Отново бях на гости на баба, но този път извън града. Там където може да се насладиш на природата, да полегнеш на тревата и да вдишаш дълбоко ароматът на земя и зелена трева. Пред очите ми зеленеят още насаждения от лук, домати, подправки, билки и картофи. От двора се обаждат кокошки, щъкащи свободно и ровейки се къде ли не. Отивам на онова място, където, от когато се помня има градина с ягоди. А, няма ги ягодите!
На тяхно място са провиснали все още зелени гроздове на френско грозде, а много близо до тях бодливи малини. Оглеждам се наоколо, за да открия малки червени петна, показващи се изпод зелени листа. А, ето ги ягодите!
Хубавото на ягодите в градината е, че всеки ден може да береш узрели плодове. Днес виждаш зелени плодове, а утре вече са обагрени в червено под слънцето. И са сочни, и са ароматни. Нямам търпение да вкуся от тези ягоди, откъсвам една, отхапвам от нея, затварям очи и точно като по филмите една лента бързо се превъртя назад и стопира на кадър от детството.
Преобличам се набързо със стара дочена престилка, хващам първият съд изпречил се пред очите ми и хуквам при ягодите.
Когато се убедих, че съм обрала всички червени плодове се пренасям на черешовото дърво в близост до ягодовата градина. Ах, черешки. В този момент си мисля, че мога да остана на дървото толкова дълго, колкото побере стомахът ми. 🙂
Имах ароматни и вкусни ягоди и череши от градината и пресни яйчица от кокошките на баба. Чудесни за един лек, плодов и кремообразен десерт като клафути.
Йогурт клафути с ягоди и череши
По идея от souvlakiforthesoul.com
Предишният мой вариант на този френски десерт включва кайсии и разбира се череши. Този път рецептата е малко по-различна, но оставам вярна на правилото да се възползвам от сезонните плодове. Освен това, вместо със сметана, която се използва в традиционното клафути, тази рецепта е с йогурт.
За по удобно сервиране, изпекох индивидуални клафути в огнеупорни купички. За това изпълнение ти трябват 10 купички с вместимост 80-100 мл. Клафути може да се изпече и в тава с диаметър 28 см.
Продукти:
- 3 големи яйца от свободно отглеждани кокошки
- 250 мл прясно мляко
- 120 г йогурт или цедено кисело мляко
- 80 г светла кафява захар
- 100 г брашно
- 1/4 чаена лъжица сол
- настъргана кора от 1 портокал
- 100 г ягоди
- 100 г череши
- 50 г разтопено и охладено масло
- пудра захар за поръсване
Яйцата и захарта се разбиват с телена бъркалка. Към тях се добавя йогуртът и се разбива добре. Като се редуват се добавят прясното мляко и брашното смесено със солта. Накрая в сместа се изсипват портокаловата кора и разтопеното и охладено масло. Сместа трябва да бъде гъста, колкото тесто за палачинки. Покрива се с кърпа и се оставя за 30 минути на стайна температура.
Фурната се загрява на 180°C. Десет огнеупорни купички с вместимост 80-100 мл. се напръскват със спрей за печене или се намазват с разтопено масло.
Ягодите и черешите се измиват и се почистват от дръжките. Черешите се обезкостяват, а ягодите се срязват на две.
Когато сместа е престояла половин час отново се разбърква и се разпределя в купичките, като се запълва 2/3 от обема им. Плодовете се разпределят върху сместа.
Пекат се в предварително нагрятата фурна за 30-35 минути. Докато се пече сместа бухва. След като купичките се извадят от фурната, сместа постепенно ще спадне. Оставят се да се охладят за 10-15 минути и се поръсват с пудра захар. Сервират се топли или със стайна температура.
При такива неустоими десерти има голяма опасност за един кулинарен блогър като мен, обожаващ сладкото и плодовете, да не стигне до снимки на вече готовия десерт. Да, опасността е голяма. Затова е по-добре да се наслади за кратко на изкушението, а сетне със заредени сили и хубаво настроение да продължи. 🙂
Прекрасно си го описала, разказала, снимала… Просто защото то си е прекрасно – на село, двора на баба 🙂 Знаеш, че и аз имам сантимент към местата, където е минавало детствот, към земята в градината, върху която можеш да стъпиш бос, дърветата, от които само с едно протягане можеш да откъснеш плод…
Всъщност клафутите са нещо ново за мен – никога не съм правила. Но изкушението сладичко и плодове е точно като за мен. Знам, че формичките са специални, но предварително нагрятата фурна не е ли опасна за тях – да не се спукат или нещо такова?
Съвременните съдове от керамика или йенско стъкло нямат опасност да се спукат в предварително нагрята фурна. Все пак градусите са 180, а не 250 или отгоре, например.
Опасност от спукване има при глинените съдове, който задължително трябва да се нагряват постепенно.
Има и още нещо. Няма десерт, при който печенето започва от нулата.
