Имам няколко опита за приготвяне на зелена соя и нито един път не ми хареса. Най-общото, което съм слушала е да се третира като обикновен боб. Третирах я, но това не ми допадна, ама никак. Не знам на кой е хрумнала тази идея. Защото сварената своя си има характерен вкус и съвсем не е подходяща за рецепта като за бобена яхния, например. Реших, че това вариво не е за мен и приключих с опитите. Но скоро, отново дадох шанс на зелената соя (и на себе си) и открих, начина по който ми харесва да я консумирам.
Зелената соя (или още мунг от хинди) е лесна за приготвяне и за разлика от другите ми известни варива (с изключение на боб азуки) се сварява бързо без да е необходимо предварително накисване. От зелена соя се приготвят и соевите кълнове, които сега могат да се намерят навсякъде и придават свеж и хрупкав нюанс на салати и ястия.
Смятам соята за пълноценен продукт, макар и рядко да я приготвям вкъщи. Полезна е за всички жени, особено пред и в критическата възраст. Още ми е рано за това, но не ми пречи да открия добър начин за нейното приготвяне.
Зелена соя с карамелизиран лук, сушени домати и нигела
Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume
В рецептата се казва, че зелената соя трябва да се накисне от предната вечер и тогава да се свари. Намирам това за абсолютно излишно, тъй като тази соя се сварява бързо (около 30 минути), а ефекта от накисването и може да бъде разварена и разкашкана соя. Изпробвано!
Използват се два вида лук – обикновен, жълт, който се карамелизира и ситно нарязан суров шалот. Замених шалота с червен лук. А използването на двата вида лук приемам за много подходящо. Единият придава сладост, а другият лек пикантен и хрупкав ефект.
Специално за тази рецепта приготвих сушени домати, като използвах една част чери домати и друга от дребни обикновени домати, на които отстраних семките. Съкратих времето за сушене, като използвах вентилатора на фурната. Освен това реших да оставя доматите по-сочни. Сушенето продължи 4 часа на 100°C с вентилатор.
Семената нигела добавят цвят и отново лека пикантност в ястието. Не са за пропускане.
Дозите са за 6 порции.
Продукти:
- 250 г зелена соя
- 3 глави жълт лук, нарязан на полумесеци
- 1 глава червен лук, нарязан на ситно
- 50 мл зехтин
- 3 супени лъжици винен оцет
- 1/2 чаена лъжица лека горчица
- 1/2 връзка пресен магданоз, нарязан на ситно
- 80-100 г сушени домати
- 1 супена лъжица (или повече) нигела
- сол и черен пипер
Зелената соя се залива с вода и се сварява на умерен огън за 30 минути или докато стане готова. Отцежда се.
Половината зехтин се загрява в дълбок и широк тиган или тенджера. Добавя се жълтият лук. Готви се 20-25 минути на слаб огън, като се разбърква често. Лукът трябва да се карамелизира и да придобие златист цвят.
В голяма купа се смесват останалата половина зехтин, оцетът, горчицата, магданозът и червеният лук. Добавят се сварената и отцедена топла соя и сушените домати. Ястието се посолява със сол и пипер на вкус. Разбърква се. Разпределя се в купички. Гарнира се с карамелизиран лук и се поръсва със семена нигела.
любопитна съм какъв ли ще е вкуса на салатата…
дали зелената соя би могла да бъде вкусна, ако се приготви на пюре с подправки. Миналата седмица за първи път приготвих стар боб на пюре и се получи много добре.
Сладникаво-пикантен. На мен много ми допадна.
Може да приготвиш пюре, както от боб, нахут или обикновена соя.
И една вметка след днешното разследване на зелената соя. Оказва се, че това вариво не е соя, въпреки че на нашия пазар се предлага с това име – „зелена соя“. Може да се срещне още като боб мунг (mung bean) и това би трябвало да бъде истинското наименование.
И други факти изникнаха, обаче взех да се обърквам вече. 🙂
Аз го открих с името „папуда“ на български…древен боб Папуда http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BF%D1%83%D0%B4%D0%B0
Какво ли още ще излезе? 🙂
П.П. Редактирах коментара, тъй като линка не беше активен.
На село моят дядо произвежда една подобна реколта, само че честно казано не й знам името. Май и той не го знае 🙂 На вкус е между боб и леща (нещо като „черното око“), само че учудващо прилича на тази зелена соя, с разликата, че е по-бледо на цвят. Много бързо се сварява и се получава чудесно с типичните индийски подправки. Та, нищо чудно двата сорта да имат някаква роднинска връзка 🙂
От бобовите ще да е. По-нататък, само ботаниците могат да се изкажат. 🙂
Ястието е невероятно вкусно-току-що го направих!Поздравления за рецептата!
Рецепта -невероятна,вкусна и проста ….нооооо, аз забърках страшен компот ,така да се каже :).От основата на всичко това + някакви мои странни налудничави комбинации от още малко зехтин,горчица ,на върха на лъжичката маслинова паста,малко лимонов сок-та цялото това изобилие го поразбърках малко,уж за дресинг.И като го прибавах към твоята вкуснотийка Йоана взе ,че стана чудна салатка.Преди това бях изсипала ястието в голяма купа и в хладилника за 1ч. някъде ….Само да добавя ,че в горчицата имаше чушки и страхотно тръгнаха на варивото 🙂 ….
Много вкусно, страхотна стана салатката, даже и за основно може да мине!
Я! Тази рецепта сега я откривам, търсейки такава за грах.
За традиционната соя – няма такава, която да не е внос от Бразилия и да не е чисто 100% ГМО и изобщо не е полезна, не само за жените, ами за никого. Жалко, че я внедряват навсякъде под всякакви прикрити форми.
Но зелената соя, която не е соя много ме заинтригува. Ще я потърся да се запознаем!