От скоро се научих да пия чай без да го подслаждам и направо не мога повярвам, че ми харесва, при условие, че преди това слагах в него едно добро количество мед. За щастие пия и кафето си чисто и горчиво, но това е откакто съм пропила кафе. Горчиво, защото имам сладък живот – и буквално и преносно. Пу-пу, да не се урочасам. 🙂
Сладкото е моят стимулатор през деня. Носят се слухове, че сладкарите не ядели сладко. Глупости! Не бих могла да бъда активна ако не си сложа в устата нещо въглехидратно, нещо, което да ми даде бърза енергия. Така минава денят ми – в поемане на сладко, което ме активира и задвижва всички мускулчета в тялото ми. И мозъка също, и мозъка. Но, идва ред за голямото НО.
Колкото и енергична да се чувствам, в един момент лошите въглехидрати си казват своето – сега поспри, почини си, дремни, ти нямаш сила. Това прави захарта! Толкова сладка и толкова заклеймена. Дава бърза енергия, но и толкова бързо я отнема. А какво се случва в тялото ни, когато не може да изразходим тази енергия? Ясно е – трупаме мазнини. И ако аз не изразходвах толкова енергия, навярно нямаше да имам нужда от толкова въглехидрати. Но по-важния въпрос тук е – Знаем ли откъде поемаме захар? Отговорът „отвсякъде“ няма да учуди никой. Не е достатъчно да сметнеш чаената лъжичка захар сложена в кафето и захарта в едно парче кейк. Тя е наистина навсякъде – в готовите продукти, полуфабрикатите, бързата храна (знаеш за какво говоря) и в обилни количества в конвенционалното сладкарство.
За щастие не пия и Кока Кола, защото започвам неистово да хълцам от газирано. В тази връзка не пия и много бира, а ако пия избирам много специални, които ми понасят. Но да се върнем на захарта. Дотук добре – не слагам захар в кафето, не пия подсладени напитки, не ям пасти и готвя вкъщи. И пак поемам сладки въглехидрати, които да ми дават енергия. И не само. Аз обичам сладко.
Започнах да се интересувам от алтернативите на захарта. И разбира се без аспартам и други химични подсладители. Става въпрос за натурални източници на сладкия вкус. Открих няколко, достъпни и на нашия пазар, с които работя или експериментирам вкъщи. Това са стевия, агаве и кленов сироп. Мед също, но както каза един приятел, той е в друга категория, по-специална. За тези сладки алтернативи може да прочетеш факти и история изградена от личния ми опит в новия 47 брой на списание „Меню“. Пълната версия на текста, в който засягам и фруктозата може да прочетеш в menumag.bg
В този брой на списанието предлагам две рецепти по темата.
„Крем с рошков и агаве“, вдъхновен от старата домашна рецепта за течен шоколад.
И „Веган сладки със стевия“, допълнени със сладостта на сушени плодове и аромат на банан и сусам.
Освен това, за този брой шеф готвача на списанието Ивелина Иванова приготви още три сурови, веган десерта без захар.
Мисля, че вече се чувствам по-добре. С енергия през деня и с енергия след работния ден, когато мога с огромно желание да приготвя вкусна вечеря и да напиша някой и друг пост. Алтернативите вече не са алтернативи. Като алтернатива може да се прояви захарта. Поне при мен е така…. опитвам се.
Всички снимки от тази статия са с авторско право на списание „Меню“.
Прекрасна снимка са ти направили, Йоана!
И много навреме ми идва този материал, благодаря ти.
А, говорейки за сладко – аз ще си дочакам ли sos-бисквитената торта?… 🙂
Да, да. Още малко имам да се помотая. 🙂
абе имаш нужда да свалиш 5-6 килограма като те гледам..поне..
Абе, вярно, има нужда. Ми то с тези козунаци. 🙂 Ама, така ли се говори на жена, бре Валери! 🙂
Йоана,изглеждаш прекрасно! И поста ти звучи успокояващо,тонизиращо и здравословно-сладко!!!Дойде ми тъкмо навреме,след малко страшничката статия за „токсичната захар“ ,която вчера прочетох в NY Times
http://www.nytimes.com/2011/04/17/magazine/mag-17Sugar-t.html
Да ти е сладък деня!
Мерси, Даринка. 🙂
Ще прегледам статията.
