Обичам да правя едни дълги списъци, а после въодушевено се запътвам към пазара или голяааам супер маркет. (От толкова пазар стигнах до извода, че има малки, средни, големи и още по-голеееми маркети). Понякога се мотая с часове по рафтовете, взирайки се в продуктите и най-вече в етикетите, друг път взимам набелязаното и се изстрелвам към касата.
Това мое пазаруване се е превърнало в ритуал, защото много рядко излизам на пазар без списък. Не за друго, а за да не пропусна нещо. Не че в повечето случаи не се отклонявам от списъка, но нали това, което всъщност ми трябва е в кошницата. Пазаруването в супермаркета или кварталния пазар си е истинско преживяване, особено когато ми кажат сметката. Но това е за друг пост.
Мисля си даже, че пазаруването на продукти ми доставя по-голямо удоволствие от пазаруването на дрехи, обувки и аксесоари. Разликата е че колкото и красива и любима дреха да имаш, все някога ти омръзва, скъсва се или в най-лошия случай я боядисваш в пералнята на сини или розови облаци. Така се получава като пускаш пералня в събота сутрин, преди да си си изпил кафето, всъщност, докато още спиш.
И ако можем да караме с едни и същи дрехи дълго време, то от различна храна имаме нужда всеки ден. Колкото по-различна, толкова по-добре. За мен откриването на нови продукти и подправки, които да използвам в нова рецепта е като да открия част от един огромен пъзел. Пъзелът на кулинарията. Открих още една част, която старателно поставям до вече наредените, а името й е – романеско броколи (карфиол).
Ще чуеш всякакви възгласи за този зеленчук и то преди всичко заради формата му. Или по-точно формите му. Уникално е, както и всичко сътворено от природата. Романеско не ме изненада – оприличавам го по-скоро на броколи, вместо карфиол, защото има нежен, фин вкус. Може да се приложи навсякъде, където се използват броколи или карфиол и да се третира по същия начин като тях – крем супа, гарнитура, с паста, задушени и прочие.
Като за начало, приготвих „новия“ зеленчук по семпъл начин. Не напразно, за да усетя истинския му вкус и за да знам с какво мога да го комбинирам в последствие. Този съвет ми даде главния готвач на списание „Меню“ – Ивелина Иванова. Не специално за романеско, а по принцип. И оттогава винаги правя така с нов за мен продукт.
Случвало се е и продължава да се случва да опитвам неща, които не се ядат самостоятелно, които не се ядат сурови, необработени и изобщо всичко. Целта е да разбера какъв вкус имат и да преценя с какво да ги съчетая. Понякога правя такива гримаси, че и от театъра могат да ми завидят, но никога не се възспирам да опитам нещо.
Наред е романеско със семпла термична обработка и малко подправки. С какво го комбинирах, ще ти разказвам после.
Топла гарнитура от романеско броколи
Продукти:
- 1 глава романеско броколи
- 50 мл зеленчуков бульон
- 1 чаена лъжица масло
- 1 супена лъжица зехтин
- 1 супена лъжица прясно изцеден лимонов сок
- 1/2 чаена лъжица настъргана лимонова кора
- щипка индийско орехче
- сол и черен пипер
Романеско се разделя на розички. Бланшира се във вряща подсолена вода за 4-5 минути. Изважда се с решетъчна лъжица и веднага се потапя в ледена вода за да се прекъсне готвенето и да се запази свежият цвят.
В тиган се нагряват зехтинът и маслото. Добавят се розичките романеско и се сотират за 2-3 минути.
Към броколите се добавят бульонът, лимоновия сок и кората. Подправят се с индийско орехче, сол и черен пипер на вкус. Готвят се още 1-2 минути.
За първи път виждам този зеленчук! Силно ме заинтригува!
Обаче това е вид карфиол, а не броколи.
Броколи или карфиол? И двете са верни – http://en.wikipedia.org/wiki/Romanesco_broccoli
http://sortovisemena-bg.com/units/карфиол+Романеско+0%2C5+гр..html?u=226
А къде го намери? В кой магазин?
В Била, в подлеза на СУ.
Този зеленчук ми излежда направо извънземно 🙂 И аз щях да попитам от къде го купи? И совен това има ли някакъв специфичен аромат при бланширането му?
Има слаб аромат на зеле. На вкус най-се доближава до броколи.
Не ми пуснахте линка – загубихте читател
Повечето коментари с линкове се отбелязват като спам. Пусни пак, да видим.
azis, намерих коментара ти и го одобрих. Дано всичко е наред сега. 🙂
😀 мисля, че чарът на този зеленчук е във формата му, така че е нередно да се окипазява на супа.Иначе и аз за първи път се сблъсквам с него. Мерси Йоана, че винаги успяваш да заинтрегуваш прия(чита)телите си 🙂
Tova da ne e GMO ???
Inache e mnogo krasivo .
Не е. Расте си от край време. Само, където ние не знаем за него. 🙂