След като написах последното изречение в този пост ми дойде заглавието „Огън от любов“. А дали е възможно наистина? Възможно е! (Ако ти се слуша музика докато четеш – клик!)
Миналото лято, някъде по това време, една колежка ми даде да чета три книги. Едната от тях беше „Моето семейство и други животни“, която неизменно свързвам със случилите се събития описани тук, която се опитах да чета в автобуса, и която така и остана непрочетена. Втората книга просто и я върнах, защото вече я бях чела, а и филмът съм гледала и мисля че може да отлежи още малко преди да я препрочета пак. Става въпрос за „Парфюмът: Историята на един убиец“. Но третата книга! Третата книга прочетох на един дъх (добре де, на повече), но е факт че ме развълнува и стоях до късно докато не стигна до края. В нея най-добре се описват емоциите на храната, или по-скоро емоциите, които тя може да ни донесе. Да подейства върху нас като лавина от любов, смях или сълзи. Но всъщност не храната стои зад това, а този който я приготвя. Досещаш се, че говоря за „Като гореща вода за шоколад“.
Още тогава си мислех дали не мога да приготвя някоя рецепта от книгата. Но откъде да намеря всички тези екзотични съставки или пък три вида висококачествени какаови зърна за топъл шоколад. Не че щях да ги стривам на метате, но ми се иска да опитам. Е, няма как. Отказах се.
Няколко месеца по-късно Рос ми подхвърли идеята да сготвя нещо по книгата. И аз реших да дам втори шанс. Този път трябваше да си я купя. Прегледах всички рецепти една по-една, обмислях как и откъде мога да се сдобия с някой продукт, измислях варианти. Но по-добре ще е да не са варианти. И тогава видях най-интересната и най-приложимата рецепта. Тази за фазан с рози. Фазанът, всъщност е заменен от Тита (главната героиня) с пъдпъдъци, но по стара индианска рецепта са се използвали фазани.
И оттук насетне всичко тръгна като по ноти. Намерих каквото ми трябва и то без особени усилия. Но реших, че търпеливо трябва да изчакам да цъфнат розите. Розите цъфнаха, отидох да си набера и нямах търпение да приготвя и опитам тази комбинация. Само питахая (драконов плод) не можах да открия, но не го приех като незаменимо. Важното е че имам фазан и рози. (По късно открих този плод на две места. Винаги после!)
Фазан със сос от рози
По идея от книгата Като гореща вода за шоколад
Рецептата е изготвена за Lady Zone, а статията написа Росица Николова.
За фазана:
- 1 фазан
- 50 г меко краве масло
- сол, черен пипер
- 100 мл розе
- 50 мл вода
Фазанът се измива и почиства много добре. Подсушава се с кухненска хартия и се поръсва от всички страни със сол и черен пипер. За да остане цял по време на печенето, бутчетата се притискат към тялото и се завързват с памучен конец. Фазанът се намазва обилно с краве масло. (Може да се покрие с парченца бекон.) Поставя се в дълбока тава, в която се наливат виното и водата. Тавата се покрива с алуминиево фолио. Фазанът се пече в предварително нагрята фурна на 180ºC за около 50 минути до 1 час.
За соса:
- 1 шепа пресни розови листенца
- 1 супена лъжица анасонови семена
- 8 броя консервирани натурални (неподсладени) кестена
- 1 супена лъжица краве масло
- 4 скилидки чесън
- 100 мл вино розе
- 1 супена лъжица мед
- 1 супена лъжица розова вода
- сол и черен пипер
Розовите листенца и анасоновите семена се счукват в хаванче.
Кестените се стриват с вилица с малко вода, докато се образува пюре.
Маслото се загрява в касерола и в него се запържва чесънът за около минута. Добавят се виното, пюрето от кестени, медът и счуканите розови листенца с анасона. Посолява се със сол и пипер на вкус. Сместа се разбърква за кратко и се маха от огъня. Претрива се през цедка. Накрая в соса се добавя розовата вода.
Изпеченият фазан се намазва със соса и се декорира с пресни розови листенца.
Нещо за вкуса сигурно искаш да питаш? Ами, интересен е. Сосът много ми допадна и макар в него да преобладава анасон, то силният аромат на розите се включи като допълващ елемент към основния. Месото на фазана ми дойде малко по-остро отколкото очаквах, но за сметка на това плътният вкус на соса перфектно се сля с него. Като Хертрудис и нейният капитан.
