Някои неща в живота си остават все същите, други се променят. Същото е и с рецептите. Някои от незапомнени времена си остават с все същото име и съставки, други еволюират и дори да запазят името си, съставките до толкова могат да се променят, че да нямат почти нищо сходно с първоначалния замисъл. Първото нещо, което ми хрумва в момента е салата Цезар – едно име, а толкова много варианти. Почти същото се случва и с Тирамису, пица Маргарита, Милфьой… Но какво мога да кажа за баварския крем? Мисля си, че той си е все същия – ефирен сметанов вкус, допълнен най-често с плодове.
И тук ми се иска да споделя моето негативно мнение към всички готови продукти (няма да споменавам марки, но те са всеобщо известни), които се предлагат на пазара. То не бе пудинг, баварски крем, палачинки, кекс… Мисля, че чашата преля, когато видях лъскава опаковка на рафта в магазина, на която пише: „Готова смес за мекици“!? В този ред на мисли, мислех да засегна и една актуална тема в момента – за генно модифицираните храни. Но ще се спра дотук, защото ако продължа, мога да осъмна. Това, което искам да вдъхна във всяка една кухня е живинка – от току-що счупеното яйце, каймака на загряващото се мляко, миризмата на прясна ванилова шушулка…
И това е моят избор – сама да приготвям храната си. Като смеся няколко продукта, добавя малко подправки, а накрая щипка от тайната съставка. Суетня ли? Задължение ли? Няма такива неща. Всичко правя с удоволствие. Дори след камарата мръсни съдове в мивката, готовия продукт се консумира с още по-голямо удоволствие.
Както обикновено, обичам да се отклонявам от основната тема, за да задълбая в друга. Нещо такова се получава и с импровизациите в кухнята. Започвам с една идея, включва се друга, а накрая.. та-дааа! – баварски крем с мандариново желе. „Защо отново баварски крем?“ – навярно ще си зададеш този въпрос. Защото „Колкото повече, толкова повече“ – ще отговоря семпло с известната фраза.
Ванилов баварски крем с мандариново желе
За разлика от рецептата Баварски крем с малини, в тази не използвам белтъците от яйцата. Вместо синтетична ванилия на прах, предпочетох да добавя семенца от Bourbun Vanilla, чиито аромат е дискретен, но и вълнуващ.
Разбира се, най-доброто допълнение към баварския крем са пресните летни плодове. Но в сезона на цитрусите се възползвах от сладките мандарини и допълних крема с мандариново желе.
Рецептата е специално изготвена за моята читателка Мира.
Продукти:
- 7 г желатин
- 3 супени лъжици студена вода
- 4 жълтъка
- 50 г захар
- 250 мл прясно мляко
- 250 мл сладкарска сметана
- 1 шушулка ванилия
Желатинът се накисва във водата.
Шушулката ванилия се разполовява с остър нож. Семенцата се остъргват от шушулката и се добавят към прясното мляко. Млякото се загрява на среден огън, докато заври. Прецежда се.
Жълтъците се разбиват със захарта, докато побелят и се сгъстят. Към тях, на тънка струйка, се добавя врялото мляко с непрекъснато разбъркване. Сместа се връща на котлона и се разбърква, докато се сгъсти. Когато кремът започне да се отделя от стените на съда, се маха от огъня и към него се добавя желатина. Разбърква се, докато се разтвори и кремът се охлади леко.
Сметаната се разбива на пухкав крем. Добавя се към желатиновата смес и се обърква добре.
Кремът се разпределя в купички или чашки. Оставят се в хладилник за няколко часа или докато кремът стегне.
За мандариновото желе:
- 200 мл пресен сок от мандарини (от около 500 г мандарини)
- 20 г захар
- 3 г желатин
- 2 супени лъжици студена вода
Желатинът се накисва във водата.
Сокът и захарта се смесват и се загряват на умерен огън, докато захарта се разтопи. Сместа не трябва да завира. Към нея се добавя желатинът и се разбърква, докато се разтвори. Маха се от огъня и се оставя да се охлади до стайна температура.
Желатиновата смес се разпределя върху охладения крем. Оставя се в хладилник докато стегне.
Прекрасна и лесна рецепта и то точно във време, в което ми се ядеше нещо желирано. Благодаря, Йоана :)))
Прекрасна Йоана!
Едно от многото ти качества, които високо ценя, е способността ти да забелязваш всеки свой читател, да не изпускаш от внимание всяко едно мнение! Да обръщаш внимание на всеки един от нас!
Безкрайни (и специални) благодарности за вниманието към мен и за тази рецепта! Излишно е да казвам, че тя ще направи уютна вечерта на моето семейство още днес.
Бъди щастлива, ти заслужаваш!
Поздрави!
Много ароматно предложение и както винаги – размисли vs. чиста кулинария в
пропорция точно по мой вкус 🙂 Благодаря!
Много ароматно и вкусно предложение. Не съм особен привърженик на желатина и затова ще го заменя с агар-агар. Може ли да попитам откъде си набавяш ванилията?
Иван, ти си нов тук (може би). Като за начало добре дошъл в моята кухня. 🙂
Представям ти страницата „Кое откъде?“, където може да поглеждаш откъде пазарувам продуктите за рецептите в блога.
Наскоро открих „Кулинарно – в кухнята с Йоана“ и се опитвам да насмогна със страхотните рецепти, снимки и текст към тях. Благодаря за сърдечния прием и полезната информация.
Хихихи, всички сме така 🙂
Попадаме тук случайно, четем и разглеждаме ВСИЧКО (защото просто не можеш да спреш), после залепваме тук и оставаме. И сутрин отваряме блога преди да сме си проверили мейлите 🙂
Поздрави, Йоана!
ох! потекоха ми лигите, съвсем скоро ще опитам, обещавам! 🙂
(признавам, че напоследък използвам и правя Баварски крем на прах доста често (но го разбивам с прясно мляко, не вода), поради липса на време, не на желание.. а и защото е адски сполучлив и вкусен.) но съм напълно съгласно с всичко, което си описала 🙂
Мира, страхотно си го казала, аз точно така действам- най-внимателно я следя Йоана кога пуска нова рецепта, а като ми стане криво т нещо- отварям мозайката и стой та гледай как веднага ми идва вдъхновение и забърквам нещо ;Р Всъщност баварският крем подходящ ли е за торти, много пирятно звучи 🙂
Мики вече ти е отговорила (по-долу), но и аз да добавя. Не само, че е подходящ за торти, но с него се приготвя небезизвестната Шарлота, пълнят се еклери и се приготвят всякакви други десерти.
тази сутрин направих крема, само мандарините замених с портокали – не защото не ги обичам, а просто използвах наличното в хладилника 🙂 С нетърпение чакам вечерта и всики да се приберат, за да опитам десерета! Това е първият ми подобен крем и изглежда чудесно, поздравления!
Мария К., перфектен е за торти по мое скромно мнение 🙂
а ако му добавиш разбита сладкарска сметана или разтопен шоколад, става фантазия 🙂
Много приятен крем, особено желето от мандарини – изключително приятно ме изненада. Снощи имах гости и направих крема – всички останаха възхитени.
Здравейте, Йоана! Аз съм нов Ваш читател, но тотално очарован, разбира се! Кремът изглежда и звучи фантастично, непременно ще го изпробвам скоро. Напълно споделям философията Ви за храната, вкусовете и простотата на малките неща в кухнята, които правят нещата, които слагаме на трапезата си незабравими и като вкус, и като момент. Желая Ви успех и все така да радвате всички сетива на своите читатели и на хората около Вас! Поздрави!
Струва ми се, че нещо обърках, защото сместа от жълтъците и захарта (разбити) и млякото с ванилията, стана на шупли, докато я варях. Внимавах да добавям млякото на струя и бъркайки към жълтъците, обаче нещо не ми се получи. Да не би да не съм го варил достатъчно (макар че спрях спед като почна да се отделя от стените) или да съм объркал нещо при смесването на млякото и жълтъците?
Постепенното добавяне на врялото мляко към разбитите жълтъци и захар е за да се предотврати пресичане на жълтъците. (С други думи, те се сваряват от врялото мляко, ако то се добави наведнъж.)
След това цялата тази смес се вари на умерен огън докато се сгъсти. Не виждам къде може да е грешката, ако си следвал инструкциите. Единственото, което ми хрумва е че температурата (на котлона) е била много висока. Загаряше ли кремът по дъното на тенджерата?
Дори и да не си видял загаряне по дъното, ако температурата е много висока, от непрекъснатото разбъркване си остъргвал загорялата част и са се образували буци в крема.
Нека това не звучи обвинително. Просто разсъждавам над това, което би могло да се случи.
Между другото и аз днес „обърках“ един млечен крем по същия начин. Наложи се два пъти да го минавам през цедка. 🙂 Но пък стана много вкусен. 🙂
Предполагам, че котлона е бил много горещ, защото го оставих включен след като свалих млякото от него. Сместа от яйцата и млякото образуваше някаква пяна и затова не можах да видя дали е загаряла, но най вероятно е от това. Ше внимавам на втория опит и с яйцата 🙂
Това се случи, защото си мислех, че лесно ще се справя с рецептата и тя ми показа, че тия на нея не й минават x)
Пяната е нормално явление тук. 🙂 Получава се от непрекъснатото разбъркване, така че това да не те притеснява.
След като добавиш млякото към жълтъците и захарта, върни тенджерата на слаб котлон и разбърквай енергично няколко минути. Трябва да се получи консистенция като на крем Англез или тесто за палачинки.
Привет и от мен!Рецептата наистина звучи чудесно, но току–що ми се пресече сместта и на мен на котлона, не успях от пяната да разбера дали е достатъчно гъста и след това всичко се пресече, а така лесно изглежда. И сега се чудя какво да правя…Втори опит или да се отказвам, като не разбрах и какво обърках…
Въпреки това, поздравления за страхотните рецепти! Очарована съм от всичко тук!
Йоана, обикновено мразя дългите рецепти, с безкрайни, досадни обяснения. Обаче при теб това ми харесва! Копирам си ги целите – невероятно приятно ми е да ги чета от край до край. Имаш и друг талант, да знаеш – писателски!
Здравей! Искам да те попитам ще се получи ли кремчето ако вместо сладкарска сметана си взема от онея в кофичките и я разбия със захар?
Не съм пробвала такъв вариант, затова не мога да гарантирам за успех. Все пак, ако настояваш да използваш заквасена сметана, може да опиташ с част от крема. Ако се поучи и ти хареса, давай смело. И да споделиш резултата, ей. 🙂
Кремчето е наистина много вкусно! Аз все пак не се отказах и втория опит беше успешен. Благодаря и за тази невероятна рецепта!
Радвам се, че опита втори път. Сладкарството е трудна материя в кулинарията, където трябва да се спазват всички правила, пропорции и грамажи. Колкото и лесно да звучи една рецепта, винаги има уловка, с която трябва да се внимава. Или по-скоро да се усвои. 🙂
Йоана, здравей отново!
Не зная от колко часа вече не мога да изляза от твоя блог… Като болна съм, или като влюбена…
🙂
Като си помисля, че попаднах тук съвсем случайно, след като моя приятелка ме помоли да си кажа мнението за нейният български. И така, за всичко е виновен пълнозърнестият хляб!:)
Сега вече няма значение къде ще коментирам. В браузера ми са отворени поне 30 странички, обичам красивите десерти, просто не мога да им се нарадвам… и хляба остана далече назад… Не, естествено ще го направя, както и салатата Цезар, но в десертите просто се загубих…
Имам чувството, че съм си объркала професията, и че единственото, което искам, е да имам малка сладкарничка, като тази в „Шоколад“, и твоят блог за да черпя идеи!
Благодаря ти за вдъхновението и красотата!
