Все по-често гледам на живота с усмивка, понякога много широка, дори звучна. Или със завидно количество смях, което струва ми се е в състояние да предотврати всякакъв вид стрес и да отрезви негативния поглед отсреща ми. Във всяка една ситуация намирам комичен ефект, на който да се посмея от сърце. Може и след време да е, но винаги се случва. И не искам да спирам да го правя, дори понякога да изглеждам несериозна. Та нали смехът лекува?
Но се изисква едно добро количество самоирония, за да се посмееш на собствен гръб, поглеждайки ситуацията отстрани, в която ти си главния герой. Случи ми се съвсем умишлено и то, къде подготвена, къде не, за предстоящото кулинарно видео. Всъщност, аз нали съм си един дисциплиниран човек, от който не може да очакваш да не е подготвен, но понякога се случват и гафове и недомислени планове.
Всичко се случи в един декемврийски студен ден, в една студена, да не кажа ледена зала. Носът ми бе почервенял от студ и това си личеше въпреки обилното количество грим, което си бях сложила. Помислих си: „Изглеждам като дядо Коледа“ и се ядосвах на себе си защо не си взех пудрата, след като знам, че ще ми трябва. С повдигнати вежди попитах оператора дали камерата ще улови дъха ми, излизащ като пушек от парен локомотив. Забелязах посинелите ми пръсти, когато започнах да подреждам продуктите необходими за рецептата. Пред мен се мернаха няколко листа със сценария и аз любопитно надникнах в тях. След като се зачетох, осъзнах, че не е предимство да видя въпросите, които ще ми зададат, въпреки че досега все това съм изисквала. Нали трябва да се подготвя. Но никога досега не се е случвало, а винаги съм си отговаряла като прилежна ученичка на изпит. Зарязах четенето и се съсредоточих върху подредбата на продуктите, прекършвайки пръсти от време на време и затаявайки дъх, за да спре да трепери поразеното от студа ми тяло. В такава атмосфера не е лесно дори да говориш, затова само се усмихвах на Иво, който препрочиташе сценария и репетираше.
Започват снимките. Аз трябва да се поява някъде по средата на предаването. За първи път съм на запис и си помислих, че каквото и да стане, може да се поправи. Именно затова си позволих волности, когато Иво ме покани в кухнята. Започнахме да си говорим, а после и да готвим, като междувременно пак си говорихме. Вече бях установила, че не е лесно да внимаваш какво правиш с ръцете си и едновременно да водиш разговор и да обясняваш това, което правиш. Казват, че жените имат тази способност – да правят няколко неща наведнъж и то със завидна ловкост, но сигурно студа е проникнал толкова дълбоко в мен, че не забелязах как палачинките изгаряха, докато обяснявам на Иво за звездния анасон и неориентирано търся бутилката с ром за соса. Тази бутилка бе единственото сгряващо нещо. Много добре ми дойде, но за кратко.
Накрая на гостуването вече започнах да се изморявам и да говоря глупости. Да размахвам ръце пред лицето си и да правя гримаси. Това са кадри, които са ни спестили. Слава Богу! На останалото, доста се посмях и то от сърце.
Благодаря на Иво и екипа на „Ядиво“ за поканата да гостувам в първото им кулинарно предаване. Подкрепям тяхната инициатива и им пожелавам успех. Имат много и все хубави идеи. И сами осъзнават, че за да бъдат добри, в това, което правят имат нужда от повече опит и разбира се мнението на аудиторията. Ето какво казват те:
„Уважаеми читатели на сайта на Йоана. Ядиво е един кулинарен експеримент за предаване. Ще видите, че никак не е професионално, но пък това е едва началото на този проект. Изключително благодарим, на Йоана, че беше част от нашия прощапулник.
Имаме нужда от вашата подкрепа. Нека всеки напише в коментарите какво му харесва и какво не. Дайте съвети за това какво да се готви, какви гости да се канят и каква да е концепцията. Подскажете ни какво ще се гледа и с какво да бъдем различни. Нека заедно направим предаването, което ще си гледаме.
Включете се смело в дискусията в коментарите, защото всяко ваше мнение е важно за нас.
Екипът на ЯДИВО.“
Вярвам, че когато има желание да правиш нещо, то ще се получи. Трудности винаги има, но те ни правят по-силни и изграждат самоличността ни. Върху житейските и професионални неуспехи се градят успехите. Затова мисля, че направихме едно успешно видео.
Част първа
Част втора
П.П. Студа вече го забравих. Отново не нося пудра със себе си. Упражнявам се да обяснявам какво правя и защо го правя докато готвя. Продължавам да се усмихвам на живота.
Гледах видеото, много приятен разговор, много естествен, все едно и аз бях там и си говорехте пред мен, поздравления за позицията, която заемаш, да подкрепяш интересни и стартиращи идеи на хора, които желаят да се развиват в дадена сфера. Браво!
Ако не беше казала, изобщо нямаше да забележа червения нос 🙂
Много беше сладка и непринудена!
Поздравления за екипа на това предаване, пожелавам им много успехи! Понеже пожелаха мнения, аз ще ги посъветвам да актуализират информацията на сайта си, тъй като в момента няма нищо, което да грабне читателя и да го накара да се върне. За да печелиш читатели, трябва да си постояннен в нещата, които правиш. Това важи за почти всичко май.
Във видеото се спомена на няколко пъти, че ще има рецепта за канелени сладки, а така и не ги намерих нито като видео рецепта, нито като публикация.
Поздравления Йоана! Наистина се е получило много приятно предаване, рецептата също си я бива! Най обаче ме впечатли твоя „екип за готвене“ , страхотен е и много ти отива!
i na men mi haresa -hubavo i estestveno…
Запленена съм от непринудеността ти , и въпреки че не те познавам казвам-ти си харизматична личност,а по въпросът за успехи и провали, няма провал, има само начини безброй за да разберем че няма да се получи така и да опитваме докато се реализира желанието ни .И , о да , определено в студиото е студено , но много важно , с препятствия е по -сладко!!
Най хубавото, беше че момчето не накара Йоана да опита от ньоките….По забавно готвене и измислена рецепта за Ньоки…без никакъв пармезан, без запържването после…интересно ми е Йоанка, какво мислиш за тях ?
Не смятам, че е нужен пармезан, при условие, че сосът се състои от три вида сирена. Ньоките може само да се сварят и да се залеят със сос. Запържването им не е задължително.
Все пак, Иво има какво да подобрява в ролята си на готвач. Говорили сме си за това. А и мисля, че концепцията на предаването ще се промени. Но нека не избързвам, преди екипът на Ядиво да реши как точно ще се случват нещата.
Екипът на Ядиво се нуждае от вашите идеи как да се промени това предаване. Искаме да чуем гласа на публиката за да можем да решим как да промени облика си. Какво бихте гледали?И за да ви дам конкретни насоки помислете с какво бихте запълнили 15 минути? Трябва да признаем, че 30 минути са доста продължително време. Здравословна и бърза кухня, или други интересни рецепти? С гости, професионалисти, които готвят? Това трябва да е предаване, което всички ние бихме гледали с удоволствие.
ПС Благодаря за положителните коментари, но се нуждая от критично настроение и креативна мисъл.
🙁 аз нещо не мога да пусна видеото..
Има проблем. Работи се по отстраняването му.
bravo
Здравйте, мисля че идеята е добра, но интериора ви е много студен, черно, бяла стена и син цвят, празни рафтове не създават усещането за уют.
Идеята доколкото разбрах е да готвите здравословно, така че може да използвате по натурални цветове.Пожелавам ви успех :)))
Поздравления за новото предаване и за теб, Йоана, че подкрепяш тези ентусиасти! Харесва ми идеята и начина на представянето й, естествено и без нравоучения. Дори интериорът ми харесва, изчистен и стилен. Според мен, ярки цветове могат да се внесат с продуктите за готвене, което ще бъде и акцентът. Наистина, както казвате, 30 мин. са си много време за представяне на едно ястие. Бихте могли да представите в първите минути един продукт – с клипче или снимка – къде расте в природата и какви са неговите качества и след това да сготвите нещо с него в студиото.
Имам забележка за това, че не се вижда какво се случва в съдовете, в които нещо се вари или се бърка. Вижда се, че добавяте и бъркате, но какво се случва – не, единствено Йоана показа консистенцията на тестото за палачинки. След това сосът за палачинки, казвате че е сгъстен, но не се вижда консистенцията, дори когато се залива. Може би не непременно прозрачни съдове , а друг ракурс на камерата, отвреме навреме.
Вярвам в успеха ви и ви го желая от сърце! Дерзайте!
Човек не знае докъде може да стигне, ако не пробва! 🙂
Здравейте,Йоана и екипа на Ядиво!
Изгледах видеото и понеже искате 🙂 критика,ето моето виждане:
И на мен кухнята ми беше безлична,без уют,топлина и място,където да се готвят вкусни ястия.Малко празно и голо стоеше…Може би бурканчета с подправки,поставки с дървени лъжици,прибори за готвене….
Също подкрепям мнението ,че в едно готварско предаване трябва да се вижда в съдовете какво става…
Мисля,че 30 минути не само не са много,а дори са малко за показването на една рецепта.
Идеята за гости в предаването е добра.Особено ако са от различна област в кулинарията.
Какво предпочитам да гледам аз?
Нестандартна,екзотична,креативна кухня.
Не казвам ,че палачинките не са интересни,но …са палачинки. 🙂
Нямам предвид чак молекулярна кулинария,тип Феран Адриа, но има много кулинарни предавания в много телевизии,и за да се отличите и да ви забележат,съответно да ви гледат,трябва да предлагате нещо различно.
Иначе,подкрепям идеята,фен съм на всякакви кулинарни предавания и телевизии,и пожелавам успех !!!
Хубава идея, поздравления за Йоана! 🙂
Честно казано обаче въобще не съм впечатлена от представянето на предаването. Извинете ме за леко рекзия тон, но ще го кажа искрено и не с лоши чувства разбира се. Крайно лошо впечатление направи прегорената палачинка и реакцията на водещия, макар и забавна… вярно, случавт се такива неща, но не в предаване на запис. За липсата на кадри от процеса на приготвянето- вече е споменато. Аз искам да видя повече енергия, повече живот, а не монотонно приготвяне на храна. И не на последно място- не наирм за уместно да питате хората как да си направите предаването 🙂 Повече енергия, повече живот и определено по-добре приготвени рецепти- крайният вид и прецизността за мен са особено важни, за да гледам нещо и втори път. Успех!
Предаването се прави за хората. Кулинарно предаване не се прави самоцелно, просто за да съществува, а за да достигне до зрителите, които ще го гледат. При старта на телевизионен проект се правят т. нар. прочувания сред аудиторията за нагласите ѝ. При големите кино студия например се пускат алтернативни финали на частна прожекция, за да се избере този, който най-много ще се хареса.
„Ядиво“ обаче е не толкова голяма продукция и разчитаме на добрия вкус и търсене на публиката в конкретна област. Поради многото подобни предавания ние се стремим да направим онова, което ще се отличава и ще се гледа. За това и мнението на публиката ни е от изключително значение.
За това не смятам, че е неуместно да се пита аудиторията, която ще гледа това предаване, какво да има в един такъв проект.
Благодаря за критичните бележки на всички – от това имаме нужда.
Можете да се присъдените към нашата фен страница във фейсбук:
http://www.facebook.com/pages/Adivo/143894318996094
Видеото е наистина забавно. 😀 Успех! 😀
Mного сте готини. На целия екип пожелавам успех.
Да ви се претставя – аз съм таткото на Йоана. Всяко начало е трудно, но дерзайте и смело и напред.
Здравейте, идеята ви е добра. Надявам се да успеете да показвате наистина храна, която може да бъде сготвена в домашни условия. Може ли да попитам(не се заяждам) защо след като споменавате мононатриев глутамат като вредна съставка с тежки последствия в дългосрочен план, включвате соево мляко в рецептите си? Соевото мляко и неговата консумация е нож с две остриета.
Йоана, успех!
Здравей. Аз съм първият гост на предаването и представям моя рецепта, както вероятно ще направят и следващите гости. Темата беше постен десерт и тъй като за момента разполагах само с котлон, реших това да бъдат палачинки със соево мляко.
Не разбирам, какво общо има соевото мляко с натриевия глутамат. То е заместител на прясното мляко и растителна напитка за много вегетарианци и за всички вегани. Повечето соеви млека на пазара са с етикет био, ако това има значение. Но всеки един би могъл да приготви у дома соева напитка или друга на растителна основа – от пшеница, ядки и т.н.
Натуралното соево мляко не е с много приятен вкус за повечето хора (осезаемо се усеща соята), затова не виждам смисъл този вкус да се подсилва с натриев глутамат.
Една от най-разпространениете марки на българския пазар е Provamel. Информация за съдържанението може да прочетеш на опаковката или тук.
Моят въпрос не показва връзка между МГ и соевото мляко. Това което знам за соята и соевото мляко е, че са вредни ако се прекалява с тях. Знам, за децата които имат алергия към кр. мляко се препоръчва пиенето на соево, но това не означава, че не е вредно. Соевото мляко има връзка с появата на диабет.(не повдигам въпроса изобщо за ГМО, колкото и да е БИО соята, не означава, че не е ГМО – справка съдебните дела които МОНСАНТО води към БИО фермите и фермерите) Могат да се намерят различни източници по този въпрос. Всеки сам си преценява, разбира се, на мен ми беше интересно в контекста на това, че всъщност отричаха МГ, а показваха рецепта със соево мляко. Пак казвам, не се заяждам, разбрах причината, благодаря за отговора.
Приятна седмица 🙂
Сега вече разбрах какво имаш предвид. 🙂
Но с каквото и да се прекалява – винаги вреди. Трябва да има умереност в храненето и разнообразие от храна. В тази връзка не смятам, че масовите продукти предлагани на пазара са здравословни. Заедно до соята и соевите продукти (според твоята теория) може да се наредят солта, захарта, бялото брашно, пилешкото месо (и всяко едно месо от животни, на които са вкарвани антибиотоци и т.н.), всички консервирани и полуготови храни, маргарин и още много. Не смятам, че те се избягват от хората. Може да се опитват, но често незнайно ги приемат в скритите им форми.
Темата е необятна, не може да засегнем всичко, но разбрах въпроса ти. А отговора, според мен е че трябва да фотосинтизираме ако започнем да се вглъбяваме кое е вредно и кое не е. В днешно време всичко е вредно. Всеки има своя теория за нещата и аз я уважавам. В крайна сметка изборът е индивидуален. Дано да оцелеем! 🙂