просто няма да коментирам – той е като един огромен картинен мол, където всички се тълпят, за да видят разни картини само за да кажат на познатите си, че са ги видели.
Но.. във Франция има и други места. Надявам се рано или късно да ги открием и да бъдем очаровани!
За мен пък Париж винаги е бил прехвалената столица на романтиката, изкуството и модата. Даже и не ми беше в мечтаните градове, които искам да посетя. Докато не ми се отвори абсолютно случайно да отида там.
И се влюбих….в Париж! Най-невероятния и романтичен град, с невероятните шедьоври в Лувъра, Орсе музея, Помпиду, къщата на Роден, преминем към Айфеловата кула и кулата Монпарнас и стигнем до амфитеатралните площадки край Сена, на които млади и не толкова млади французи се учат и наслаждават да танцуват танго например. Невероятно!
Следващият път трябва да си отвориш сетивата и се оставиш на настроението на самия Париж да те води. Няма как да не усетиш чара на този град! 🙂
Е, всеки приема този град по свой начин!
Аз се влюбих в Париж, а не очаквах да се случи така. Винаги ми е изглеждал като надменен и грандиозен, но и студен град – като Наполеон! Но бях очарована – всичко има в този град. А за мен сега е като разцъфнало цвете, което преди 68-80 години е било грозно, влажно и греховно … Ние се насладихме през април на времето си там, но останахме далечни за кухнята им и бистрата им, така че ще чакам с нетърпение имено тези твои разкази за аромата на Париж…
Аз съм също от влюбените в Париж. Следващия път, Вальо да се постарае повече в часта „романтика“.:))
🙂
Вальо си е ок. Аз останах със смесени чувства към Париж.
Шегувах се просто. Със сигурност ако в този момент ме телепортират в Париж, най-вероятно ще изям Мона Лиза:)) Трябваше да посетите Версай – по-много от всичко – величие, история, зелено и малки сладки кръчмички с карирани покривки и пеещи сервитьори:)
Версай – при втория опит. 🙂
Мисля си, че след като видях, каквото видях, следващия път няма да имам очаквания, нито висене по опашки и тогава вече ще мога да погледна града с други очи. Надявам се.
Здравей, Джо, радвам се, че си изпълнила мечтата си, съжалявам, че не си успяла да й се насладиш, радвам се, че точно моята част от града 😉 е пробудила романтиката в теб.
„афроамериканец“???
Really?
В Париж?
Прав си, поправям се. Трябва се внимава с това.
Йоана, толкова съжелявам че разказа ти е толкова тъжен 🙁
Ама сега да те питам – кой посещава Париж в Юли и Август? Пълно е с туристи, опашките са километрични, а местните „афроамериканци“ ужасно досадни. Другия път ела през есента, Париж заслужава да му се даде втори шанс! Очаквам с нетърпение кулинарния разказ, дано поне там не си се разочаровала…
Винаги, всъщност до тази вечер, съм била твърдо убедена, че Париж не е „моят“ град и изобщо не ми се иска да ходя там. А ти преобърна всичките ми представи и желания. От една страна, сякаш вече ми е някак познат, така си го описала, че чак усетих особения мирис на книгите в книжарничката и парфюма на мъжа в музея… и аромата на влага от онази нощна улица.. И от друга страна, вече ми се ходи там – за да опозная още от него… Страхотно усещане! Благодаря!
Трябва да те запозная с една приятелка
http://www.killeenna.com/pages/pages.php?menu_id=67&id=26
Благодаря за снимките, гледах ги един милион пъти..не заради Париж. Ние също пътуваме заради манджаренето
Е какво толкова? Няколко непознати мъже са се опитали да те заговорят… Прави са онези, които са ти писали, че за романтика трябва да се насочиш на юг. Около Лувъра е яко през нощта, около градините, когато няма хора а Айфеловата кула е просто мясото, което предлага доста яка гледка. Париж е огормен космополитен град, който носи всички плюсове и минуси на това определение. Хората имат забързан начин на живот и приличат на всички заети западноевропейци. Съвсем нормален мегаполис. Такива са и Лондон, и Берлин, и Рим…
Като стана въпрос за Рим – повече ми хареса. Има друга атмосфера. И пак бяхме през юли, и пак беше пълно с туристи.
Хората различно възприемат нещата, в това няма съмнение. Но хубавите моменти запечатани на филми, възпявани в песни и разказани на приказки си остават там – в миналото. Малко излишно продължават възхвалите. Затова и останах леко разочарована.
Веднага щом зърнах снимката с младоженците, почти бях сигурна, че сте вие :-).
Иначе за Париж, напълно те разбирам. Живяла съм известно време там и честно казано не намирам себе си в този град. Има отделни места в Париж, не толкова туристически, но запазили своята история, които са интересни за посещение, но е нужно човек да е придружен от местен екскурзовод.
Пожелавам ти следващия път да посетите други местенца във Франция, които да те изненадат и заинтригуват повече.
