Желе от рози и пенливо розе със захаросани розови листенца

След дълго умуване и два опита успях да осъществя рецептата, която ме грабна преди няколко седмици. Умувах, защото се чудих защо трябва да се използва шампанско и с какво то би допринесло за десерта. Надали ще се усеща шуптене в устата и спомен от балончетата излизащи на повърхността в чашата шампанско, след като то бъде загряно и желирано. Все пак не бях сигурна какво точно ще се случи, затова преди да пристъпя към изпълнение на рецептата потърсих мнение от един шеф готвач и двама дегустатори на вина. И тримата имаха един и същи съвет – „Вземи си не скъпо, ароматно вино. Няма смисъл от шампанско.“

Когато отидох в магазина, все пак попитах за пенливо розе. Почудих се още малко и го грабнах. Реших, че трябва да изпълня рецептата, както е описана. Резултатът от това ми решение отговори на въпросите ми и оправда съветите на хората, до които се допитах. Изводът – няма смисъл от шампанско. Нескъпо розе ще даде същия ефект, като придаде на десерта светло розов цвят и ароматизира съвсем леко.

Колкото и да държах на шампанското, все пак не спазих съвсем точно рецептата, откъдето дойде първият провал и се наложи втори опит. При първия, замених желатина с агар агар, с идеята за по-нежно и ефирно желе. Ударих на камък, а причината е киселината от лимоновия сок, присъстващ в технологичния процес на рецептата. Това, разбира се, го разбрах по-късно след като споделих неуспеха с шеф готвача. Важното е, че вече знам, че агар агар губи желиращите си способности от киселините.

Е, на втория опит вече спазих всичко – използвах пенливо розе (така и така имах отворено, защо да изветрява) и желирах десерта с желатин. За моя изненада не се получи твърдо желе, но аз и без това внимавах да не прекалявам с желатина. Мисля, че постигнах желаната консистенция и гъстота на желето. Тук вече от първия път. 🙂

Но нека ти разкажа повече за самия десерт. Убедена съм, че повечето хора приемат желето като нещо несериозно за десерт, твърде блудкаво и безвкусно. Никъде досега не съм срещала да се предлага желе (за десерт) в заведение, нито пък фабрично приготвен в магазинната мрежа. Сигурно никой не се е сетил да ни облъчва или просто при нас няма такова търсене, че да се предлага. Признавам, че и аз не съм фен на прозрачните желета, но често приготвях преди време за едни деца, които много му се радваха.

Желето по-скоро може да бъде част от композицията на десерт, но самостоятелно поднесен не се възприема като очарователно предложение, особено ако наистина искаш нещо сладко. Но в този прекрасен летен сезон, оставям твърде сладките десерти и се захващам с нещо леко, което само да докосне сетивата ми и да остави дълъг спомен след това. Нещо, което да парфюмира топлата нощ с дъха ми. Розова усмивка да изгрее на лунна светлина… и да пофлиртувам с нощта.

Желе от рози и пенливо розе със захаросани розови листенца

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

Десертът може да се приготви както с пресни, така и със сушени розови листенца. Използвах сушени, които оставих в желето, но после прецених, че не е необходимо (ако се използват сушени). Така, че след като отделят аромата си в сместа, тя може да се прецеди.

Използвам листенца от маслодайна роза. Пак ще се повторя, че ако се използват листа от обикновени градински рози, грамажът може да се увеличи двойно, като за сушените става 3 супени лъжици. A ако се използват пресни листа от маслодайна роза – 2-3 рози биха били достатъчни. (Ако не ме разбра – питай. 🙂 )

В случая давам дозата за сушени листа от маслодайна роза, която съм използвала, а в скоби отбелязвам дозата с пресни листа от немаслодайни рози по рецептата на Силвена Роу.

Дозите са за 6-8 порции, в зависимост от използваните чаши.

Продукти:

  • 1 1/2 супени лъжици изсушени розови листа от маслодайна роза (или пресни листенца от 6 градински рози)
  • 100 г захар
  • прясно изцеден сок от 1 малък лимон
  • 7 г желатин
  • 80 г захар
  • 500 мл вода
  • 250 мл пенливо розе
  • захаросани розови листенца за декорация

Листенцата (ако са пресни се измиват и подсушават) се смесват със 100 грама захар и лимоновия сок. Сместа се разрохква добре с пръсти и се оставя да престои 2 часа.

Желатинът се накисва в 3 супени лъжици студена вода. Оставя се за няколко минути, докато набъбне.

В тенджера се слагат водата и захарта. Загряват се на умерен огън и сместа се вари 5 минути. Отстранява се от огъня и се оставя да се охлади леко. Докато сместа е все още топла се добавя желатинът и се разбърква добре докато се разтвори в течността. Добавят се пенливото розе и сместа с розовите листа. Разбъркват се добре, така че ако има останала неразтворена захар от розовата смес, тя да се разтвори. Оставя се да се охлади на стайна температура. По желание, сместа може да се прецеди.

Охладената смес се разпределя в чашки и се оставя в хладилник за една нощ или докато се желира. Преди да се сервира се декорира със захаросани розови листенца.

14 коментара

  1. Много е красиво Йоана – като бижу!!!
    Тук при нас желетата са популярни много през летният сезон – сигурно защото е много горещо!
    Като десерт се предлагат и в заведенията и в магазините – но са направени от полуфабрикати не от желирани плодови пюрета, сокове или кремчета!
    Тази година изпробвах и аз едно желе в вино, диня и пъпеш – стори ми се интересно, обаче нещо не стана както трябва – така и не се желира на пълно 🙁

    Слънчеви поздрави от мен!

    1. Аз винаги като желирам нещо се чудя сега ще стане ли. 🙂
      Обикновено 1 пакет желатин от 7 грама е достатъчно количество да желира 500 мл. течност. Но зависи и каква течност и какво има в нея.
      Предполагам знаеш, но все пак да спомена нещата, които пречат на желирането:
      Желатиновата смес не трябва да се оставя да завира.
      Пресен ананас, киви, смокини, папая и джинджифил в сместа възпрепятстват желиращите свойства на желатина. Те съдържат ензим, който блокира желатина. Но Хестън Блументал показа, че желирането на такива продукти е възможно с добавка на прясно чили, където капсацина (ако не се лъжа) блокира действието на ензима.
      Много захар в сместа също възпрепятства желиращите свойства на желатина.

      Щом тачите желетата, значи догодина ще има желе от маслодайни рози собствена реколта. 🙂

  2. Виж това за захарта не го знаех, а аз добавих повече захар от колкото беше дадено в рецептата… Човек се учи докато е жив!!!
    А иначе като живееш на средна температура от 40 градуса желетата и желираните десерти наистина стават предпочитани за лятото.
    А за розите собствена реколта горещо се надявам хубаво да нацъфтят 🙂

  3. Много красиво поднесена и интересна рецепта
    С удоволствие чета и се наслаждавам на всяка нова публикация
    Поздравления Йоана

  4. Много красота и стил ! Прекрасен блог !
    Благодаря за чудесните артистични рецепти !
    А тази , с розите е разкошна !
    Сърдечни поздрави !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *