Сладки коледни приказки

Доста се потрудих тези дни, и вкъщи и на работа, а в края на седмицата се запитах, защо е нужно да правя всичко това? Дали, защото всички го очакват от мен или защото просто е Коледа и трябва да се спазват някакви традиции? Като например да приготвиш един чувал с курабийки, с които да черпиш наред и да обясняваш на приятелките си, колко била сполучлива рецептата. Но коледните курабийки за неизменна част от празника и не само заради самото им ядене, а и заради въодушевената емоция по време на приготвянето им, грейналите лица на опитващите и твоето лично задоволство от добре свършената работа.

Коледни курабийки има всякакви. Във всяка една страна се приготвят различни рецепти, сладки с различни форми, глазури и пълнежи. А ние не може да се задоволим само с нашите си меденки и искаме да опитаме и от другите коледни лакомства. И как не, след като от интернационалните курабийки, бликат интернационални традиции, истории, вкусове и аромати.

Започнах да пиша този пост, защото в социалната мрежа моя читателка ме предизвика със следното: „Хей, ти дето си падаш по немската кухня повече от германците направи ли Plätzchen? Сподели рецепта ако имаш …“ Признавам, че тук бях много изненадана и то не само, защото не знаех нищо за Plätzchen, а и от факта, че след първоначалното търсене на резултати от думата не се споменава нищо конкретно за рецептата. Плецхен ми прозвуча като поплесък и се оказа, че не съм далеч от истината. Думата произхожда от Platz, което в превод ще рече нещо плоско, равнина (площад). Търсейки нещо за тези сладки очаквах да открия зашеметяваща рецепта с любопитна основна съставка или подправка. Или поне форма.

Но да проследим историята им. Плецхените са се зародили много отдавна в Германия като акомпанимент към чая или кафето на следобедните партита на тогавашната аристокрация. Защо пък само за богатите? Ами защото захарта тогава била лукс и само те имали късмета да пият горчивото си кафе с много сладка курабия. Плецхените нямат нищо общо с Коледа или поне тогава не са имали. Приготвяли се по всяко време на годината. Плецхен, всъщност е термин за всяка една курабия (сладка), независимо от вкуса, формата или дали има глазура или не. Лебкухен също е плецхен. (Както и да ти звучи това, така си е.) Дотук с плецхените. Или може би не. Да видим какво се случва с коледните сладки.

Историята на коледните сладки ще ни заведе още по-далеч в миналото, когато католически монаси в Германия създали първия Lebkuchen, и той се смята за първоизточника на коледните курабийки. По-късно сладките се изрязвали във форми със символите на Рождество Христово, а емигранти от немскоговорящите страни разпространили това по целия свят. Чак се зачудвам, как така французите нямат пръст в тая работа. И се запитвам, след като лебкухен е коледна курабия, но е и плецхен, то плецхен коледна курабия ли е? И аз се обърках. Продължавам по същество.

Самата дума cookie, произлиза от холандската дума koeptje [koekje], която означава малък кейк. И понеже захарта била лукс, сладките се правили с повече подправки и сушени плодове за сладост. Обичайните заподозрени в микса от подправки били джинджифил, канела, кардамон и черен пипер.

По случая приготвих коледни сладки с тези подправки, много малко захар и повечко меласа. Специално за моята читателка. 🙂

Пикантни коледни сладки

По идея от книгата The Golden Book of Cookies

От дозите се получават 35-40 броя.

В сладките се усеща богатия вкус на меласата, прекрасното съчетание от подправки и леко парещо усещане на гърлото след последната хапка.

Продукти:

• 100 г меко масло
• 80 г меласа
• 250 г брашно + допълнително за омесване и разточване
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1/2 чаена лъжица джинджифил на прах
• 1/2 чаена лъжица смлян кардамон
• 1/4 чаена лъжица сол
• 3 зърна черен пипер, ситно счукани
• 50 г захар
• 1 яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 150 г пресята пудра захар
• 2-3 супени лъжици гореща вода

Смесват се маслото и меласата и се загряват на умерен огън докато се получи еднородна смес. Охлажда се леко.

В купа се смесват пресятото брашно, бакпулверът, солта, захарта и подправките. Добавя се яйцето и сместа от масло и меласа. Всичко се разбърква с дървена лъжица докато се образува меко тесто. Тестото се прехвърля върху набрашнен плот и се омесва за кратко докато престане да лепне. Увива се в стреч фолио и се охлажда за 1 час в хладилник.

Фурната се нагрява на 180°C.

Тестото се разточва върху набрашнен плот с дебелина 5 мм. Изрязват се сладки в желани форми. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Сладките се пекат в предварително нагрятата фурна за 10-12 минути. Докато са топли са все още меки, затова след като се извадят от фурната се оставят в тавата за 10 минути да стегнат и тогава се изваждат. Оставят се да се охладят напълно.

Приготвя се глазура от пудрата захар и водата, като се смесват и разбъркват добре. Сладките се напръскват със захарната глазура и се оставят непокрити докато тя засъхне. След това се съхраняват в плътно затворена кутия.

За цветната декорация на сладките използвах останалото ми количество пластичен шоколад от коледния фруктов кейк.

Но освен да приготвяме купища сладки, Коледа е и времето, в което се прибираме у дома, при близките си. Прекарваме времето си заедно, готвим заедно, гледаме филми заедно, смеем се и мечтаем. И аз заслужено, след последната доза коледни сладкиши се прибрах у дома, където ухае на пуканки и на горящо дърво. Легнах на пода до печката, гушнах котката и взирайки се успокоително в искрящите пламъчета по тавана, дълго време релаксирах.

Ако знаеш интересна история, свързана с коледните сладки, сподели я тук.