Нали не мислиш, че веднага ще ти кажа. 🙂 Цяла седмица се въздържам от коментари на предложенията за име на моето произведение, за да не се издам. Първоначално си мислех да дам няколко жокера за това какви заглавия ми допадат, но добре че не го направих, защото всички щяха да се стремят към едно. Всъщност обичам заглавията на рецептите (като изключа утвърдените класически заглавия) да съдържат основните продукти в нея, технологията, ако е важна и изобщо от заглавието да се разбере какво следва по-надолу.
Сега се получи доста интересно, като една част свързваха името с нещо италианско, друга си играха с думите, като съчетаваха нечувани и доста звучни нови думи, трети решиха да ми дадат „запазена марка“, като кръстиха нещото на Йоана в различни интерпретации. Признавам си, че играта с думи ми хареса.
Благодаря на всички включили се в играта, надявам се да сте се забавлявали. Аз доста се забавлявах. 🙂 Всички предложения ми харесват, но трябва да избера едно. Реших го не много трудно. Оставих няколко избрани заглавия да отлежат в главата ми, както се казва да преспя с тях, а на следващия ден просто се обърнах към Вальо и казах: „Лазаница! Това е заглавието“.
И така, червена кутия със златна панделка пълна с два вида сладки пътува към Ани. Честито! Да си ги хапваш сладко. 🙂
През изминалата седмица аз се чудих какви сладости да приготвя за победителя. Колебах се между два вида сладки, и двата много любими на мен и аудиторията около мен. Накрая реших да приготвя и двата.
Едните са тези, но с добавки от още сушени плодове, ядки и микс от топли подправки.
Другите са тези, само че модифицирани според сезона и декорирани с цветен шоколад.
И понеже обичам всичко да ми е изпипано (ах, тази перфектност, трябва да я зарежа все някога), та реших, че трябва да имам и етикети към двата вида сладки. Обичайните етикети, които си правя за кетъринг към хапките (май не съм ти ги показвала) ми се сториха банални или по-скоро са ми омръзнали. Имах нужда от нова идея.
Потърсих я при Рос. Тя веднага се съгласи да направи етикети от рециклирана хартия, в която да вложи аромати, цветя и треви. Когато се срещнах с нея й личеше, че ги е направила с желание и въображение. Всъщност, Рос може да ти направи всевъзможни неща от собственоръчно рециклирана хартия, като нейните ангели (за които съм споменавала и преди) са ми любими. И аз си имам – есенен ангел. 🙂 А най-новите й творения са етикети за тетрадки и обеци, които направо ме смаяха. Нося си ги сега на ушите и им се кефя, колко са леки и ефектни. (Не съм ги снимала, защото са на ушите ми, пък не искам да ги свалям.)
За сладките с овесени ядки, сусам, фурми и микс от подправки избрах в хартията да има канела и овесени ядки. Ето и етикетът, в който струва ми се долових и аромат на ванилия:
А за есенните сладки – хартия с цветя, в цветовете на есента. От многобройните предложения на Рос избрах тази:
И не си мисли, че пиша (рисувам) толкова хубаво. На помощ извиках познатият ти вече Сандо. Познаваш го от тук.
Сладките прибрах в червена кутия (не забравяш ягодката, нали 🙂 ), която вързах със златна панделка (цвят, като старо злато). Малко царственост не е излишна.
Аз продължавам с баварската кухня. И този път съм се заела много сериозно. Така че, потърси добър месарски магазин около теб и си наточи ножа. 🙂
ОООООООООООО! Ето нещо много хубаво и съвсем неочаквано! 🙂 Много благодаря, Йоанче! Това се казва приятна изненада!
Октомври е моят месец и всеки ден от него е специален. Тази случка само го потвърждава! 🙂
(Аз пък днес редактирах един материал за BB-Team. Вътре се споменава френската рецепта за захаросани кестени, marrons glacés. Страшно ми се ще да я пробвам, но малко ме спира необходимостта да отделя почти четири дни за изпълнението й. Не че нещо, но… да пусна идея). 😉
Ани, удоволствието е мое. 🙂
Идеята за кестените е много добра. И аз не знам дали ще успея да отделя време, но ще прегледам рецептата.
Йоана, ама те станали много красиви етикетите с тези надписи. Чак аз се изненадах 🙂 И да – носът ти не те лъже – в някои има и ванилия.
Ани, честито! Да ти е сладко 🙂
Рос, без твоята чистосърдечност, нямаше да са такива. 🙂
А няма ли да има утешителни награди 🙂 или поне втори тото шанс с друга игра и ние искаме курабийки . Етикетите са невероятни, завиждам почти благородно на спечелилата 🙂
Ммм, ще си помисля за друга игра. Ама те тези работи ми хрумват изведнъж, без мислене. Така че, то само ще си дойде. 🙂
Честито на победителката 🙂 супер словесно попадение!
Честито на победителката! Искрено й завиждам, но … трябва честно да си призная, че и на мен това предложение най-много ми хареса. Йоана има уникален вкус не само за ястия, но и за техните имена… А цялата аранжировка на наградата може само да ме накара да я помоля да организира по-често такива състезания само заради насладата от снимките 🙂
ха!
Йоана, направила си правилния избор 😉
а защо е така? защото това ще бъде един много, много специален подарък за рождения ден на Ани 🙂 да не кажа най-специалния (почти съм убедена в това) 🙂 а с малко повече късмет, ще имам удоволствието и да го опитам
забравих: етикетите са невероятни!
За етикетите трябва да благодарим първо на Рос и после на Сандо.
А за подаръка на Ани – още едно доказателство, че няма случайни неща. Искрено се радвам. 🙂
за сладките не мога да кажа нищо, докато не ги опитам, но етикетите, оо – ЕТИКЕТИТЕ!!!
изключително стилно оформление, това е подарък за милионери!
поклон
Йоана, сладките изглеждат страхотно, но ти също! :))) Чудесен подарък, завидях благородно… :)))
Казано от теб „но ти също“ си е голям комплимент. Благодаря. 🙂
Честито на печелившите! 🙂
Не че да ви дразня нещо, ама колко са вкууусни… 😀
Честит рожден ден, Ани! 🙂
С малко закъснение, честито на Ани :)))
Има ли някъде предложемия за ецепти които да не ми се лепят на непозволени места :)))всичко е много вкусно 🙂 правих няколко от рецептите :)много добре ми се получава(то с такъв гид из кулинарните дебри като Йоана няма как да не се получи),но чакам бебе и искам да съм майка хубавица :))))а не майка слоница :)))
Не ми харесва сентенцията че всичко вкусно е вредно :)поради тази една причина търся алтернативи 🙂 полезни и вкусни
Е, попаднала си на правилното място. 🙂
Разбира се, трябва да има умереност във всичко.
Знаех си аз 🙂 Благодаря
П.С.
Макар,че ще раждам на 40 искам да съм във форма :).От друга страна харесвам експерименти във кухнята-начин за разтоварване :),а и сина ми и благоверния са радостни когато няма местенце по масата 🙂