Розова градина

Прибирам се вкъщи с пълна чанта с розови цветове и мисълта как да ги съхраня по-дълго свежи. Невъзможно е, колкото и да ми се иска, затова веднага започвам да приготвям сладолед с рози и захаросани розови листенца. Остават ми много от розите и се налага да откъсна листенцата от дръжките и да ги сложа да се изсушат. Иска ми се да готвя с тях докато са съвсем пресни, но няма как да приготвя наведнъж всичко, което съм намислила. Затова пък стаята ми се превръща в розова градина, а сънят тези дни ще бъде релаксиращ.

Най-после отидох в Казанлък за Празника на розата. От три години се каня и все не успявам. И този път нямаше организация, просто тръгнахме. За щастие намираме свободна стая в хотел Казанлък, а Вальо е в еуфория от това, че не е реновирана. Влезе в ролята на агента Емил Боев, герой на Богомил Райнов. Аз сигурно трябваше да съм мадамата на агента, но влязох в роля съвсем за кратко, когато видях телефона в стаята. Трябваше ли да се изненадам? Не ми беше интересна тази игра, навън ме очакваха водопади от рози, затова побързах да изляза в града. Нали затова съм отишла?

Преглеждаме програмата на празника и веднага виждам, че има и фестивал на розѐто. Съчетанието от двете – рози и розе веднага ми напомни един десерт на Силвена Роу. Въодушлевлението ми бе толкова силно, че в чашата розе, което дегустирах, на мига видях охладеното желе от шампанизирано розе и розов цвят. Декорирано със захаросани розови листенца. „Няма начин да не го приготвя!“ – зарекох се.

По-късно с нетърпение на площада очаквах изпълнението на японската група от Фукуяма. Музикантите свириха на народни инструменти – кото и шамисен. Прекрсано изпълнение и много добър глас на вокала. Видях как валят вишневи цветове. Видях сцени от „Мемоарите на една гейша“. Изпаднах в транс.

Последва разходка (за кой ли път), докато на сцената не се появиха любимците на нашата естрада. Росица Кирилова изпя „Боса по асфалта“ в модерна версия, Орлин Горанов беше чаровен и забавен, както винаги. Мaргарита Хранова и Искра Радева ни върнаха на „Златния Орфей“. За малко да се разплача.

От толкова емоции взехме да огладняваме. И къде ще вечеряме? В ресторанта на хотел Казанлък, разбира се. Там Балкантурист е още жив, но какво от това? Не съм очаквала друго, а и беше забавно до групата естрадни изпълнители. Но викам си аз: „Йоана не прекалявай с виното, утре ще ставаш рано за розобер.“

Утре е. Чувам алармата на телефона и искам да го тръшна в земята. Обаче бързо се съвземам и се привеждам в ред. Отиваме в Розовата долина. Първо посетихме Музея на розата, където ни обясниха всичко от розобера до дестилацията на розово масло. Запътваме се към розовите насаждения, а там – празник и веселие.

Вальо се забавлява да ме снима в розовите градини на фона на тъмната планина и както той каза: „Правим снимки за опаковка на локум.“  Пръстите ми вече са доста мръсни и лепкави, но не спирам да бера и да се омайвам от аромата. Неповторимо изживяване.

Връщаме се в града, където минава шествие. По програма следва „Народно веселие“. Тук някъде се върнах в Художествената галерия, където бяха представителите на вина и потърсих контакти. „Ще готвите с вино и рози?!“ – чувам изненадани гласове. „Ще готвя и още как! – викам си аз.

Но пълно щастие няма. Бих искала да обърна внимание на нещо неприятно, което ми случи. Купувам си мускалче розово масло от магазин за козметика в центъра на Казанлък – Alfa Cosmetics. Маслото е произведено в Карлово. Веднага след покупката отварям флакона и виждам, че вътре няма мускалче. Не искаха да приемат рекламацията ми, дори ми се скараха. Съветвам, когато купуваш розово масло да го отваряш в магазина. Ако е за подарък, може би едно разтръскване на опаковката ще покаже, че вътре все пак има нещо. Вече написах писмо до производителя. По-смущаващото е, че това не е инцидент. Друга жена в магазина сподели, че това се е случвало и при нея. Това трябваше ли да ме успокои?

Слава Богу бързо ми мина, а и не исках да си развалям настроението. Продължих да се наслаждавам на почивката и празника.

Мислите за рози в ястия и десерти не спира.

Стаята ми е розова градина.

Още снимки във Flickr.

П.П. След случката с празния флакон розово масло писах до производтеля – „Българска роза“. За моя изненада веднага получих обаждане, извинение и обещание за разследване на случая. Още по-изненадващо, което ми направи добро впечатление беше, че през цялото време ме държаха в течение от проверките, които са направени във въпросния магазин (откъдето купих празния флакон) и производствения процес в „Българска роза“. Надявам се след този случай да има повече контрол.

В тази ситуация, смятам че собственикът на магазина трябваше да свърши тази работа, а аз да си тръгна още тогава с 1 грам розово масло. Безкрайно бях афектирана от държанието на служителката, която само повтаряше: „Това никога не се е случвало!“ Е, случи се вече и въпросът е решен. Не съм съгласна, че клиентът винаги е прав и в случая не бяха длъжни да ми вярват. Но все пак, търговци, не подценявайте клиентите си и пазете интересите си!