Още преди празниците нямах особено празнично настроение. Като че ли то дойде за малко, точно в това количество, което ми беше необходимо за да създам подобаваща обстановка за семейните срещи и мисля, че всичко свърши дотук. А посрещането на новата година, за мен вече не е онова суетене по цял ден в кухнята и онова безкрайно стоене на масата. Колкото и всеотдаен кулинар да съм, в един момент всички тези ритуали започнаха да ми дотягат. Тази година няма питки, парички, баници, късмети, 50 грама ракия и свинска пържола с шопска салата. Вместо с дунавско хоро, посрещнах новата година с дунавски валс.
Не бях планувала да пътувам, но офертите, които получих за посрещане на новата година ми дойдоха малко в повече и единственото, което ми се искаше е да избегна това, което знаех, че ме очаква. Да се изолирам у дома или някъде далеч. Някъде далеч, в случая ми звучеше много примамливо. Кулинарният ми дух се събуди, любопитството караше сетивата ми да се насочат към места, които не бях посещавала досега. Вече знаех, че ме очаква вълнуващо, макар и мразовито приключение в страна със световноизвестни културни и кулинарни традиции. Очакваше ме празнична Виена.
Градът
Предновогодишно градът е жив и това се усеща на улицата. Там е мястото, където може да се потопиш в атмосферата на празнична Виена. Много хора, музика, танци и греяно вино, разбира се. На 31 декември на по-големите площади бяха организирани концерти. Всички хора – от групи тийннеджъри до възрастни двойки се забавляваха в един и същи ритъм, танцувайки валс. Не е ли прекрасно!
Въпреки студа, който никак не понасям и аз се слях с тълпата, подскачайки от крак на крак в ритъм, съвсем непринудено, хем за настроение, хем да се стопля. Дори да не можеш да танцуваш валс, там, в центъра на Виена, е най-доброто място, където може да опиташ. Дори да не знаеш стъпките, някак отвътре ти идва и започваш да се въртиш с останалите двойки на сред площада. Жалко, че нямаше кой да ни снима с Вальо. 🙂
Около 5 часа обикаляхме по улиците в новогодишната нощ, стопляйки премръзналите крака с танци, а ръцете с чаша греяно вино или топъл пунш. И двете доста разредени според мен, но пък добре стоплят и са вкусни, и ароматни. Всъщност, истинско греяно вино пих пред Schönbrunn Palace , от което се замаях след като преполових чашата. Препоръчвам греяно вино с Amaretto.
Във Виена има много забележителности, от които аз посетих гореспоменатия дворец, пред който имаше базар с ръчно правена коледна украса, сувенири, много, много лебкухени и греяно вино. В този дворец Моцарт изнася първия си концерт на 6 годишна възраст.
В St. Peter’s Church, пееше хор, а тълпата от хора слушаше тихо. След около 10 минутно стоене, един джентълмен ми предложи стол, всъщност донесе ми го и аз бях истински впечатлена от този жест, на фона на останалите правостоящи. Не знам как точно да обясня културата на тези хора. Всички са учтиви, без да се преструват. С Вальо постояхме известно време докато хора приключи.
Изключително красива е катедрала в готически стил St. Stephen’s Cathedral, където се изкачих и на кулата по тесни вити и тъмни стълби. За момент изпаднах в паника, че няма изход. Прояви се лека клаустрофобия и добре, че има тук-там малки прозорчета, от които да влиза светлина. Подобно чувство изпитах и в базиликата Свети Петър във Ватикана. А един турист, слизащ по стълбите, шеговито ми казва: „It’s very nice.“ „Да бе, много е найс“ – викам си аз и продължих устремено докато ми се зави свят, но стигнах до върха.
Във Виена няма как да пропусна да се возя на Виенското колело. Да, истинското Виенско колело. Дори може да си поръчаш вечеря в някоя от кабините на колелото, което вече ми се струва малко пресилено.