Снощи се захванах с този крем и се провалих на няколко пъти 🙁 Първо, когато стоплях млякото, се разсеях за момент и то кипна…Изнервих се, хвърлих го, измих си тенджерката и наново…. Втората партида беше зорко наблюдавана и в момента, в който завря я добавих към яйцата, но явно не съм я прибавила на достатъчно тънка струйка, защото жълтъка ми се пресече…:( На третия опит се бях въоражила с един черпак и мн внимателно и бавно добавях мляко към яйцата. Стана! Сложих го на котлона това цялото чудо и почнах да бъркам на средна температура…Бърках, бърках, в един момент за една секунда отскочих до другия край на стаята, то взело, че лекичко завряло и стана на мн ситни парцалчета, което естествено не е необратимо, но вече ми беше омръзнало да се занимавам и реших, че ще бъде консумирано с неперфектната си, негладка текстура :)) Между другото съм пълен новак в готвенето на кремове, десертите, които съм свикнала да приготвям са обикновено пайове, кексове и всичко тестено като се замисля…
В момента крема е в хладилника, на изчакване…Като се прибера от работа смятам да му се отдам изцяло и заслужено! :))
Благодаря за рецептата!
Здравей Йоана, от доста време правя рецептите ,които ти публикуваш и винаги се получават чудесни. Днес два пъти се опитах да направя баварския крем и за съжаление се пресече след като го върнах на котлона, за да се сгъсти. Кажи ми има ли вариант да се поправи пресечената ячена смес, моля. Благодаря ти !
Пожелания за весел празник днес и още творчески вдъхновения!
За съжаление, мисля, че няма какво да се направи.
На мен току-що ми се пресече по същия начин сместа за сладолед, но запазих хладнокръвие, метнах я във високата купа и с пасатора я оправих. 🙂 Стана си перфектна.
Здравейте:
Много интересна страница. Днес попадам за първи път, но ще я посещавам редовно. Прегледах Кое откъде, но не видях – интересувам се от сладкарска сметана.
Случайно видях в един от коментарите – аз също съм учила в Марко Иванов, но преполагам съм по-голяма. 🙂
Отново – чудесна страница (не обичам думата блог)!
Деси, в страницата „Кое откъде?“ помествам продукти, които не се намират във всеки един супер маркет и са по-малко използвани в ежедневието.
За сметаната – всеки път купувам различни марки. Най-често взимам Хопла или Мегле. За десерти обикновено използвам подсладена сметана. Ако използваш неподсладена за рецептите от блога, трябва да съобразиш количеството на захарта, според вкуса ти.
Много благодаря! Аз обикновено ползвам неподсладена, но не знаех дали такъв вид сметана имате предвид.
Да попитам – търся интересни идеи за сладкиш/нещо сладко със сушени сливи?
Мммм, че вкусно.Обужавам желетата.Сега след като знам рецептата ще си хапвам всеки ден без да търча до магазина.
Благодаря Йоана!
boqna ivanova – пише се обОжавам! Втрещяваща неграмотност (извинявай Йоана, знам, че не е мястото в твоя блог на такива забалежки ама – обУжавам?!)
Да, да, не му е мястото. 🙂 Всеки прави грешки – граматически, пунктуационни, правописни. Случва ми се като прочета някой мой мост да открия нещо за редактиране, въпреки че е проверен многократно. 🙂 Да не забравяме и възможността за техническа грешка.
Привет Йоана :)..Моля те да ме посъветваш за неподсладената сметана колко захар е нужно да се добави, така, че да стане като подсладена 🙂 Захванала съм се да го правя тоя крем и обещавам да съм мнооого внимателна с жълтъците 🙂
На 1 литър сметана, 150 -200 гр. пудра захар са достатъчни. Освен ако не искаш да ти е много сладко. 🙂
ехх и при мен не се получи гладък крем 🙁 но ще се изяде 🙂
не знам къде бъркаме..на мен ми беше чудно дали при прибавянето на млякото към жълтъците се бърка с миксер? след бъркането с миксер сместа се разпени (не знам как да го кажа по-по такъв начин), но под пяната жълтата смес ми се струва че си беше наред ….отивам да правя желето, а утре ще споделя какъв е крайния резултат 🙂
Крема е страхотееен :)))
izglejda mnogo vkusno 6te probvam receptata ama za kolko vreme stava
От 40 минути до 1 час. Зависи колко бързо се работи.
