Единствените ми знания за Африка се свеждат до наученото по география в училище и като се замисля, май не съм запомнила много. Вероятно, ако изучавахме и кухнята на страните, можеше да внимавам повече. Ако това бе се случило, то щеше да стане въпрос за екзотични продукти и продправки за онова време, които никога не бяхме чували. Същите тези продукти и подправки сега се намират на нашия пазар и като че ли вече са загубили синонима „екзотично“. Добре, мисля че преувеличавам. Но се оказва напълно посилно да си сготвим автентична африканска манджа у дома.
Имам един детски спомен, в който брат ми ни разправяше как като пораснел шял да полети със самолет до Африка и да ни донесе банани. Много ми се иска да продължим да си мечтаем по детски и да му връча един дълъг списък с местни плодове и традиционни подправки. Или още по-добре – да полетя с него. Защото Африка се оказа наистина екзотична. И разбрах това от кухнята на няколко африкански страни.
Още при първоначалния преглед на рецепти и история ми допадна кухнята на Либерия с най-добрия кокосов пай от Монровия. В списъка попаднаха още няколко рецепти – задушени миди от Мозамбик, бананов кейк с фъстъци от Гана и предстоящата рецепта за бобена супа от Танзания. Подбрах всички рецепти с идеята да могат да се адаптират лесно с наличните продукти на нашия пазар.
Тук обаче ще пропусна Мароко, въпреки че, мароканската кухня е една от любимите ми заради голямото разнообразие във вкусове и съчетаване на продукти. Иии.. защото е на Средиземно море. Но моята читателка Ева ме предизвика да разгледам по-подробно какво се случва по на юг. И аз, май, като се пренесох (макар и виртуално) на топло място започнах да се влюбвам. И тогава забравих за виенската кухня, какво щях да правя и накъде съм тръгнала… Дали защото всичко това е непознато и някак тайнствено за мен?
Не знаех нищо за африканската кухня до този момент и дали защото напоследък залитвах по севера и Европа като цяло или кой знае защо, не съм се интересувала от нея. Забелязвам голям пропуск и мисля да го поправя.
В серията „Африка вика Кулинарно“ ще ти представя няколко мои избора от ариканската кухня. Заедно с тях ще поразсъждавам върху вкусовете и съчетанието на продукти и подправки. Започвам с бобена супа от Танзания. Между отделните рецепти ще изпълня и още няколко желания за рубриката SOS (бързам, бързам..) и ще се върна за кратко на Plachutta с рецепта за един от най-изтънчените деликатеси – патешки дроб. Има и още…
Бобена супа от Танзания
Адаптирано от The African Cookbook
За тази супа мога да кажа, че се приготвя изключително лесно и е много вкусна. И тайната е в съчетанието на къри и обилно количество кокосово мляко. Като цяло, комбинацията от продукти ми се струва много привлекателна и не се излъгах, когато опитах супата.
Забелязвам, че в рецептата не присъства никаква зелена подправка. Всъщност, прясно настърган кокос заменя това и те съветвам да не го пропускаш. В тази връзка, борбата с кокосовия орех този път се сведе само до два удара (или ставам по-добра или по-силна), а млякото ми хареса.
За супата избрах боб Пинто, но всеки един сорт боб би бил подходящ. Желателно е бобът да се накисне във вода от предната вечер, за да се свари по-бързо.
Информирах се, че африканските супи по принцип са много гъсти. Приготвих супата с по-малко количество вода, обозначено в рецептата. Така получих гъста супа, която е много засищаща и може да се сервира като основно ястие. Ако желаеш може да я направиш по-рядка.
Дозите са за 4-6 порции.
Продукти:
- 200 г боб Пинто
- 100 г дългозърнест ориз
- 1 глава лук, нарязана на ситно
- 1 зелена чушка, нарязана на кубчета
- 2 домата, нарязани на кубчета
- 50 г масло
- 1 чаена лъжица къри
- 400 мл кокосово мляко
- 400 мл вода
- сол и черен пипер
Бобът се накисва във вода от предната вечер. Сварява се до пълна готовност (около 45 минути). Отцежда се.
Оризът се сварява до пълна готовност (около 17 минути) и се отцежда.
Маслото се разтопява в тенджера. В него се сотират лукът и чушката. Добавя се кърито, сол и черен пипер на вкус. Разбъркват се няколко секунди. Добавят се доматите и се готвят 2-3 минути.
Към зеленчуците се добавят бобът, кокосовото мляко и водата. Овкусяват се със сол и черен пипер ако има нужда и супата се оставя да поври 10 минути на умерен огън. Накрая се добавя ориза.
Супата се сервира с настърган пресен кокос.
Интересна информация.
А супата сладка ли е на вкус, заради кокосовото мляко?
Не, не е сладка. Кърито придава невероятен вкус в съчетание с останалите продукти и по-специално кокосовото мляко. Все пак супата се овкусява и със сол и черен пипер, а сладостта на кокосовото мляко (която не е голяма) е натурална и няма резон супата да стане сладка.
Йоана! Ти си… върха! Няма как да ти опиша колко ме зарадва! Ти си един от малкото хора които се осмеляват да правят различни неща и да ги показват! Голяма радост е за мен да видя че си направила наистина нещо от моята най-мечтана дестинация – Африка! За пореден път доказа че за теб всичко е възможно и явно ти се получава поваче от добре. Благодаря ти Йоана!
И аз ти благодаря, Ева, за провокацията. 🙂
В следващата серията „Африка вика Кулинарно“ ще приготвя ястие от Мозамбик (доколкото разбрах си почитател на кухнята). Стой наблизо! 🙂
Предполагам Йоана, колкото по-висок процент е кокоса в консервата, толкова по-добре…
Много се учудвам, но този вкус много ми хареса, благодаря!
И да, рецепти от други африкански държави са добре дошли
Теодора
Mila Yoana, jivyah v Tanzania 2 godini i te uveryavam 4e podpbna supa nito sm vkusvala, nito vijdala. Oriz i bob e osnovna hrana za tanzaniytsite, no te ne gi gotvyat zaedno. Kokosovoto mlyako (nastrgan i nakisnat kokosov oreh vv voda i sled tova „strgotinite“ se izcejdat i izhvrlyat) obiknoveno se pribavya km oriza (ili km boba, ili km graha, riba, pile i t.n.) malko predi yastieto da e naplno gotovo. Krito e 4ast ot tradiciyata na swahili, no opredeleno se svrzva s indiyskata kuhnya (v Zanzibar 6tedro go upotrebyavat); korenyatcite tanzaniyci ne izpolzvat podpravki. Nito pk nastrgan kokos za dekoratciya. Website-a ti mi e sred lyubimite kulinarni mesta v mrejata, pozdravleniya.
Радвам се, че коментира човек, който знае как се готви в Танзания. Би било добре да споделиш твоя опит, за да може всички да прочетем. Как се приготвя супа от боб, какви подправки най-често се използват, начин на обработка и т.н.
Strahuvam se 4e 6te te razo4arovam. Boba v Tanzania e ot vida „kidney“ – 4erven. Ne go kisnat kato nas, koy ti ima vreme za takiva luksove. Slagat go na mnogo silen ot sutrinta, samo voda i bob, ni6to drugo i go varyat/kipyat za okolo tri 4asa. Kogato omalomo6teniya bob e po4ti gotov pravyat zaprjka kato nas, no ne svsem: luk, moje 4esn ako iska6, morkovi naryazani na sitno i domati, dosta domati. Tezi zelen4utsi se prjat dokato stanat na pasta sled koeto se pribavyat km boba. Vari se o6te malko, otnovo na MNOGO silen ogn i – gotovo. Servira se s kokosov oriz, pili pili (lyutivka ot chillies, limon, morkov, vinegar i veroyatno o6te ne6to koeto mi ubyagva) i chapate – plosk mnogolisten hlyab na koyto vsyaka tnzaniyka e maystorka. Bobt e mnogo vkusen, ako i bez podpravki.
Благодаря ти! Червеният боб е споменат в рецептата, която използвах, заменила съм го с Пинто. Понякога е трудно да се спазват дословно рецепти от други страни и причината е именно в наличните продукти на нашия пазар. Ще се разтърся за този червен боб, пък да видим. 🙂
Иначе супата звучи лесна и много вкусна, както казваш и без подправки. Това направо си е за нова публикация. 🙂