Тази статия няма нищо общо с кулинарията. Не ти представям нов продукт или рецепта. Няма снимки, които те карат да огладняваш. Няма я онази еуфория от аромати и вкусове. Или пък може би има? Тръпчиво, горчиво, пикантно, с едва долавящ се вкус на сладка ванилия. (Това май, никак няма да е вкусно. 🙂 ) Днес съм в такова настроение, затова пиша в същото настроение. Точка.
Понякога съм толкова наивна, че вярвам сляпо в несъществуващи неща. Също, както децата вярват в лошите чудовища и добрите феи. Преплитането на лоши и добри случки в живота ми ме карат да се чувствам като дете, неосъзнало съществуването си. Е, то не може само хубави неща да ми се случват.
Да осъзнаеш себе си е трудна задача, която аз все още решавам като ученик на изпит по математика. Искам да стигна до верния отговор, но за да се случи това трябва да премина през няколко теории, тези и решения. Дори след като измина този път, не е сигурно дали съм стигнала до верния отговор. Продължавам да решавам, с надеждата, че някой ден това ще се случи. До тогава в главата ми изникват какви ли не мисли, общо казано – пълна каша.
Ще стигна ли до верния отговор, струва ми се, зависи само от мен. Пеперудите в стомаха отлетяха безвъзвратно, но сега аз съм една цяла пеперуда. Свободна, летяща под яркото слънце и търсеща своето цвете от което да почерпи енергия. Енергията е тази, която ме води към правилния път. И както усилено продължавам да решавам задачата, така усилено ми се иска да привлека цялата положителна енергия, която ще ми покаже пътечката към моето аз.
Изпращам ти цялата си положителна енергия! Сигурна съм, че ще намериш правилния път!
Макар и да не те познавам лично, се радвам винаги на искреността ти, усмивката, положителния заряд, с който пишеш.
И аз като теб много често се чувствам като наивно дете, вярващо в доброто у хората, сбъдването на мечтите и щастливия край. Не мисля, че има нещо лошо в това, макар и животът много често да е на обратното мнение.
Мисля си, че снимката щеше да е още по-хубава ако я беше удостоила с една усмивка 🙂
Присъединявам се към Ирина и също ти изпращам цялата си положителна енергия и подкрепа! Да откриеш себе си е процес, който може да отнеме един миг или цяла вечност, важното е да си стъпил и поел по пътя. Има различни пътища, но те рано или късно ще те доведат до целта. Както казва Лао Дзъ – „Изминаването на хилядите ли, започва с първата стъпка“.
Здравей, Йоана. За първи път коментирам тук, но чета отдавна.
Мисля, че си много положителна личност и бързо ще откриеш положителната страна на всяко лошо нещо в живота, а преминавайки през него ще направиш крачка към себе си.
Просто се усмихни и не спирай да мечтаеш!
Джо, аз тебе те обичам!
Йоана, така ми стана тъжно като прочетох този пост…Горе главата, каквото и да е станало, след него идват хубавите неща! Мисли позитивно и намери сили да продължиш напред. Хората и живота са сложни неща, особено когато си по–чувствителен човек. Мисля за теб и се надявам скоро пак да видя усмихнати снимки и вкусни творения! Не се давай така лесно, има толкова хора около теб, които дори и само виртуално /а и не само/ те обичат!
Какъвто и да е верния отговор, бъди себе си.
Ти имаш много достойнства и това трябва да те крепи в трудни моменти!
Горе главата, усмихни се и продължи напред!
Хей момиче, приготви си чаша ароматен чай или нещо, което обичаш, излез на терасата за глътка свеж пролетен въздух и приеми многото позитивна енергия, която ти изпращаме, аз и като гледам всички от блога ти! Горе главата! Знай, утре ще е по-добър ден! 🙂
Хей, понякога не е толкова мрачно, колко ни изглежда. Има стъпала в живота, които ни се струват недостижими, а всъщност решението е просто, много просто – остави пеперудите да си идат спокойно и не мисли с тъга за тях. Такъв е животът – един ден си щастлив, на другия тъжен, но важното е да не губиш надежда!