Вече не искам сватба в Париж. 🙂
Имахме местен придружител, но само за един ден. Беше забавно. Насочи ни към хубави места за хранене (да, де, аз настоях за това) и не толкова туристически, но вече нямахме много време.
Та, за хубавите случки – в следващия пост.
Странно се препокриват представите ни за Париж с изключение на факта, че аз не успях да срещна някоя Ирина за да открия кулинарната литература, която търсех. Оу и проблеми с полета също имахме, но… винаги има едно НО…след по-малко от година, искам отново да се върна и да преоткрия Париж по онзи начин, показан във филмите :o) Пожелавам и на теб да откриеш твоя си Париж – онзи романтичния и спокойния! Сърдечни поздрави и прегръдки!
Проблеми и анулирани полети до Париж се случвали често, разбрах. Наложи се да останем по-дълго от плануваното. Слава Богу, компанията не ни остави да спим по пейките на летището.Тогава попаднахме в едно малко населено място с къщички и градинки и един странен ресторант… това е друга история.
Дано се осъществят намеренията ни! 🙂
Няма как един космополитен мегаполис да носи романтиката на градче от 19-ти век. А и героите от романите и филмите едва ли са ходили там като туристи с очакване да им се случи нещо романтично 🙂
Сигурно сега романтиката е някъде по френските селца и малки градчета, но тя ще е по-скоро романтиката от филмите на Луи до Финес, а не тази на от времето на импресионистите. Може би там още има дядовци, които играят на топки в пясъка например.
Убедих се.
Трябва да намерим местата с дядовците. 🙂
Здравейте Йоана,
много ми беше приятно да прочета текста ви за Париж. аз съм била там няколко пъти, всеки път като че ли се връщам с различни чувства. първия път бях влюбена в града, после бях с мъж в който бях влюбена, а градът беше фантастичен декор. последно поживях там цели 2 месеца, през по-миналата зима на -15 градуса. тогава бях бременна в първите месеци и всичко беше съвсем различно. градът беше голям, труден, озъбен, с куха, някак нагласена, бутафорна романтика. тогава се спасявах в един квартален турски ресторант, където готвеха по домашно му фантастични балкански манджички. И все пак, обичам онзи Париж, усетен в малките ресторантчета и брасерита, с чашата вкусно червено вино, чиния със сирена и салами…
та мисълта ми е, не се разочаровайте прибърдано, Париж е разнолик, следващия път ще ви предложи едно съвсем друго, може би много по-добро изживяване.
Здравей Весела, (нека си пишем на ти)
Нещо подобно, но в обратен ред се случи с мен и Мюнхен. Преди години живях там 3 месеца. Нямам добри спомени от този период. Бяха трудни години тук в България, там също беше много трудно. Но миналата година решихме да отидем за лятото, заради красивия град и вече познатите неща. И го заобичах.
Предполагам, че с Париж ще се случи същото. „Трудното“ мина. 🙂 Вместо да ходя по забележителности бих правила много други неща там.
Благодаря ти за този коментар.
Браво ….Браво ….Браво Вале . Аз се полюбувах цели 2 часа на превъсходните снимки за прекрастният Париж. Е еееееее нямам думи………
Йоана, предлагам да пристъпим към съществената част. На една от снимките посягаш с лъжичка към нещо като шоколадово мъфинче с бяло кремче. Ако ни подадеш рецептата, обещавам най-романтично да му се отдам:))))
Шоколадов фондан (кексче с течен център) със сметана.
Ще намериш рецепта в този пост. Препоръчвам ти варианта с ванилията. Внимавай с печенето, за да остане вътре течно.
И без да ти е романтично със сигурност ще му се отдадеш. 🙂
Най- големите проблеми и неприятности при пътувания сме имали във Франция, да не говорим за хотели и обслужване, незнам къде са французите, но в повечето случаи сме си имали работа с араби и турци.
В някои по малки градчета из магазините не се чува френска реч.
Все пак Метц и Лион са хубави градове.
Нооооооооооооооооооо къде е Италия, особено северна.
Не съм обиколила света, но засега Италия е най-много на сърцето ми.
Това, което силно (и положително) ме впечатли в Париж е обслужването в заведенията за хранене. Независимо дали си в скъп и луксозен ресторант или в бистро пълно с туристи, обслужването беше перфектно, с внимание. Имахме само един случай, в който имах чувството, че на сервитьора не му се живее.
И друго, което смятам за редно – бакшишът е включен в сметката. Независимо дали е в цената или като процент на тотала. Не ти се налага да оставяш нищо повече от написаното на касовата бележка. Е, разбира се ако искаш, оставяш. Тук в България всички сервитьори се надяват на бакшиша. Понякога надвиша надницата им. Как да не се надяват! 🙂
Привет, Йоана,
Много приятно си описала Париж. Пиша ти по повод частта с арабската сладкарница. Живяла съм в Тунис и познавам местните сладкиши. Въпросният „ Makroud” е сред най-хубавите местни сладкиши, но предполагам, че го има и в съседните държави (Алжир, Мароко)…точно както и в българската, турската и гръцката кухня има сходни ястия. Както повечето ориенталски сладкиши се характеризира с много сладък вкус, което не позволява да се консумира в големи количества. Има един град в Тунис- Kairouan, който се слави със своя „Макroud”. Никога не съм пробвала да го приготвя, но намерих една рецепта, която прилагам:
http://www.theworldwidegourmet.com/recipes/tunisia-makroud/
Поздрави;)
Бояна
Точно това ме интересуваше. Благодаря за информацията и рецептата, Бояна. Ще ги приготвя някой ден.