И разбира се Виенската филхармония на 1 януари. Е, пак на екран, но не по Канала, а на площада пред виенското кметство. 🙂
Хранене навън
Греяното вино беше единственото вино, което опитах във Виена. И тук, както в Мюнхен реших да заложа на бирата.
В това студено време, при други обстоятелства не бих се спряла на това питие, но във Виена, както вече казах, нещата просто се случват от самосебе си. Предвид и кухнята, няма начин да не си поръчаш една австрийска weißbier.
И тъмната бира много ми хареса.
Обаче, гряното вино си е друга работа. 🙂 На улицата, освен с топли напитки може да се подкрепиш с наденички, печени картофи и кестени на жар.
За десерт – традиционните Kaiserschmarrn – бъркани палачинки със сладко от сини сливи.
Местата за хранене в центъра, които ми направиха впечатление и в които може да опиташ виенски специалитети са Esterházykeller и Bierhof.
А в сладкарници Aida опитах Topfenstrudel – щрудел с прясно сирене,
Faschingskrapfen – печени бухти, пълнени със сладко от кайсии,
и едни много симпатични шоколадови кестени, на които не можах да устоя само от вида – десерт състоящ се от шоколадова черупка във форма на кестен, напълнена с пюре от кестени.
Много вкусно нещо и леко опияняващо. Не знам дали заради това, че ми хареса формата или от алкохола в крема, който се усещаше осезаемо. Вероятно и двете са ми повлияли еднакво.
Във Виена не бива да се мине без кафе, още повече че там има традиция, кафето да се пече на място. Не е за пропускане виенското кафе меланж – мока със затоплено мляко и неподсладена бита сметана.
Кухнята
Да си дойдем на думата. Всяко едно пътуване за мен е свързано със запознаване с традиционната кухня. Като цяло, австрийската кухня много ми напомня на баварската, с почти същите ястия и десерти. Но тук по-скоро ще ти говоря за виенската кухня, която е единствената световноизвестна кухня наречена на град. Това си има своето обяснение – Виена е била столица на огромна империя, включваща много култури и аристокрация, оставила след себе си кулинарни традиции, етикет и бит.
Виенската кухня, такава каквато е сега, е повлияна от няколко други кухни (унгарска, чешка, немска, турска, италианска, румънска) и адаптирана към вкуса на виенчани. Например, традиционният гулаш идва от Унгария, а известният виенски шницел има италиански корени. Но във виенската кухня присъстват и ястия с местен произход и в повчето от тях главна роля играе телешкото месо.
Два типични примера, които опитах са Tafelspitz (варени телешки гърди, сервирани със сос от хрян и ябълка, намачкани печени картофи и задушени зеленчуци) и телешка пържола с препържен лук, сервирана с печени картофи.
Разбира се с локален произход е и сладката емблема на Виена – торта Захер. Но за нея ще отделя малка тема по-долу.
Връщам се на телешкото месо, за чието консумиране има дълга традиция. Основна черта в приготвянето на телешко месо е неговото сваряване, независимо от коя част на животното е. Тази традиция идва от вкуса на император Francis Joseph, който предпочитал месото именно варено.
Но главната причина телешкото месо да е основно застъпено във виенската кухня е икономическа – от едно добиче могат да се изхранят повече хора. Дори е бил издаден указ описващ точно на какви части да се разфасова месото. Съществуват специфични термини за всяка част. А ресторант от миналото наречен Meissl & Schadn поддържал меню с варено телешко месо от различните части и всеки клиент би могъл да избере това, което му харесва. В ресторанта се обръщало сериозно внимание на начина на разфасоване на месото и бил меката на аристокрацията.