Това ястие храни не тялото, а сетивата. И ти трябва малко, наистина много малко. После запалваш всичко що е покрай теб. Но не! Не само това ястие. Всяко едно, приготвено с чувство към теб, може да те накара да се запалиш.
За което и Росица Николова, и колежките й ти благодарят… и за пореден път съвсем неблагородно завиждат на Вальо 🙂
Йоана, чудесно ястие ни предлагаш!
Поздрави!
Попаднала си и ти в плен на тази история/книга/филм, значи 🙂 В моето приятелско обкръжение останаха устойчиви словосъчетания и препратки към нея в годините.
Чудя се как ли би стояло името Педро на другия главен герой във вашия тандем; Тита-та е ясна :)))
Ще му отива. 🙂
Йоана, ще си позволя една критика : Смятам, че снимките не излъчват никаква страст или нещо подобно дори в противоположна посока.
Преди всички да се нахвърлят да те защитават : Това е моето мнение .
Може да си позволиш колкото критики искаш. 🙂
Идеята беше да сготвя рецепта от книгата „Като гореща вода за шоколад“. Само по себе си ястието няма пъстър цвят, както се вижда е в кафявата гама, което съгласна съм никак не е страстно. Но въпросът тук е за вкуса на ястието, както и разнищване на случая по книгата, след неговото консумиране. (Чела ли си книгата?)
Радвам се, че осъществих това намерение и опитах соса от рози и анасон. 🙂
Розови листенца, оранжева салфетка, синя чиния…..Тук не коментирам.
Салфетката е жълта. 🙂
И аз няма да коментирам. 🙂
Розови листенца, оранжева салфетка, синя чиния… Аз пък ще коментирам! Много ми харесва комбинацията и изглежда много вкусно и малко ме е яд че нямам време да си сготвя.
Много ме заинтригува книгата, смятам да я прочета 🙂
Розови листенца, оранжева салфетка, синя чиния…
Аз ще коментирам!
Без вкус, и в двата смисъла.
Нали се разбрахме, че салфетката е жълта. 🙂
Тук ми идва да кажа една латинска максима – De gustibus non est disputandum!
Аз пък си мисля, че идеите на кулинарните блогове (поне на тези, които следя), е да представят и различни, необичайни рецепти, дори и никога да не ги приготвим. За мен е удоволствие самия прочит на подобна рецепта. А относно цветовите комбинации- отдавна си мисля, че стилът на съчетаване в тон е отживелица от 60-те години в ГДР 🙂 Йоана, аз съм приготвяла от тази книга коледните хлебчета- много ми хареса комбинацията на рибки и месо, както и чампадонгото. Но хлебчетата горещо ги препоръчвам. Опитах веднъж и с онзи сладкиш, дето се вари на котлон и пъи май после, ама той завърши с провал :-Р Във всеки случай- прекрасна книга.
Йоана, и жълта да е салфетката, това не подобрява нещата.
Допълвам латинската максима:
„De gustibus et coloribus non est disputandum.“
и още: Па вкус и цвет таварищи нет……..,
но винаги има някакви естетически рамки…., май много се отплеснах, все пак не е толкова лошо.
Поздрави: Мария
Не се сърди човече.
……не мога да не се намеся………….първо идеята, фотографиите и поднасянето от страна на авторката са чудесни! Отново ме предизвиква да мечтая и творя! …. и второ- опитът да обидиш някого, който има качества и е успешен няма да те направи по-доволна! Хайде, със здраве!
Гледала съм филма няколко пъти. Много ми харесва и винаги плача 🙂 и още всеки път изпитвам различни емоции след като го гледам. Книгата не съм чела, но с удоволствие ще я прочета. Когато не съм в кондиция и готвя просто не се получава … има магия сигурна съм. И при теб я има 🙂 харесвам блогът ти останалото е без значение мисля, че ще ме разбереш 🙂
Мария, страстен фазан няма. Дай оценка за това, което един човек създава като друга емоция и му благодари за труда, а салфетката ни е най-малката грижа!
Marty абсолютно си прав, страстно сготвено животно няма.
Положителна оценка съм давала много пъти,но сега разбирам, че когато нещо не ми харесва по- добре е да не коментираш, разбирам го и от подигравателното изречение на Йоана( можеш да критикуваш колкото си искаш).
Та сега смятам да критикувам:
Като цяло блога загуби предишната си очарователност,
снимките не са изпипани (виж блога на Ирина) ,
представянето на рецептите не е така вълшебно както преди,
емоцията не е същата.
Сигурна съм, че и самата Йоана го е забелязала.(Ако иска честно може да сподели нещо)
Ако има някакви лични причини за това, се извинявам предварително.
Мария
Благодаря ти за критиката, Мария. Не мисля, а и няма смисъл да влизам в спор кое е хубаво и кое – не. А и не би трябвало, всеки има собствен вкус.
Това, че собственото ми развитие и това на блога не е в посоката, която някои очакват съвсем не ме притеснява. Хубавото е, че нещата се развиват. Блогът е моето място да споделям това, което ми харесва и както ми харесва.
Радвам се, че публикациите и снимките предизвикват хората да мислят, чувстват и споделят мнение. Това е важното.
Леката провокация в постовете към рецептата ме накара да гледам „Като вода за горещ шоколад“. Леко ме подразниха коментарите в началото, но ако не бяха те нямаше да изгледам филма. Толкова емоции – копнеж, страст, болка, очакване…, гледам съвсем по нов начина на „Фазан с рози“! Все още преизпълнена от емоциите на филма изразени чрез храната тръгвам за работа с едно такова ново усещане и благоадрност, че ги изпитах заедно с Тита.
Браво,сладурче.
Върна ме мнооого назад в годините,когато за пръв път прочетох книгата и бях така зашеметена,така запленена,че и аз с моите скромни кулинарни способости,се вдъхнових да опитам някоя рецепта.За съжаление в магазините по това време можеха да се намерят само продукти за оцеляване и така желанието постепенно се изпари. Тогава моята книга тръгна на дълго пътешествие от което така и не се завърна…Години по-късно гледах филма,който,за съжаление, макар и направен от съпруга на Лаура Ескивел, е твърде бледо копие на книгата.Мисля,че дори не можах да го изгледам докрай.Много разочароващо преживяване. Затова горещо препоръчвам книжния вариант на всички твои читателки.И успех с рецептите на Тита.
Рецептата е много оригинална и смятам непременно да я изпробвам. Мисля, че по-важно е да се гледат нещата в дълбочина, а не толкова как изглеждат, как е направена снимката, какъв е цвета на масата… Поне лично за мен това е по-важното. Не мисля, че блогът е загубил своя чар. Според мен Йоана не спира да развива умения си и нейните публикации разкриват много финни, обмислени, артистични рецепти с почти невероятни съчетания, които много ме радват.
И в този ред на мисли, Йоана е крайно време да потегли на някое кратко пътешествие, а ние ще очакваме пътеписа, ако ще и салфетките да са пембени:))
Крайно време е, наистина. 🙂
Пътешествието е планувано и вече тръпна от емоции. Чак си губя думите.. 🙂
Към Мария: Не съм най-възвишения и емоционален човек, но в момента имам един час почивка – работя 7 дни в седмицата и презаредих страхотно в блога изчитайки всичко с лавандула например. Опитай Мария ще ти се получи и на теб и с това приключвам говорилнята, която си спретнахме, защото целта на блога в мое лице се е получила.
Обръщам се към всички притежатели на кулинарни блогове:
За да избегнете проблеми с хора, които коментират, повтарям коментират.
Вместо рубриката: КОМЕНТАРИ,
въведете рубриката: ПОХВАЛИ.
Към Йоана:
Вместо изречението:
Благодаря ти за критиката, Мария.
По- точно би било:
Благодаря за глътката свеж въздух в позадрямалия блог.
Целия този спор е причината за първи път да коментирам в този блог.
Аз съм Анонимен.
ДАНИ, никой не прави блог, за да бъде хвален или порицаван – така смятам аз.
Ние /тези, които по твоите думи хвалим/ се чувстваме добре, ти – не най-вероятно. Извода какъв е – не го посещавай просто. Всеки си избира – ние си избрахме „безсстрастното, лошото, задрямалото и неестетичното“ – явно не отговаряме на критериите Ви. Ей на такива сме, не ни товарете с изтънченоста Ви – няма да го понесеме.