Здравей Йоана 🙂
Рим? – ами че там на много места ще ти поднесат паста с притоплен на микровълнова сос – което е случая в повечето туристически дестинации през съответния сезон – добра храна на такива места се намира по-трудно на приемлива цена. Рим може и да си е музей под открито небе, но римляните определено разваляха усещането – небрежни, неучтиви, хаотични.. ангелите по моста над Тибър срещу Кастело ди Сан Анджело бяха изрисувани грозно със спрей, а фонтаните срещу Санта Мария Маджоре бяха обсипани с найлон и кенчета,
Париж е друга история – сещам се за малките площадчета в Латинския квартал, обсипани с цветя, с огради от ковано желязо и пейки с формата на отворена книга . Но както казаха и останалите – Франция трябва да се почуства и извън Париж – сещам се за сервитьорката в селцето до Шенонсо, която виждайки, че ставам за да гоня автобуса си ми направи знак и след секунди дотича с грижливо увит поръчания ябълков тарт, които закъсня прекомерно… същата женица ме гони 50 метра за да ми подаде якето, което бях забравил на стола.
Та така май всеки е с различни нагласи….
Така е (за нагласите).
Но за храната все още нищо не съм казала. 🙂 Втората част за Париж е по-весела.
Здравей Йоана,
Снощи гледах биографичния филм за Джулия Чайлд и се сетих за теб и за този пост. Тя е готвач и също среща проблема, че готварските книги са само на френски и затова решава да напише своя готварска книга с типични френски рецепти на английски. Филма е страхотен и много интересен, препоръчвам ти го – http://www.imdb.com/title/tt1135503/
Джули и Джулия съм гледала. Забавен е. Биографичен филм за нея не съм. (Има ли друг или пак за този става въпрос?)
В рецептите на Джулия Чайлд има известни различия от други френски рецепти, които съм срещала. Не че са лоши, но ако искам да приготвя автентична френска кухня не бих се доверила на нейните рецепти. Все пак написва книгите си за американския народ, няма как да не пригоди нещо към вкуса му.
Здравей, Йоана!
Интересно е колко ни влияят нагласите, настроенията, времето, компанията, тълпите туристи и дори наличието на прекалено шумни улични ремонти на усещането към даденото място, което посещаваме.
Например Рим не го усетих никак. Вероятно защото винаги съм мразела бутано по опашки за туристунгелски забележителности и съм гледала да криввам по малките улички и да се изгубвам, както си знам. Там не открих друго, освен камъни и църкви. Търсех Тревизо или Бергамо, но ги нямаше. Обиколката на езерото Комо ми донесе много повече красиви впечатления – най-вече градчето Варена.
Затова пък Париж е моят град. Въпреки тълпите му, въпреки мръсотията по улиците и метрото. Дори го слагам пред Прага, който до скоро беше моят град. Това е единственото място, където мога да се разхождам с часове и да се усмихвам на непознати, съвсем сама, без да имам нужда да го споделям с любимия човек. Няма друго такова място.
За съжаление не успях да напиша нищо за 5-дневното ми посещение там миналото лято, когато се почувствах наистина 100% себе си, обикаляйки с колело по улиците му и зяпах фасадите като хипнотизирана. Затова пък в края на октомври отново ще го посетя и ще се постарая да понапиша повече от онзи последен разказ за моите 10 часа там – http://inansroom.com/2010/02/15/paris/.
Впрочем, за доброто обслужване в заведенията – странно, защото нито един път не случих на такова. Във всички случаи ми тресваха доста грубо менютата, приборите и манджите, и ме оставяха с впечатлението, че никак не съм желана там на тяхната маса. Но един французин ми обясни, че „те така си правят, не е нищо лично.“ 🙂 Ти явно си имала късмет.
Да Ан, така е. Първият ми сблъсък не беше от най-вълнуващите (в положителен аспект), но след като мина малко време от тази ваканция ми се иска отново да видя Париж. Този път вече знам какво и къде да търся. Знам и че ще ми хареса, но без да влизам в графата „лудо влюбени в Париж“. 🙂
И при нас имаше един случай с подхвърляне на меню и чинии, но само един от около десетина (включващи кафенета и ресторанти). Може би зависи от мястото, не мога да приема, че те просто така си правят. Или поне не искам да вярвам, че е така (ако е).
Париж като цяло съм го разделила на две – емоционална част от първи сблъсък и гастрономическата част, от която останах удовлетворена. При второ посещение ще пропусната първата част. 🙂