И на мен ми се пресече, когато го сложих на котлона. Преди това си беше наред. Сега го чакам да стегне. Но някак ми е тежко от това, че нещо сякаш не е както трябва.
Разбирам те. Но не трябва да се отчайваш и да спираш да опитваш.
Често правя различни кремове по тази технология и никога не съм имала проблем. Според моя опит и знания проблемът с пресичането може да идва от три причини.
Първата е разликата в температурата на използваните продукти. Но ако има такава, то пресичането ще стане още докато млякото се добавя към жълтъците (ако врялото мляко се добави прекалено бързо към жълтъците, те ще се сготвят).
Втората причина може да бъде прекалено силен котлон, на който кремът се сгъстява.
Третата причина е попадането на киселина, която да пресече млечните продукти. Но това е малко вероятно – например от невнимание ако в близост има такава киселина (лимонов, портокалов сок, оцет и т.н., които по някаква причина да попаднат в крема).
Започвам да се замислям, че млякото и сметаната, които се използват също може да правят номера. Подобен проблем споделен от опитали се получи и при една рецепта за сладолед.
Засега не мога да установя конкретна причината за това пресичане и то само от споделено от читателите.
Мисля по въпроса.
Досега и аз се чудех, защо този иначе толкова прост наглед крем, ми се пресече цели два пъти … Сега се успокоих като видях, че и други са имали същия проблем. Явно силния котлон е виновен за това „бедствие“.
Третият опит беше успешен, а резултата е фантастичен и много вкусен крем! Благодаря за предложението!
Много се радвам. 🙂 Температурата на котлона ли се оказа решаваща за успешния опит?
а ако искам да ползвам кремът за торта, тогава се пропуска желатина и сметаната, нали?
Кремът без желатин не е достатъчно гъст за торта.
Предлагам ти да опиташ крем муселин.
благодаря за бързия отговор, много мило! 🙂 хареса ми предложението – ще пробвам 🙂
Здравей Йона, Миналата седмица попаднах на сайта ти и съм силно впечетлена от рецептите и уменията ти. Никога не бях правила крем , но , ето днес е празника на моя град т.е. Никулден , та наред с пържения шаран , прекрасния сос скордаля и няколко слатки в допълнения реших да направя този прекрасен крем. Трябва да призная , че за първи път правя крем , но се получи страхотен , невероятен и перфектен крем. Много се притеснявах четейки тук коментарите , но аз нямах такива проблеми. С нетърпение чакам съпругът ми да се върне от работа и да го опита. Следващия път смятам да направя и някоя друга рецепта от тук !!! Благодаря:)
Благодаря, че споделяш впечатленията си, Ваня.
Ще се радвам да наминаваш често тук и да черпиш идеи.
Вдъхновение! 🙂
Тройна доза от този прекрасен крем наскоро послужи за приготвянето на една разкошна торта с фини пандишпанови платки и мнооого пресни, ароматни ягоди вътре и за украса. Благодаря от сърце за превъзходната рецепта. Ако проявиш нужното уважение към нея, кремът се получава без засечки, а в вкусът е невероятен – толкова фин и нежен! Направих го с млечна сметана. Сигурно би станало и с растителна, но вкусът едва ли ще е и наполовина толкова добър:)
Много хубаво го каза – „нужното уважение“. 🙂
За щастие животинска сметана сега се намира и в хранителните магазини, не само от доставчиците на заведения или вносители, които работят на едро. Несъмнено е за предпочитане пред растителните варианти.
Радвам се за сполучливата торта. Още вдъхновения, Александра!
Привет, Йоана. Имам въпрос – дали може да се използва за крема – ампула на Д-р Йоткер, вместо шушулка ванилия? За мен като „човек от Прованса“ ми е трудно да я намеря, продължавам с търсенията..
Наслаждавайте се на „циганското лято“ с разходки с малчугана.
