Наскоро имах гост от Израел. Гост, в случая може би ще звучи пресилено, но след като един човек, с когото не се познавамe ме намери, аз приех Роза като повече от посетител. Тя беше помислила за това, с какви подправки да ми представи страната, в която живее и разбира се за комуникацията между нас. Водеше си преводач. Роза пише в блога си на руски език, но от кореспонденцията между нас мисля, че доста добре се справя и с българския. За краткото време, в което се видяхме, с Роза си побъбрихме основно на кулинарна тема и разбрах, че ме е открила заради хляба с квас. Тя сподели, че приготвя у дома такъв хляб, а заради големите жеги в Израел се налага да захранва кваса по 3-4 пъти на ден. Прави си и домашна моцарела, чиято мекота определи като бебешко дупе. 🙂 (Рецепти – тук и тук.) Говорихме си и за подправки, а за подарък ми носеше четири вида подправки от Израел, една от които е заатар.
Заатар се свързва с кухнята на Средния изток и представлява микс от сумак, сусамови семена и билки (най-често мащерка). С тази подправка се поръсват всякакви ястия, както с месо, така и със зеленчуци, хляб и дори хумус. И не е трудно да си приготвиш подправката у дома.
Заатар
Продукти:
- 2 супени лъжици сумак
- 2 супени лъжици сусамови семена
- 2 супени лъжици сушена мащерка
- 1/2 чаена лъжица сол
Сусамът се запича в сух тиган за няколко минути, като често се разбърква за да не загори. Охлажда се.
Всички продукти се смесват в кухненски робот и се смилат грубо, всъщност докато се смесят добре. Готово!
Подправката се съхранява в плътно затворен буркан.
След посещението на Роза започнах да използвам заатар почти навсякъде. Наличието на любимата ми мащерка в него го прави изключително подходящ за моя вкус. Установих, че мога да заместя шарената сол със заатар, че печените зеленчуци придобиват друг, невероятен вкус, а хлябът поръсен със заатар се превърна в задължителна добавка към вечерята напоследък.
Хляб със заатар
За поръсване на хляба:
- 4 супени лъжици заатар
- 3-4 супени лъжици зехтин
Продуктите се смесват и се разбъркват докато се образува каша.
За тестото:
- 400 г бяло брашно + допълнително за омесване и разточване
- 1 чаена лъжица суха мая за хляб
- 1 чаена лъжица захар
- 1 чаена лъжица сол
- 250 мл топла вода
Маята и захарта се разтварят във водата. Добавя се солта и по малко от брашното. Замесва се меко тесто. Меси се няколко минути върху набрашнена повърхност, докато престане да лепне и стане гладко и елатично. Тестото се оформя на топка и се поставя в намаслена купа. Покрива се с кърпа и се оставя да втаса на топло място за около 1 час или докато удвои обема си.
Втасалото тесто се премесва за кратко и се рзделя на 4 топки. Всяка топка се разточва на плоска пита. (Формата не е от значение. Аз ги направих елипсовидни.)
Междувременно фурната се нагрява на 200°C. Тавата, в която ще се пекат хлябовете, също се нагрява във фурната. Хлебчетата не се оставят за повторно втасване! След като се рзточат се подреждат в тавата върху хартия за печене и се набождат с вилица на няколко места. Намазват се със сместа от заатар и зехтин. Пекат за 20-25 минути докато придобият златист цвят по краищата. Този хляб е най-вкусен докато е топъл.
С това темпо на използване на заатар, количеството, което Роза ми донесе, скоро ще свърши. Хубавото е, че мога и сама да си приготвя подправката, при това необходимите продукти са в наличност и на нашия пазар.
За останалите подправки няма да предлагам рецепта сега, защото едната от тях е израелски кимион, а останалите две отново микс от подправки, в които силно се усеща този, същият кимион. Скрила съм ги от себе си, че все на луканка ми мирише като се доближа до тях. 🙂
Мляс! А заатарът, който тя ти е донесла, различава ли се по нещо от микса, който може всеки да се приготви? Защото и от шарена сол до шарена сол има различка, при все, че еднакви подправки се използват.