Четири десетилетия по-късно ресторанта и традицията били обновени от Ewald Plachutta, който приготвя ястия на основата на традиционната виенска и австрийска кухня с негови нововъведения. Той модернизира виенската кухня запазвайки традицията и не прави компромис в избора на телешко месо. Ресторантите Plachutta присъстват в класацията на S.Pellegrino за 50-те най-добри ресторанта в света. За Plachutta ще стане въпрос по-късно, но като цяло го оприличавам като Alfons Schuhbeck за баварската кухня.
Е, разбира се телешкото месо не е единственото нещо, което се яде във Виена. Застъпени са вече познатите ми неща от баварската кухня – картофена салата, кисело зеле, сосове от хрян, кнедли, супи, гулаши и много тестени печива с мая – някои без разлики, други с известни промени. Част от тези ястия ще разгледам по-обстойно в следващите постове. Може да си поръчаш нещо. 🙂
Захер
Какво може да направи една торта? Ами това, което Захер прави за Виена. Или по-скоро трябва да са благодарни на Франц Захер, който на 16 годишна възраст създава тази торта придобила популярност по цял цвят. Друга важна част за популяризирането на тортата е опаковането ѝ в дървена кутия, което позволява тя да се пренесе до всяка една точка по света. И не става въпрос за поставяне на торта в кутия, а за цял ритуал от 36 стъпки, за които, за съжаление не се споменава нищо конкретно. Но е факт, че торта Захер е една от най-известните торти, асоциираща се с Виена.
В повечето сладкарници във Виена се предлага оригиналната версия на тортата, но мястото, на което един уважаващ себе си кулинар трябва да опита тази торта е в сладкарницата на хотел Захер. Това беше задължително в програмата ми, а опашката от хора, чакащи за ред никак не ме притесни. Отишла съм във Виена и ще ям Захер от първоизточника. Нещо като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Не че като бях в Рим видях папата, но парче Захер в сладкарницата на хотел Захер е много по-достъпно нещо.
Какво ми направи впечатление? Тортата наистина е сравнително суха, но не чак толкова, че да се възмутя. Блатът не е много сладък, за разлика от глазурата, която за моя сладък зъб е идеална, а вкуса на шоколада е повече от превъзходен. Гарнирана с неподсладена бита сметана и в компания с кафе меланж, тортата е гастрономическо изживяване. В случая обстановката във виенската сладкарница допълваше приятното чувство от наслада и задоволство и си помислих, че се намирам в центъра на една жива легенда.
Равносметката, която направих след това парче Захер е че никога, никъде до сега не съм опитвала такъв Захер, нито пък има нещо сходно с този, който приготвям. В сладкарницата на хотел Захер разбрах, че рецептата се съхранява в сейф и само отбрани членове от наследниците са я виждали. Интересни истории има покрай тази торта. Дали са истина, не знам, но искам да вярвам.
Пренасям духа на празнична Виена в моята кухня, където ми предстои да опозная по-добре някои класически ястия. С други думи – ще готвим. 🙂
Още снимки и видео във Flickr.
Мале, мале, много храна, много нещо :))
Чудесни снимки и много приятна кулинарна разходка, Йоана!
Благодаря 🙂
Чудесно представяне, Йоана!
Честита нова година! Нека е много успешна, вкусна и влюбена за теб!
Много кулинарно-хубаво е във Виена! Тя е един от тези градове, които човек открива с години.
Следващият път опитай вината. Те са едни от най-високо оценените от Р. Паркър 🙂
Непременно! 🙂
В супера се въртях половин час на вината и се оказа, че съм доста неподготвена за австрийските вина. 🙂 В крайна сметка избрах една бутилка Gruner Veltliner, която още не съм отворила.
За много години, Йоана! Пожелавам ти прекраси кулинарни и не само пътешествия през новата година.
Не знам обаче дали е препоръчително толкова често да влизам тук вече предвид бремеността ми (хахаха, шегувам се, разбира се).
Страхотна разходка из един от най-прекрасните градове на света. Невероятна си, както винаги, успя да ме накараш да почувствам все едно съм била с теб на всяка крачка. Благодаря ти! ХОХО
Ех, че вкусно пътешествие 🙂 И както винаги – много хубаво написано. Благодаря, Джо! 😀
Виена наистина ми се стори прекрасна от този разказ.
