Представям ти няколко места за хранене в Париж, които посетихме и няколко други, на които може да си изкараш приятно с малко повече пари в джоба или пък с не чак толкова. (Да не се залъгваме, в Париж е скъпо.) Към ревютата неизбежно ще спомена и емоционалните ми приливи от преживяното. Няма как! Това са едни от най-силните ми спомени (с леки пропуски, сигурно от виното). Дали не се вманиачавам вече?
Шеф готвачът Сирил Линяк (Cyril Lignac) е доста популярен сега в Париж. Първите му два ресторанта Le Quinzieme и Le Chardenoux са оценени от гида на Michelin. За третия – Le Chardenoux des Pres ще почакаме, тъй като е новооткрит, а дотогава може да се насладим на семплата, но вкусно приготвена храна на достъпни цени.
Ресторантът е скрит в малка уличка в 6-ти квартал на Париж. Атмосферата е приятна, интериорът е изчистен, но носи много настроение и вкус, също като сервираната храна. Ресторантът работи за обяд от 12 до 15 часа и за вечеря от 19 до 23 часа. С Вальо отидохме на обед и то след резервация. Пристигнахме към 12:15 часа. Имаше заети 2-3 маси. Самият шеф готвач пристигна и поздрави лично гостите си. (Боже, и аз съм сред тях!) Към 12:30 часа ресторантът се напълни. Главният сервитьор взе поръчката ни. Не се чудихме какво да обядваме. В обедното меню имаше по две предложения за предястие, основно и десерт. Разделихме си предложенията, а сервитьорът ни помогна с избора на вино.
Това, на което са ме учили – че сервитьорът трябва да е дискретен и че не трябва да се натрапва, тук се случи с такава лекота, че започвам да се замислям кое е важно – да създадеш близост с непознат клиент или просто да си вършиш работата любезно. И за двете се изискват умения. Всъщност, сервитьорът по много деликатен начин навлезе в душата ми, погали я, а после ни остави да обядваме, като вече имах интересна тема за разговор с Вальо. И знаеш ли какво още ни каза докато отваряше бутилката вино? Че е най-хубаво да се разходиш по Шанз-Елизе в неделя, преди 10 часа сутринта. Най-доброто време за кафе и прясно изпечен кроасан. Наблюдавах го с интерес докато ми отливаше вино за дегустация и си представях големия булевард празен и ухаещ на кафе и кроасани.
Този ресторант е единственото място, в което преписах заглавията от менюто дословно в тефтера си. Искам да запазя всеки един детайл от предложенията. Защото са важни и защото не ядохме просто обяд. Ядохме превъзходна храна. Ето и нея без да си правя повече труд да възхвалям.
Avocado and Pear Prawn Coctail
Chicken Terrine with mild spices
Swordfish a la Plancha, Basque Style Sweet Pepper and Tomato Puree with Spanish Ham
Skewerd Chiken with coriander, Carrot Puree with Curcuma
Тук само ще отбележа, че кориандърът, с който е приготвено ястието беше много лек и няма нищо общо с кориандъра, с който съм свикнала. Опитах прясното стръкче, поставено за декорация и ми стана приятно, не усетих онзи силен метален вкус, който очаквах. (Нека това не звучи като разочарование, напротив. Допадна ми.)
Vanilla Flavored Ice Cream, Roasted Hazelnuts
Tart Tatin with Heavy Cream
Специално за десертите няма начин да не се изкажа. Прекрасни са! Аз си поръчах сладоледа и останах очарована от кремообразната текстура и плътната консистенция и вкус. (Май не се изразявам добре, но това не може да се опише.) Това не беше сладолед, беше захарно-ванилов облак с деликатен вкус, топящ се още в лъжичката запътила се към устата ми. Наистина прекрасно! (След като се върнахме в София, двама души ме попитаха за десерт, който силно ме е впечатлил. Замислена не отговорих нищо конкретно. Сега заявявам, че това е десертът.) От тарта само си опитах. Хареса ми.
В самото си начало заведението е било първото кафене в Париж. Сега е ресторант с история. Мястото е хубаво и голямо. Има тераса на втория етаж, но нас ни настаниха вътре в салона, в едно от сепаретата. Ако си направиш резервация, може да се насладиш на обяда или вечерята на втория етаж, на откритата тераса.
Ние отидохме спонтанно. Посрещнаха ни две момичета с голяма книга пред себе си. (Книгата с резервациите.) Погрижиха се за връхните ни дрехи и чантите и дадоха знак на персонал от сервиза да ни настани. След като седнахме се сетих, че чантата май ми трябва. Тефтерът ми е в нея. Но нищо. Ще го давам по снимки и спомен.