Може. Добави есенцията след като махнеш крема от котлона, например преди сметаната или заедно с нея. Бъди пестелива, тъй като есенцията е силна.
Радвам се на слънцето и тъкмо ще излизаме на разходка. 🙂
Здравей Йоана :),
вчера направих това изкушение.Резултат – мъжът ми,майка ми и дъщеря ми / на година и половина,леееко злояда :), изядоха всичко!
Много благодаря!
ПС – нямах проблем с пресичане!
Браво, браво! Знаеш им вече слабото място. 🙂
Здравей, Йоана!:)Много често влизам в твоя блог, но досега се съм писала коментар. Много от вкусотиите, които приготвяш съм пробвала и аз и резултата да кажа скромно е много добър. Бих искала да те попитам
относно Баварския крем, защо на мен желето ми падна под крема и се желира там , като предложеното от теб количество ми стигна за много по-тънък слой от този, който показваш на снимката. Може би трябваше първо да започне леко желирането и тогава да покрия крема, а аз го направих докато беше още много течно?:)
Благодаря ти за хубавите рецепти и приятния начин по който ни ги поднасяш. За мен готвенето се превърна в кулинария благодарение на теб!
Желето е паднало, защото кремът не е бил стегнал. Първо кремът трябва да се желира – „Кремът се разпределя в купички или чашки. Оставят се в хладилник за няколко часа или докато кремът стегне.“, а след това отгоре да се излее студеното, но не желирало все още мандариново желе.
Дебелината на мандариновото желе зависи от чашите/купичките, които се използват.
Предполагам, че и така е хубаво. С изненада на дъното. 🙂
Много вкусно кремче :), обрах овацийте на всички!
Мисля, че би било добре ориентировъчно да се казва, за колко порции е рецептата.
Благодаря за прекрасният блог 🙂 !
Съгласна съм. В по-старите публикации не във всяка рецепта се споменават порциите, но вече задължително го правя.
Здравей, Йоана,
продължавам да „работя“ по твоите рецепти.
Сега правя този крем за утрешния Димитровден.
Въпросът ми е – дали мандариновото желе да го сипя върху крема утре ?
Може и сега, стига кремът да е изстинал и стегнал. Може и утре, но ще бъде необходимо да предвидиш достатъчно време преди сервиране за да може да стегне желето.
Първо искам да благодаря на Йоан за превъзходния сайт и чудесните статий.
А сега за този крем- аз се самоопределям към групата на готвачите,ентосейсти, който искат всичко бързо и ефективно да стане с възможно най-малко усилия,разбира се :). Също така нямам кой знае какъв опит с десерти или каквато и да е по-финна и пипкава кухня. Реших да сготвя този десерт като закуска на 14.02.2015 :). След внимателно прочитане на инструкийте и ВСИЧКИ коментари си отфилтрувах най-знаителното за мен и се впуснах в готвенето. Благодрение на коментарите след като млекото завре отделих от котлона, веднага го изключих, добавих жълтъците и внимателно с много стискане на палците и молитви върнах на котлона. Благодарение на може би излишната ми загриженост за щастие крема не се пресече :). Също така до неговата готовост го бърках с миксер на минимална степен и на средно-силед до слаб котлон(готвя на газови котлони така ,че сравнение с електрическия това е 1-2.).Към края като го изключих разбърках белтъците на пяна със захар и добавих към крема, понеже и така нямаше какво да ги правя :(. Незнам дали по някакъв начин се смени вкуса на рецептата, но крайният резултат бе неуписуемо вкусет.. Толков вкусен, че си струваше миенето на всички тези екстра съдове (както казах съм си мързеливичка 🙂 ) в който разбих белтъците и сметаната. Добавих и белтъци и сметана. Още нещо ще добавя. Понеже бе за закуск към стъклените чаши на дъното сложих кръгли пишкотки (котешки езичета) начупени на половинки, ред крем, ред пишкотки и частички киви и мандаринки. На върха нправих 2 