Много приятен поздрав за новата година от теб! Благодаря за интересния разказ и за многото информация за забележителности и вкусни традиционни рецепти. Тази пролет планираме и ние да посетим Виена и определено всичко в статията ти ще ми е от полза!
Непременно вечеряйте в Bierhof и яжте Сахер в сладкарницата на хотел Сахер. Останах с впечатление, че сладкарницата няма почивен ден и работи от 9 до 23 часа. Намира се от лявата страна на входа на хотела. От дясната има магазин и кафетерия също на Сахер, но там продават торти за вкъщи.
Хей 🙂 Честита Нова година! Много щастие и кулинарни вдъхновения ти желая! Точно се оглеждам за оферти за меден уикенд 🙂 и се колебая между Париж и Виена. Мнооого ми накланяш везните в полза на Австрия с този разказ и великолепните снимки, но пък и пуста му френска романтика… 🙂
Хм, труден избор. 🙂 Не съм била в Париж, но бих заложила на него. 🙂
Виена е страхотна! Виенският шницел също, но твърде огромен даже за мен… Обичайно е да си поръчаш половин порция от него – сервираха ми го с нещо подобно на това, което виждам на твоите снимки – Mixed Salat му викат – разни марули върху варени картофи, царевица и др.
Заслужава си да се връщаш в този град отново и отново и не само заради кухнята…
Давай с рецептите :))
Шницела наистина е огромен, но месото е много тънко, а панировката създава впечатление за обем.
Ядох миксирана виенска салата от маруля, домати, краставици и варени картофи. А виенската картофена салата се сервира с lamb’s lettuce – салата Амулет (това което виждаш на снимката) или пера див лук.
Някой да е виждал да се продава такава салата тук?
Gruner Veltliner е едно от любимите ми вина тук, за съжаление за определен период от време (9-месечен :)), съм спряла консумацията на всякакъв алкохол. Друго вино, което ми е любимо е Kracher Cuvee Auslese: http://www.kracher.at/en/the-wines/sweet/cuvee-auslese/ . Разходихте ли се из Naschmarkt?
Не стигнахме до там. Може би през лятото е по-подходящо. 🙂
PREKRASNO !
BLAGODARJA ZA PATUVANETO !
izvinete za latinicata
честита нова година и от мен! Прекарали сте страхотно, това се вижда, направо завидях! Не съм празнувала НГ навън от години, май ще трябва да поправя това скоро 🙂
За много години, Lois. 🙂
От време на време е нужно да разчупим традициите или направо да ги заменим с нещо друго. Като ме питат какъв късмет имам от баницата тази година, казвам, че не съм яла баница и следват учудени погледи. 🙂
Друго е навън. И хубаво. 🙂
За много години! Да посетя Виена-това е моя отдавншна мечта! Концерта не го попускам-по телевизията, разбира се 🙂 Прекрасен избор за незабравимо посрещане на Нова година ! Надявам се да успея да видя Виена и непременно ще посетя препоръчаните от теб места. А дотогава – “ ще готвим“. Зарадвах се много днес на завръщането ти в сайта.
Здрава и щастлива година, с много любов, късмет и успехи!
Щом е така, пожелавам ти вълнуваща ваканция във Виена. 🙂
Ако искаш да слушаш на живо новогодишния концерт на Виенската филхармония, е хубаво отсега да потърсиш билети за следващата НГ.
Много си красива, и много хубаво пишеш.
Знаех си аз, че щом зачезна си някъде…по света 🙂
Чудесно изживяване сте имали!