Виното
Салата от зеленолистни, от които можах да разпозная само рукола. Другите треви са ми непознати. С много хубав дресинг и очевидно – пармезан. Включени са още морков и краставица.
Терин от патешко месо и дроб. Много вкусно! Сервирано с кисела краставичка и микс от непознатите треви.
Първото място, в което си поръчвам Beef Tartar. Главният сервитьор изнесе от кухнята паничка с кайма и друга с лук и подправки. Смеси всичко пред очите ми като добави зехтин и балсамов оцет. Оформи „кюфтето“ в чинията до овкусената рукола. Хареса ми. Но тук не бих си поръчала.
Вальо си взе телешка пържола. Опитах я, разбира се. Беше много добре приготвена.
За десерт си всех отново сладолед. Вкусен, но не толкова впечатляващ като в Le Chardenoux des Pres.
Вальо избра (по-точно аз му избрах 🙂 ) бадемов тарт с круши. Класическо и френско. Много е вкусно.
Тук имах удоволствието да опитам само 3 десерта и вино Sancerre с изразен аромат на мед. Случи се така, че вечеряхме на друго място, после пийнахме джин с тоник в един (силно казано) клуб и към 4 сутринта Ирина ни заведе в този ресторант, защото през цялото време си говорехме за десерти. Е, не само за това, но десертът на деня липсваше, а той е важна част от менюто на французина, забелязах.
Както става ясно, ресторантът работи и в малките часове на деня, което не се среща често в Париж. Или поне на мен не ми стана известно. Разбрах, че тук предлагат много добре приготвени охлюви, костен мозък и дреболии. Кухнята е типично френска от 50-те години. Ирина ни препоръча да опитаме Shirred eggs with cream и Chicken hot pot with vegetables. Така и не успяхме.
Но пък десертите и виното си ги биваше. Аз се хвърлих на шоколадов мус с крем Англез и опитах от крем брюлето и профитеролите със сметана и шоколад.
„Le Verre Volé“ или „Откраднатата чаша“ е винен бар намиращ се в 10-ти квартал на Париж, много близо до Canal Saint-Martin. Мястото е винаги пълно, а резервацията е препоръчителна. В бара са подбрани вина от малки изби в страната. Приготвят се предимно традиционни френски ястия, а менюто е изписано на две табла с тебешир. По някое време нещо от него се изчерпва.
Обясненията за състава и начина на приготвяне на ястията бяха доста подробни, сервитьорът не си пестеше времето да ни обърне внимание на всеки зададен въпрос. Имахме си преводач (Ирина), който улесни комуникацията.
Тук опитах риба тон, която беше долетяла сутринта от Япония, уверяваше ни сервитьорът. Гарнитурата е тиквички.
Опитах от автентичната наденица Andouillette, която Вальо си поръча. Kато цяло вкусът ѝ беше като на бабека, който приготвят на село. Гарнитурата е картофено пюре (много вкусно) и рукола.
Крокети с вкусна салата. (Тук не помня подробности. Къде ми е тефтерът?!)
Опитах от артишока, който беше сервиран цял със сос. Откъсваш си листенце и го топиш в соса. Занимателна и приятна работа. 🙂
И още – карпачо от риба (не помня рибата, но не беше сьомга) с репички и малини. Взрив в устата ми. Как не запомних рибата! Май беше барбун.
Le Chalet Saint-Michel
В ресторанта се приготвя френска кухня и е едно от типичните туристически места за хранене в Латинския квартал на Париж. Независимо от местоположението си и достъпните цени, обслужването тук, както и на всички места, които посетих е перфектно. Гледах главния сервитьор как с внимание ни помагаше да изберем меню, настаняваше новодошлите клиенти като гости в собствения си дом, навигираше поръчките излезли от кухнята, като ги разпределяше на останалите сервитьори и в същото време обслужваше всички. Беше като факир. Галантен при това.
Тук опитах френска лучена супа. Пак трябва да си приготвя вкъщи. Много е вкусна.
И coq au vin, разбира се приготвено с пиле. Но беше вкусно и си личеше, че месото не е тумблирано. Усещаше се леко жилавичко, което е съвсем нормално за необработени с химия птици. Точно като манджата, която си спомням като малка.
Le Vieux Paris
Отново ресторант в Латинския квартал. Посещаван предимно от туристи, дошли да опитат фондю. Предлагат се два вида – със сирена и месно.
Салатата, която си поръчах беше с интересно съчетание на продукти. Мисля, че повече ме впечатли колоритната картина от смесването на зеленчуци и плодове, отколкото вкусовото усещане. Присъстваха зеленолистни, домати, пъпеш, череши, сърцевина от бамбук и артишок.