Не те познавам, но ми се иска да те прегърна силно, толкова силно, колкото и аз самата исках някой да ме прегърне преди няколко месеца…
Надежда…
Доста меланхолия има в постинга ти. Оставам с впечатление, че си се изморила от нещо за момент си поспряла. Не се застоявай дълго:) По- лесно е когато вървиш и има цел:)
Yoana, i az kato Rumjana ne sym komentirala, no vinagi sym se naslajdavala na bodrija duh na receptite ti (dori i vse oshte da ne sym napravila nito edna :). Mislja, che povecheto ot nas na tazi vyzrast minavat prez takyv period na samoosyznavane. Az syshto tyrsja celta si, no kolkoto poveche tyrsja, tolkova poveche vyprosi namiram, vmesto otgovori. Ponjakoga maj pytjat kym tazi utopichna idea za tova, koeto sme, e po-sladyk ot postignatoto. Moje i da ne ti se vjarva sega, no trudnite momenti pravjat jivota po-sladyk. Ti shte uspeesh da preodoloeesh kakvito problemi imash i sled tova shte vijdash vsichko prez edni mnogo po-blagodarni i ocenjavashti ochi. Povjarvaj mi, izpitala sym go na gyrba si. Mojesh da se gordeesh s tova, koeto veche si postignala, a to e da nakarash vsichki nas da se naslajdavame i da cenim istinskata hrana kato izkustvo, a ne prosto neshto koeto vliza v stomaha ni.
Prashtam ti mnogo polojitelna energija, kojato ti mejdu drugoto imash, no moje bi v momenta e reshila da pospi 🙂
„понякога съм тъмна неразбрана и гъвкава и дива като рис
понякога умората избива във каприз“
и едно пожелание
„захвърлих себе си през глава за да застана гола до краля на пролетта“
Ей, Йоанче , имаш много положителна енрегия от мен. Трябва да я усетиш как се носи на талази 😉 А за пеперудите не се притеснявай, ще се върнат когато най-малко ги очакваш – те не напускат така лесно хората при които са били веднъж 🙂
Йоана, желая ти здраве, добър късмет, много вяра и любов. По пътя към себе си. Ще се справиш 🙂
чета блога ти редовно и отдавна и много много ми харесва
надявам се скоро да се чувстваш по добре
лека нощ
Макар да съществуваш от …десет……. години Духът казва сбогом на материята Материята се сбогува с духа Мое съзнание Посрещам мигът Открито до теб Взимам твойта ръка Протягам всички мисли към .. Просещо надежда съзнание Всичката нежност събирам Любовта улавям Намирам те сама Оставям те сама Улавям твоят поглед Заспал в мигът Гледа в мен Духът гледа духът Съзнание баща Узрели мои мили мисли Нежни думи
„Да осъзнаеш себе си е трудна задача, която аз все още решавам като ученик на изпит по математика. “
Здравей!
Цитирах те ,защото искам да ти кажа ,че ти си намерила себе си !Човек намира себе си ,когато иска да е себе си …И в хубавото и в лошото . И в подреденото и в неподреденото…Това ,което ни поднасяш днес е потвърждение на думите ми. Днес ти си поискала да бъдеш себе си пред нас ! Това ни предизвиква да бъдем себе си пред теб ! :)Принципът на бумеранга….Аз лично се радвам ,че толкова много хора се отзовават на поканата ти ,да бъдат себе си…
Искам да ти кажа една моя любима мисъл на Хегел : “ Там където има най-много светлина ,там има най-много сенки! “ А ти си светлина ! Продължавай !…. 🙂
Джоана… ти си много по-напред в решаването на задачата да осъзнаеш себе си, отколкото предполагаш… Целенасочено и без колебания правиш това, което обичаш и оставаш вярна на себе си… а за това се искат много смелост, изключителност и магичност… все неща, които ти имаш и развиваш в себе си.
Чакам с нетърпение да ни пишеш, какво ще е следващото приключение по пътя ти
Горе главата, Йоана! Всичко лошо отминава и идва хубаво 🙂 Или както казват старите хора: „Всяко зло за добро!“ 🙂
Усмихни се и не се отдавай на тъгата! Приеми всичката позитивна енергия, която ти се изпраща 🙂
Йоана… на няколко пъти, когато се чувствах изгубена по пътя, ти ме вдъхнови и ми даде уют с това, което показваш и правиш тук, ако щеш дори с това, че създаваш усещане за ентусиазъм и позитивизъм с блога си.
Дерзай!
Много стиснати палци от мен за това скоро усмивката и пеперудите да се върнат!
Скъпа Йоана, всеки има трудни и хубави моменти и благодарение на тях нещата придобиват вкус 🙂 Само така може да вкусим разнообразието, което ни предлага живота. Иначе няма да е цветно.
А след бурята винаги и за всеки изгрява Слънце. Виж само за колко хора ти си Слънце! Това е смисълът, ти си го намерила!
Поздрави и с нетърпение очаквам Великденските ти вдъхновения 🙂
Приеми го като приключил етап и продължи напред! Пожелавам ти мотивация, вдъхновение, кураж и … любов! :-)Поздрави!
Хей, лошите чудовища и добрите феи не са само детска измислица. Съществуват си, там са и ни помагат да се отлепяме от сивите тонове, които имат гадния навик да налазват розовите настроения. Ако ти трябва позитивна енергия, определено можеш да я намериш у всички, които те четат тук, а сигурна съм и у всички, които са близо до теб реално, не само виртуално. Бъди малко егоист – черпи от тази енергия, щом ти е нужна. И ще видиш как някоя добра фея ще те поръси с цветен прашец, за да има много пеперуди в стомаха ти.