Виена е и моя все още несбъдната мечта…
Прекрасна екскурзия и разказ, браво Йоана! Пожелавам ти през тази година да имаш възможност да посетиш и Париж!!!!!А дотогава очаквам с нетърпение австрийските ти предложения 🙂
Добре дошла отново, Йоана! Чудесно е едно вълнуващо пътуване за празниците, което ти оставя незабравими спомени. Представи си също едно пътуване с кораб по Дунава, което би включило и други прекрасни градове, например – Будапеща!
В душата си ти си един пътешественик, отворен за света…И аз, като чета твоите постове, съпреживявам и .. мечтая, мечтая:) Благодаря ти!
За много години!
Виена е едно прекрасно начало за новата година и любим мой град!
С усмивка-Мария
Оле Йоана, това затишие не ми харесва, мисля че ще почниш да бълваш рецепти от пътуването.Лично аз, ( а и май не познавам човек който не обича да пътува) съм за пътешествията,но малко ми идва в повечко.Ще стане като немската кухня, за това един съвет – редувай рецептите си с нещо неангажиращо, разсейващо и не толкова тежко и калорично :D.
Няма, Данчо. 🙂 Упражнявам се над виенския шницел и усмивки пред камерата. 🙂
Благодаря за мнението и съвета ти. То е важно за мен, както и мнението на всеки един читател. Ще се опитам да обхвана максимално неща в минимално постове. 🙂
Аз нямам нищо против много постове, свързани с Виена 😉
ЧНГ, Йоана! Пожелавам ти хубава година! Живеейки от 20 години в Будапеща и често посещавайки Виена, смея да твърдя, че унгарския гулаш е различен от виенския. В българската част на сайта си мисля някой ден да публикувам рецепта за това:)
Щастлива и успешна година и на теб, Десимира. 🙂
Вероятно има разлики в рецептите, но аз споменавам за произхода на ястията, установили се във виенската кухня. Освен гулаша, мисля че има още едно ястие с унгарски произход, но адаптирано от виенчани – паста (fleckerl noodles) със зеле. Знаеш ли нещо повече за това?
Здравей, Йоана, извинявай, че чак сега реагирам, но работата ме позатрупа. В предишният си коментарите съм пропуснала да ти пиша, че много харесваме блога ти (може би, защото се разбира от само себе си:). През weekenda ще имам повечето време и ще ти преведа, ако искал една рецепта за зелева паста, тъкмо ще се консултирам с приятелки-унгарки по въпроса. Б
Аз вече приготвих такава рецепта, но това не пречи да се консултираме с твоите приятели от Унгария. 🙂 Благодаря предварително.
Няма пост, който да не ми харесва тук. 🙂
Прекрасен блог, отварям го всеки ден.
Случайно попаднах в Plachutta като бях във Виена и единственото място на което искам да се върна ако отново отида там, то това е! Не само кухнята, персонала е уникален – сервитьорите са бързи сръчни, красиви и стройни младежи 😉 А телешкото…. мммм!
Joana, chudesno reshenie da posetish praznichna Vienna. Mnogo hubavi snimki. Az napravih „greshkata“ da pokaja snimkite na 11-godishnia si sin, sega ili shte triabva da sutvoria shokoladov kesten ili da predpriemam putuvane do Vienna. Toi mi obiasni, che e sunuval vsichki tezi vkusotii, osobeno shokoladovia kesten. Tvoiat variant na Sacher torta e mnogo hubav, makar che nikoga ne sum probvala avtentichnata torta. Vuzmojno li e da se napravi shokoladov kesten? Vienna niama da moga da posetia tazi godina, no vse pak se nadiavam, che mojesh da imash receptata. Ne e speshno sutvoriavaneto mu, samo ako imash vreme i ne e mnogo slojno izpulnenieto. Dori samo recepta shte e ok, ako razpolagash s takava. Predvaritelno ti blagodaria.