Опитахме фондю със сирена сервирано с багета и сварени картофи.
Влизах във всяка една сладкарница и шоколатерия изпречила се на пътя ми, но не мога да не спомена Ladurée, където започва историята на френските макарони. Имало ги е и преди това, но само като бадемова курабийка. Тук за първи път две курабийки (сладки) се слепват с крем. И като гледам какво е днес – цветове, вкусове и аромати се съчетават по всякакъв начин.
От сладкарницата си взех Испахан макарон, в който имаше маслен крем с розов аромат, пресни малини и парченца личи. (Трябва да го приготвя, но още не мога да намеря добра рецепта за крема.) Опа, май намерих!
И още – шоколадов еклер. Съвсем честно си казвам – не ме впечатли. Трябваше да опитам милфьой. Това беше единственото място, на което не ни позволиха да снимаме. Просто ни упътиха към сайта им.
Canal Saint-Martin
На това място ни заведе Ирина. (Всъщност, не само на това, за което съм и много благодарна.) Чухме се преди това в ранния следобед и усетих, че е подготвила изненада. Попита ни само какво вино предпочитаме – бяло или червено и си уговорихме среща на канала.
На канала е пълно с хора, дошли да се срещнат, да пийнат вино и/или да хапнат. Ирина ни беше подготвила пикник. Извади червена карирана покривка, сирена, багета. Направи салата от домати и босилек и наля вино в стъклени чаши. Беше прекрасно.
По-късно, когато Вальо ме попита кое най-много ми хареса в Париж, аз веднага отвърнах: „Пикника на канала.“ Няма нужда да се обяснявам повече.
Дълго се чудехме дали да отидем на кабаретно шоу. След като сме в Париж, как така няма да отидем?! Кой знае кога пак ще ми се случи. Последва другата чуденка – Мулен Руж или Крейзи Хорс? Прочетохме много мнения във форумите, чухме няколко мнения от приятели и накрая решихме, че ще е второто. Авангартното кабаре е смесица от арт, балет, еротика (най-вече еротика), играещи светлини по голите тела на актрисите. Хореографията е прекрасна! Момичетата също. Няма да издавам повече, трябва да се види. 🙂
Та така. Има и хубави местенца в Париж, разбира се. И приятни начини за изкарване на времето. Задължителната програма от посещение на забележителностите ме докара до тези смесени чувства, които описах в Le Grand Paris. А може би просто съм била в такова настроение? Жените са трудни за разбиране. Аз самата трудно се разбирам понякога. 🙂 (В никакъв случай не се отричам от вече казаното.)
Още вкусни снимки във Flickr.
Толкова вкусно и толкова красиво! Пожелавам ти все такива емоции.
Oooo, Йоана, така хубаво разказваш! Не трябва човек да посещава твоя сайт на гладен стомах…..заболя ме 😉 И какво казваш…“Откъсваш си листенце и го топиш в соса. Занимателна и приятна работа. “ Артишок съм опитвала само от консерва… този как беше приготвен? Опитах си от всичко, благодарение на снимките и описанията ти, но само мога да подозирам за вкусовете…Наистина сте имали късмет с Ирина, друго си е някой да ви покаже местенца, които те интересуват. От снимката се вижда, че ви е харесало много на Canal Saint-Martin!
Пътешествай по света, ние го правим заедно с теб благодарение на блога ти 🙂
Консервираният артишок на мен не ми допада много – кисел ми е. Този не знам как точно беше приготвен, но се вижда, че върха на листенцата са леко запечени. Вероятно преди да се запече е бил бланширан. Не знам, само гадая.
На канала беше много приятно в късния следобед (или по-скоро ранна вечер). Не се усетихме кога свърши виното. 🙂
Имаше един ентусиаст, който скочи във водата от близкото мостче. Всички събрали се на канала ръкопляскаха и подсвиркваха. Малко по-късно дойде полицията да въведе ред и дисциплина. 🙂
Йоана, освен че ме вдъхнови за една обиколка на парижките ресторанти / твърде непостижима мечта…/, получих желание и за един пикник. Така че – стягам кошницата и се мятам на някоя полянка 🙂
Весел пикник! И да внимавате с виното в горещините. 🙂
Благодаря за разходката – както винаги – поднесена много интересно, изчетох всичко „на един дъх“.
В Париж бях скоро и една българка ни каза, че трябва да посетим малко ресторантче в близост до Арката – не беше трудно да го открием. Предлагаха се само и само салати с вкус, вид и многообразие, които не съм си представяла, че могат да имат, да се комбинират, да се овкусят…. Париж.. красивият Париж винаги има с какво да те впечатли…
Ако знаеш името на ресторантчето, ще се радвам да споделиш.