Аз ще си чакам търпеливо колкото трябва, просто исках да се уверя, че замолването не се е загубило някъде по трасето 🙂
И верно не се говори така на жена, да му се не види. За хора като теб има една дума – пълнокръвен. И в това ви е чарът, факт 🙂
Здравей, Йоана
Прекрасни вкусотии правиш. Може ли да попитам от къде закупи стевията (поглед в ‘кое от къде’ но не я открих там). Благодаря предварително!
Не е имало запитвания, затова не е включена в „Кое откъде?“
Може да намериш стевия на прах или изсушени листа във всички био магазини, някои билкови и по-големи аптеки. Течен концентрат съм взимала от билковата аптека на ъгъла на Шишман и Юрий Венелин, но потърси и на други места.
Понеже съм сигурна, че всички ще те похвалят за рецептата и полезния материал, аз (пак) наопаки да си кажа – страхотна рокля! Имаш афинитет към индийското май или бъркам? 🙂 А пък за чудните зелени чашки със сферични столчета – думи нямам!
Ти да видиш какъв шал имам. 🙂 Всъщност, „роклята“ се състои от блуза и пола. 🙂 И да, напоследък залитам към всичко що е шарено и пъстро, пък и индийско го наречи. (Облеклото в случая, май не е много добър пример.)
Чашките са притежание на списание „Меню“. В тяхната кухня готвих.
Разбрах, че единият модел е донесен от Мароко.
Презентацията стана интересна в различни чаши. Но ниските със зеленото обло столче най-много ми харесаха. 🙂
Здравейте Йоана,
Следя блога ви от известно време и макар да прохождам в кулинарията сте ми голямо вдъхновение.
Та купих си този брой на списание „Меню“, защото силно ме интересува темата за алтернативите на захарта, а и съм голям фен на брашното от рошков. Понеже се стараем да избягваме изкуствените продукти като сухо мляко, мислите ли, че този крем може да се направи с прясно и ако да, в какви пропорции. Извинявам се, ако въпросът ми звучи глупаво, но и теорията ми е прохождаща 🙂
Здравей, Петя. (Позволи ми на „ти“)
Ако се използва прясно мляко ще се получи течност, а не крем. За да се сгъсти тази течност може да използваш фино смлени бланширани бадеми (бадемово брашно) или фино смляно сурово кашу, накиснато предварително за минимум 2 часа във вода. Опитах и такъв вариант, като използвах соево мляко, а целта ми беше да направя веган крем. Кремът се получи с добра плътност, но не ме „грабна“. Затова предпочетох да дам варианта със сухо мляко.
За сухото мляко има противоречиви мнения, но аз смятам, че то не е изкуствена храна. За добиването му, прясното мляко се сгъстява и след това изсушава. Добрите му страни са, че запазва всички качества на прясното мляко и има дълъг срок на съхранение. Ако взема под внимание пресните млека, които се продават масово, то те вероятно са по-изкуствени.
Сухото мляко в тази рецепта (както и в рецептата за домашен течен шоколад) придава наситен млечен вкус и „сгъстява“ крема като го прави с нежна кремообразна текстура.
В крайна сметка имам едно на ум, но не го използвам толкова често, че да чувствам заплаха за здравето си.
За веган рошков крем с агаве може да използваш следната рецепта:
300 гр. сурово кашу, накиснато във вода за 3-4 часа и отцедено
150 мл. агаве
100 мл. вода
1-2 супени лъжици кокосово масло, разтопено
2-3 супени лъжици брашно от рошков
Кашуто се смила много ситно в кухненски робот. Добавя се водата и отново се разбива, докато се получи гъста маса. Ако е нужно, разбъркай съдържанието в каната с лъжица, като обираш смляното кашу от страните на каната.
След това се добавя агавето и кокосовото масло. Разбиват се отново.
Накрая се добавя брашното от рошков и кремът се разбива докато всичко се смеси добре.
За по-фина текстура използвай блендера на робота, В този случай вероятно ще има нужда от повече течност (вода или мляко) за да може сместа в каната да се завърти.
Изпробвай и не се притеснявай от грешки. Всичко е импровизация.
Ако не се получи желания крем (в който и случай от горните) добавяш към получената смес овесени ядки, сушени плодове и/или други ядки и завърташ едни хубави бонбони. 🙂
Много благодаря, Йоана! Ще пробвам, със сигурност. А за прясното мляко, което можеш да си купиш в търговската мрежа съм съгласна, затова и съм намерила алтернатива – директно от все по-рядко намиращите се баби с крави 🙂
Жалко, че от сладкото не растат цици:)