Здравей, Албена. Нямам рецепта за тези шоколадови кестени, но имам идея, как да си ги приготвиш. За да изглеждат така, както са на снимката, трябва форма, в която да се отлее шоколадовата черупка. Както може да се досетиш, не съм виждала такива форми, затова преминавам към план Б. 🙂
Приготви стегнато кестеново пюре. Виж тази рецепта. Вместо мляко, може да използваш сметана, да добавиш различни аромати и ядки. Пюрето трябва да е стегнато, защото от него ще оформиш кестени. Остави ги в хладилник, за да стегнат още по-добре. След това ги потопи в разтопен на водна баня шоколад и остави върху хартия за печене да се отцедят и стегнат. Успех!
Tova e chudesna idea i recepta, koiato vednaga shte izprobvam. Joana, mnogo ti blagodaria.
Здравей Йоана,
Върнах се към този пост, тъй като скоро бях във Виена. Омагьосана съм от един topfenstrudel, който ядох в Cafe Sperl. Освен чудната обстановка в заведението, щтуделът ме спечели с това, че беше сочен и мек отвътре, а коричките хрупкави. Сигурно се досещаш за молбата ми – рецепта! 🙂
Благодаря предварително! 🙂
Записвам си „сочен и мек отвътре, а коричките хрупкави“. Имаш го! 🙂
Няма ли рецепта за този topfenstrudel?
Скоро ще има. Вече направих една проба, но ми се струва, че трябва да отработя тестото и домашно приготвеното topfen. Предстои втори опит и надявам се след това публикация.
Йоана, възхищавам се на всичко, което правиш в кухнята, но този кулинарен пътепис показва, че си готова и за туристически блог. А Виена е прекрасна, отдавна се каня да отида там по Коледа.
Всичко изглежда толкова приказно, особено катедралата, тортата и кафето. На всички май сега ни се иска да идем във Виена 🙂
Привет, Йоана!
Само преди няколко часа се завърнах от предколедна Виена и няма как да не призная, че нейните емоции, аромати и вкусове са тъй завлядяващи! Присъствах на Апфелщруделшоу в двореца Шонбрун и сега съм много ентусиазирана да приготвя един такъв (надявам се великолепен) щрудел за любимите хора. За целта ми трябва брашно тип 700….та имаш ли някаква идея откъде мога да се сдобия с него?
Благодаря ти предварително!
Дано ми остане време да приготвя и сицилианските коледни сладки… 🙂
С брашно тип 700 при нас се обозначава типово брашно. Не знам дали има разлика с австрийските стандарти.
Весела Коледа!
Все пак да докладвам- след като в рамките на 48 часа не успях да открия въпросното брашно, заложих на брашно за баници. За моя голяма изненада успях да получа тесто, което все пак да разточа и изтегля до дебелина на вафлена кора. Както и да е, получи се страхотен щрудел – тънка кора с мнооого плънка 🙂
Честита Коледа, Ивелина!
Добре си направила. Ако въпросът ти беше с какво брашно да направя тесто за щрудел, веднага щях да те информирам, че ти трябва брашно с високо протеиново съдържание. Това за баници е с най-високото такова у нас и е подходящо за дърпани кори, защото развива много глутен и стои еластично.
Йоанка, явно е отдавна този пост, но няма как да не коментирам този магичен град-Виена. В същата сладкарничка бях и аз преди време и тортата не ми хареса така, както в твоята рецепта. И на мен ми се стори суха и някак една идея по-кисела. Прекрасни снимки наистина, поздрави!
Това лято пак отскочихме до Виена, този път с Даниел. Градът е все така впечатляващ и любим. Този път имахме повод да обиколим целия Пратер и отново да се возим на виенското колело. 🙂
Здравейте Йоана,
дали помните какво като заведения работи на 01.01. във Виена или предимно нищо?
Поздрави
Здравейте, Галя! Спомням си, че преди 9 години, заведенията за хранене на 31 декември работеха най-късно до 20 часа. През цялата нощ имаше много хора по улиците. За 1 януари обаче не си спомням добре, не бих искала да ви заблуждавам.