разновидности с желе от мандаринки – за целта с пасатор „смлех“ мандаринките ,добавих захар и вода ,дадох на котлона за 10 мин докото заврът, после желе и залях. Не преедих, понеже ми харесва да усещам частиците плод.. и киви зеле-по същият начин с по-малко захар, понеже Милото обожава по-кисали десерти ,а направих крема достатъчно сладък, по мой вкус :). Да ви кажа това е по-вече от перфектната закуска а ако кема е със стайна температура вкусът му е по-добър отколкото ако изваден от хладилника. И въпреки, че съм любител на захар с захар и захарен сироп вариянта с киви придава неочаквно свеш момент. Ндявам се д съм била полезна за някой,който още се чуди дали да го сготви или не. Също един съвет на тези,който използват старите електрически котлони- Намалете степеннта на котлона още преди завирането на котлона, така може да предотвъртите пресичането. Йоана, още веднъж много много много ти благодаря за споделянето н тези рецепти 🙂 със сигурност си ми дала надежда , че и мързеливки и левичарки (каквата съм аз 🙂 , въпеки,че използвам повече дясната си ръка 🙂 ) могат да се справят и да повишът нивото на своето варене, благодарение на рецепти,като твойте, предоставени по неуписуемо потробен начин. Ако мога да те помоля да добавиш повечко рецепти за супички и ястия :).Поздрави и много вдъхновения ти желая.
Йо, здравей, споменаваш тук за небезизвестната Шарлота, в която се използва Баварският крем, но като отидох в търсачката, не ми излезе рецепта….аз ли нещо не виждам, или наистина нямаш пост за тази торта?
Нямам публикация за Шарлота, но обмислям да приготвя някакъв вариант за рождения ден на Даниел, който е през септември.
Ей, страхотно, ще очаквам! А и идеята за графа „Детски торти“ ще бъде много добра! Тъкмо навлизаш в този сезон :)))))
Йоана, здравей,
да те попитам – колко е крема ще е необходим за да направя торта?
И още нещо – когато крема стегне, дали ще се получи добре да се замрази и да се хапва като сладолед? 🙂
Благодаря ти!
Две дози от крема ще бъдат напълно достатъчни за торта с диаметър 26 см, с два блата.
Замразен баварски крем, предполагам няма да е лошо, но заради желатина в него ще има по-скоро текстура на маршмалол, отколкото на сладолед.
И пак от мен – започнах да правя кремчето, Йоана, и докато бърках, погледнах другата рецепта за този крем, с малините, и забелязах, че в нея, освен рАзличните пропорции се използват и белтъците от яйцата и се добавят накрая, заедно със сметаната…..Дали сега към този крем от горната рецепта, мога да добавя и белтъците?
Между другото, на финалната права от варенето на яйчената смес, крема тръгна да се пресича…..:(
Варих го на 2-ра от 6 позиции на котлона, не завираше, просто стоеше през цялото време много въздушна и почти двойна като обем….не можах да разбера защо се пресече… 🙁 изчетох всички коментари и внимавах за всички споменати от теб детайли…но, така или иначе като видях, че тръгна да се пресича, махнах от котлона, добавих желатина и сега е на stand-by да изстива… 🙂
Но ако успееш да видиш за белтъците, ще е супер! Благодаря ти!
Нужна е малко практика, все пак си съумяла навреме да отстраниш крема.
Двете рецепти са доста различни. Някои добавят белтъците, други не. Трябва да опиташ и двата варианта, за да разбереш кой крем ти харесва повече като текстура. След като приготвих този крем без белтъците в него, ми стана предпочитан пред другия вариант.
Хубаво е като се избере една рецепта да се следва, особено ако се приготвя за първи път. Моите опасения, ако добавиш в този крем всичките 4 белтъка, са че ще стане твърде шуплест. Забележи, че в другата рецепта млякото, съответно и желатинът са повече, което прави по-голямо количество основа за крема. Тук млякото е наполовина.