С този въпрос ме затрудни. 🙂 Мисля, че няма съществена разлика. Но ако започна да разсъждавам за произхода на всяка една подправка, която съставлява този микс, то тогава, да, вероятно ще има разлика във вкуса. Както например има разлика в аромата на дивата мащерка и на тази, която се продава в саксии.
Впрочем, този въпрос и отговор може да се сведе до всички продукти и рецепти. От значение е и човека който ги приготвя. Имам наблюдения, че една и съща рецепта, изпълнена от различни хора, дава различни резултати, при условие, че се използват едни и същи продукти и грамажи. В този ред на мисли винаги ще има разлика, дори в най-простото нещо.
Йоана, определено ме заинтригува с тази подправка, вероятно още довечера ще опитам рецептата ти. Така поднесен, хлябът изглежда уникално! Поздрави
и аз имам въпрос към теб, Йоана?!? 🙂
Сумака не се ли използва за подкиселяване на салати, т.е. на няколко пъти мислех да си го купя от арабски магазини, но ми обясниха, че имал кисел вкус /и се използвал предимно за по-горе споменатото/……въпросът е, доста ли „накиселява“, ако си направя този микс? Или може би се бъркам за подправката „сумак“?
хубава вечер от мен! 🙂
Не се бъркаш. Сумакът има приятно кисел вкус, който ако трябва да направя сравнение е много по-лек от лимонов сок, например. Оставя пиперлив отенък на небцето, но в никакъв случай не е силен и фрапиращ. Като цяло подправката може да се използва за всичко – салата, супа, хляб, зеленчуци, риба, всякакъв вид месо.
В заатар, в комбинация от печен сусам и мащерка, сумакът придава съвсем лека кисела жилка. Но според мен, мащерката доминира като вкус.
Здравей, много ме заинтригува с тази рецепта! Ето какво ще направя със сумака, който мъжът ми донесе! Хубаво е да получаваш подаръци подправки! :))))
Поздрави
Маги
Здравей Йоана! Какъв прекрасен пост и хляб! Мерси за добри думи..Ах, мой отвратителен български язик:)
Започвам сега един руски ръжен хляб. Много труден за мен.
Супер ти е българският, нали всичко ти се разбира. 🙂
Руски ръжен хляб… ммм… звучи вкусно и мирише на квас. 🙂 Давай, ще успееш!
благодаря за информацията! тогава значи смело купувам сумак и си правя комбинацията! :):) покрай теб и твоите постове тук вече съм фен на мащерката като подправка, салвията също ми е любима.
хубав ден от мен!
Прекрасен хляб, Йоана!
Още в събота ще се пробва. Благодаря!
Jo …
заатар си е разновидност на Орегано … но си е рзлично растение от Машерката скоро ще мога да ти донеса и живо растение то е с малки листа като дребен босилек и много специфичен вкус …
Заатар като микс вече съдържа и няколко други подправки но предимно Заатар … има го и тук в арабските магазини но някакси не е същия като от израел
Хляб с пресен заатар и меко сирене и уаауу….
Свилка, благодаря за тази информация. Не знаех, че има растение заатар. С нетърпения очаквам да го видя в жива форма. 🙂
Мила Йоана,
Днес с голям интерес си приготвих заатар – макар че не харесвам много нито мащерка, нито сумак, се изненадах от резултата. Получи се страхотен аромат и балансиран вкус.
Хлебчетата направих в равни части с брашно от лимец и типово, получиха се много вкусни и приятни (макар че с бяло брашно ще са по-меки предполагам). Даже тази рецепта ми влиза в списъка за гости вегетарианци 🙂 А най-страхотно от всичко е, че моят 5 годишен син ги изяде с охота, а по принцип маха всякакви подправки от храната си.
Благодаря ти, Йоана! Наскоро си купих сумак и попаднах на тази рецепта. Направих заатар, вкуса е невероятен! Чудя се защо не е разпространена тази подправка в България, като е толкова вкусна.