И изобщо ако някой има добри впечатления от места за хранене и забавление в Париж, нека ги сподели.
Не мога да се въздържа да не коментирам гурме снимките във Flickr! То бива изобилие, ама чак и бижута от школад и сладки?? Сигурно си ги подаряват, ама дали после си ги ядат…;) Направо се заплеснах : на един фотос видях черни плочки за домино със зелени точици 🙂 Представям си, че е шоколад с мента и как играем домино и после си хапваме от шоколада….мммм, не знам вече какво да кажа…затова спирам 🙂
Така е. Има голямо разнообразие от вкусове и форми. Хората не си играят. 🙂
Париж определено го надценяват, но това не пречи френската кухня да е номер едно в света!
Като се почне от багета с камамбер и чаша вино и се свърши с тяхната Haute cuisine!
Много интересна гурме разходна, Йоана. Насладих се на всички вкусни кадри 🙂
Интересно ми е, в каква граница варират тези „достъпни цени“, защото в Париж съм била преди 8-9 години и спомените ми са съвсем избледнели, да не говорим пък, че изобщо не съм и яла в подобен клас заведения 🙂
Да речем колко приблизително струва една вечеря за двама от тристепенно меню и бутилка вино (е, не от тези най-отдолу в списъка)? :))
В някои от посочените линкове има цени. Може да се ориентираш.
Като цяло в туристическите места за хранене има предложения за меню (предястие, основно и десерт) от 15 до 25 евро. В ресторантите от по-висока категория менюто започва от 25 евро, а в ресторанти със звезди от Michelin толкова струва най-евтината салата. 🙂
Вината варират в зависимост от категорията на ресторанта. В по-непретенциозните може да вземеш бутилка за 18-25 евро, докато в класните е съвсем друга история. Вината там са по-скъпи (започват от 30 евро) и не заради надценката, а заради по-добрия избор на вина. В такива ресторанти често присъстват и компетентни хора (сомелиери), които могат да помогнат с избора на вино според избраното ястие (вечеря).
Та така. Горе-долу като тук, само че в евро. И само където си нямаме ресторанти със звезди и добро обслужване (в най-общия случай). 🙂
Един колега се върна от Франция тъкмо и все за храната говори. Обикалял малки селцета в провинцията. Колкото е вкусно в големия град, толкова по-вкусно е на село където всичко е още по-натурално.
Трябва да се провери тази работа!
Шегувам се. 🙂 Не се съмнявам, че е така и се надявам да имам възможност да опитам.
Здравей Йоана, в последно време много съм се замислила над идеята да си купя фондю. Разгледах няколко модела и ми направи впечетление че има такива изработени от чугун, от керамика и от неръждаемя стомана. Какъв е най добре да си закупя, искам да го използвам за приготвяне на сирена. Жалко, че нямаш рецепти за фондю. Аз съм ти верен фен 🙂 и досега не съм се разочаровала от твоите предложения.
Подходящият съд за фондю със сирена е от керамика и други глинени съдове. В тях също може да се приготвя и шоколадово фондю. Тези от чугун и неръждаема стомана са подходящи за бульони.
Аз имам от неръждаема стомана и в него съм правила само фондю със сирена. Сместа се загрява добре и не загаря на дъното, освен ако не остане съвсем малко от нея върху огъня, но това би се случило и с останалите съдове, предполагам. Със сигурност съдовете от неръждаема стомана, чугун и мед няма да са подходящи за шоколадово фондю, тъй като шоколадът би се нагрявал прекалено и би изгорял.
Рецептата за фондю със сирена, която винаги използвам е тази от списание „Меню“. Винаги се получава много добре, стига да избереш наистина хубави сирена. Търси ги в специализираните магазини. Малко скъпичко идва (+ добро вино), но си заслужава. Затова е добре да се съберат повече хора и да се насладят заедно. 🙂
Между другото утре и аз се подготвям за фондю с приятели. 🙂 Ще го допълня с френски селски хляб и подходящо вино, разбира се. (Най-отдолу в рецептата за фондю от „Меню“ има предложения за вина към него.)
Много ти благодаря. Още днес ще се възползвам от съветите ти. Весело изкарване 🙂
Благодаря! 🙂
Пропуснах да кажа, че има варианти на водна баня, в които на практика може да се приготвя всичко. Моят е такъв, но бях забравила, докато не го отворих сега. Брей, по-често трябва да си устройвам фондю партита. 🙂
А гел за горене взимам от Метро. Не съм срещала на друго място.
Хайде, успех и вкусно изживяване! 🙂