Хаха, маршмелоу, щом е замразен, децата ще го нападнат….:)
Да, именно пропорциите забелязах, че са различни…все пак, реших да не експериментирам, защото чак сега виждам препоръките ти :)))
Да, навреме го махнах, така че, ако човек не разбира много няма да забележи че не е както трябва….:)))) но, ще пробвам и другата рецепта и този път ще внимавам още повече….:)
Но, да те питам пак – докато се сгъстява, кремът не трябва да завира, така ли? Защото при мен нямаше завиране…. Поздрави, Йоана, и благодаря!
Кремът не трябва да завира. Ако това се случи жълтъците ще се сготвят като при омлет (кремът се пресича и сготвените жълтъци стоят на парцали в него). Котлонът не трябва да е силен, а сместа трябва да се разбърква непрекъснато с телена бъркалка, като се търка по дъното на съда. Хубаво е съдът да бъде с дебело дъно. Много хора се страхуват, че яйцата, в случая жълтъците не са сготвени, ако кремът не заври, но самото сгъстяване показва, че те вече са готови и са достигнали температура от 76 градуса, която е достатъчна за безопасността им.
При кремовете, които се сгъстяват с царевично нишесте, завирането на крема дори е желателно, за да се сготви нишестето и за да го сгъсти. Самото нишесте предпазва от пресичане на жълтъците или яйцата, ако се използват цели яйца.
Разбрах….явно на 1,5 ще трябва да наглася котлона и да се заредя с търпение да бъркам, ли бъркам… :))) сега също следвах гореописание действия, но явно е била висока температурата и на 2…Ще се пробва пак! :)))
Йоана здравей :). Излишно е да казвам колко ме вдъхновяват да се развихря в кухнята твоите рецепти, но все пак на себе си имам по-малко доверие отколкото на теб 😀 и точно затова те моля за помощ. Планирам да направя торта с блатове от шамфъстък като тези( http://www.kulinarno-joana.com/2015/06/efiren-desert-s-shamfastak-jgodi-i-rozi/), които да слепя с ягодово сладко и твоя ванилов баварски крем. Дали е добра идея? Моля те дай ми съвет или пък предложения ще ти бъда много благодарна 🙂
Здравей, Боряна! Идеята ми звучи много добре, в тортата ще присъстват хрупкаво, сладко и въздушно. В тази комбинация аз бих добавила дори и малко розова вода в баварския крем (добавя се накрая, след като бъде готов и преди да започне да стяга, но внимавай с количеството). Ще се радвам да опиташ и да споделиш впечатленията си.
Йоана, отново съм аз с още въпроси 😀 Разрових се в блога ти и намерих рецептата за блат с шамфъстък от тортата Шарлота и се зачудих дали по- масления (този от ефирния десерт с шамфъстък и ягоди) или по-въздушният (този от Шарлотата) блат би бил по-подходящ и би се съчетал по-добре. Само още нещо: колебая се дали да приготвя само 2 или 3 блата за тортата и ако все пак реша да са 3 дали две дози баварски крем биха ми стигнали? Благодаря предварително 🙂
Аз бих заложила на по-плътния блат от ефирния десерт. Две дози баварски крем ще бъдат достатъчни за 3 блата.
Страхотен крем, ефирен и нежен, благодаря, Йоана за прекрасната рецепта! Този път го направих с портокали и бях по -внимателна с прочита на рецептата, т.е. желето си беше отгоре, а не отдолу! Резултатът: „кога свърши толкова бързо, кога ще направиш пак“? Хубава вечер!
Благодаря за обратната връзка, Мишел. Ще се радвам на още такива.
Страхотен десерт, направих го отново, любим е на цялото семейство! Препоръчвам!
Здравей,Йоана. Тази рецепта ни е любима. Може да ти се стори странен въпросът ми – дали има вероятност да се направи веган вариант на рецептата или няма как?
Точно в тази си версия, не мисля, че има начин. По-скоро се ориентирай към веган пудинг с ядкови млека, който може да се сгъсти с агар-агар или царевично нишесте. Желето от мандарини също може да се приготви с агар-агар, вместо с желатин. И при агара и при царевичното нишесте, смесите трябва да се варят известно време на котлона. Като цяло трябва да се изготви нова рецепта за веган вариант.