Джо, аз никога не смесвам вкусът на ягодите и черешите, някак си ги предпочитам по отделно и за това съм много любопитна какъв ли е вкустът на тези малки сладки бомбички :)))))
Обръщала ли си внимание на звука, който издава стъбълцето на ягодата когато я откъсваш – едно леко „пук“. :)))))))
Джи, плодовете в десерта не са много и общо взето ароматите не се смесват. Като си гребнеш от паничката с клафути имаш избор – с ягодка ли да бъде или с черешка тази хапка. 🙂
А относно това пук, хм, соковете в стеблото текат до последно в плодовете. Затова е най-хубаво да се ядат прясно откъснати. 🙂
Нямам търпение да го изпробвам!
Йоанче, много хубав разказ в картинки и страшно апетитни клафути. И аз никога не съм се пробвала да ги правя, но комбинацията с ягоди и череши ми звучи чудесно 🙂
Хей, Йони (незнам дали така ти викат на галено, но ми харесва :)) толкова истински и прекрасен разказ си ни представила, че все едно съм била с теб, на гости при баба.
Обачам родните места, поляните, аромата на недокоснатото от човешка ръка и неподправеното, места, където времето е спряло и чуваш единствено ритъма на сърцето си.
Прекрасно сладко предложение, докато има още ягодки ще го пробвам.
Хубав, прекрасен и слънчев следобед
Йони ми викаше хазайката, когато живеех в Русе. 🙂
Върху тази рецепта свободно може да се експериментира с плодовете.
Единият от продуктите от снимките липсва в рецептата. Мислех си за пълнена кокошка с ягоди и череши 🙂
Ха, хубава шега. 🙂 Ама аз се кефя на кокошките, защото този път не купих яйца от магазина, а си ги взех от полога. 🙂
леле ,голяма изкушителка си….толкова ли са вкусни колкото изглеждат.
Вкусни и апетитни са докато са топли. Не подлежат на съхранение в хладилник, защото хем се стягат и нямат първоначалния вкус, хем изгубват апетитния си външен вид. Затова трябва да се поканят гости и да се хапнат възможно най-бързо след приготвянето. 🙂
Йоана, вълшебница си! Обръщам внимание и на снимките… толкова са добри и като композиция, и фокус и цвят. Имаш невероятен усет да опишеш всички тънкости за ястието и да го илюстрираш със страхотните си снимки. Особено много ми хареса бялата порцеланова купичка,(от на баба ми времето) с блестящи черешки, върху столче, което не си знае годините!
Възхищавам ти се!
Това изглежда райско. Приветствам усилията ви да се съберат си плодове направо от земята. Това е начинът по който мисля, че трябва да бъде прекалено. Аз ще се добави clafoutis рецептата на моя репертоар скоро.
Благодарение на разказа и снимките ти и аз бях с теб на село, при баба 🙂 Стана ми много мъчно, че на моето село вече няма никой и мъъъъничко ти завидях 🙂
Вече принтирах рецептата и довечера ще се порадваме на вкусен плодов десерт.
Отново поздравления!
На мен пък ми иде веднага да си хвана самолета и да видя какво има на нашето село (освен пчеличките и пиленцата, за които ми докладват всеки път).. 🙂 ..
Освен това, ми стана толкооова мило да видя, че си използвала „поръсвачката“ за пудра захар, Джо!!!! ♥♥♥
О, Габи, „поръсвачката“ за пудра захар стои редом до останалите бурканчета с подправки на моята лавица. 🙂
Ако пък решиш да хванеш самолета, то в края на юни има парти вкъщи. 🙂
Благодаря за чудесната рецепта! Току-що я направих, само че в тавичка и сега си похапвам сладко – изядох вече две парчета! 😛
Ох,ох..стоя и се контролирам да не оближа монитора! Тази рецепта изглежда прекрасно в това снежно време! Чудя се докато чакаме малините и ягодите с какво може да ги заместим? Дребни парчета ябълка? Някакви сушени плодове като вишни?
Поздрави за очарователния блог! (:
Може да импровизираш с налични за сезона плодове. Опитай с ябълки или круши, а защо не и с тропически плодове.
Много вкусни станаха, страхотна идея за лек плодов десерт! Аз си ги направих със собственоръчно набрани ягоди, след като се наядохме, направих сладко и остана една чинийка, точно за десерта. Следващият път ще опитам да ги изпека в голяма форма, че сега в купички за крем карамел бяха позалепнали. А и като изядеп 4 купички наведнъж, някак си се чустваш гузно.
Здравейте, според вас мога ли да използвам силиконови формички за кексчета?
Клафути е по-скоро с консистенция на крем и десертът не е подходящ да се изважда от формата, в която е печен. Затова смятам, че силиконовите форми не са добър вариант тук. Добре е клафути да се приготви в подходящ съд за сервиране, независимо дали ще бъде в един голям съд или в няколко индивидуални, както е в случая. Сама прецени как да го презентираш. Ако все пак решиш да печеш в силиконови форми и да го извадиш после от тях, то трябва десертът да бъде добре охладен.
Приготвям клафути отдавна ,но за първи път го виждам с йогурт…за мен този десерт е като голямата палачинка в тава, но тук и с бонус-плодове….не придава ли йогурта леко кисел вкус…ще опитам за да разбера,,,французите го правят с всички видове ,меки плодове, а оригиналното френско клафути с череши се приготвя с костилките.