Йоана, затвори спокойно тази страница и не се обръщай назад. Като малък, рецитирайки известна приказка, Вальо казваше: „Бива ли за дреболия да се разревеш и да плачеш“.
Вдигни високо чело и бегом към новите препятствия. Те са затова – да се покоряват. Чакаме фантазии с тесто.
Чакаме да те прегърнем
Йоана,
ти притежаваш много позитивна и положителна енергия!
Успяваш щедро да даряваш околните с нея, а
сега приеми от твоите приятели и читатели…
Усмихни се…, топла предгръдка и от мен, Диана
Йоана, всеки един от нас постоянно търси себе си, минава през различни етапи, понякога е щастлив, понякога нещастен…това е животът. Но след всеки момент, в който човек се чувства зле, идва момент, в който се чувства прекрасно! Предстои ти! Стискам палци 🙂
Когато Господ затвори една врата, отваря други две!
Далеч от делничния бит,
далеч от думи неразбрани –
шосето като черен бинт
превързва тихите ми рани.
Един разлюшкан автобус
извън мъглата ме извежда…
И слизам на завоя пуст,
повикан от една надежда.
Сега със себе си вървя.
Не нося шапка. Нито шлифер.
И дъжд по моята глава
почуква със потаен шифър.
Той може би ще разбере
защо се лутам без причина –
дъждът, роднина на море,
на горди облаци роднина…
Аз също искам да летя.
А все на дребно се пилея –
между небето и пръстта,
загледан в делника, живея.
Нагазвам в меката трева.
Ръце размахвам сред простора…
И уж към себе си вървя,
а хора търся, други хора.
г.к.
Ах, колко много позитивна енергия е концентрирана в тези коментари! И аз ти пращам моята, Йоана! На теб, и на всички тук!
Понякога човек трябва да остъпи назад, за да скочи. Ако си направила крачка назад, не мисли за нея, а за това колко висок и красив ще бъде скокът ти напред!
Обичаме те! Усмихни се!
Надявам се бързо да преодолееш временната нестабилност и да гледаш само напред. Всички преживявания те обогатяват и те правят по-силна.
От човешкия фактор обаче, не можеш да избягаш. Глупаци винаги ще има, дано ги срещаш по-рядко в бъдеще. Успех!
Кураж, мила Йоана.Баба ми обича да казва, „….и това ще мине“.Вдигни глава напред и мисли само хубави неща.
Вдигни очи виж този свят, Живота днес върви НАПРЕД а не назад.С много ОБИЧ си обградена от всички.
Този постинг е добър знак – че си тръгнала 🙂 Честито!
Аааааа без такива негативни мисли, всичко ще се нареди, смело на пред, може да си сгрешила но нито ще ти първата нито последната грешка, човек така се учи! Смело на пред и това е!!!
Благодаря.
Сега отивам да „хващам гората“ – само аз, природата и пролетното слънце.
Благодаря ви, приятели.
„…но сега аз съм една цяла пеперуда…“ -това ме наведе на мисълта да ти пожелая да оцветиш душата си в цветовете на крилата на пеперуда,както се пее в тази песен http://www.youtube.com/watch?v=4ADh8Fs3YdU
Искрено ти пожелавам успех,късмет и силен дух!
Мила Йоана,
измори ли се да се бориш с несъвършенствата на този свят?
Не допускай дори за миг обстоятелствата да загасят пламъчето в сърцето ти!
Огледай се, ще видиш нови хоризонти за превземане! Твоето дръзновение е заразително, ти си нашият пример за сбъдване на мечти!
Приеми подкрепата на всички, които те ценят и обичат… и си почини малко..
Ние ще почакаме…да те видим отново като вълшебница!:)
Прегръщам те!
Мила Йоана,
не мога да остана безучастна към този постинг, макар че съм от хоратга, които рядко коментират в блога ти.
Явно моментът и труден за теб и от думите ти усещам, че се е случило нещо, в живота ти – нещо като земетресение, когато загубваш почва под краката, всичко се размества и … вече не е същото…А може би има причина всичко това да се случва – аз вярвам, че нещата в живота не са случайни.
Пожелавам ти скоро пак да си щастлива, уверена и вдъхновена!
А дотогава ти пожелавам да имаш „спокойствието да приемаш нещата, които не можеш да промениш, смелостта да промениш нещата, които можеш да промениш, мъдростта да прозираш разликата между тях и търпението за нещата, които изискват време.“
Здравей Йоана,
Такъв положително настроен човек като тебе не трябва“ да хваща гората“.Ние те очакваме всеки ден с нетърпение.Опитай се да визуализираш желанията си всяка вечер преди заспиване, събуждай се сутрин с благодарност, че си здрава и нещата ще се случат.Няма начин…. !
Ако имаш нуйда да си сред хора които луди в кухнята те каня в моят цех в неделя да правим заедно тюфели и проби за пълноцветен печат на шоколад
ако ми потвърдиш че ще дойдеш ще Ви направя палачинки
След толкова положителни коментари почти няма какво да напиша, което не ти е казано преди мен! Бих ти казала да премислиш дали нещата са чак толкова зле, защото често пъти поглеждайки назад виждам колко излишно съм страдала (за съжаление това го разбираш по-късно). Бих ти казала да се опиташ да възстановиш вътрешната хармония, която имаш – така винаги и навсякъде е се чувстваш добре
Мила Йоана…и аз рядко пиша тук, но винаги влизам с удоволствие!
И както обикновено ти успяваш да ме накараш да вляза в твоето настроение, така и днес …тъжна съм. Всеки е бил предполагам в твоето настроение…А ние – твоите приятели – виртуални или не – можем само да съчувстваме, подкрепяме, съветваме. Истината е, както и си направила – да „хванеш гората“ – в смисъл да останеш насаме със себе си и да изживееш мъката, болката, обидата или всичко онова, което те е накарало да загубиш равновесието си.
Ти си положителен човек – нямам съмнение така, както вярвам, че ще се справиш. Желая ти щастие от сърце, Йоана, макар да не те познавам лично.
Изпращам ти хиляди усмивки!
Йоана , човек не може, и не бива да е тъжен през пролетта 🙂
Йоана,
Пожелавам ти вяра и сила, за да преодолееш, това което ти пречи.
Когато губиш помни, че не знаеш какво печелиш!
С най-искрени чувства,
К.
Благодаря на всички, които се включихте с коментари и на всички, които ми писахте на електронната поща. Четейки, сълзите се стичаха по бузите и докосваха трапчинките от усмивката на лицето ми.
Понякога хората се нуждаят от мили думи и приятелски съвети. Вие сте безценни.
Йоана, нали не си забравила за нашето макаронено-кулинарно приключение? 🙂 Съвсем скоро ще се местя в по-голяма и хубава квартира, с ужасно просторна кухня. Ще се радвам да ми гостуваш 🙂
Горе главата, я виж колко много хора те подкрепят!
Усмивки от мен и помни: „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му!“
А-а, не! Ти ще ми гостуваш. 🙂 И макароните съм си избрала. Ще бъдат с матча и шоколад.
Благодаря ти Ирина. Нямам търпение да се запознаем на живо. 🙂
Добре тогава, но да знаеш, че ще искам да върна жеста 🙂
каквото и да е станало, погледни слънцето и се усмихни, Йоана! животът е прекрасен въпреки всичко, колкото и трудни моменти да има!
слънчев уикенд с пролвтните току-що цъфнали дървета 🙂
Здравей йоана. Прочетох и и реших, че и аз искам да ти напиша няколко реда. Иска да ти кажа, че това е съвсем нормално състояние в края на поста, истинско искушение. Със сигурност знам, че ще ти помогне молитва, исповед и святото причастие. Честит праздник – днес е Лазарев ден, а утре вече е Връбница!!! Почти свърши поста. Следващата седмица е много напрегната и отговорна и няма време за такива настроения!!! Вече трябва да се подготвеме за причастие в четвърък, да боядисваме яйца, да печем козунаци, да аранжираме всички наши изделия, да направим праздник за всички около нас. Съвсем скоро е Велик Ден. Мама винаги ми казваше, че когато ти е лошо, помисли за тези, на които още по-лошо. Укрепвай вярата си и обичай, защото само любов ще ни спаси. Прегръщам те. ЧЕСТИТ ТРАЗДНИК
С риск да те разочаровам ще спомена, че прекъснах постите. Но не от тях идва лошото настроение. Както и да е. Честит празник! 🙂
Мила Йоана, ти си светъл лъч от едно вечно пролетно слънце, което – УБЕДЕНА съм, не може да бъде затулено от каквито и да било облаци! Хайде, усмихни се и ела изгрей!
К 🙂
Събирам светлина за по-ярко излъчване. 🙂
Ще ми мине, благодарение и на вас и на всички добри приятели, които са около мен.
Йоана, човекът, който ме научи да правя бешамел, не може да бъде нещастен 🙂
🙂
Аз съм сигурна, че ще се справиш със същия резултат, който се получава с рецептите ти – имаш достатъчно положителна енергия в себе си. Успех!:)
много слънце и усмивки, от мен за теб. [hug]
Хей Мики, благодаря ти. 🙂
Когато се намериш, това ще е края, значо си умряла. Не се намирай – но не забравяй да се търсиш.